Сега е времето да искаме от Русия
Започна се – към този момент близо 20 страни, 15 от които в Европа (включително Македония), взеха решение да изгонят съветски дипломати поради офанзивата в Солсбъри, при която бяха отровени някогашният чиновник на ГРУ Сергей Скрипал и щерка му Юлия, а за проучвания в болница постъпиха над 100 души.
Коментар на редактора
Това е рядка опция за дейна дипломация, само че макар всички хвалебствия какъв районен водач е Бойко Борисов, към този момент няма никакви индикации за такова нещо.
Каква е опцията – кристално ясно е, че Русия е под напън, освен това от целия свят. Такива отзовавания на дипломати са нещо незапомнено и нищо чудно да последват и други ограничения. И макар всички приказки по какъв начин увеличаващите се като тежест наказания на Запада по отношение на съветската стопанска система не заплащат Русия, нещата там вървят към намаляване на виталния стандарт. А по-ниският витален стандарт е рецепта за неприятности – даже в известната със своя национализъм и философски дебелоглав Русия. Защото да се търпи известно време, даже дълго време, може, само че не може да се търпи постоянно, въпреки и глобите да съживиха някои стопански браншове в Русия като селското стопанство - поради рестриктивните мерки там, наложени в действителност от Москва. Особено когато немалка част от бюджета на Русия и освен това състояние е " засекретен " (по данни на Forbes става въпрос за общо 30% от разноските в бюджета за 2018 година), т.е. тези пари най-вероятно отиват за военния бранш. Всички знаем по какъв начин свърши конкуренцията във въоръжаването сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики.
Именно в този момент, когато няма никакви индикации, че натискът ще бъде скоро преустановен, е време България да се задейства на полето на дипломацията, да почне да търси най-хубавият вид да изиска от Русия своето. Например – започване на договаряния за договаряне на по-изгодна цена на газа. В подмяна, като ръководител на Европейски Съюз, бихме могли да потърсим опция за действителна среща сред Брюксел и Москва по сходство на тази с Ердоган и там да стартира съответен преговорен развой. Защото в този момент повече от всеки различен път съветската стопанска система зависи от износа на газ и нефт, а в четвъртия си мандат кабинетът на Ангела Меркел публично стартира осъществяването на нова енергийна тактика, с която да понижи извънредно зависимостта си от съветските енергийни източници. Което значи стесняване на търсенето – по този начин пада и цената на предлаганото, според базовите правила на стопанската система. Прибавяме и повдигането на перата на " американския ястреб " и вероятностите за по-сериозен напън против Русия са повече от ясно забележими в най-малко кратковременен аспект.
На хартия наподобява доста разумно. Но на процедура връзките ни с Русия на полето на дипломацията не са такива, каквито са с Турция. С Русия имаме още по-явно подчинена позиция – да напомним единствено визитата на патриарх Кирил и лекцията, която дръпна на благоговейно мълчащия ни президент. Точно както във връзка с Турция, и във връзка с Русия нямаме топките да си защитим интереса - в България още има прекалено много предатели на задоволително високи постове, които пазят единствено ползите на тези, с чиято " неоценима " помощ са се " издигнали " на високо. А единствено ползата ни би трябвало да е най-съществен – нашият, друг на Русия, на Съединени американски щати, на Германия, на " приятелите " Юнкер и Туск.
Коментар на редактора
Това е рядка опция за дейна дипломация, само че макар всички хвалебствия какъв районен водач е Бойко Борисов, към този момент няма никакви индикации за такова нещо.
Каква е опцията – кристално ясно е, че Русия е под напън, освен това от целия свят. Такива отзовавания на дипломати са нещо незапомнено и нищо чудно да последват и други ограничения. И макар всички приказки по какъв начин увеличаващите се като тежест наказания на Запада по отношение на съветската стопанска система не заплащат Русия, нещата там вървят към намаляване на виталния стандарт. А по-ниският витален стандарт е рецепта за неприятности – даже в известната със своя национализъм и философски дебелоглав Русия. Защото да се търпи известно време, даже дълго време, може, само че не може да се търпи постоянно, въпреки и глобите да съживиха някои стопански браншове в Русия като селското стопанство - поради рестриктивните мерки там, наложени в действителност от Москва. Особено когато немалка част от бюджета на Русия и освен това състояние е " засекретен " (по данни на Forbes става въпрос за общо 30% от разноските в бюджета за 2018 година), т.е. тези пари най-вероятно отиват за военния бранш. Всички знаем по какъв начин свърши конкуренцията във въоръжаването сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики.
Именно в този момент, когато няма никакви индикации, че натискът ще бъде скоро преустановен, е време България да се задейства на полето на дипломацията, да почне да търси най-хубавият вид да изиска от Русия своето. Например – започване на договаряния за договаряне на по-изгодна цена на газа. В подмяна, като ръководител на Европейски Съюз, бихме могли да потърсим опция за действителна среща сред Брюксел и Москва по сходство на тази с Ердоган и там да стартира съответен преговорен развой. Защото в този момент повече от всеки различен път съветската стопанска система зависи от износа на газ и нефт, а в четвъртия си мандат кабинетът на Ангела Меркел публично стартира осъществяването на нова енергийна тактика, с която да понижи извънредно зависимостта си от съветските енергийни източници. Което значи стесняване на търсенето – по този начин пада и цената на предлаганото, според базовите правила на стопанската система. Прибавяме и повдигането на перата на " американския ястреб " и вероятностите за по-сериозен напън против Русия са повече от ясно забележими в най-малко кратковременен аспект.
На хартия наподобява доста разумно. Но на процедура връзките ни с Русия на полето на дипломацията не са такива, каквито са с Турция. С Русия имаме още по-явно подчинена позиция – да напомним единствено визитата на патриарх Кирил и лекцията, която дръпна на благоговейно мълчащия ни президент. Точно както във връзка с Турция, и във връзка с Русия нямаме топките да си защитим интереса - в България още има прекалено много предатели на задоволително високи постове, които пазят единствено ползите на тези, с чиято " неоценима " помощ са се " издигнали " на високо. А единствено ползата ни би трябвало да е най-съществен – нашият, друг на Русия, на Съединени американски щати, на Германия, на " приятелите " Юнкер и Туск.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




