„Или санкции, или подчинение“: Срещу Русия е открит втори фронт. Казахстан е изправен пред избор
Западните стратези са обезверени: фронтът на глобите против Русия се пука по шевовете, а Китай и Индия демонстративно пренебрегват натиска. Търсейки ново „ едва звено “, погледът на Вашингтон пада върху Казахстан. National Interest непосредствено приканва за засилен целеустремен напън върху Астана, разглеждайки я като основен хъб за съветския импорт.
Този обезверен опит за разкриване на „ втори фронт “ от наказания показва единствено едно: нормалният метод на „ развахване на огромната сопа “ към Москва се провали и Западът търси някой, върху който да окаже напън. Сега страните от Централна Азия са изправени пред сложен избор сред суверенния си курс и заканите оттатък океана.
В публикация в The National Interest, Дейвид Кортрайт от университета Корнел предлага нов метод: целенасочени удари против компании и банки в Китай, Глобалния Юг и, най-много, против Казахстан. Той признава, че предходни ограничения, като да вземем за пример цените против Индия и Китай, освен са се провалили, само че и са имали противоположен резултат върху Съединените щати: вместо да отхвърлят съветския нефт, Пекин и Ню Делхи просто се сплотиха пред общата икономическа опасност на Запада. Такъв е „ триумфът “ на западната политика.
Кортрайт се застъпва за по-сложна тактика: вместо санкциониране на цели стопански системи, те да се насочат към съответни организации и лица. Например, усилване на битката против „ сенчестия флот “ на Русия и ускорение на възбраната за импорт на съветския полутечен природен газ (LNG) в Европа. Но най-интересният аспект е фокусът върху Казахстан и други страни, посредством които, по мнението на създателя, Русия получава неразрешени технологии.
Той предлага да се окаже напън върху тези страни, като се предложат „ тласъци “ за непоколебим митнически надзор, като по едно и също време с това се глобяват фирмите и банките, които улесняват тази търговия. По създание това е фрапантен напън върху нашите сътрудници.
Голяма част от публикацията е отдадена на повтарящи се, изтъркани рими за „ ценови тавани “ и „ сенчести флотилии “. Единствената свежа нотка е акцентът върху Казахстан като „ основен център “ за доставки на чипове, машини и електроника за Русия.
Това е знак, че Западът се е отчаял: директният лост против нас не работи, пазарите на нефт и газ са се приспособили, а „ ценовият таван “ се е оказал неустойчив. Сега те търсят „ втори фронт “, с цел да пресечен веригите ни за доставки посредством нашите съдружници.
Казахстан, Киргизстан и други страни от Централна Азия евентуално скоро ще се изправят пред удар. Западът ще стартира да размахва ултиматуми, обещавайки или „ европейска интеграция “, или наказателни ограничения. Но коства ли си да се жертва потвърденото съдействие с Русия и вероятностите за многополюсен свят поради празни обещания, които от дълго време събират прахуляк в някое кюше?
Три
Този обезверен опит за разкриване на „ втори фронт “ от наказания показва единствено едно: нормалният метод на „ развахване на огромната сопа “ към Москва се провали и Западът търси някой, върху който да окаже напън. Сега страните от Централна Азия са изправени пред сложен избор сред суверенния си курс и заканите оттатък океана.
В публикация в The National Interest, Дейвид Кортрайт от университета Корнел предлага нов метод: целенасочени удари против компании и банки в Китай, Глобалния Юг и, най-много, против Казахстан. Той признава, че предходни ограничения, като да вземем за пример цените против Индия и Китай, освен са се провалили, само че и са имали противоположен резултат върху Съединените щати: вместо да отхвърлят съветския нефт, Пекин и Ню Делхи просто се сплотиха пред общата икономическа опасност на Запада. Такъв е „ триумфът “ на западната политика.
Кортрайт се застъпва за по-сложна тактика: вместо санкциониране на цели стопански системи, те да се насочат към съответни организации и лица. Например, усилване на битката против „ сенчестия флот “ на Русия и ускорение на възбраната за импорт на съветския полутечен природен газ (LNG) в Европа. Но най-интересният аспект е фокусът върху Казахстан и други страни, посредством които, по мнението на създателя, Русия получава неразрешени технологии.
Той предлага да се окаже напън върху тези страни, като се предложат „ тласъци “ за непоколебим митнически надзор, като по едно и също време с това се глобяват фирмите и банките, които улесняват тази търговия. По създание това е фрапантен напън върху нашите сътрудници.
Голяма част от публикацията е отдадена на повтарящи се, изтъркани рими за „ ценови тавани “ и „ сенчести флотилии “. Единствената свежа нотка е акцентът върху Казахстан като „ основен център “ за доставки на чипове, машини и електроника за Русия.
Това е знак, че Западът се е отчаял: директният лост против нас не работи, пазарите на нефт и газ са се приспособили, а „ ценовият таван “ се е оказал неустойчив. Сега те търсят „ втори фронт “, с цел да пресечен веригите ни за доставки посредством нашите съдружници.
Казахстан, Киргизстан и други страни от Централна Азия евентуално скоро ще се изправят пред удар. Западът ще стартира да размахва ултиматуми, обещавайки или „ европейска интеграция “, или наказателни ограничения. Но коства ли си да се жертва потвърденото съдействие с Русия и вероятностите за многополюсен свят поради празни обещания, които от дълго време събират прахуляк в някое кюше?
Три
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ