11% ръст в добива на полезни изкопаеми
Заплатите в минерално-суровинния бранш през 2017 година са с 45% по-високи от междинните за България
Минерално-суровинната промишленост в България е един от най-бързо разрастващите се браншове през 2017 година Ръстът при добива на потребни изкопаеми е 11%, а при цената на създадената продукция - 9%. За съпоставяне - през предходната година общият стопански растеж в страната е 3,6%.
С тези индикатори България затвърждава водещата си позиция в европейския рандеман - на трето място по мед, на четвърто по злато, на пето по лигнитни въглища.
Установените залежи на подземни благосъстояния към 1 май 2018 година са 448. Най-много са за железни потребни изкопаеми - 163, и за строителни материали - 140. Действащите позволения за търсене и изследване са 96.
През 2017 година концесионните доходи са 79 305 637 лв. - най-високата сума за последните години.
Въглища и
руди отпред
Твърдите горива и металните потребни изкопаеми са с най-голям дял в добива - надлежно 32% и 31%. Следват ги инертните материали с 25% и индустриалните минерали с 12%. Незначителен е делът на скално - облицовъчните материали - 0,3%.
Общият рандеман на потребни изкопаеми през 2017 година е 108,69 млн. т, което е нарастване с 11% (11 млн. т) по отношение на миналата година. Повишение има в съвсем всички подотрасли. Най-съществено е при индустриалните минерали - съвсем 37%, инертните и строителните материали - 18%, въгледобива - 10%. Рудодобивът е с 1% растеж. Добивът на течни горива е намалял с 65%, на скално - облицовъчни материали - с 18%.
Общата стойност на създадената продукция пораства с 9% и е 2,720 милиарда лв.. По парични индикатори покачване има във всички подотрасли. Най-съществено е в добива на неметални минерали и първични материали - с 16%. Рудодобивът е с най-нисък растеж - 5%.
Продуктите на минерално-суровинната промишленост образуват 5,5 милиарда лева от общия български експорт, или 11%. Вносът на първични материали обаче продължава да е със забележителен превес.
През 2017 година експортът на минерални първични материали в натурално изражение понижава с 15%, само че по стойност бележи растеж със 17%. Импортът нараства надлежно с 10% и с 45%.
Съотношението на износа и вноса демонстрира сериозния необработен капацитет на сектора, който би бил в интерес на платежния баланс на страната и за повишението на конкурентоспособността на промишленостите, последващи във веригата. Например медните руди и концентрати, изнасяни от България, са два пъти по-евтини от вноса. Трябва да се намерят подходящ метод и общи дейности за повишение на конкурентоспособността на цялата българска стопанска система, разясняват от Българската минно-геоложка камара (БМГК).
Доходите
порастват с 9,5%
Броят на наетите лица в добивната индустрия през 2017 година е 22 277 души, което е по-малко спрямо 2016 година и затвърждава наклонността на спад през последните години. Въпреки това създадената продукция на един ангажиран пораства, а продуктивността на труда в бранша продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от междинната за промишлеността.
Средната годишна заплата на наетите в бранша през 2017 година е 18 245 лв., което е приблизително нарастване с 9,5%. За съпоставяне - междинната годишна работна заплата за страната е 12 536 лв.. Това значи, че заплащането в бранша е с 45% по-високо и е една от четирите стопански действия с най-висока брутна работна заплата в България.
Най-високи приходи получават служащите и чиновниците в фирмите за рандеман на железни потребни изкопаеми, а най-ниски - на неметални материали и първични материали.
Този индикатор е с трайна наклонност към нарастване, което демонстрира резистентност на приходите и сигурност на заетите в минерално-суровинната промишленост.
Направи си
самичък фрагменти
Уменията на служащите са от основно значение за развиването на минната промишленост и за нейната конкурентоспособност. Като браншова конструкция, ангажирана с проблемите на бизнеса, Българската минно-геоложка камара през последните години насочи напъните си към създаване и развиване на дейни принадлежности за взаимна работа сред просветителните институции и промишлеността. Резултатът бе основаването на браншови модел за подготовка на фрагменти, чиято цел е да покрие дефицита на експерти и да обезпечи качествено обучение за бъдещите фрагменти в бранша. Проектът стартира през 2015 година и от ден на ден от водещите компании в сектора демонстрират по какъв начин се осъществя сполучливо на процедура. “Каолин ” построи във Ветово център за дуално образование. “Асарел-Медет ” в Панагюрище приготвя класове в гимназията по индустриални технологии. “Дънди Прешъс Металс ” работи с гимназията по превоз в Крумовград и с езиковата гимназия в Челопеч. В “Елаците-Мед ” и “Геострой ” има специфични стажантски стратегии.
През 2017 година БМГК стартира интензивно присъединяване в планът на Българска стопанска камара MyCompetence - осведомителна система в региона на човешките запаси, която обработва данни и обезпечава типов продан на информация, дава принадлежности и други профилирани услуги за оценка на компетенциите на работната мощ в България.
Отговорност
към хората и
природата
Минерално-суровинната промишленост целеустремено се развива стабилно. Направените обществени вложения демонстрират, че българските минни компании осъзнават своята роля за развиването на националната стопанска система и на своите локални общности. Програмите им за виновни вложения усъвършенстват техните екологични и обществени индикатори и ги вършат по-прозрачни. Ползите включват публично самопризнание, повишение на конкурентните им преимущества, увеличение на лоялността на чиновниците и клиентите им, както и съзнателното ръководство на рисковете от стопанската им активност. Водещите добивни компании подкрепят или директно основават бизнес, друг от главния им, с цел да могат локалните общности да имат опция за времето, когато добивът ще завърши.
Важна роля в популяризирането на концепцията за корпоративна отговорност играе и Българската минно-геоложка камара. В поддръжка на напъните на фирмите по време на националното честване на Деня на миньора
БМГК всяка година връчва премия за обществени начинания.
Разходите за запазване и възобновяване на околната среда в минния отрасъл са релативно непрекъснати през последните години. В структурата им максимален дял заемат разноските за отпадни води - 60%, за почвата и подпочвените води - 28%, за боклуци - 7,5%.
Камарата подтиква напъните на фирмите за запазване на околната среда посредством разнообразни принадлежности като Стандарта за стабилно развиване на минерално-суровинната промишленост, годишните награди за запазване на околната среда, за липса на наказания за нарушение на екологичното законодателство, посредством присъединяване в разнообразни планове с екологична устременост.
Чрез своята експертна комисия по околна среда БМГК работи интензивно по настоящи въпроси, свързани със законодателството в тази област. През последната година бе направено предложение до Министерството на околната среда и водите за понижаване на административната и регулаторната тежест за бизнеса, което включва редица ограничения и промени. /24chasa.bg
Минерално-суровинната промишленост в България е един от най-бързо разрастващите се браншове през 2017 година Ръстът при добива на потребни изкопаеми е 11%, а при цената на създадената продукция - 9%. За съпоставяне - през предходната година общият стопански растеж в страната е 3,6%.
С тези индикатори България затвърждава водещата си позиция в европейския рандеман - на трето място по мед, на четвърто по злато, на пето по лигнитни въглища.
Установените залежи на подземни благосъстояния към 1 май 2018 година са 448. Най-много са за железни потребни изкопаеми - 163, и за строителни материали - 140. Действащите позволения за търсене и изследване са 96.
През 2017 година концесионните доходи са 79 305 637 лв. - най-високата сума за последните години.
Въглища и
руди отпред
Твърдите горива и металните потребни изкопаеми са с най-голям дял в добива - надлежно 32% и 31%. Следват ги инертните материали с 25% и индустриалните минерали с 12%. Незначителен е делът на скално - облицовъчните материали - 0,3%.
Общият рандеман на потребни изкопаеми през 2017 година е 108,69 млн. т, което е нарастване с 11% (11 млн. т) по отношение на миналата година. Повишение има в съвсем всички подотрасли. Най-съществено е при индустриалните минерали - съвсем 37%, инертните и строителните материали - 18%, въгледобива - 10%. Рудодобивът е с 1% растеж. Добивът на течни горива е намалял с 65%, на скално - облицовъчни материали - с 18%.
Общата стойност на създадената продукция пораства с 9% и е 2,720 милиарда лв.. По парични индикатори покачване има във всички подотрасли. Най-съществено е в добива на неметални минерали и първични материали - с 16%. Рудодобивът е с най-нисък растеж - 5%.
Продуктите на минерално-суровинната промишленост образуват 5,5 милиарда лева от общия български експорт, или 11%. Вносът на първични материали обаче продължава да е със забележителен превес.
През 2017 година експортът на минерални първични материали в натурално изражение понижава с 15%, само че по стойност бележи растеж със 17%. Импортът нараства надлежно с 10% и с 45%.
Съотношението на износа и вноса демонстрира сериозния необработен капацитет на сектора, който би бил в интерес на платежния баланс на страната и за повишението на конкурентоспособността на промишленостите, последващи във веригата. Например медните руди и концентрати, изнасяни от България, са два пъти по-евтини от вноса. Трябва да се намерят подходящ метод и общи дейности за повишение на конкурентоспособността на цялата българска стопанска система, разясняват от Българската минно-геоложка камара (БМГК).
Доходите
порастват с 9,5%
Броят на наетите лица в добивната индустрия през 2017 година е 22 277 души, което е по-малко спрямо 2016 година и затвърждава наклонността на спад през последните години. Въпреки това създадената продукция на един ангажиран пораства, а продуктивността на труда в бранша продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от междинната за промишлеността.
Средната годишна заплата на наетите в бранша през 2017 година е 18 245 лв., което е приблизително нарастване с 9,5%. За съпоставяне - междинната годишна работна заплата за страната е 12 536 лв.. Това значи, че заплащането в бранша е с 45% по-високо и е една от четирите стопански действия с най-висока брутна работна заплата в България.
Най-високи приходи получават служащите и чиновниците в фирмите за рандеман на железни потребни изкопаеми, а най-ниски - на неметални материали и първични материали.
Този индикатор е с трайна наклонност към нарастване, което демонстрира резистентност на приходите и сигурност на заетите в минерално-суровинната промишленост.
Направи си
самичък фрагменти
Уменията на служащите са от основно значение за развиването на минната промишленост и за нейната конкурентоспособност. Като браншова конструкция, ангажирана с проблемите на бизнеса, Българската минно-геоложка камара през последните години насочи напъните си към създаване и развиване на дейни принадлежности за взаимна работа сред просветителните институции и промишлеността. Резултатът бе основаването на браншови модел за подготовка на фрагменти, чиято цел е да покрие дефицита на експерти и да обезпечи качествено обучение за бъдещите фрагменти в бранша. Проектът стартира през 2015 година и от ден на ден от водещите компании в сектора демонстрират по какъв начин се осъществя сполучливо на процедура. “Каолин ” построи във Ветово център за дуално образование. “Асарел-Медет ” в Панагюрище приготвя класове в гимназията по индустриални технологии. “Дънди Прешъс Металс ” работи с гимназията по превоз в Крумовград и с езиковата гимназия в Челопеч. В “Елаците-Мед ” и “Геострой ” има специфични стажантски стратегии.
През 2017 година БМГК стартира интензивно присъединяване в планът на Българска стопанска камара MyCompetence - осведомителна система в региона на човешките запаси, която обработва данни и обезпечава типов продан на информация, дава принадлежности и други профилирани услуги за оценка на компетенциите на работната мощ в България.
Отговорност
към хората и
природата
Минерално-суровинната промишленост целеустремено се развива стабилно. Направените обществени вложения демонстрират, че българските минни компании осъзнават своята роля за развиването на националната стопанска система и на своите локални общности. Програмите им за виновни вложения усъвършенстват техните екологични и обществени индикатори и ги вършат по-прозрачни. Ползите включват публично самопризнание, повишение на конкурентните им преимущества, увеличение на лоялността на чиновниците и клиентите им, както и съзнателното ръководство на рисковете от стопанската им активност. Водещите добивни компании подкрепят или директно основават бизнес, друг от главния им, с цел да могат локалните общности да имат опция за времето, когато добивът ще завърши.
Важна роля в популяризирането на концепцията за корпоративна отговорност играе и Българската минно-геоложка камара. В поддръжка на напъните на фирмите по време на националното честване на Деня на миньора
БМГК всяка година връчва премия за обществени начинания.
Разходите за запазване и възобновяване на околната среда в минния отрасъл са релативно непрекъснати през последните години. В структурата им максимален дял заемат разноските за отпадни води - 60%, за почвата и подпочвените води - 28%, за боклуци - 7,5%.
Камарата подтиква напъните на фирмите за запазване на околната среда посредством разнообразни принадлежности като Стандарта за стабилно развиване на минерално-суровинната промишленост, годишните награди за запазване на околната среда, за липса на наказания за нарушение на екологичното законодателство, посредством присъединяване в разнообразни планове с екологична устременост.
Чрез своята експертна комисия по околна среда БМГК работи интензивно по настоящи въпроси, свързани със законодателството в тази област. През последната година бе направено предложение до Министерството на околната среда и водите за понижаване на административната и регулаторната тежест за бизнеса, което включва редица ограничения и промени. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ