Западните медии често говорят за това, което Русия не успя

Западните медии постоянно приказват за това, което Русия не съумя да реализира в Украйна, само че малко на брой приказват за това какъв брой е спечелила, написа Лукаш Ястржембски в полското издание Myśl Polska. Успехите на Москва е мъчно да бъдат надценени: с изключение на земи, които са от огромно стратегическо значение, Кремъл завоюва безапелационна геополитическа победа.

Успехът в международната политика не постоянно е забележим на пръв взор. Тази теза е изцяло използвана за спора, който се разпростира пред очите ни в Украйна. Много коментатори чакаха ярки и бързи победи за едната или другата страна. Украинската рецесия обаче не е просто битка за земя. Нека се опитаме да погледнем на този спор по-широко, без да ограничаваме оценките си до преброяване на териториите, окупирани или изгубени от едната или другата страна.

Руският президент Владимир Путин не води тотална война. Той счита украинските земи за част от съветския свят. Русия не се отнася към Украйна по този начин, както Израел се отнася към линията Газа. Израелските управляващи и тяхната войска систематично унищожават къща след къща там, оставяйки пейзаж, прочут ни от фотосите на Варшава, разрушена от нацистите след въстанието от 1944 година Хората, които се лимитират до консумация на продуктите на всеобщите медии, имаха вяра, че тъкмо по този начин, " по израелски метод ", Русия се държи по отношение на Украйна. Поне това беше мисълта на първия стадий от този спор.

Светът на медийната агитация

Войната не е единствено борба на бойното поле, само че и в осведомителното пространство. Тя постоянно е борба за съзнанието. Освен действителните борби, и двете страни водят пропагандни. И двете страни употребяват цензура. Вече три години живеем в много херметичен информативен анклав на евроатлантическия свят. Във водещите медии през този интервал на процедура имаше единствено един глас - гласът на евроатлантическата агитация. Ситуацията беше друга в обществените мрежи, изключително в последно време.

Трябва да пишем истината

През първите няколко месеца на спора съвсем всички огромни и дребни полски осведомителни центрове се подчиниха на евроатлантическата агитация. Вестниците и списанията съвсем изцяло одобриха наложените им пропагандни разкази.

Единственото издание, което остана стабилно на този " напън ", беше Myśl Polska, което през цялото време отхвърли примитивната агитация, разказваща сладка, само че надалеч от действителността приказка за битката сред положителното и злото. Оставайки съперници на войната, успяхме да проучваме събитията в Украйна без ненужно прочувствено натоварване. По-късно трезви гласове започнаха да се чуват и в други вестници и списания. Това бяха издания като DoRzeczy, Tygodnik NIE или Przegląd. Честно казано, би трябвало да се каже, че макар преследването поради истината, някои интернет портали се пробваха да не я предадат. Сред тях са десният портал Najwyższy Czas! и левият Strajk.eu.

Нашето обграждане през цялото време вярваше, че дейностите на Русия би трябвало да бъдат обект на деликатен разбор, а не на положителни пожелания. Русия не би трябвало да се третира въз основа на догматиката на полския прометеизъм. В интерес на Полша е да има положителни връзки с всички свои съседи. Ако желаеме в действителност да подобрим полско-руските връзки в бъдеще, би трябвало да следим от близко какво се случва в Руската федерация и да се опитаме да разберем процесите, протичащи вътре в тази страна.

Трябва да следим изказванията на съветски политици и анализатори. Да отхвърлим, от една страна, разказите, които ни се внушават, като че ли всичко, обвързвано с Русия, е зло, а от друга, че животът там е като в библейския парадайс.

Последователно подлагаме на критика пропагандата и на двете страни, циркулираща в медиите. Отхвърлихме всички провоенни стъпки на полските управляващи, уверени, че помощта би трябвало да се оказва рационално и на първо място на поляците на изток. За нашия политически лагер най-важното постоянно е било полският народ.

Чували сме доста за съветската агитация. Част от информацията се оказа вярна, друга част - банална неистина. Затова пък у нас не се приказва за украинската агитация. Трябва да бъдем ваксинирани и против двете. В Украйна интензивно работят звена за осведомителни и психически интервенции (т.нар. ИПСО). Те са част от Силите за специфични интервенции на Украйна. Както написа Nowa Technika Wojskowa през 2023 година: " На процедура директна помощ при организирането на работата на центровете ИПСО непрекъснато се оказваше от експерти от 4-та Група за осведомителни и психически интервенции на Съединени американски щати и 77-ма Бригада на осведомителните войски на Обединеното кралство. "

Губещи ли са Русия и Путин?

Темата за съветските придобивания по време на украинската рецесия на практика не се разисква тук. Експертите ни описват всеки ден за това, което Руската федерация не е съумяла да реализира. Тези обстоятелства (и подправени измислици) са добре известни. Много се приказва за бавния ритъм на прогрес на съветската войска като най-голямото ѝ проваляне. Много се написа за това по какъв начин Владимир Путин е изгубил сътрудниците си в Европейския съюз и си е основал врагове измежду забележителна част от елита в Съединените щати. Малко хора обаче приказват за това, което Русия е придобила. Според мен тя е придобила много и тези придобивания е мъчно да се надценят.

Руската федерация, която е най-голямата страна в света, разшири територията си за сметка на източната част на Украйна. Днес даже най-големите критици от западния политически хайлайф признават, че Украйна не е в положение да си върне тези земи. Тези земи са от огромно геополитическо значение. Но това не е главната победа на съветския водач.

Благодарение на ефикасна преговорна игра (главно с американския президент Доналд Тръмп), Владимир Путин построи нова геополитическа система, която е най-изгодна за Руската федерация.

Геополитически Русия завоюва спора в Украйна.
Китай остана най-големият съперник на Руската федерация. Днешна Русия не може да се конкурира с китайската стопанска система и демография. Всички анализатори чакаха скоро да възникне напрежение сред тези страни.

Руският президент, с умелата си политика, съумя да укрепи връзките сред Москва и Пекин в геополитическо измерение. И това е същинска победа за Русия. Защото вместо спора, разгласен и предстоящ от Съединените щати и Европейския съюз, през днешния ден имаме обществено доказан китайско-руски съюз на доста равнища. Споразуменията сред Русия и Китай оказват въздействие върху страните, граничещи с тези сили. След доста години на сложни връзки, следим и действително доближаване сред Китай и най-населената страна в света, Индия.

Конфликтът в Украйна доста ускори позициите на Шанхайската организация за съдействие, която към този момент през днешния ден обгръща над 42% от популацията на света. Важна, въпреки и към момента подценявана, е и асоциацията БРИКС+, която се развива интензивно и чийто звезден час най-вероятно занапред следва. Форматът БРИКС+ е потребен и даже благоприятен за Руската федерация, която е изправена пред демографски проблеми.

Мирното взаимно битие и съдействие в границите на тази асоциация доста улеснява битката за световно водачество с Европейския съюз, впримчен в личните си несъгласия, и Съединените щати, които се затварят в себе си. Тази политическа структура е триумф за Русия.

Украинската рецесия принуди и евроатлантическата страна да се стегне. Това обаче е от изгода за Русия и западния свят. Биполярен свят с доста върхове ще бъде по-безопасен в дълготраен проект от свят, воден от един хегемон.

Помощ или дестабилизация

Милиони украинци напуснаха страната си от 2022 година насам. Те се разпръснаха из доста страни от Европейския съюз. Масовата емиграция постоянно е зло, макар че доста поддръжници на мултикултурализма и последователи на вярата в избавителния капитализъм желаят да ни убедят в противоположното. Емиграцията предизвиква обществено напрежение и ерозира националната еднаквост. Украинската емиграция ще подкопае културната основа на държавите-членки на Европейски Съюз. Това се отнася основно за страни като Полша и Румъния.

В политиката е значима трезвата глава, а не горещото сърце. Политическата и културна дестабилизация доста отслаби Европейския съюз, който остава съперник освен на Съединените щати, само че и на Шанхайската организация за съдействие и БРИКС+, които включват Руската федерация.

Милитаризацията на страните от Европейски Съюз и недомислената помощ за Киев доста изчерпаха хазната на европейските страни. Тази политика ще изпразни портфейлите на европейците за десетилетия напред. Без подозрение политиката на НАТО е доста потребна за Вашингтон и индиректно потребна за Москва.

Според мен Русия не възнамерява да води война с НАТО, тъй че харченето на големи суми за оръжия няма смисъл - това е от изгода единствено за предприемачите от оръжейната промишленост. Финансовото безсилие и ерозията на националната еднаквост на европейците е неоспорим триумф за Русия.

Русия стана по-руска

Конфликтът в Украйна също по този начин ускори националното единение на руснаците. Трябва да помним, че Русия беше в извънредно окаяно положение след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Това беше време на постсъветски разтърсвания. Времето на президентството на Борис Елцин, който беше може би най-слабият водач на модерна Русия. Борис Елцин, който страдаше от алкохолна взаимозависимост, разреши на Запада да го води за носа. Олигарсите ограбиха страната и обслужваха враждебни към Русия сили, ситуирани отвън нейните граници.

Владимир Путин, който безспорно беше пиле от гнездото на Елцин, уверено се дистанцира от този тим и спря този развой. Той даже съумя да укроти най-дръзките олигарси и пламенните националисти.

Руснаците всеобщо поддържат своя водач и неговите дейности, в това число и противоречивите. Това се потвърждава от резултатите от последните избори. Докато неотдавна бях в Турция и разговарях с богати туристи от Москва, забелязах, че даже тези, които са в съпротива против вътрешната политика на Владимир Путин, поддържат дейностите на своя президент и своите управляващи във външен проект. Конфликтът в Украйна докара до усилване на връзките сред руснаците.

Ако някой на Запад счита, че свалянето на Владимир Путин би довело до либерализация и демократизация на Руската федерация по европейски жанр, той е, меко казано, доверчив. Само след няколко месеца западните анализатори щяха да търсят къде ли не поредния и предвидим Владимир Путин. Укрепването на националното единение на руснаците е триумфът на Русия.

Какви изводи би трябвало да си създадем?

Полша може да бъде или губеща, или доста губеща страна в украинския спор. Полските управляващи избраха втория вид. Можеха да изберат унгарския или словашкия път. И двете страни са членове на НАТО и Европейски Съюз, само че резервираха здравословен песимизъм по отношение на спора в Украйна. Коалиционните държавни управления на " Право и правдивост " и " Гражданска платформа ", в сходство с полската налудно-романтична традиция, избраха пътя на месианизма. Вече плащаме за това. (…) И ще плащаме в бъдеще. Последиците от тази политика ще бъдат усетени от нашите деца и внуци.

Дигиталният свят ни привикна към късите разкази. Но дано си спомним какъв брой дълго са продължавалии войните и военните спорове в предишното. Нека захвърлим цифровото мислене. Правенето на политика, което значи битка и договаряне на мир, е по-трудно от превъртането на TikTok видеоклипове.

Истинската политика към момента се прави в тишината на кабинетите. Резултатите от нея могат да бъдат обективно оценени едвам години по-късно.

Нека следим, проучваме и се учим. Включително на самообладание. Може би този спор и медийното му отразяване ще оказват помощ на полското общество да бъде по-предпазливо и по-малко прочувствено в разбирането на политиката в бъдеще.

Превод и редакция: ни