Заплатите в България са най-ниските в ЕС и в същото

„Евростат“: Унгария и Гърция са с най-ниски заплати в ЕС, къде сме ние?

Заплатите в България са най-ниските в Европейски Съюз и в това време са измежду най-бързо растящите. Това демонстрират систематизираните данни на „ Евростат “ за 2024 година

Годишната междинна работна заплата у нас е била 15 387 евро, при 39 800 приблизително за Евросъюза. Следващите по ниски заплати са Гърция с 17 954 евро, и Унгария с 18 461 евро. Трите страни от Европейски Съюз с най-високо годишно възнаграждение при цялостен работен ден са Люксембург с 83 000 евро, Дания с 71 600 и Ирландия със 61 100.

През година средностатистическият българин е проработил 4 пъти по-малко от датчанина и ирландеца.

Страната ни е с изпреварващ растеж на възнагражденията, като в обособени тримесечия даже изскача преди всичко в Европейски Съюз. По данни на „ Евростат “ заплащането за цялостен работен ден през 2024 година се е качило с 5.2% приблизително за Европейски Съюз, а в България – с цели 13.9 на 100. Само Румъния и Полша са с още по-впечатляващи покачвания, надлежно с 16.7 и 16.6 %.

В страните от Източна Европа трудовите приходи са по-ниски и се стремят да настигнат равнищата в Западна Европа.

„ България, както и доста страни от района, има устойчиво икономическо показване, само че прекомерно бързият растеж на заплатите покачва инфлацията, “ сподели Хелге Бергер, зам.-директор на Европейския департамент на МВФ.

В Румъния бързото нарастване на приходите е съпроводено от възходящ напън върху бюджета, откакто държавното управление два пъти увеличи минималната заплата преди изборите през 2024 година, ход, който подтиква инфлацията и недостига.

Сега България е изправена пред сходна дилема как да покачва приходите, без да губи конкурентоспособност, до момента в който се приготвя за въвеждането на еврото.

Темата за повдигането на заплатите е изключително настояща в България сега, тъй като е обвързвана и с растежа на цените, и с пренията за бюджета следващата година. Управляващите търпят съществени рецензии поради лесното разпределяне на пари в обществения бранш. Пак по данни на „ Евростат “ за второто тримесечие на тази година България е №1 в Европейски Съюз по повдигане на разноските за труд. В частния бранш скокът е 12.8%, а в обществения е по-голям, 14.6 на 100.

Бизнесът недоволства и с съображение, че би трябвало да носи на гърба си все по-голям и все по-скъп държавен уред.

Освен това голословното повдигане на заплатите в обществената сфера, което е надалеч над растежа на стопанската система, принуждава компаниите също да подвигат заплатите. Това води до засилено вътрешно търсене и растеж на инфлацията, а също така дружно с неналичието на работна ръка съществено вреди на конкурентоспособноста на българския бизнес.

„ Факт е, че сме с най-ниската междинна приравнена към цялостно работно време номинална заплата в Европейски Съюз. Но пък изоставането ни е намаляло сензитивно и към този момент не сме на 6 обиколки от предпоследните, а примерно на две “, изясни икономиста Георги Ганев.

SafeNews напомня, че през 2024 година 4,2 милиона души в Европейския съюз са били безработни за повече от година.

Равнището на дълготрайна безработица измежду стопански дейното население е 1,9 на 100. По този метод към 1 на всеки 3 безработни в Европейския съюз е бил дълготрайно незает. През 2023 година нивото на дълготрайна безработица в Европейски Съюз е било 2,1%.