На спешна среща заради Закона за вероизповеданията Борисов обеща на духовниците заплати като на учителите
Заплатите на духовниците от всички религии ще бъдат изравнени с тези на учителите и ще бъдат поети от бюджета.
Това даде обещание министър председателят Бойко Борисов след незабавна среща в Светия синод. По-рано Българската православна черква излезе с позиция против два плана за промени в Закона за вериозповеданията. Единият е на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, а другият - на " Обединените патриоти ". Острата позиция доведе до срещата сред премиера, представителите на парламентарни партии и БПЦ.
След диалозите в Светия синод министър председателят разгласи, че се стигнало до консенсус - измененията да не се изтеглят, а да се преработят преди окончателното им приемане. " Между първо и второ четене, през тези близо 20 дни, с работната група, в която още през днешния ден се включват 5 митрополити, да отрегулираме всичко, което сме се разбрали, с цел да може на второ четене да се одобри закон, който да бъде допустим ", сподели Борисов.
Преди срещата в Синода темата беше коментирана и в Народното събрание.
" В Закона за вероизповеданията, който е подписан от ръководителите на парламентарните групи на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, няма терзания. Има чисто механически и публицистични моменти в някои от разрешителните уведомителни режими, които са залегнали ", разяснява водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, като след това добави, че действителните рецензии били към плана на " Обединените патриоти ".
От позицията на Синода обаче ясно се вижда, че има съществени запаси и към двата законопроекта.
" Законопроекти, които засягат фундамента на вероизповеданията в България и връзките с страната, по нужда следва да бъдат препоръчани за необятна социална полемика или минимум с вероизповеданията, преди внасянето им в Народното събрание ", се споделя в мнението на Синода.
По мотив законопроекта на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи , Синодът има остра позиция против предложенията, които вкарват нови и доста по-големи пълномощия на Дирекция " Вероизповедания ".
" Увеличаване на контролните пълномощия на дирекция „ Вероизповедания “ в Министерския съвет, посредством което се цели надзор на даренията и финансите на вероизповеданията, е жестоко нарушаване и интервенция на страната посредством изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и опонира на Конституцията ", се споделя в позицията, като се акцентира, че по този начин вероизповеданията изпадат в " свръхзависимост от натоварения със свръхфункции и свръхпълномощия административен орган ".
Според плана на ГЕРБ и опозицията се не разрешава религиозните общности и институции да получават от непознати страни и лица финансиране за свещенослужители и чиновници в религиозни институции. Целта била по този начин да се ограничиот вероятно присъединяване на непознати жители в религиозни служби. БПЦ възразява против такова ограничаване.
Текстовете предвижат записаните вероизповедания да вършат финансови доклади за всяка минала календарна година . А тези, които имат държавна дотация, ще бъдат проверявани от Сметната палата. Синодът обаче видя проблем и с това.
Държавна дотация се дава на вероизповеданията, към които принадлежи не по малко от 1% от популацията на страната на база на самоопределението от последните избори.
Сумата за субсидиране се дефинира годишно с държавния бюджет на страната. Тя ще се разпределя на базара на това какъв брой хора са се самоопределили като изповядващи даденото изповедание и ще е по на 10 лева на човек. Сумата обаче не може да бъде повече от 15 млн, лв.. Това е и един от проблемите според Синода.
" Това значи, че мохамеданите ще получат цялостния размер на дължащата им се дотация – т.е. 577 139 лева При 4 374 135 милиона православни, в случай че няма прагът от 15 000 000 лв., както се предлага в плана на народните представители Цв. Цетанов, К. Нинова и Карадайъ, на тях биха им се полагали 43 741 350 лв.. Следователно съгласно числеността си православните ще получат доста по - малко от мохамеданите Затова следва да се одобри различен, кардинален метод на систематизиране на дотацията, който да е симетричен на членовете на вероизповеданията. Предоставените 15 000 000 лв., имайки поради броя на свещениците и чиновниците в БПЦ, ще стигнат, и то не изцяло, само за заплатите, като се съобрази методът, по който ще се разпределя настоящата дотация. ", написа в позицията им.
Ръководството на съответното изповедание пък ще би трябвало до края на януари всяка година да направи систематизиране на дотацията - за настоящи и за финансови разноски. Разпределението би трябвало да бъде показано на дирекция " Вероизповедания " към Министерски съвет посредством декларация.
Сумата, избрана за настоящи разноски, ще би трябвало да се употребява целево - за покриване на разноски, за хонорари на свещенослужители и чиновници на религиозните институции, за техни просветителни действия и за поддръжка на гробищни паркове. Самата тя ще се изплаща от дирекция " Вероизповедания " на Министерския съвет и ще се дава на 4 елементи - до 30 април, 30 юни и 30 септември ще се изплаща по 20 % от общата сума, а до 20 декември пък останалите 40 на 100.
Частта от дотацията, избрана за финансови разноски са за строителство и ремонт на храмове, манастири и прилежащите им здания, на духовни учебни заведения и духовни. Парите, отделени за това ще се съхраняват и разходват посредством сметка за непознати средства на Министерския съвет.
В позицията си Синодът остро подлага на критика и предлагането на " Обединените патриоти " за промени в същия закон.
Текстовете на " патриотите " дефинират кои хора и при какви условия могат да са проповядващи духовници. Според текстовете това би трябвало да са " български жители, приключили учебното и висшето си обучение в България ". Религиозните общности нямат право да разпореждат проповеди на духовници от чужбина. Изключение се позволява, когато е било направено координиране с дирекция " Вероизповедания " на Министерския съвет. Такова координиране ще би трябвало и при присъединяване на чужденци и при действия за набиране на пари. Предвидени са и санкции при неспазване на тези правила.
" Църквите и вероизповеданията не се водят от правилото на националните страни и поданство. Някои вероизповедания биха изчезнали, в случай че не се финансират от централните им ведомства. При БПЦ-БП този проблем не съществува, което не значи, че Българската православна черква не следва да моли за опазване на религиозния мир в страната и невмешателство в делата и на останалите изповедания ", споделят в позицията си от БПЦ.
Те оферират още вероизповеданията да заявяват пред дирекция " Вероизповедания " на Министерски съвет и пред Сметнала палата всяко подаяние или заместничество на имущество от юридически лица.
" В Православната черква даряването е част от религиозния живот на вярващия и се регламентира от учението и вътрешното (канонично) право на Църквата, и не може да бъде предмет на регламентиране и надзор от страна на страната. Даренията в Църквата са надълбоко персонален акт. ", считат от Синода.
Освен това концепцията на " патриотите " е записаните вероизповедания да заявяват пред Сметната палата банковите си сметки в страната и чужбина. Синодът обаче не е склонен.
" Категорично е възражението против обявление на банковите сметки на религиозните институции пред Сметната палата. Съдържанието на тази норма е жестоко тъпчене на конституцията и груба интервенция в отделените от страната религиозни институции. Това не се е случвало по отношение на Църквата и другите вероизповедания даже и във времето на тоталитарния режим в България ", споделят те.
Законът планува още месечните заплати на свещенослужителите да не могат да надвишават средното възнаграждание на педагогичен експерт, а на другите чиновници в религиозните общности не би трябвало да е повече междинната заплата на чиновниците в публичния бранш.
Това даде обещание министър председателят Бойко Борисов след незабавна среща в Светия синод. По-рано Българската православна черква излезе с позиция против два плана за промени в Закона за вериозповеданията. Единият е на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, а другият - на " Обединените патриоти ". Острата позиция доведе до срещата сред премиера, представителите на парламентарни партии и БПЦ.
След диалозите в Светия синод министър председателят разгласи, че се стигнало до консенсус - измененията да не се изтеглят, а да се преработят преди окончателното им приемане. " Между първо и второ четене, през тези близо 20 дни, с работната група, в която още през днешния ден се включват 5 митрополити, да отрегулираме всичко, което сме се разбрали, с цел да може на второ четене да се одобри закон, който да бъде допустим ", сподели Борисов.
Преди срещата в Синода темата беше коментирана и в Народното събрание.
" В Закона за вероизповеданията, който е подписан от ръководителите на парламентарните групи на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, няма терзания. Има чисто механически и публицистични моменти в някои от разрешителните уведомителни режими, които са залегнали ", разяснява водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, като след това добави, че действителните рецензии били към плана на " Обединените патриоти ".
От позицията на Синода обаче ясно се вижда, че има съществени запаси и към двата законопроекта.
" Законопроекти, които засягат фундамента на вероизповеданията в България и връзките с страната, по нужда следва да бъдат препоръчани за необятна социална полемика или минимум с вероизповеданията, преди внасянето им в Народното събрание ", се споделя в мнението на Синода.
По мотив законопроекта на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи , Синодът има остра позиция против предложенията, които вкарват нови и доста по-големи пълномощия на Дирекция " Вероизповедания ".
" Увеличаване на контролните пълномощия на дирекция „ Вероизповедания “ в Министерския съвет, посредством което се цели надзор на даренията и финансите на вероизповеданията, е жестоко нарушаване и интервенция на страната посредством изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и опонира на Конституцията ", се споделя в позицията, като се акцентира, че по този начин вероизповеданията изпадат в " свръхзависимост от натоварения със свръхфункции и свръхпълномощия административен орган ".
Според плана на ГЕРБ и опозицията се не разрешава религиозните общности и институции да получават от непознати страни и лица финансиране за свещенослужители и чиновници в религиозни институции. Целта била по този начин да се ограничиот вероятно присъединяване на непознати жители в религиозни служби. БПЦ възразява против такова ограничаване.
Текстовете предвижат записаните вероизповедания да вършат финансови доклади за всяка минала календарна година . А тези, които имат държавна дотация, ще бъдат проверявани от Сметната палата. Синодът обаче видя проблем и с това.
Държавна дотация се дава на вероизповеданията, към които принадлежи не по малко от 1% от популацията на страната на база на самоопределението от последните избори.
Сумата за субсидиране се дефинира годишно с държавния бюджет на страната. Тя ще се разпределя на базара на това какъв брой хора са се самоопределили като изповядващи даденото изповедание и ще е по на 10 лева на човек. Сумата обаче не може да бъде повече от 15 млн, лв.. Това е и един от проблемите според Синода.
" Това значи, че мохамеданите ще получат цялостния размер на дължащата им се дотация – т.е. 577 139 лева При 4 374 135 милиона православни, в случай че няма прагът от 15 000 000 лв., както се предлага в плана на народните представители Цв. Цетанов, К. Нинова и Карадайъ, на тях биха им се полагали 43 741 350 лв.. Следователно съгласно числеността си православните ще получат доста по - малко от мохамеданите Затова следва да се одобри различен, кардинален метод на систематизиране на дотацията, който да е симетричен на членовете на вероизповеданията. Предоставените 15 000 000 лв., имайки поради броя на свещениците и чиновниците в БПЦ, ще стигнат, и то не изцяло, само за заплатите, като се съобрази методът, по който ще се разпределя настоящата дотация. ", написа в позицията им.
Ръководството на съответното изповедание пък ще би трябвало до края на януари всяка година да направи систематизиране на дотацията - за настоящи и за финансови разноски. Разпределението би трябвало да бъде показано на дирекция " Вероизповедания " към Министерски съвет посредством декларация.
Сумата, избрана за настоящи разноски, ще би трябвало да се употребява целево - за покриване на разноски, за хонорари на свещенослужители и чиновници на религиозните институции, за техни просветителни действия и за поддръжка на гробищни паркове. Самата тя ще се изплаща от дирекция " Вероизповедания " на Министерския съвет и ще се дава на 4 елементи - до 30 април, 30 юни и 30 септември ще се изплаща по 20 % от общата сума, а до 20 декември пък останалите 40 на 100.
Частта от дотацията, избрана за финансови разноски са за строителство и ремонт на храмове, манастири и прилежащите им здания, на духовни учебни заведения и духовни. Парите, отделени за това ще се съхраняват и разходват посредством сметка за непознати средства на Министерския съвет.
В позицията си Синодът остро подлага на критика и предлагането на " Обединените патриоти " за промени в същия закон.
Текстовете на " патриотите " дефинират кои хора и при какви условия могат да са проповядващи духовници. Според текстовете това би трябвало да са " български жители, приключили учебното и висшето си обучение в България ". Религиозните общности нямат право да разпореждат проповеди на духовници от чужбина. Изключение се позволява, когато е било направено координиране с дирекция " Вероизповедания " на Министерския съвет. Такова координиране ще би трябвало и при присъединяване на чужденци и при действия за набиране на пари. Предвидени са и санкции при неспазване на тези правила.
" Църквите и вероизповеданията не се водят от правилото на националните страни и поданство. Някои вероизповедания биха изчезнали, в случай че не се финансират от централните им ведомства. При БПЦ-БП този проблем не съществува, което не значи, че Българската православна черква не следва да моли за опазване на религиозния мир в страната и невмешателство в делата и на останалите изповедания ", споделят в позицията си от БПЦ.
Те оферират още вероизповеданията да заявяват пред дирекция " Вероизповедания " на Министерски съвет и пред Сметнала палата всяко подаяние или заместничество на имущество от юридически лица.
" В Православната черква даряването е част от религиозния живот на вярващия и се регламентира от учението и вътрешното (канонично) право на Църквата, и не може да бъде предмет на регламентиране и надзор от страна на страната. Даренията в Църквата са надълбоко персонален акт. ", считат от Синода.
Освен това концепцията на " патриотите " е записаните вероизповедания да заявяват пред Сметната палата банковите си сметки в страната и чужбина. Синодът обаче не е склонен.
" Категорично е възражението против обявление на банковите сметки на религиозните институции пред Сметната палата. Съдържанието на тази норма е жестоко тъпчене на конституцията и груба интервенция в отделените от страната религиозни институции. Това не се е случвало по отношение на Църквата и другите вероизповедания даже и във времето на тоталитарния режим в България ", споделят те.
Законът планува още месечните заплати на свещенослужителите да не могат да надвишават средното възнаграждание на педагогичен експерт, а на другите чиновници в религиозните общности не би трябвало да е повече междинната заплата на чиновниците в публичния бранш.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ