Заплахата на Доналд Тръмп за дело за 1 млрд. долара

Заплахата на Доналд Тръмп за дело за 1 милиарда $ против BBC не е просто следващата шумна свада. Това е майсторски курс по стратегически правосъдни дейности.

Това написа в коментар за Financial Times Пратек Суайка, правист по интернационалните разногласия в Boies Schiller Flexner - адвокатска адвокатска фирма с офиси в Съединените щати и в Лондон и Милано.

Искът, обвързван с подвеждащи редакции на думи на Тръмп, е евентуално по-малко ориентиран към победа в съда и повече към потребление на правни разминавания сред разнообразни юрисдикции, счита Суайка. Изборът на съдилищата във Флорида като полесражение, вместо по-логичния избор - Обединеното кралство - е основен за разбирането на замисъла.

Писмото с претенцията - демонстративно публикувано обществено макар изказванията за „ големи финансови и репутационни вреди “ - изисква BBC да отдръпна епизод от Panorama, излъчен преди повече от година и анализиращ събитията от 6 януари 2021 година, съвсем преди пет години. В него се постанова петдневен период за цялостно отдръпване, опрощение и отплата под опасност от дело за 1 милиарда $.

На пръв взор наподобява необичайно да се съди BBC във Флорида за събития отпреди години - и то след сполучливи избори, разяснява Суайка. Макар да се вписва в откритата процедура на Тръмп да подава искове за клюка във Флорида, BBC е английска организация, документалният филм е продуциран във Англия, а главната му публика е английска.

Въпреки това дело в Обединеното кралство евентуално е било сметнато за безперспективно, като се има поради едногодишният давностен период за искове за клюка. А британските съдилища рядко присъждат повече от 300 000 паунда обезщетение, което прави желаните 1 милиарда $ на практика недостижими. Според Суайка изборът на американска пълномощия дава три отчетливи преимущества:

Първо, впечатляващият размер на компенсацията. Иск за 1 милиарда $ генерира голяма гласност. Той допуска колосална щета и показва BBC като злоумишлен артист - без значение от правните действителности.

Второ, американският стандарт за обществени фигури, който изисква доказване на „ фактически злонамерено желание “ - че издателят е знаел, че изказванието е погрешно, или е работил с безразсъдна немарливост към истината. Макар това да е извънредно висок предел, той разрешава на Тръмп да формулира разногласието към хипотетичните планове на BBC.

Трето, американската процедура по откриване на информация (discovery) е известна със своя обсег и тежест. Дори предварителни стъпки могат да принудят BBC да показа големи масиви от документи и да изправи свои чиновници пред разпит под клетва. Самият развой се трансформира в углавен инструмент.

Въпреки тези преимущества, делото съдържа обилни трудности, които вършат успеха в съда мощно съмнителна, предизвестява специалистът.

Вторият избирателен триумф на Тръмп подкопава фундаментално изказванието му за „ опустошителни “ вреди. Ако се твърдеше, че филмът е бил основан, с цел да навреди на изборните му шансове, резултатът от изборите демонстрира, че резултатът е бил толкоз най-малък, че е юридически незначителен.

Друг проблем е, че онлайн наличието на BBC във Флорида може да не е задоволително, с цел да убеди съда, че има пълномощия над английска медийна организация. А арбитър във Флорида може да приключи делото с претекста, че английските съдилища са по-подходящият конгрес, показва Суайка.

Анти-SLAPP законът във Флорида разрешава бързо преустановяване на безпочвени каузи, целящи ограничение на свободата на словото по въпроси от публичен интерес. BBC би могла да реализира ранно преустановяване на делото и Тръмп да бъде наказан да заплати нейните разноски.

Доказването на „ действителна преднамереност “ ще бъде извънредно мъчно - належащо е доказателство, че BBC е знаела, че редакцията е погрешна, написа още специалистът. Бързото самопризнание на медията за „ неточност в преценката “ подсказва немарливост, а не безразсъдството, което изисква американският стандарт, добавя Суайка.

Освен това тежестта на разкриването работи и в противоположна посока. Делото би изложило президента на детайлно разглеждане на личните му изказвания от 6 януари, което може да докара до още по-големи репутационни вреди, без значение от първичната редакция. Тръмп също би трябвало да потвърди, че точно тази съответна редакция - в океан от медийно отразяване - директно е предизвикала измерими вреди. Изолирането на резултата от един-единствен репортаж е съвсем невероятно.

Според Суайка може би най-странният детайл в тази ситуация е общественото разпространяване на писмото с претенцията. Ако е изтекло от екипа на Тръмп, това би представлявало вътрешно несъгласие и би изложило желае на риск от преустановяване заради корист с процеса.

Съдилищата все по-често изследват дали ищците са подхванали ограничения за ограничение на хипотетичните вреди; в случай че наличието на BBC е предизвикало вреди от мащаба, който се твърди, би било необичайно то да бъде в допълнение разпространявано. А в случай че BBC се съгласи на изискванията, същината на обвиняванията към този момент ще е обществена точно поради писмото.

Дори Тръмп да завоюва, US Speech Act не разрешава осъществяването на задгранични решения за клюка, които не дават отговор на американските стандарти за независимост на словото. Британските съдилища също могат да откажат да изпълнят американско решение по същата причина - невъзможност.

Предвид тези минимални шансове, същинската цел на делото се откроява ясно: не е правно позволение, а обществено заклеймяване (или отклонение на вниманието) - и това към този момент дава резултат, безапелационен е специалистът. Председателят на борда на BBC се извини, а двама висши ръководители подадоха оставки - победа, реализирана без нито цент разход за правосъдни такси.

Какъвто и да е крайният резултат, този случай дава скъп урок по ръководство на репутацията, приключва Суайка. В днешната медийна среда правните закани към този момент не са въведения към правосъдна борба - те са мощен инструмент за връзка и лост за въздействие сами по себе си.