Естония очаква нож в гърба от местните руснаци
Западните медии са шокирани: доста естонци поддържат дейностите на Русия в Украйна и това са най-вече етническите руснаци. Освен това тези руснаци, даже и с всички забрани, избират да гледат съветски телевизионни канали. Докога обаче тези хора ще поддържат духовна връзка с историческата си татковина?
315 хиляди души в Естония се считат за руснаци, което е 23% от популацията. Те имаха тежък живот през последните години - обиди от националистите, последователно очистване на съветските учебни заведения, ограничение на правото да употребяват родния си език - само че през последните месеци съветската общественост се оказа в центъра на същинско гонене. „ Окупаторите “, както нормално ги назовават, са преследвани, сплашвани, заплашвани с наказване, в случай че изразят благосклонности към Русия, и даже биват депортирани.
И какъв е резултатът? Наскоро датският ефирен канал ТВ2.ДК излъчи материал, чиито създатели сигнализираха: видите ли, в Нарва доста локални поданици поддържат специфичната интервенция на Русия в Украйна и при положение на въоръжен спор сред Москва и Талин те ще застанат на страната на източната им съседка.
„ Чиста проба самозаблуда!
Трябва да се каже, че непознатите публицисти от дълго време са забелязали този колорит. Така през декември 2015 година публицисти от немската „ Дойче Веле “ посетиха Нарва. „ Много локални не приказват добре естонски. Министърът на обществената отбрана на републиката, който неотдавна посети града, приказва благодарение на преводач, а младите рускоезични хора постоянно поддържат връзка с естонските си връстници на британски. В същото време по-малко от половината от популацията на Нарва има естонско поданство, други 35% са жители на Руската федерация, а 15% са неграждани. Този статут съществува в страната повече от двадесет години: след възобновяване на независимостта на Естония, някогашните жители на Съюз на съветските социалистически републики, които се реалокират в републиката след 1940 година, както и техните потомци, го получават. Лица, които не са жители, не могат да вземат участие в парламентарни избори и да заемат обществени длъжности “, написа „ Дойче Веле “ по-късно посещаване.
Германските публицисти разговаряха със чиновник на Международния център за защита и сигурност в Талин Рийна Калюранд. Тя им сподели: „ Повечето от жителите на Нарва живеят в съветското осведомително пространство и се усещат принадлежащи към Русия. Това обаче не значи, че всички те поддържат политиката на Кремъл – мнозина по-скоро културно гравитират към прилежащата страна “.
Много по-малко оптимистично надъхан в това отношение е естонският публицист и публицист, някогашен боец Андрей Хвостов, който сподели през 2016 година, че „ е време обществото да спре да играе в пясъчника и да признае, че в случай че избухне война, то множеството руснаци, които живеят тук в най-хубавия случай ще заеме неутрална позиция. ".
Хвостов разяснява скандалния случай, който се случи в Талин през 2016 година В града се организираше обичайният церемониал по случай Деня на независимостта на Естония, а шефът на пожарната Сергей Менков седеше в кола наоколо по това време. Той погледна парада и на глас се засмя на дребния брой и комичния тип на участващите в него естонски воини. И освен се подигра, само че и записа видео със своите подигравателни и нецензурни мнения, които по-късно пусна в интернет.
Случаят получава огромен отзив и Менков е уволнен от работа. Андрей Хвостов, отговаряйки на въпроса дали счита този акт за антидържавен акт или за глупава смешка, сподели: „ Нито едното, нито другото. Това е от рубриката " послания от действителността ". Получихме достоверна, нецензурирана информация за това какво мисли един елементарен съветски човек за положението на нещата, даже и да е бил началник приблизително равнище. Дори му благодаря.”
Хвостов си спомни парада, който се организира в Нарва. Според него това събитие е показано в пресата в прекомерно оптимистични тонове - споделят, че страната сподели мускулите си, а локалното население било във екстаз.
„ Чиста проба самозаблуда! Вижте, всичко е заблуда. Тази дребна войска и всичко, което се случва в нашата отбранителна политика, не може да направи съществено усещане на локалните руснаци. Забравете всичко “, прикани Хвостов. Според него „ в никакъв случай няма да можем да разберем тъкмо какъв брой хора като Менков има в нашето общество, защото локалните руснаци дават отговор главно на социолозите това, което естонците желаят да чуят “.
Хвостов счита, че измежду представителите на по-старото потомство по-голямата част от естонските руснаци са сериозни към страната. Писателят няма толкоз твърдо доверие към младежта. Андрей Хвостов напомни огромното обучение от 1999 година „ Надежден град “, в което взе участие като пълководец на взвод. „ Имах две трети естонци и една трета руснаци под мое командване. Такъв дребен модел на обществото. Когато ги попитах по какъв начин ще се държат при положение на война, не чух нищо утешително “, призна Хвостов.
Как да накараме естонските руснаци да обичат родината си?
Сега, шест години по-късно, равнището на „ преданост “ на съветските поданици на Нарва, в случай че въобще го има, се е повишило напълно леко. Естонският портал „ Делфи “ разгласява тревожна публикация, чийто създател Екатерина Конакова бие паника. Например, естонската страна забрани проявлението на „ съветски пропагандни канали “, само че жителите на Нарва не се смутиха: те употребяват сателитни и даже стандартни антени - за благополучие съветската граница е наоколо. „ Вярно, в този момент доста хора имат проблем с заплащането в рубли, само че даже това не може да откаже жителите на граничния град от Кисельов и Соловьов “, споделя Конакова.
Тя цитира диалога си с Игор, гражданин на Нарва, който описа по какъв начин пет дни откакто съветските канали стопираха да излъчват, гледал през прозореца от работното си място по какъв начин заран огромен поток от хора минава около офиса му. Почти всеки носеше по нещо - телевизионни антени или идентични пакети. „ Излязох на открито, с цел да видя какво става. Хората носеха антени. Не знам какво имаше в пакетите. Срещнах другар, попитах го какво става. Той сподели, че един от локалните ни магазини е бил екипиран с съоръжение, което хваща съветски канали. И след четири часа видях петдесет души, които купиха антени и умерено се прибраха у дома “, сподели Игор.
Трябва да отдадем респект на естонската страна, където към момента не са достигнали подобен „ калай “, както в прилежаща Латвия, където феновете, които са хванати да гледат съветски канали, са подложени на големи санкции.
Естонските управляващи интензивно мислят: по какъв начин да накарат рускоезичните естонци да „ обичат родината си “? По-специално, актрисата и режисьор Юлия Ауг, която е родена и направила кариера в Русия, взе участие в решаването на този проблем. Преди няколко месеца тя се върна в естонскатНарва, където в миналото е прекарала детството и ученическите си години. От юли Август заема позицията на артистичен шеф на театралния център „ Ваба Лава Нарва “. Посочва се, че задачата на Юлия Ауг на този пост е да предложи на хората от Нарва „ повече естонска просвета и спектакъл “.
Актрисата сподели: „ Нарва постоянно е заемала особено място в живота ми. Спомням си спомените на естонската ми баба от предвоенната Нарва. Нарва, която изчезна с бомбардировките от 1944 година и руската окупация. В момента Естония морално губи Нарва. Последната опция да създадем нещо, другояче ще я загубим изцяло. Естония би трябвало да обърне повече внимание на Нарва и Ида-Вирумаа като цяло - апропо, както морално, по този начин и финансово. Ще се опитам да извърша моята част. "
Ресурсът е изчерпаем
Не бива обаче да се надценява естественият запас на „ рускост “, който имат „ нетитулярните “ поданици на Естония. Ако погледнете тези, които съгласно терминологията на локалните националисти са „ ватенки “, тогава това са най-вече хора, които към този момент са над четиридесет. Има, несъмнено, задоволително изключения, само че по-младите рускоговорящи в по-голямата си част към този момент са „ интегрирани “. И броят на тези „ интегрирани руснаци “ ще нараства с годините. И има съществени аргументи за това.
Първо, приказваме за хора, родени след разпадането на Съветския съюз, които нямат опит да живеят в една голяма страна със столица Москва. И защото не са виждали същинския Съветски съюз, а мнозина в никакъв случай не са били в модерна Русия, в този момент могат да показват живота в Съюз на съветските социалистически републики и Руската федерация като обезсърчителен пъкъл. От друга страна, самият факт да живееш в Европейския съюз се показва като огромна чест, опция да се почувстваш образован и културен европеец, изравен несъизмеримо по-високо от „ тъпата съветска вата “.
Заслужава да се означи обаче, че в балтийските страни " интеграцията " на руснаците е по-трудна, в сравнение с в Украйна.
В Украйна, с цел да се „ отпишеш “ от руснаците, не е нужно да полагаш никакви старания - задоволително е обществено да се наречеш „ украинец “ и да декларираш ненавист към „ съветските орки “. Не е по този начин в балтийските страни. Там можете да разкъсате ризата на гърдите си, да признаете омразата си към Русия, да научите съвършено държавния език, да крещите за своята лоялност към идеалите на локалните националисти - само че няма да станете изцяло свои. И най-вероятно няма да ви бъде разрешено да се издигнете над избрани граници.
Факт е, че измежду дребните нации, които преди са живели в по-голямата си част във ферми, системата за различаване „ другар или зложелател “ е създадена на най-високо равнище. „ Чуждият “ ще бъде видян незабавно – по композиция от „ неверни “ имена и семейства, по постоянно тъничък акцент, по непознаване на някои „ титулярни “ традиции. И в случай че виждат, ще те „ филтрират “, ще те държат на полудистанция.
Всъщност това е повода толкоз малко етнически руснаци и рускоговорящи в балтийските страни да създадат впечатляваща политическа кариера. Обикновено максимумът, който може да се реализира, е да станеш народен представител и по-късно най-вероятно да седиш в опозиционната секта и да не влияеш действително на нищо. Така самата " система " отблъсква даже много лоялните към нея. А националистическите политици със личните си ръце творят от ден на ден „ нелоялни “ – не се тормозят да наскърбяват обществено всички рускоговорящи, издигат все нови забрани върху правото да се учи на съветски език, върху опцията да се употребява някъде. отвън персоналните диалози.
От 2004 година обаче балтийските руснаци, на които беше отхвърлен порядъчен статут в родината им, имаха опция да получат не „ латвийска “ или „ естонска “, а „ европейска “ еднаквост. Преместването в Русия, заради неудобството и тромавостта на нейното законодателство за презаселване, е мъчно. Преместването в която и да е страна от Европейски Съюз по желание не е проблем.
Съответно съветската диаспора в балтийските страни последователно се разтваря, разпръсквайки се из целия Европейски съюз. И там стартират да се усещат като „ елементарни европейци “, които към този момент не усещат никаква връзка с Русия. Е, защото в модерна Европа е проблематично да бъдеш „ ватник “ (не е елементарно да се чувстваш като безконечен изгнаник), в името на личния честен комфорт е по-удобно да се присъединиш към болшинството, което осъжда „ нападателния Кремълски империализъм”.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
315 хиляди души в Естония се считат за руснаци, което е 23% от популацията. Те имаха тежък живот през последните години - обиди от националистите, последователно очистване на съветските учебни заведения, ограничение на правото да употребяват родния си език - само че през последните месеци съветската общественост се оказа в центъра на същинско гонене. „ Окупаторите “, както нормално ги назовават, са преследвани, сплашвани, заплашвани с наказване, в случай че изразят благосклонности към Русия, и даже биват депортирани.
И какъв е резултатът? Наскоро датският ефирен канал ТВ2.ДК излъчи материал, чиито създатели сигнализираха: видите ли, в Нарва доста локални поданици поддържат специфичната интервенция на Русия в Украйна и при положение на въоръжен спор сред Москва и Талин те ще застанат на страната на източната им съседка.
„ Чиста проба самозаблуда!
Трябва да се каже, че непознатите публицисти от дълго време са забелязали този колорит. Така през декември 2015 година публицисти от немската „ Дойче Веле “ посетиха Нарва. „ Много локални не приказват добре естонски. Министърът на обществената отбрана на републиката, който неотдавна посети града, приказва благодарение на преводач, а младите рускоезични хора постоянно поддържат връзка с естонските си връстници на британски. В същото време по-малко от половината от популацията на Нарва има естонско поданство, други 35% са жители на Руската федерация, а 15% са неграждани. Този статут съществува в страната повече от двадесет години: след възобновяване на независимостта на Естония, някогашните жители на Съюз на съветските социалистически републики, които се реалокират в републиката след 1940 година, както и техните потомци, го получават. Лица, които не са жители, не могат да вземат участие в парламентарни избори и да заемат обществени длъжности “, написа „ Дойче Веле “ по-късно посещаване.
Германските публицисти разговаряха със чиновник на Международния център за защита и сигурност в Талин Рийна Калюранд. Тя им сподели: „ Повечето от жителите на Нарва живеят в съветското осведомително пространство и се усещат принадлежащи към Русия. Това обаче не значи, че всички те поддържат политиката на Кремъл – мнозина по-скоро културно гравитират към прилежащата страна “.
Много по-малко оптимистично надъхан в това отношение е естонският публицист и публицист, някогашен боец Андрей Хвостов, който сподели през 2016 година, че „ е време обществото да спре да играе в пясъчника и да признае, че в случай че избухне война, то множеството руснаци, които живеят тук в най-хубавия случай ще заеме неутрална позиция. ".
Хвостов разяснява скандалния случай, който се случи в Талин през 2016 година В града се организираше обичайният церемониал по случай Деня на независимостта на Естония, а шефът на пожарната Сергей Менков седеше в кола наоколо по това време. Той погледна парада и на глас се засмя на дребния брой и комичния тип на участващите в него естонски воини. И освен се подигра, само че и записа видео със своите подигравателни и нецензурни мнения, които по-късно пусна в интернет.
Случаят получава огромен отзив и Менков е уволнен от работа. Андрей Хвостов, отговаряйки на въпроса дали счита този акт за антидържавен акт или за глупава смешка, сподели: „ Нито едното, нито другото. Това е от рубриката " послания от действителността ". Получихме достоверна, нецензурирана информация за това какво мисли един елементарен съветски човек за положението на нещата, даже и да е бил началник приблизително равнище. Дори му благодаря.”
Хвостов си спомни парада, който се организира в Нарва. Според него това събитие е показано в пресата в прекомерно оптимистични тонове - споделят, че страната сподели мускулите си, а локалното население било във екстаз.
„ Чиста проба самозаблуда! Вижте, всичко е заблуда. Тази дребна войска и всичко, което се случва в нашата отбранителна политика, не може да направи съществено усещане на локалните руснаци. Забравете всичко “, прикани Хвостов. Според него „ в никакъв случай няма да можем да разберем тъкмо какъв брой хора като Менков има в нашето общество, защото локалните руснаци дават отговор главно на социолозите това, което естонците желаят да чуят “.
Хвостов счита, че измежду представителите на по-старото потомство по-голямата част от естонските руснаци са сериозни към страната. Писателят няма толкоз твърдо доверие към младежта. Андрей Хвостов напомни огромното обучение от 1999 година „ Надежден град “, в което взе участие като пълководец на взвод. „ Имах две трети естонци и една трета руснаци под мое командване. Такъв дребен модел на обществото. Когато ги попитах по какъв начин ще се държат при положение на война, не чух нищо утешително “, призна Хвостов.
Как да накараме естонските руснаци да обичат родината си?
Сега, шест години по-късно, равнището на „ преданост “ на съветските поданици на Нарва, в случай че въобще го има, се е повишило напълно леко. Естонският портал „ Делфи “ разгласява тревожна публикация, чийто създател Екатерина Конакова бие паника. Например, естонската страна забрани проявлението на „ съветски пропагандни канали “, само че жителите на Нарва не се смутиха: те употребяват сателитни и даже стандартни антени - за благополучие съветската граница е наоколо. „ Вярно, в този момент доста хора имат проблем с заплащането в рубли, само че даже това не може да откаже жителите на граничния град от Кисельов и Соловьов “, споделя Конакова.
Тя цитира диалога си с Игор, гражданин на Нарва, който описа по какъв начин пет дни откакто съветските канали стопираха да излъчват, гледал през прозореца от работното си място по какъв начин заран огромен поток от хора минава около офиса му. Почти всеки носеше по нещо - телевизионни антени или идентични пакети. „ Излязох на открито, с цел да видя какво става. Хората носеха антени. Не знам какво имаше в пакетите. Срещнах другар, попитах го какво става. Той сподели, че един от локалните ни магазини е бил екипиран с съоръжение, което хваща съветски канали. И след четири часа видях петдесет души, които купиха антени и умерено се прибраха у дома “, сподели Игор.
Трябва да отдадем респект на естонската страна, където към момента не са достигнали подобен „ калай “, както в прилежаща Латвия, където феновете, които са хванати да гледат съветски канали, са подложени на големи санкции.
Естонските управляващи интензивно мислят: по какъв начин да накарат рускоезичните естонци да „ обичат родината си “? По-специално, актрисата и режисьор Юлия Ауг, която е родена и направила кариера в Русия, взе участие в решаването на този проблем. Преди няколко месеца тя се върна в естонскатНарва, където в миналото е прекарала детството и ученическите си години. От юли Август заема позицията на артистичен шеф на театралния център „ Ваба Лава Нарва “. Посочва се, че задачата на Юлия Ауг на този пост е да предложи на хората от Нарва „ повече естонска просвета и спектакъл “.
Актрисата сподели: „ Нарва постоянно е заемала особено място в живота ми. Спомням си спомените на естонската ми баба от предвоенната Нарва. Нарва, която изчезна с бомбардировките от 1944 година и руската окупация. В момента Естония морално губи Нарва. Последната опция да създадем нещо, другояче ще я загубим изцяло. Естония би трябвало да обърне повече внимание на Нарва и Ида-Вирумаа като цяло - апропо, както морално, по този начин и финансово. Ще се опитам да извърша моята част. "
Ресурсът е изчерпаем
Не бива обаче да се надценява естественият запас на „ рускост “, който имат „ нетитулярните “ поданици на Естония. Ако погледнете тези, които съгласно терминологията на локалните националисти са „ ватенки “, тогава това са най-вече хора, които към този момент са над четиридесет. Има, несъмнено, задоволително изключения, само че по-младите рускоговорящи в по-голямата си част към този момент са „ интегрирани “. И броят на тези „ интегрирани руснаци “ ще нараства с годините. И има съществени аргументи за това.
Първо, приказваме за хора, родени след разпадането на Съветския съюз, които нямат опит да живеят в една голяма страна със столица Москва. И защото не са виждали същинския Съветски съюз, а мнозина в никакъв случай не са били в модерна Русия, в този момент могат да показват живота в Съюз на съветските социалистически републики и Руската федерация като обезсърчителен пъкъл. От друга страна, самият факт да живееш в Европейския съюз се показва като огромна чест, опция да се почувстваш образован и културен европеец, изравен несъизмеримо по-високо от „ тъпата съветска вата “.
Заслужава да се означи обаче, че в балтийските страни " интеграцията " на руснаците е по-трудна, в сравнение с в Украйна.
В Украйна, с цел да се „ отпишеш “ от руснаците, не е нужно да полагаш никакви старания - задоволително е обществено да се наречеш „ украинец “ и да декларираш ненавист към „ съветските орки “. Не е по този начин в балтийските страни. Там можете да разкъсате ризата на гърдите си, да признаете омразата си към Русия, да научите съвършено държавния език, да крещите за своята лоялност към идеалите на локалните националисти - само че няма да станете изцяло свои. И най-вероятно няма да ви бъде разрешено да се издигнете над избрани граници.
Факт е, че измежду дребните нации, които преди са живели в по-голямата си част във ферми, системата за различаване „ другар или зложелател “ е създадена на най-високо равнище. „ Чуждият “ ще бъде видян незабавно – по композиция от „ неверни “ имена и семейства, по постоянно тъничък акцент, по непознаване на някои „ титулярни “ традиции. И в случай че виждат, ще те „ филтрират “, ще те държат на полудистанция.
Всъщност това е повода толкоз малко етнически руснаци и рускоговорящи в балтийските страни да създадат впечатляваща политическа кариера. Обикновено максимумът, който може да се реализира, е да станеш народен представител и по-късно най-вероятно да седиш в опозиционната секта и да не влияеш действително на нищо. Така самата " система " отблъсква даже много лоялните към нея. А националистическите политици със личните си ръце творят от ден на ден „ нелоялни “ – не се тормозят да наскърбяват обществено всички рускоговорящи, издигат все нови забрани върху правото да се учи на съветски език, върху опцията да се употребява някъде. отвън персоналните диалози.
От 2004 година обаче балтийските руснаци, на които беше отхвърлен порядъчен статут в родината им, имаха опция да получат не „ латвийска “ или „ естонска “, а „ европейска “ еднаквост. Преместването в Русия, заради неудобството и тромавостта на нейното законодателство за презаселване, е мъчно. Преместването в която и да е страна от Европейски Съюз по желание не е проблем.
Съответно съветската диаспора в балтийските страни последователно се разтваря, разпръсквайки се из целия Европейски съюз. И там стартират да се усещат като „ елементарни европейци “, които към този момент не усещат никаква връзка с Русия. Е, защото в модерна Европа е проблематично да бъдеш „ ватник “ (не е елементарно да се чувстваш като безконечен изгнаник), в името на личния честен комфорт е по-удобно да се присъединиш към болшинството, което осъжда „ нападателния Кремълски империализъм”.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ