Запалената къща в Мизия е отмъщение към адвокат, вкарал престъпник в затвора /снимки + видео/
Запалената къща в Мизия е oтмъщение към юрист, научи организация BulNews. Атакуваният парцел е родният дом на юристът Теодора Донкин и фамилията ѝ. Къщата се намира на ул. "Васил Левски " №40, която пламна в събота през нощта, към 1.30 часа.
За огнената вендета заяви медията ни. Тя е запалена до момента в който фамилията било на отмора в Гърция, а едвам преди към седмица юрист Теодора Донкин приключила 3-годишна правосъдна борба, в която защитавала брат си и виновникът влезнал в пандиза. Тя споделя пред NOVA, че брат ѝ е имал проблеми с различен гражданин от селото - Любослав Клищаков, който постоянно се проявявал, само че постоянно делата завършвали с присъда "Пробация ". „ Осъдихме го по дело от частен темперамент. Сега има и дело от общ подобен. То не може да започва, тъй като прокуратурата имаше съглашение за наложено наказване – пробация. Тя е осма поредна за лицето. Подадохме тъжба и тази присъда бе отменена”, споделя тя. Според нея гарант на пожара е вуйчото на Клищаков, който е бил неразделно до него по време на правосъдните съвещания и е неколкократно е заплашвал очевидците. Теодора е безапелационна, че няма да спре да търси правдивост, макар офанзивата против родния им дом. Тя разгласява и трогателен пост в обществената мрежа фейсбук, който за малко събра стотици подкрепящи мнения и реакции. Ето цялостния текст без редакторска интервенция: "ЗАПАЛИХА НИ!
Така наподобява домът ми на рождения ми ден и една седмица откакто вкарах нарушител в пандиза.
Помните ли поста ми, в който ви описах за персоналната си битка против корупцията в България?
В него ви описах също за водените правосъдни борби и за това по какъв начин човек, който е осъждан 8 пъти, освен не е влизал, само че не си е и помислял за затвор.
В продължение на 3 години този човек и вуйчо му заплашваха нас и водените от нас свидетели…
Заплахите бяха, че ще ни покажат, ще ни оправят, ще ни заколят, ЩЕ НИ ЗАПАЛЯТ КЪЩАТА…
Е, в нощта на рождения ми ден и една седмица откакто го вкарахме в пандиза – КЪЩАТА НИ ИЗГОРЯ!
В 1 часа през нощта, (а не денем, когато е 40 градуса), до момента в който сме на отмора в чужбина, ОПОЖАРИХА ДОМА НИ…
Дом, който родителите ми са градили цялостен живот и който в този момент е срутен съвсем до основи, тъй като някой е решил, че би трябвало да прави закононарушения свободно и безнаказано.
Коли, мотори, уреди, бани, спални – всичко изгоря.
Пиша този пост със свито сърце и сълзи на очите.
Хора, представяте ли си по какъв начин някой в правова страна 3 години те заплашва, че ще ти възпламени къщата и най-после просто взема решение и го прави…
…без боязън и без срам от съд, правораздаване и наказване.
Аз заплащам цената на своята неотстъпчивост в битката си за справедливост…
Но такава ли би трябвало да бъде тя?
Това ли е цената на справедливостта в България?
Да те е боязън, че в случай че вкараш нарушител в пандиза за най-малък период от 3 месеца… нарушител, който трябваше до момента да е прогнил в затвора…
Той ще те поръча и ще ти възпламенят дома?
Дом, който е граден с почтен труд и пот, в който родителите ти са те отгледали и са давали последната си почтено извоювана стотинка, с цел да може ти и брат ти да живеете добре.
Дом, построен от положителни хора, които оказват помощ във всеки един момент… и са помогнали на всеки, на който могат.
Жал ми е за майка ми и татко ми, жалост ми е за брат ми, жалост ми е за страната, в която живеем и в която порастват децата ни.
А това, което ме ужасява най-вече даже не е гледката…
Това е цялостната липса на смирение за осъществените закононарушения, тъй като в случай че имаше такова, нямаше да се търси възмездие.
Това е възприятието за безотговорност, свободата да си позволиш да запалиш дома на различен, тъй като знаеш, че полицията или е на твоя страна, или просто няма да си свърши работата и причинител няма да бъде намерен…
Това е, че съдията по четири от предходните осем осъждания е еднакъв и че този арбитър е „ имал “ съвестта и морала да постанова санкция след санкция, до момента в който някой вилнее безнаказан.
Ужасява ме и наказването по последното осмо наказание, което му е наложил още веднъж след утвърдено съглашение с прокуратурата.
За това, че откакто е осъждан СЕДЕМ ПЪТИ ПРЕДИ ТОВА той:
- незаконно е пречил на органи на властта да извършват отговорностите си и да правят инспекция на лидер на МПС и
- при подаден сигнал със стоп палка за прекъсване от контролните органи, откакто е бил задължен да спре, не е сторил това, като е направил ОПИТ ДА ИЗБЛЪСКА СЛУЖЕБНИЯ АВТОМОБИЛ ОТ ПЪТЯ,
- траял е да се движи в лентата за насрещно придвижване
- и е траял да заплашва живота на ВСИЧКИ участници в придвижването,
- което принудило полицейския чиновник да създаде ДВА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ИЗСТРЕЛИ СЪС СТОП ПАТРОНИ за прекъсване на лидера, който траял да ръководи ППС,
- като полицейските чиновници подхванали ПРЕСЛЕДВАНЕ НА АВТОМОБИЛА, предприемане на заградителни мероприятия от сътрудниците им на районно управление (на МВР) на МВР-Лом, които са създали контролно-пропусквателен пункт, като автомобилът с лидера е бил спрян…
Съдът му е наложил „ наказване “ от 500 лева
За осъществената ПОДИГРАВКА С ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ, съдът постанова НАКАЗАНИЕ ОТ 500 ЛВ.
Дори това да беше първото наказание, наложеното наказване единствено по себе си съставлява СЕРИОЗНА ПОДИГРАВКА СЪС СЪДЕБНАТА И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.
Как може арбитър да има съвест и морал да утвърди сходно съглашение? Как може прокурор да има съвест и морал да изиска сключването на сходно съглашение?
Докато има такива съдии, прокурори и служители на реда, ще има и палежи, грабежи и повсеместна безотговорност.
Докато всеки си мълчи и никой не търси правата си, ще става все по-страшно.
А аз ще си седнал съм под сливата на двора, тъй като домът ми, основан с толкоз труд и обич за доста години, изчезна за няколко часа…
И ще пиша постове в обезсърчение и с вяра институциите да се разсънят, страната да се оправи и да получа помощ и поддръжка.
И в случай че първия пост приключих позитивно, то този път не мога.
Обезкуражена съм.
Обезсърчена съм.
Но няма да се откажа да диря правдивост.
Точно тъй като знам, че има и положителни хора - такива като родителите ми, такива като моите другари, такива, като хората, с които работя.
П.П. Понеже за един час ми писаха и звъняха десетки хора с готовност да оказват помощ, това, от което имаме потребност са публичност и контакти на високо равнище в прокуратура и полиция. Знам, че е неуместно един юрист да има сходна молба, само че да, до там я докарахме.
Финансова помощ също няма да ни е непотребна. Оставям банковата сметка на майка ми Анелия Василева Иванова:
IBAN: BG10FINV91501003804640 ".
За огнената вендета заяви медията ни. Тя е запалена до момента в който фамилията било на отмора в Гърция, а едвам преди към седмица юрист Теодора Донкин приключила 3-годишна правосъдна борба, в която защитавала брат си и виновникът влезнал в пандиза. Тя споделя пред NOVA, че брат ѝ е имал проблеми с различен гражданин от селото - Любослав Клищаков, който постоянно се проявявал, само че постоянно делата завършвали с присъда "Пробация ". „ Осъдихме го по дело от частен темперамент. Сега има и дело от общ подобен. То не може да започва, тъй като прокуратурата имаше съглашение за наложено наказване – пробация. Тя е осма поредна за лицето. Подадохме тъжба и тази присъда бе отменена”, споделя тя. Според нея гарант на пожара е вуйчото на Клищаков, който е бил неразделно до него по време на правосъдните съвещания и е неколкократно е заплашвал очевидците. Теодора е безапелационна, че няма да спре да търси правдивост, макар офанзивата против родния им дом. Тя разгласява и трогателен пост в обществената мрежа фейсбук, който за малко събра стотици подкрепящи мнения и реакции. Ето цялостния текст без редакторска интервенция: "ЗАПАЛИХА НИ!
Така наподобява домът ми на рождения ми ден и една седмица откакто вкарах нарушител в пандиза.
Помните ли поста ми, в който ви описах за персоналната си битка против корупцията в България?
В него ви описах също за водените правосъдни борби и за това по какъв начин човек, който е осъждан 8 пъти, освен не е влизал, само че не си е и помислял за затвор.
В продължение на 3 години този човек и вуйчо му заплашваха нас и водените от нас свидетели…
Заплахите бяха, че ще ни покажат, ще ни оправят, ще ни заколят, ЩЕ НИ ЗАПАЛЯТ КЪЩАТА…
Е, в нощта на рождения ми ден и една седмица откакто го вкарахме в пандиза – КЪЩАТА НИ ИЗГОРЯ!
В 1 часа през нощта, (а не денем, когато е 40 градуса), до момента в който сме на отмора в чужбина, ОПОЖАРИХА ДОМА НИ…
Дом, който родителите ми са градили цялостен живот и който в този момент е срутен съвсем до основи, тъй като някой е решил, че би трябвало да прави закононарушения свободно и безнаказано.
Коли, мотори, уреди, бани, спални – всичко изгоря.
Пиша този пост със свито сърце и сълзи на очите.
Хора, представяте ли си по какъв начин някой в правова страна 3 години те заплашва, че ще ти възпламени къщата и най-после просто взема решение и го прави…
…без боязън и без срам от съд, правораздаване и наказване.
Аз заплащам цената на своята неотстъпчивост в битката си за справедливост…
Но такава ли би трябвало да бъде тя?
Това ли е цената на справедливостта в България?
Да те е боязън, че в случай че вкараш нарушител в пандиза за най-малък период от 3 месеца… нарушител, който трябваше до момента да е прогнил в затвора…
Той ще те поръча и ще ти възпламенят дома?
Дом, който е граден с почтен труд и пот, в който родителите ти са те отгледали и са давали последната си почтено извоювана стотинка, с цел да може ти и брат ти да живеете добре.
Дом, построен от положителни хора, които оказват помощ във всеки един момент… и са помогнали на всеки, на който могат.
Жал ми е за майка ми и татко ми, жалост ми е за брат ми, жалост ми е за страната, в която живеем и в която порастват децата ни.
А това, което ме ужасява най-вече даже не е гледката…
Това е цялостната липса на смирение за осъществените закононарушения, тъй като в случай че имаше такова, нямаше да се търси възмездие.
Това е възприятието за безотговорност, свободата да си позволиш да запалиш дома на различен, тъй като знаеш, че полицията или е на твоя страна, или просто няма да си свърши работата и причинител няма да бъде намерен…
Това е, че съдията по четири от предходните осем осъждания е еднакъв и че този арбитър е „ имал “ съвестта и морала да постанова санкция след санкция, до момента в който някой вилнее безнаказан.
Ужасява ме и наказването по последното осмо наказание, което му е наложил още веднъж след утвърдено съглашение с прокуратурата.
За това, че откакто е осъждан СЕДЕМ ПЪТИ ПРЕДИ ТОВА той:
- незаконно е пречил на органи на властта да извършват отговорностите си и да правят инспекция на лидер на МПС и
- при подаден сигнал със стоп палка за прекъсване от контролните органи, откакто е бил задължен да спре, не е сторил това, като е направил ОПИТ ДА ИЗБЛЪСКА СЛУЖЕБНИЯ АВТОМОБИЛ ОТ ПЪТЯ,
- траял е да се движи в лентата за насрещно придвижване
- и е траял да заплашва живота на ВСИЧКИ участници в придвижването,
- което принудило полицейския чиновник да създаде ДВА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ИЗСТРЕЛИ СЪС СТОП ПАТРОНИ за прекъсване на лидера, който траял да ръководи ППС,
- като полицейските чиновници подхванали ПРЕСЛЕДВАНЕ НА АВТОМОБИЛА, предприемане на заградителни мероприятия от сътрудниците им на районно управление (на МВР) на МВР-Лом, които са създали контролно-пропусквателен пункт, като автомобилът с лидера е бил спрян…
Съдът му е наложил „ наказване “ от 500 лева
За осъществената ПОДИГРАВКА С ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ, съдът постанова НАКАЗАНИЕ ОТ 500 ЛВ.
Дори това да беше първото наказание, наложеното наказване единствено по себе си съставлява СЕРИОЗНА ПОДИГРАВКА СЪС СЪДЕБНАТА И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.
Как може арбитър да има съвест и морал да утвърди сходно съглашение? Как може прокурор да има съвест и морал да изиска сключването на сходно съглашение?
Докато има такива съдии, прокурори и служители на реда, ще има и палежи, грабежи и повсеместна безотговорност.
Докато всеки си мълчи и никой не търси правата си, ще става все по-страшно.
А аз ще си седнал съм под сливата на двора, тъй като домът ми, основан с толкоз труд и обич за доста години, изчезна за няколко часа…
И ще пиша постове в обезсърчение и с вяра институциите да се разсънят, страната да се оправи и да получа помощ и поддръжка.
И в случай че първия пост приключих позитивно, то този път не мога.
Обезкуражена съм.
Обезсърчена съм.
Но няма да се откажа да диря правдивост.
Точно тъй като знам, че има и положителни хора - такива като родителите ми, такива като моите другари, такива, като хората, с които работя.
П.П. Понеже за един час ми писаха и звъняха десетки хора с готовност да оказват помощ, това, от което имаме потребност са публичност и контакти на високо равнище в прокуратура и полиция. Знам, че е неуместно един юрист да има сходна молба, само че да, до там я докарахме.
Финансова помощ също няма да ни е непотребна. Оставям банковата сметка на майка ми Анелия Василева Иванова:
IBAN: BG10FINV91501003804640 ".
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ