Има ли санкции, които да спрат Путин
Заплахата от война е надвиснала над Украйна. Тъй като западните страни няма да се намесят директно в нея, последният им инструмент да накарат съветския президент Владимир Путин да се откаже от желанията си са икономическите наказания. За да повлияят на Москва обаче, те би трябвало да са от подобен мащаб, че да са мъчителни освен за пострадалите, само че и за налагащите ги.
Скептицизмът дали със наказания може да бъде спрян Путин, е оневинен. Съединени американски щати и Европа към този момент постановиха наказания на Русия след завладяването на Крим през 2014-а, само че те бяха скромни, надалеч от мащаба на тези, наложени да вземем за пример над Иран. Когато западните водачи желаят да подхващат нещо против Русия, глобите са обичаният им инструмент, само че налаганите до момента през последните години са стопански неефективни и не са повлияли на съветската политика.
Три се главните трудности. Първо, биват налагани постепенно; второ – договаряни са със съдружници, които имат още по-малко предпочитание за такива мерки; трето – тези, които биха имали най-сериозен резултат, ще имат икономическа цена и за западните страни. В резултат на това всички ограничения, налагани до момента на Русия не са
нищо повече от компромис за проява.
Истината е, че " умни " и " целеви " наказания просто не дават резултат. Ако американският президент Джо Байдън желае да предотврати съветска инвазия, той би трябвало да даде явен знак на Путин, че в случай че нападна Украйна, ще бъдат наложени неотложно широкообхватни наказания против съветската стопанска система като цяло, а не лимитирани върху избрани лица и обекти. И да покаже подготвеност да заплати икономическа и политическа цена, в случай че това го постанова.
Първата спънка пред успеваемостта на глобите е в това, че политиците избират да ги постановат последователно. Желанието им да заобикалят ескалация е разбираемо, само че с цел да имат резултат, този, към който са ориентирани, би трябвало да знае, че ще бъде ощетен оптимално през цялото време, а не вероятно някъде напред във времето. През 2014-а слез съветската окупация на Крим западните страни постановиха наказания против избрани персони и дребни компании и усилиха мащаба им чак през юли – пет месеца след окупацията на полуострова. Забавянето беше разбираемо, защото Западът не бе квалифициран за подобен процес на събитията, а и за първи път се изправяше пред сходен проблем с Русия. Ситуацията в този момент обаче е напълно друга.
Следващата компликация е единството сред западните страни. Европейският съюз да вземем за пример е мощно подвластен от съветския природен газ, а за налагането на наказания те би трябвало да са утвърдени единомислещо от всичките 27 страни членки.
Единството на западните страни е основно
за възпирането на Русия, само че изцяло разбираемо Европейски Съюз ще е по-неохотен за огромни наказания в съпоставяне със Съединени американски щати, а и ще взима решенията по-бавно.
Третата и най-голяма компликация е в това, че наказания, задоволително мощни, че да повлияят на Путин, ще бъдат почувствани и в Съединени американски щати и Европа. Така наречените целеви наказания допускат, че могат да бъдат осъдени виновните за неприятните решения, а останалите да бъдат пощадени, само че това просто няма резултат. Удар по банковите сметки на висши чиновници на Кремъл и олигарси е неправилен, откакто Кремъл разполага с ресурсите на цяла Русия.
Някои от обсъжданите сега ограничения са чисто алегорични – като да вземем за пример да бъде глобен газопроводът " Северен поток 2 ", който по този начин или другояче още не работи. Евентуалните наказания против съветската отбранителна индустрия също биха имали непълен резултат, който освен това няма да настъпи неотложно.
Забраната върху търгуване с съветски държавен дълг също не би имала унищожителен резултат. Русия разполага с огромни валутни запаси, а дългът й е невисок. Едва ли би могло да има по-добре готова против такава глоба страна.
Далече по-сериозно наподобява
изключването от SWIFT – " нуклеарната алтернатива ",
както е наричано от някои анализатори.
Изваждането на Русия от международната система за банкови разплащания SWIFT би направило съвсем невероятно финансовите институции да изпращат пари във или отвън страната, което ще провокира неочакван потрес за съветските компании и техните задгранични клиенти – изключително при купувачите на нефт и газ, при които покупко-продажбите са деноминирани в щатски долари. Според специалисти това ще провокира безпорядък, неустойчивост на валутата и голямо приключване на капитал. Вече има случай на изваждане на страна от системата – Иран през 2014-а. Тогава ислямската република губи съвсем половината от приходите си от експорт на нефт и 30% от външната търговия. Русия е по-интегрирана в международната финансова общественост стопанска система от Иран, по тази причина изключването от SWIFT ще има по-болезнени последствия.
Износът на Русия е слабото й място
По-скептични наблюдаващи считат, че Русия ще откри други пътища за разплащанията си – въпреки всичко след анексията на Крим през 2014-а Москва създава лична разплащателна система – SPFS. Независимо дали е по този начин, има различен проблем пред задействането на " нуклеарната алтернатива " –
Германия към този момент подсказа, че няма да го разреши,
което обезсмисля разсъжденията по тематиката.
Има обаче две са категориите наказания, които в действителност могат да повлияят на Москва.
На първо място, Съединени американски щати могат да отрежат достъпа на огромните съветски банки до американската финансова система – става дума за " Сбербанк ", ВТБ, " Газпромбанк ". Това би провокирало съществени финансови компликации в Русия. Капиталът за вложения ще секне, рублата ще падне, действителните приходи на хората ще се срутен. Ефект ще има и отвън Русия. Много западни капиталови фондове държат акции на " Сбербанк ", чиято стойност ще се срине.
Най-големият удар за Русия обаче ще е
ограничението на приходите й от износа й.
Нефтът заема 45 на 100 от него, а другите ограничавания могат да включват газ, въглища, черни и цветни метали. Проблемът е, че Русия е един от най-големите международни експортьори на петрол, което значи, че цената на суровината внезапно ще се вдигне.
Още по-сериозен ще е противоположният резултат от наказания върху газа. Светът и изключително Европа към този момент страда от дефицит на суровината през тази зима – който е породен от Русия, евентуално като част от генералния й проект за деяние през идващите месеци. Някои производства в Европа и изключително в Германия може да са принудени да спрат заради дефицит на газ. Предвид проблемите на администрацията на Байдън с нарасналите цени на енергоизточниците и влошаващата се инфлация не е мъчно да се досетим за какво и Вашингтон няма огромно предпочитание за сходни наказания – изключително на фона на ниското утвърждение за президента и идните междинни избори.
И най-после, наред с ограничението на съветския експорт може да бъде блокиран съветският импорт – по-специално на високите технологии, целия програмен продукт и съвременно електронно съоръжение, които обезпечават действието на актуалния свят. Такива наказания биха могли да бъдат ориентирани и към сериозно значимата съветска индустрия, в това число секторите на защитата и гражданската авиация, което би засегнало високотехнологичните упоритости на Русия, без значение дали става въпрос за изкуствен интелект или квантови изчислителни мощности.
Скептицизмът дали със наказания може да бъде спрян Путин, е оневинен. Съединени американски щати и Европа към този момент постановиха наказания на Русия след завладяването на Крим през 2014-а, само че те бяха скромни, надалеч от мащаба на тези, наложени да вземем за пример над Иран. Когато западните водачи желаят да подхващат нещо против Русия, глобите са обичаният им инструмент, само че налаганите до момента през последните години са стопански неефективни и не са повлияли на съветската политика.
Три се главните трудности. Първо, биват налагани постепенно; второ – договаряни са със съдружници, които имат още по-малко предпочитание за такива мерки; трето – тези, които биха имали най-сериозен резултат, ще имат икономическа цена и за западните страни. В резултат на това всички ограничения, налагани до момента на Русия не са
нищо повече от компромис за проява.
Истината е, че " умни " и " целеви " наказания просто не дават резултат. Ако американският президент Джо Байдън желае да предотврати съветска инвазия, той би трябвало да даде явен знак на Путин, че в случай че нападна Украйна, ще бъдат наложени неотложно широкообхватни наказания против съветската стопанска система като цяло, а не лимитирани върху избрани лица и обекти. И да покаже подготвеност да заплати икономическа и политическа цена, в случай че това го постанова.
Първата спънка пред успеваемостта на глобите е в това, че политиците избират да ги постановат последователно. Желанието им да заобикалят ескалация е разбираемо, само че с цел да имат резултат, този, към който са ориентирани, би трябвало да знае, че ще бъде ощетен оптимално през цялото време, а не вероятно някъде напред във времето. През 2014-а слез съветската окупация на Крим западните страни постановиха наказания против избрани персони и дребни компании и усилиха мащаба им чак през юли – пет месеца след окупацията на полуострова. Забавянето беше разбираемо, защото Западът не бе квалифициран за подобен процес на събитията, а и за първи път се изправяше пред сходен проблем с Русия. Ситуацията в този момент обаче е напълно друга.
Следващата компликация е единството сред западните страни. Европейският съюз да вземем за пример е мощно подвластен от съветския природен газ, а за налагането на наказания те би трябвало да са утвърдени единомислещо от всичките 27 страни членки.
Единството на западните страни е основно
за възпирането на Русия, само че изцяло разбираемо Европейски Съюз ще е по-неохотен за огромни наказания в съпоставяне със Съединени американски щати, а и ще взима решенията по-бавно.
Третата и най-голяма компликация е в това, че наказания, задоволително мощни, че да повлияят на Путин, ще бъдат почувствани и в Съединени американски щати и Европа. Така наречените целеви наказания допускат, че могат да бъдат осъдени виновните за неприятните решения, а останалите да бъдат пощадени, само че това просто няма резултат. Удар по банковите сметки на висши чиновници на Кремъл и олигарси е неправилен, откакто Кремъл разполага с ресурсите на цяла Русия.
Някои от обсъжданите сега ограничения са чисто алегорични – като да вземем за пример да бъде глобен газопроводът " Северен поток 2 ", който по този начин или другояче още не работи. Евентуалните наказания против съветската отбранителна индустрия също биха имали непълен резултат, който освен това няма да настъпи неотложно.
Забраната върху търгуване с съветски държавен дълг също не би имала унищожителен резултат. Русия разполага с огромни валутни запаси, а дългът й е невисок. Едва ли би могло да има по-добре готова против такава глоба страна.
Далече по-сериозно наподобява
изключването от SWIFT – " нуклеарната алтернатива ",
както е наричано от някои анализатори.
Изваждането на Русия от международната система за банкови разплащания SWIFT би направило съвсем невероятно финансовите институции да изпращат пари във или отвън страната, което ще провокира неочакван потрес за съветските компании и техните задгранични клиенти – изключително при купувачите на нефт и газ, при които покупко-продажбите са деноминирани в щатски долари. Според специалисти това ще провокира безпорядък, неустойчивост на валутата и голямо приключване на капитал. Вече има случай на изваждане на страна от системата – Иран през 2014-а. Тогава ислямската република губи съвсем половината от приходите си от експорт на нефт и 30% от външната търговия. Русия е по-интегрирана в международната финансова общественост стопанска система от Иран, по тази причина изключването от SWIFT ще има по-болезнени последствия.
Износът на Русия е слабото й място
По-скептични наблюдаващи считат, че Русия ще откри други пътища за разплащанията си – въпреки всичко след анексията на Крим през 2014-а Москва създава лична разплащателна система – SPFS. Независимо дали е по този начин, има различен проблем пред задействането на " нуклеарната алтернатива " –
Германия към този момент подсказа, че няма да го разреши,
което обезсмисля разсъжденията по тематиката.
Има обаче две са категориите наказания, които в действителност могат да повлияят на Москва.
На първо място, Съединени американски щати могат да отрежат достъпа на огромните съветски банки до американската финансова система – става дума за " Сбербанк ", ВТБ, " Газпромбанк ". Това би провокирало съществени финансови компликации в Русия. Капиталът за вложения ще секне, рублата ще падне, действителните приходи на хората ще се срутен. Ефект ще има и отвън Русия. Много западни капиталови фондове държат акции на " Сбербанк ", чиято стойност ще се срине.
Най-големият удар за Русия обаче ще е
ограничението на приходите й от износа й.
Нефтът заема 45 на 100 от него, а другите ограничавания могат да включват газ, въглища, черни и цветни метали. Проблемът е, че Русия е един от най-големите международни експортьори на петрол, което значи, че цената на суровината внезапно ще се вдигне.
Още по-сериозен ще е противоположният резултат от наказания върху газа. Светът и изключително Европа към този момент страда от дефицит на суровината през тази зима – който е породен от Русия, евентуално като част от генералния й проект за деяние през идващите месеци. Някои производства в Европа и изключително в Германия може да са принудени да спрат заради дефицит на газ. Предвид проблемите на администрацията на Байдън с нарасналите цени на енергоизточниците и влошаващата се инфлация не е мъчно да се досетим за какво и Вашингтон няма огромно предпочитание за сходни наказания – изключително на фона на ниското утвърждение за президента и идните междинни избори.
И най-после, наред с ограничението на съветския експорт може да бъде блокиран съветският импорт – по-специално на високите технологии, целия програмен продукт и съвременно електронно съоръжение, които обезпечават действието на актуалния свят. Такива наказания биха могли да бъдат ориентирани и към сериозно значимата съветска индустрия, в това число секторите на защитата и гражданската авиация, което би засегнало високотехнологичните упоритости на Русия, без значение дали става въпрос за изкуствен интелект или квантови изчислителни мощности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ