Заплати, БВП, харчене… Къде на Балканите се живее най-добре?
Заплати, Брутният вътрешен продукт, харчене… Къде на Балканите се живее най-добре?
На Балканите постоянно е било горещо освен политически, само че и стопански. Политиците се надпреварват да акцентират статистически данни, а постоянно и послъгват единствено и единствено да бележит преимуществата на своята страна.
Балканският район се характеризира със обилни стопански разлики сред обособените страни. Въпреки общата историческа и географска непосредственост, икономическото развиване, стандартът на живот и социално-икономическите условия в страните от района се разграничават значително. Балканите последователно се приближават до междинното равнище на Европейски Съюз, само че разликите вътре в района остават огромни. Европейски Съюз участието (Румъния, България, Хърватия, Гърция) е най-силният фактор за по-висок стандарт на живот.
България, Румъния, Гърция, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Албания – в кои страни от района се живее най-добре?
Източници: Eurostat, World Bank, IMF
Държави с най-голям стандарт на живот
Най-добри условия за живот има в Хърватия, Румъния и Гърция.
Хърватия се отличава с най-голям Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателната дарба измежду оценените страни. Освен това страната има относително високи междинни приходи и постоянна икономическа среда. Членството ѝ в Европейския съюз, потреблението на еврото и включването ѝ в Шенгенското пространство способстват за по-голяма икономическа интеграция и привличане на вложения. Туризмът също е основен бранш, който генерира обилни доходи и подкрепя икономическото развиване.
Румъния е една от най-бързо разрастващите се стопански системи в Европа. Страната има огромен вътрешен пазар, мощно разрастващ се информативен и софтуерен бранш и обилни задгранични вложения. През последните години приходите на популацията нарастват бързо, а инфраструктурата и индустриалното произвеждане се модернизират. Тези фактори слагат Румъния измежду най-перспективните стопански системи в района.
Гърция също се подрежда измежду страните с висок стандарт на живот на Балканите. Въпреки тежката икономическа рецесия през предходното десетилетие, страната съумява последователно да стабилизира стопанската система си. Високите приходи в бранша на услугите и добре развития туристически бранш способстват за релативно висок стандарт на живот.
Държави с положителни условия за живот
В идната група се подреждат България и Черна гора.
България се характеризира със постоянен стопански напредък през последните години, ниско равнище на безработица и относително ниски разноски за живот. Макар междинните приходи да са по-ниски спрямо някои други страни от района, покупателната дарба на популацията последователно се усилва. Членството в Европейския съюз и достъпът до европейски фондове също играят значима роля за развиването на инфраструктурата, промишлеността и услугите.
Черна гора има относително високи приходи с помощта на мощно развъртян туристически бранш. Използването на еврото като валута и ориентацията към европейската икономическа система също способстват за стабилността на стопанската система. Въпреки това стопанската система на страната е относително дребна и мощно подвластна от туризма.
Държави със приблизително равнище на икономическо развиване
Сърбия заема междинна позиция измежду балканските стопански системи. През последните години страната притегля обилни задгранични вложения и развива индустриалното си произвеждане. Въпреки това приходите на популацията към момента остават по-ниски в съпоставяне със страните членки на Европейския съюз.
Държави с най-нисък стандарт на живот
Най-ниски стопански индикатори измежду обсъжданите страни имат Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания.
Тези страни се характеризират с по-ниски приходи, по-висока безработица и по-малко диверсифицирани стопански системи. В някои случаи политическата неустойчивост и институционалните проблеми също затрудняват икономическото развиване и привличането на вложения.
Общият проблем на балканските страни е демографската рецесия. Прогнозите демонстрират, че популацията на България, Румъния и Сърбия може да намалее с 20–30% до 2050 година Което ще понижи работната мощ и ще сътвори редица провокации пред стопанските системи.
Очаква се към 2035 година най-добре развите страни в района да доближат 70–85% от междинния стандарт на Европейски Съюз. Това са Хърватия, Румъния, Гърция и България.
На Балканите постоянно е било горещо освен политически, само че и стопански. Политиците се надпреварват да акцентират статистически данни, а постоянно и послъгват единствено и единствено да бележит преимуществата на своята страна.
Балканският район се характеризира със обилни стопански разлики сред обособените страни. Въпреки общата историческа и географска непосредственост, икономическото развиване, стандартът на живот и социално-икономическите условия в страните от района се разграничават значително. Балканите последователно се приближават до междинното равнище на Европейски Съюз, само че разликите вътре в района остават огромни. Европейски Съюз участието (Румъния, България, Хърватия, Гърция) е най-силният фактор за по-висок стандарт на живот.
България, Румъния, Гърция, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Албания – в кои страни от района се живее най-добре?
Източници: Eurostat, World Bank, IMF
Държави с най-голям стандарт на живот
Най-добри условия за живот има в Хърватия, Румъния и Гърция.
Хърватия се отличава с най-голям Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателната дарба измежду оценените страни. Освен това страната има относително високи междинни приходи и постоянна икономическа среда. Членството ѝ в Европейския съюз, потреблението на еврото и включването ѝ в Шенгенското пространство способстват за по-голяма икономическа интеграция и привличане на вложения. Туризмът също е основен бранш, който генерира обилни доходи и подкрепя икономическото развиване.
Румъния е една от най-бързо разрастващите се стопански системи в Европа. Страната има огромен вътрешен пазар, мощно разрастващ се информативен и софтуерен бранш и обилни задгранични вложения. През последните години приходите на популацията нарастват бързо, а инфраструктурата и индустриалното произвеждане се модернизират. Тези фактори слагат Румъния измежду най-перспективните стопански системи в района.
Гърция също се подрежда измежду страните с висок стандарт на живот на Балканите. Въпреки тежката икономическа рецесия през предходното десетилетие, страната съумява последователно да стабилизира стопанската система си. Високите приходи в бранша на услугите и добре развития туристически бранш способстват за релативно висок стандарт на живот.
Държави с положителни условия за живот
В идната група се подреждат България и Черна гора.
България се характеризира със постоянен стопански напредък през последните години, ниско равнище на безработица и относително ниски разноски за живот. Макар междинните приходи да са по-ниски спрямо някои други страни от района, покупателната дарба на популацията последователно се усилва. Членството в Европейския съюз и достъпът до европейски фондове също играят значима роля за развиването на инфраструктурата, промишлеността и услугите.
Черна гора има относително високи приходи с помощта на мощно развъртян туристически бранш. Използването на еврото като валута и ориентацията към европейската икономическа система също способстват за стабилността на стопанската система. Въпреки това стопанската система на страната е относително дребна и мощно подвластна от туризма.
Държави със приблизително равнище на икономическо развиване
Сърбия заема междинна позиция измежду балканските стопански системи. През последните години страната притегля обилни задгранични вложения и развива индустриалното си произвеждане. Въпреки това приходите на популацията към момента остават по-ниски в съпоставяне със страните членки на Европейския съюз.
Държави с най-нисък стандарт на живот
Най-ниски стопански индикатори измежду обсъжданите страни имат Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания.
Тези страни се характеризират с по-ниски приходи, по-висока безработица и по-малко диверсифицирани стопански системи. В някои случаи политическата неустойчивост и институционалните проблеми също затрудняват икономическото развиване и привличането на вложения.
Общият проблем на балканските страни е демографската рецесия. Прогнозите демонстрират, че популацията на България, Румъния и Сърбия може да намалее с 20–30% до 2050 година Което ще понижи работната мощ и ще сътвори редица провокации пред стопанските системи.
Очаква се към 2035 година най-добре развите страни в района да доближат 70–85% от междинния стандарт на Европейски Съюз. Това са Хърватия, Румъния, Гърция и България.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ