Най-много българи в ЕС смятат, че той трябва да инвестира само в по-бедните региони
Запитани дали Европейският съюз би трябвало да продължи да влага във всички райони или би трябвало да се концентрира върху по-бедните, 41% от българите (най-ниският % в ЕС) дават първия отговор. Според 55% (най-висок дял в ЕС) съюзът би трябвало да концентрира вложенията си единствено в по-бедните региони. Това демонстрира изследване на Евробарометър за осведомеността и възприемането на районната политика.
Проучване на Евробарометър
Данните за България
Попитани дали са осведомени с планове, съфинансирани от Европейски Съюз, които да целят да подобрят региона, в който живеят, 43% от българите дават отговор позитивно. " Не " споделят 56%, а " Не знам " - 1%. Най-нисък е процентът на далите позитивен отговор в Дания (15 на сто), следвана от Англия (16%), а най-голям – в Полша (82%).
През оценените години (2010, 2013, 2015, 2017, 2019) в България максимален % интервюирани (62 на сто) са споделили, че са осведомени с планове, съфинансирани от Европейски Съюз, за усъвършенстване на региона, в който живеят, през 2013 година
Попитани дали, имайки поради всички планове, за които са чували, биха споделили, че тази поддръжка е имала положително или отрицателно влияние върху развиването на техния град или регион, първият отговор дават 87%, а втория – 8% (един от най-високите в ЕС). Най-голям дял смятащи, че въздействието е отрицателно, има в Италия (15%), следвана от Гърция (9%), България, Белгия и Испания (и трите по 8%). Най-много са позитивните оценки в Ирландия (95%), Полша (94%) и Кипър (94%).
На въпрос дали в всекидневието си са се облагодетелствали от план, финансиран от Европейския фонд за районно развиване или от кохезионния фонд (ако са чували за най-малко един от двата), 45% от българите споделят " да ", а 53% - " не ". Най-голям % позитивни отговори дават в Полша (74%), а най-нисък – в Италия (7%). Средно за Европейски Съюз са 28% - " да " и 66% - " не ".
Основният източник на информация за съфинансирани от Европейски Съюз планове в България е малкия екран.
На въпрос към кои райони биха насочили вложения по линия на районната политика на Европейски Съюз, най-вече българи (75%) показват като отговор районите с висока безработица, следван от отдалечени селски или планински региони (63%), нуждаещите се градски региони (35%), гранични райони (25%), развити райони за опазване или усъвършенстване на конкурентоспособността им (13%).
Европейската районна политика поддържа планове за икономическо развиване във всички райони. Според вас би трябвало ли Европейски Съюз да продължи да влага във всички райони или да се концентрира извънредно върху по-бедните?
Източник: Евробарометър
Регионалната политика на Европейски Съюз може да влага в голям брой разнообразни браншове. Попитани кои от изброените считат за повече или по-малко значими за техния град или район:
- просветителни, здравни или обществени инфраструктури дефинират като по-важни 94% от българите;
- околната среда е считана за по-важна от 91% от българите,
- възобновима и чиста сила от 71% (по-нисък % в Европейски Съюз има единствено в Латвия – 64 на сто),
- поддръжка за дребния и междинния бизнес (89%),
- проучвания и нововъведения (71%),
- професионално образование (87%),
- транспортни уреди (79%),
- енергийни мрежи (71%),
- туризъм и просвета (77%),
- достъп до широколентов интернет (50%, като най-вече българи в Европейски Съюз дават отговора " Не знам " на този въпрос – 10%),
- банкет и интеграция а мигранти и бежанци (11% - най-ниският в Европейски Съюз и още веднъж най-голям % в съюза, дали отговор " Не знам " - 12%).
На въпрос главно на какво ниво би трябвало да се вземат решенията по линия на районната политика, най-вече българи (37%) споделят локално, следва отговорът районно (21%), национално (19%), Европейски Съюз (17%), " Не знам " (6%).
Регионалната политика на Европейски Съюз може да влага в доста разнообразни области. Кой от следните образци смятате за повече или по-малко значим за вашия град или район?
- Прием и интеграция на мигранти и бежанци (%)
Източник: Евробарометър
България и Литва са двете страни членки, в които максимален дял хора (91%) не са чували за програмата за междурегионално съдействие " Интеррег ". Три % от българите споделят, че са чували за нея и знаят защо се отнася, а 4% са чували, само че не знаят какво тъкмо съставлява. Само във Англия има по-нисък % хора, дали общ отговор " Да " - 6 на 100.
По отношение на респондентите, които не са чували за нито една тактика на Европейски Съюз за поощряване на съдействието сред страните, максимален дял има във Англия (77%), Ирландия (74%) и Дания (72%). На другия завършек на скалата процентът на хората, даващи този отговор, е най-нисък в Полша (21%), България (26%) и Финландия (27%).
Регионалната политика на Европейски Съюз може да влага в доста разнообразни области. Кой от следните образци смятате за повече или по-малко значим за вашия град или район?
- Възобновяема и чиста сила (%)
Източник: Евробарометър
Още данни за Европа
По-голямата част от европейците (81%) считат, че финансираните от Европейски Съюз планове имат позитивно влияние върху тяхното всекидневие, при изискване че те в действителност са осведомени с тези планове (само 40%).
Повечето респонденти са декларирали, че Европейски Съюз следва да влага повече в обучение, опазване на здравето или обществена инфраструктура (91%) и в околна среда (90%), като би трябвало да се подчертава върху районите с висока безработица (69%), необлагодетелстваните градски региони (54%), както и отдалечените и планинските региони (52%).
Повечето респонденти (58%) считат, че Европейски Съюз би трябвало да продължи да влага във всички райони. Това е най-високият регистриран в миналото % (от 2010).
От планове, финансирани от Европейския фонд за районно развиване или Кохезионния фонд, са се облагодетелствали 28%.
Пълното изследване и данните за България можете да видите в атачмънтите.
Проучване на Евробарометър
Данните за България
Попитани дали са осведомени с планове, съфинансирани от Европейски Съюз, които да целят да подобрят региона, в който живеят, 43% от българите дават отговор позитивно. " Не " споделят 56%, а " Не знам " - 1%. Най-нисък е процентът на далите позитивен отговор в Дания (15 на сто), следвана от Англия (16%), а най-голям – в Полша (82%).
През оценените години (2010, 2013, 2015, 2017, 2019) в България максимален % интервюирани (62 на сто) са споделили, че са осведомени с планове, съфинансирани от Европейски Съюз, за усъвършенстване на региона, в който живеят, през 2013 година
Попитани дали, имайки поради всички планове, за които са чували, биха споделили, че тази поддръжка е имала положително или отрицателно влияние върху развиването на техния град или регион, първият отговор дават 87%, а втория – 8% (един от най-високите в ЕС). Най-голям дял смятащи, че въздействието е отрицателно, има в Италия (15%), следвана от Гърция (9%), България, Белгия и Испания (и трите по 8%). Най-много са позитивните оценки в Ирландия (95%), Полша (94%) и Кипър (94%).
На въпрос дали в всекидневието си са се облагодетелствали от план, финансиран от Европейския фонд за районно развиване или от кохезионния фонд (ако са чували за най-малко един от двата), 45% от българите споделят " да ", а 53% - " не ". Най-голям % позитивни отговори дават в Полша (74%), а най-нисък – в Италия (7%). Средно за Европейски Съюз са 28% - " да " и 66% - " не ".
Основният източник на информация за съфинансирани от Европейски Съюз планове в България е малкия екран.
На въпрос към кои райони биха насочили вложения по линия на районната политика на Европейски Съюз, най-вече българи (75%) показват като отговор районите с висока безработица, следван от отдалечени селски или планински региони (63%), нуждаещите се градски региони (35%), гранични райони (25%), развити райони за опазване или усъвършенстване на конкурентоспособността им (13%).
Европейската районна политика поддържа планове за икономическо развиване във всички райони. Според вас би трябвало ли Европейски Съюз да продължи да влага във всички райони или да се концентрира извънредно върху по-бедните?
Източник: Евробарометър
Регионалната политика на Европейски Съюз може да влага в голям брой разнообразни браншове. Попитани кои от изброените считат за повече или по-малко значими за техния град или район:
- просветителни, здравни или обществени инфраструктури дефинират като по-важни 94% от българите;
- околната среда е считана за по-важна от 91% от българите,
- възобновима и чиста сила от 71% (по-нисък % в Европейски Съюз има единствено в Латвия – 64 на сто),
- поддръжка за дребния и междинния бизнес (89%),
- проучвания и нововъведения (71%),
- професионално образование (87%),
- транспортни уреди (79%),
- енергийни мрежи (71%),
- туризъм и просвета (77%),
- достъп до широколентов интернет (50%, като най-вече българи в Европейски Съюз дават отговора " Не знам " на този въпрос – 10%),
- банкет и интеграция а мигранти и бежанци (11% - най-ниският в Европейски Съюз и още веднъж най-голям % в съюза, дали отговор " Не знам " - 12%).
На въпрос главно на какво ниво би трябвало да се вземат решенията по линия на районната политика, най-вече българи (37%) споделят локално, следва отговорът районно (21%), национално (19%), Европейски Съюз (17%), " Не знам " (6%).
Регионалната политика на Европейски Съюз може да влага в доста разнообразни области. Кой от следните образци смятате за повече или по-малко значим за вашия град или район?
- Прием и интеграция на мигранти и бежанци (%)
Източник: Евробарометър
България и Литва са двете страни членки, в които максимален дял хора (91%) не са чували за програмата за междурегионално съдействие " Интеррег ". Три % от българите споделят, че са чували за нея и знаят защо се отнася, а 4% са чували, само че не знаят какво тъкмо съставлява. Само във Англия има по-нисък % хора, дали общ отговор " Да " - 6 на 100.
По отношение на респондентите, които не са чували за нито една тактика на Европейски Съюз за поощряване на съдействието сред страните, максимален дял има във Англия (77%), Ирландия (74%) и Дания (72%). На другия завършек на скалата процентът на хората, даващи този отговор, е най-нисък в Полша (21%), България (26%) и Финландия (27%).
Регионалната политика на Европейски Съюз може да влага в доста разнообразни области. Кой от следните образци смятате за повече или по-малко значим за вашия град или район?
- Възобновяема и чиста сила (%)
Източник: Евробарометър
Още данни за Европа
По-голямата част от европейците (81%) считат, че финансираните от Европейски Съюз планове имат позитивно влияние върху тяхното всекидневие, при изискване че те в действителност са осведомени с тези планове (само 40%).
Повечето респонденти са декларирали, че Европейски Съюз следва да влага повече в обучение, опазване на здравето или обществена инфраструктура (91%) и в околна среда (90%), като би трябвало да се подчертава върху районите с висока безработица (69%), необлагодетелстваните градски региони (54%), както и отдалечените и планинските региони (52%).
Повечето респонденти (58%) считат, че Европейски Съюз би трябвало да продължи да влага във всички райони. Това е най-високият регистриран в миналото % (от 2010).
От планове, финансирани от Европейския фонд за районно развиване или Кохезионния фонд, са се облагодетелствали 28%.
Пълното изследване и данните за България можете да видите в атачмънтите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ