Заплатите там са по-високи и позволяват на заминалите българи да

Заплатите там са по-високи и разрешават на отпътувалите българи да спестят за Москвич или Жигули. Както и да донесат на връщане злато, хайвер и ленени чаршафи. Но не всичко е розово.

Преди 50 години, на 22 април 1970 година, в град Губкин в СССР пристигат първите 70 български строители. Те идват да оказват помощ да се преодолее неналичието на работна ръка в региона, провокирана от комсомолския взлом за строителството на Лебединския рудно-обогатителен комбинат. В подмяна на Народна република България се дават по този начин нужните горива и първични материали по силата на междуправителствена конвенция със Съюз на съветските социалистически републики. Работниците получават по-високи заплати от тези, които биха взимали в България, и опцията да пестят и след това да закупят с рублите си заветния Москвич или Жигули от " Кореком ", без да чакат десетилетие на опашка.

Около 11 хиляди български строители се трудят 20 години в региона, като строят най-вече индустриални, само че и жилищни здания, както и детски градини. Договорът с българската строителна група е преустановен на 1 януари 1991 година По това време в Губкин работят към 2000 българи, доста от тях са със своите фамилии, а за 20 години са подписани 400 интернационални брака. Поне 130 българи остават там със фамилиите си.
Редакцията предлага
Отношението на локалните към гурбетчиите обаче невинаги е дружелюбно и през късното лято на 1977 година съвсем всички от работещите там българи обявяват стачка - не отиват на работните си места. Стачките в Съюз на съветските социалистически републики, а и в Народна република България, са единици и се смазват брутално. Но не и този път. Милицията е там, пред ръководството на " Главболгарстрой ", само че не се намесва.

" Cherchez la femme "

Поводът за стачката е прост и в него е забъркана жена. Българските строители получават две заплати - една съветска и една българска. Това им обезпечава много по-висок стандарт от този на локалните, което част от " пришълците " обичат да показват, тъй като им печели дамско внимание. Покрай това в навечерието на стачката български служащ е пребит от група руснаци в ресторант. Негов съотечественик съумява да стигне до околните общежития, в които живеят българите, и събира група за помощ, след това още една. Уличните борби сред българските гурбетчии и руснаците не престават цяла нощ. Говори се за обърнати коли и кошове.

На сутринта дворът пред ръководството на " Главболгарстрой "  е почернял от хора и нито един българин не отива на работа. Днес очевидците на събитието не си спомнят какви претенции са имали стачниците и какво им е дадено от управлението. И все още не могат да повярват, че известната със своята свирепост локална милиция не реагира по никакъв метод, а единствено охранява митинга. На идващия ден половината отиват на работа и след два дни стачката стопира - след проявата на солидарност към пребития. А той не е бил единственият - има и много други сходни произшествия, все поради " женски истории ".

Без месо, само че с хайвер

Условията, при които са настанени българите, не са добри - служащите населяват общежития или многолюдни комунални квартири. Инженерният и техническият личен състав, както и фамилиите им, живеят малко по-добре - в общоприети панелни жилища. Храната е дефицитна, в магазините въобще няма месо.

" Успявахме да си купим единствено мършави неоскубани пилета от пазара. Основната ни храна, както и на руснаците, бяха картофите. Детски храни нямаше. Алкохол се продаваше единствено през деня от 10 до 12 часа. Руснаците ни се чудеха какво вършим там ", разказва обитавала там българка. В последна сметка гурбетчиите завъртат търговия с коняк " Слънчев бряг "  и облекла. Българските маратонки и спортни екипи се продават в пъти по-скъпо в Съюз на съветските социалистически републики, като даже използваните облекла вървят добре в оказионните магазини. В противоположна посока българите изнасят главно съветско злато, часовници, ленени чаршафи и хайвер.