България и борбата с рака - неравенствата като поглед към бъдещето
„ Запълнете празнината в грижите “ - това е мотото, под което тази година означаваме Световния ден за битка с рака – 4 февруари.
Едно от най-разпространените болести за следващ път притегля вниманието на международната общност и насочва фокуса към голям брой нерешени проблеми, които засягат съвсем всяко семейство в света, без значение от континента и страната, в която живее.
Близо 10 милиона души на планетата всяка година губят живота си заради раково заболяване, а 70% от умрелите над 65-годишна възраст умират от рак, сочи статистиката на Съюза за интернационален надзор над рака (UICC) – най-голямата и най-старата неправителствена организация за битка с заболяването.
Също по този начин от UICC удостоверяват, че през 2020 година в света са диагностицирани 19,3 млн. души с раково заболяване, а прогнозите са през 2040 година това число да бъде двойно по-голямо – 40 млн. души. Това, което буди най-силно терзание са неравенствата в достъпа до онкологична помощ и грижа, акцентират специалистите.
България не прави изключение от тези процеси, а съгласно статистиката страната ни е на дъното в множеството европейски ранглисти във връзка с неравенствата..
Според последния отчет на Европейска комисия в 13 области на страната няма оголен онкологичен център, а едвам 4,7 от всички онкологични пациенти, които са в терминален етап получават нужните им палиативни грижи.
По размер на отделените средства за онкологична помощ България е на предпоследно място в Европейски Съюз (последното е на Румъния) по разноски за онкологична помощ – 165 евро на глава от популацията, при приблизително за общността – 326 евро и над 500 евро в развитите страни – Германия, Нидерландия, Белгия и Франция.
Липса на скринингови стратегии, слаба и неефективна предварителна защита, закъсняла диагноза – тези недостатъци от години непроменяемо съпътстват и битката с рака у нас и, което е по-притеснително, не се трансформират във времето, макар, че за тях се приказва доста в общественото пространство.
Сега погледите са отправени към Националния проект за битка с рака, който към момента е единствено документ на хартия, а за реализацията на концепциите, заложени в него се чакат средства по Плана за възобновяване и резистентност. Което, малко или доста, за следващ път значи отсрочване, изчакване, загуба на време и поглъщане в положителни пожелания. Те, несъмнено, звучат прелестно, само че не вземат решение проблеми.
И по този причина през днешния ден за следващ път е редно да обърнем взор към това, което споделят експертите - а то е, че България няма единна онкологична теория, няма национална тактика за наложителния темперамент на биомаркерите и на генетичните характерности на тумора като част от диагностиката, а дефицитът на фрагменти в онкологичните структури става все по-остър. Точно тези констатации би трябвало да бъда насочна точка за деяние, което не търпи отсрочване, нито ден и час повече.
Едно от най-разпространените болести за следващ път притегля вниманието на международната общност и насочва фокуса към голям брой нерешени проблеми, които засягат съвсем всяко семейство в света, без значение от континента и страната, в която живее.
Близо 10 милиона души на планетата всяка година губят живота си заради раково заболяване, а 70% от умрелите над 65-годишна възраст умират от рак, сочи статистиката на Съюза за интернационален надзор над рака (UICC) – най-голямата и най-старата неправителствена организация за битка с заболяването.
Също по този начин от UICC удостоверяват, че през 2020 година в света са диагностицирани 19,3 млн. души с раково заболяване, а прогнозите са през 2040 година това число да бъде двойно по-голямо – 40 млн. души. Това, което буди най-силно терзание са неравенствата в достъпа до онкологична помощ и грижа, акцентират специалистите.
България не прави изключение от тези процеси, а съгласно статистиката страната ни е на дъното в множеството европейски ранглисти във връзка с неравенствата..
Според последния отчет на Европейска комисия в 13 области на страната няма оголен онкологичен център, а едвам 4,7 от всички онкологични пациенти, които са в терминален етап получават нужните им палиативни грижи.
По размер на отделените средства за онкологична помощ България е на предпоследно място в Европейски Съюз (последното е на Румъния) по разноски за онкологична помощ – 165 евро на глава от популацията, при приблизително за общността – 326 евро и над 500 евро в развитите страни – Германия, Нидерландия, Белгия и Франция.
Липса на скринингови стратегии, слаба и неефективна предварителна защита, закъсняла диагноза – тези недостатъци от години непроменяемо съпътстват и битката с рака у нас и, което е по-притеснително, не се трансформират във времето, макар, че за тях се приказва доста в общественото пространство.
Сега погледите са отправени към Националния проект за битка с рака, който към момента е единствено документ на хартия, а за реализацията на концепциите, заложени в него се чакат средства по Плана за възобновяване и резистентност. Което, малко или доста, за следващ път значи отсрочване, изчакване, загуба на време и поглъщане в положителни пожелания. Те, несъмнено, звучат прелестно, само че не вземат решение проблеми.
И по този причина през днешния ден за следващ път е редно да обърнем взор към това, което споделят експертите - а то е, че България няма единна онкологична теория, няма национална тактика за наложителния темперамент на биомаркерите и на генетичните характерности на тумора като част от диагностиката, а дефицитът на фрагменти в онкологичните структури става все по-остър. Точно тези констатации би трябвало да бъда насочна точка за деяние, което не търпи отсрочване, нито ден и час повече.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ