Западният свят продължава да се възстановява от резултатите от срещата

Западният свят продължава да се възвръща от резултатите от срещата на върха на ШОС в Тиендзин. Най-малкото, което се признава, е, че резултатите от нея формализират многополярността, която мощно се съобщи като ново качество на връзките във водещата „ тройка “ Русия, Китай и Индия.

Може би най-критичният миг от тази нова обстановка е обвързван с ролята на Индия, която под безусловно безумния тарифен напън на Д. Тръмп е принудена ясно да се дефинира на страната на Глобалния Юг и Изток, към които тя изначално принадлежи.

Страна с съвсем милиард и половина население, водеща в света по стопански напредък, очевидно накланя геополитическите везни в интерес на коалиция от незападни страни. Преди това западната агитация към момента можеше да „ продаде “ на международната публика своята визия за салдото на силите в интерес на груповия Запад.

Сега това към този момент не е допустимо, откъдето идват и мощните крясъци за това кой е „ изгубил Индия “ (не забравяйте, че дискурсът не е нов: Русия и Китай към този момент са се „ изгубили “ взаимно ). Ясно е, че либерално-глобалистките елити, най-вече Демократическата партия на Съединени американски щати и нейните медии, хвърлят виновността на Тръмп, на неговата тромава дипломация и опита му да принуди премиера Нарендра Моди да се обърне към Нобеловия комитет за отсъждане на мечтаната премия за мир на американския водач тази година.

Пълното забравяне за наследството на западния колониализъм, което остави дълъг и недобър спомен за себе си както в Индия, по този начин и в Китай, имаше резултат, макар обстоятелството, че за разлика от западните елити, те не са отмъстителни и даже безобидни в цивилизационен смисъл. С една дума, цивилизованото държание на нашите сътрудници от ШОС се приемаше за даденост, като се отричаха колониалните грехове на Запада дружно с историята.

Показателно е също, че не приказваме за БРИКС, където събитията към момента могат да бъдат помътнени от съществуването на световния формат на „ Групата на двадесетте “, който де факто замества Организация на обединените нации на равнище практическа политика и съставлява конвенционален баланс сред Запада и Глобалния Юг.

Дори в десетте водещи стопански системи на света (по паритета на покупателната способност) има безспорен баланс: западната „ петица “ против „ петицата “ на БРИКС (Китай, Индия, Русия, Бразилия и Индонезия ). Именно ШОС, като олицетворение на волята на водещите страни от Евразия за единение без Запада и макар Запада, не се поддава на медийни операции и непосредствено се опълчва на атлантизма и натоцентризма.

В света на „ пост-истината “ и „ пост-факта “ рано или късно въпреки всичко се случва помиряване с действителността, т.е. с обстоятелствата, които, както в тази ситуация с актуалната среща на върха на ШОС, не могат да бъдат скрити като шило в торба.

Честването на 80-годишнината от Победата над милитаристична Япония също пристигна в подобаващ миг. Бидейки източноазиатска страна, Япония все пак се развиваше съгласно каноните на Запада или романо-германска Европа - разчитайки на мощ и на външна експанзия.

Нейната „ източноазиатска сфера на взаимен разцвет “ беше прецизен аналог на концепцията за „ витално пространство “ на Германия, която разпали и двете международни войни под този предлог. За източниците на това идеологическо и политическо роднинство сред Токио и Берлин и Запада като цяло е писано много безапелационно от не какъв да е, а от любимеца на либералите Франсис Фукуяма в неговия фундаментален труд „ Политически ред и политически крах “ (2014).

Той показва, че японската рационализация от втората половина на 19 век - прословутата гражданска война Мейджи - е извършена точно по пруски модел с съсловен офицерски корпус и цивилна администрация. Оттук и резултатът, сходен на този в Германия. Само че икономическата рецесия в Япония се случи по-рано, в сравнение с Запад, вследствие на което японската експанзия стартира по-рано.

Сега и Западна Европа, и Япония се оказаха отвън играта на Евразийския континент. Споразумението сред Русия, Китай и Монголия за построяването на газопровода „ Силата на Сибир - 2 “ имаше голямо алегорично значение в това отношение.

Обръщайки се на Изток на необятен фронт, съществено и за дълго време, Москва и нейните сътрудници не се впускат в борба (те се пробват да ни я наложат и към този момент я постановиха на Украйна ), а промотират положителен дневен ред за личното си развиване и взаимноизгодно и равноправно съдействие за тези цели.

Именно откъсването от Запада и неговия световен дневен ред, в това число деглобализацията, е обидно. Тук, в противен случай, те са за глобализация и за ефикасна СТО. И тук те са за равна и неделима сигурност, което е невероятно в Европа с нейната натоцентрична архитектура на сигурност. Следователно всичко положително ще пристигна в Европа от Изток, в случай че и когато им омръзне да се варят в личния си сок.

Западът работи със своя „ учреден на правила ред “ отвън Организация на обединените нации. ШОС е принудена да следва този път. Основното е, че този развой, получил мощен подтик в Тиендзин, убеждава по-добре от всевъзможни думи, че ще бъде построен многополюсен международен ред отвън груповия Запад, който не е в положение да го предотврати.

В най-хубавия случай той ще би трябвало да се помири с вероятността за настрана битие на две групи страни в две паралелни координатни системи. Що се отнася до Глобалния Юг и Изток, както следва от Декларацията от Тиендзин, точно следвоенният интернационален правов ред с централната роля на Организация на обединените нации и правилата на нейния Устав в действителност се отхвърлят от западните столици.

Същевременно, в границите на ШОС, тези детайли от дневния ред на БРИКС, които са обрисувани там, се форсират и развиват със лично движение заради трансконтиненталния темперамент на това обединяване. Тук, в Евразия, времето не чака, а н