Планираният западен грабеж на Украйна
Западните финансови лешояди към този момент вземат решение кой какво да получи от останките от украинския мъртвец - упражнение, в което са добре тренирани.
Изминаха към пет месеца, откогато Русия стартира своята атака, с цел да освободи народа на Източна Украйна. В началото изливането на обич и съчувствие към Украйна от груповия Запад топлеше и грееше сърцето. Казионните медии, преди малко прекъснали геноцидното си съучастничество в Ковид, се ускориха. Русофобията на стероидите беше „ новото “. Всички съветски неща трябваше да бъдат неразрешени и несъмнено, Путин беше новият Хитлер. Блогосферата се възпламени с нова тематика, с която великите и положителните могат да алармират пътя си към небето.
Украинските флагове бяха като че ли на всички места, а синьото и жълтото станаха фешън продукт de jour. Западните водачи се спъваха един различен, с цел да осъдят Русия и да провъзгласят безсмъртната си обич и поддръжка към украинския народ.
Разбира се, не всички украинци, не рускоезичните на Изток, които бяха бомбардирани и убивани безмилостно през предходните осем години, а единствено жителите, които до наскоро бяха стеснение, които не говореха съветски.
Това селективно съчувствие се прояви изцяло, когато всички западни марионетни политици минаха в цялостен режим на хардлайнери, с цел да се опитат да наподобяват мощни за електорат, който след Ковид към този момент всеобщо ги презираше.
Тази западна любовна спекулация, уви, беше прекомерно къса за глобалистите, те прекараха осем години в опити да предизвикат Русия да мине в атака. Докато западните държавни управления продължаваха да афишират поддръжката си за марионетката Зеленски, хората на Запада бързо охладняха в привързаността си.
Може би това беше осъзнаването, че за следващ път са били излъгани и че спорът не е почнал през февруари, а в действителност е продължавал осем години. Може би тъй като осъзнаха, че войната се води от украински неонацисти, които правиха неописуеми зверства над хората.
Или може би знанието, че Украйна в действителност не е народна власт, а принудителен подтиснически режим, който потиска демокрацията. Уви, по-скоро тъй като стартират да схващат кой ще заплати цената на войната - самите те.
Западна Европа скоро ще преживее дълга студена зима. Недостигът на храна и сила, дружно с неконтролируемата инфлация, ще разкрият същинската цена на войната. Това ще удари мощно континент, който значително е живял в непрестанен мир и условен комфорт от 1945 година насам.
Дори най-„ добродетелните “ от ранните любовници на Украйна преразглеждат позицията си. Включително доста от западните водачи, които са стигнали до неизбежното умозаключение, че Русия печели войната и украинските военни са в невероятно състояние.
Появяват се пукнатини сред страните-членки на Европейски Съюз, които като цяло не се харесваха една друга през цялото време. Политиците скоро ще би трябвало да отговорят на жителите, които ще желаят отговори за какво водят война с Русия и за какво нямат парно.
Каквато и поддръжка за войната да са имали първоначално, тя наподобява значително е изчезнала. И въпреки всичко за тях, или по-скоро за техните господари, не всичко е изгубено.
Представители на Европейски Съюз, Съединени американски щати, Англия, Япония и Южна Корея се срещнаха при започване на юли в Швейцария, с цел да обсъдят цинично наречената „ Украинска конференция за възобновяване “. По-честно заглавие би било „ Как финансовите сили могат да завоюват от опустошението, което причинихме “. Но те избират по-безобидни залъгалки.
Западните финансови лешояди към този момент вземат решение кой какво да получи от останките от украинската мърша. Това е упражнение, в което те са добре школувани. Същата неолиберална шокова терапия, наложена на Русия след разпадането на Съветския съюз, е тъкмо това, което се възнамерява за следвоенна Украйна.
Приватизация на активи от държавния бранш, реформиране на трудовото законодателство (силно в Украйна), поземлена промяна и продажба на украинска земя и активи на задгранични вложители. Или по-ясно, изнасилването на Украйна и налагането на подкрепяна от Запада корпоративна страна.
Няма съвсем никакви полемики за каквото и да е възобновяване, всичко е единствено за плячката. С дребни изключения украинският народ разбираемо се опълчва гневно на всичко това.
Същото болшинство от украинците също не харесва обстоятелството, че тяхната в миналото горда страна се ръководи от олигарси и нацисти. Или че демократично определеният президент беше свален от власт посредством прелом, подсилен от Запада през 2014 година Или че всички опозиционни партии и медии са били закрити. Или да въвлекат синовете си във война, в която не желаят да вземат участие.
Информираните хора в Украйна знаят доста добре какво се случи с Русия под неолибералната шокова терапия, те схващат врага, с който се бори Путин, и знаят, че врагът не е техен другар.
Западът желае да приветства Украйна в топлата прегръдка на Европейски Съюз. Това предвещава неясно бъдеще за страна, от дълго време лишена от основите на в миналото постоянна стопанска система.
Каква изгода биха могли да получат, като се причислят към банкрутирала група народи в несполучлив глобалистки опит, към момента не е вярно обяснено. Докато кликата на НАТО е запалена по „ западната интеграция “, доста украинци виждат по-добро бъдеще, гледайки на изток към Русия.
Разбираемо е, че Русия ще резервира ръководството на Източна Украйна след спора. Русия без подозрение ще влага във възобновяване и развиването на тези раздрани от войната райони.
Президентът Путин разбра това през цялото време, съветските сили внимаваха да избегнат ненужни вреди на инфраструктурата и цивилни жертви. Въпросът, който към момента няма отговор, е до каква степен ще се простира следвоенното ръководство на Путин?
Неолибералният следвоенен проект се основава на избрани допускания. Основното е, че те знаят къде ще бъдат начертани линиите, в случай че считат, че могат да предскажат края на играта на Путин, може да пожелаят да помислят върху обстоятелството, че до момента не са успявали да познаят.
Първоначално декларираната тактика на Путин беше отбраната на жителите в Донецк и Луганск и денацификацията на Украйна. Но тези цели се трансформираха, разделянето на Украйна сред Изтока и Запада може да не устройва Русия. Да имаш другарски надъхан комшия със споделени ползи е доста по-добре.
Ако Западна Украйна попадне в ръцете на Запада, той не си прави илюзии, че ще има непрестанен спор от друга степен в обозримо бъдеще.
Има сюжет, при който държавното управление в Киев пада и бяга. Провеждат се открити и свободни избори и украинският народ взема решение в каква посока най-добре да бъдат обслужени неговите ползи. Това не би било допустимо с интервенция на Запада, единствено Русия може да обезпечи свободни избори.
Ако хората решат, че не желаят западната неолиберална шокова терапия и се извърнат на изток към Русия, безспорно президентът Путин ще приветства свободна и демократична Украйна като остарял другар. Това е, което държавното управление на Украйна направи през 2014 година, това е, което подтиква преврата на Майдана, с цел да размени демократично определения Янукович със западна марионетка.
Янукович беше решил, че не харесва предлагането на МВФ или неговите условия и вместо това уреди по-добро „ абсолютно “ съглашение с Москва. Тогава в действителност стартира войната. На този въпрос може да завърши.
Путин избави Русия от западните неолиберални лешояди, той съобщи, че неолиберализмът е умъртвил повече от три милиона руснаци. В страната на изобилието хората умираха от апетит. Не е в полза на Русия да види същото в Украйна. Западът в никакъв случай не е дал прошка на Путин, че спря ограбването на Русия, той знае, че го ненавиждат, не го интересува. Ако успее да го направи още веднъж и да избави Украйна, президентът Путин ще бъде благополучен човек.
Точно преди рухването на Берлин през 1945 година, когато западните и съветските сили се приближаваха, попадналите в капан берлинчани се помириха със ориста си, само че имаше смешка, „ насладете се на войната, тъй като мирът ще бъде ужасяващ “. Внимавайте за тези украинци, които имат шанса да са надалеч от зоната на военни дейности. Защото, в случай че Западът получи своето, мирът в действителност ще бъде ужасяващ.
* Д-р Еймон Маккини е фамозен синолог/китайст с повече от 40 години опит в бизнеса в Китай. Изпълнителен шеф и създател на CBNGLOBAL, неговата компания има повече от 300 китайско-чуждестранни плана.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Изминаха към пет месеца, откогато Русия стартира своята атака, с цел да освободи народа на Източна Украйна. В началото изливането на обич и съчувствие към Украйна от груповия Запад топлеше и грееше сърцето. Казионните медии, преди малко прекъснали геноцидното си съучастничество в Ковид, се ускориха. Русофобията на стероидите беше „ новото “. Всички съветски неща трябваше да бъдат неразрешени и несъмнено, Путин беше новият Хитлер. Блогосферата се възпламени с нова тематика, с която великите и положителните могат да алармират пътя си към небето.
Украинските флагове бяха като че ли на всички места, а синьото и жълтото станаха фешън продукт de jour. Западните водачи се спъваха един различен, с цел да осъдят Русия и да провъзгласят безсмъртната си обич и поддръжка към украинския народ.
Разбира се, не всички украинци, не рускоезичните на Изток, които бяха бомбардирани и убивани безмилостно през предходните осем години, а единствено жителите, които до наскоро бяха стеснение, които не говореха съветски.
Това селективно съчувствие се прояви изцяло, когато всички западни марионетни политици минаха в цялостен режим на хардлайнери, с цел да се опитат да наподобяват мощни за електорат, който след Ковид към този момент всеобщо ги презираше.
Тази западна любовна спекулация, уви, беше прекомерно къса за глобалистите, те прекараха осем години в опити да предизвикат Русия да мине в атака. Докато западните държавни управления продължаваха да афишират поддръжката си за марионетката Зеленски, хората на Запада бързо охладняха в привързаността си.
Може би това беше осъзнаването, че за следващ път са били излъгани и че спорът не е почнал през февруари, а в действителност е продължавал осем години. Може би тъй като осъзнаха, че войната се води от украински неонацисти, които правиха неописуеми зверства над хората.
Или може би знанието, че Украйна в действителност не е народна власт, а принудителен подтиснически режим, който потиска демокрацията. Уви, по-скоро тъй като стартират да схващат кой ще заплати цената на войната - самите те.
Западна Европа скоро ще преживее дълга студена зима. Недостигът на храна и сила, дружно с неконтролируемата инфлация, ще разкрият същинската цена на войната. Това ще удари мощно континент, който значително е живял в непрестанен мир и условен комфорт от 1945 година насам.
Дори най-„ добродетелните “ от ранните любовници на Украйна преразглеждат позицията си. Включително доста от западните водачи, които са стигнали до неизбежното умозаключение, че Русия печели войната и украинските военни са в невероятно състояние.
Появяват се пукнатини сред страните-членки на Европейски Съюз, които като цяло не се харесваха една друга през цялото време. Политиците скоро ще би трябвало да отговорят на жителите, които ще желаят отговори за какво водят война с Русия и за какво нямат парно.
Каквато и поддръжка за войната да са имали първоначално, тя наподобява значително е изчезнала. И въпреки всичко за тях, или по-скоро за техните господари, не всичко е изгубено.
Представители на Европейски Съюз, Съединени американски щати, Англия, Япония и Южна Корея се срещнаха при започване на юли в Швейцария, с цел да обсъдят цинично наречената „ Украинска конференция за възобновяване “. По-честно заглавие би било „ Как финансовите сили могат да завоюват от опустошението, което причинихме “. Но те избират по-безобидни залъгалки.
Западните финансови лешояди към този момент вземат решение кой какво да получи от останките от украинската мърша. Това е упражнение, в което те са добре школувани. Същата неолиберална шокова терапия, наложена на Русия след разпадането на Съветския съюз, е тъкмо това, което се възнамерява за следвоенна Украйна.
Приватизация на активи от държавния бранш, реформиране на трудовото законодателство (силно в Украйна), поземлена промяна и продажба на украинска земя и активи на задгранични вложители. Или по-ясно, изнасилването на Украйна и налагането на подкрепяна от Запада корпоративна страна.
Няма съвсем никакви полемики за каквото и да е възобновяване, всичко е единствено за плячката. С дребни изключения украинският народ разбираемо се опълчва гневно на всичко това.
Същото болшинство от украинците също не харесва обстоятелството, че тяхната в миналото горда страна се ръководи от олигарси и нацисти. Или че демократично определеният президент беше свален от власт посредством прелом, подсилен от Запада през 2014 година Или че всички опозиционни партии и медии са били закрити. Или да въвлекат синовете си във война, в която не желаят да вземат участие.
Информираните хора в Украйна знаят доста добре какво се случи с Русия под неолибералната шокова терапия, те схващат врага, с който се бори Путин, и знаят, че врагът не е техен другар.
Западът желае да приветства Украйна в топлата прегръдка на Европейски Съюз. Това предвещава неясно бъдеще за страна, от дълго време лишена от основите на в миналото постоянна стопанска система.
Каква изгода биха могли да получат, като се причислят към банкрутирала група народи в несполучлив глобалистки опит, към момента не е вярно обяснено. Докато кликата на НАТО е запалена по „ западната интеграция “, доста украинци виждат по-добро бъдеще, гледайки на изток към Русия.
Разбираемо е, че Русия ще резервира ръководството на Източна Украйна след спора. Русия без подозрение ще влага във възобновяване и развиването на тези раздрани от войната райони.
Президентът Путин разбра това през цялото време, съветските сили внимаваха да избегнат ненужни вреди на инфраструктурата и цивилни жертви. Въпросът, който към момента няма отговор, е до каква степен ще се простира следвоенното ръководство на Путин?
Неолибералният следвоенен проект се основава на избрани допускания. Основното е, че те знаят къде ще бъдат начертани линиите, в случай че считат, че могат да предскажат края на играта на Путин, може да пожелаят да помислят върху обстоятелството, че до момента не са успявали да познаят.
Първоначално декларираната тактика на Путин беше отбраната на жителите в Донецк и Луганск и денацификацията на Украйна. Но тези цели се трансформираха, разделянето на Украйна сред Изтока и Запада може да не устройва Русия. Да имаш другарски надъхан комшия със споделени ползи е доста по-добре.
Ако Западна Украйна попадне в ръцете на Запада, той не си прави илюзии, че ще има непрестанен спор от друга степен в обозримо бъдеще.
Има сюжет, при който държавното управление в Киев пада и бяга. Провеждат се открити и свободни избори и украинският народ взема решение в каква посока най-добре да бъдат обслужени неговите ползи. Това не би било допустимо с интервенция на Запада, единствено Русия може да обезпечи свободни избори.
Ако хората решат, че не желаят западната неолиберална шокова терапия и се извърнат на изток към Русия, безспорно президентът Путин ще приветства свободна и демократична Украйна като остарял другар. Това е, което държавното управление на Украйна направи през 2014 година, това е, което подтиква преврата на Майдана, с цел да размени демократично определения Янукович със западна марионетка.
Янукович беше решил, че не харесва предлагането на МВФ или неговите условия и вместо това уреди по-добро „ абсолютно “ съглашение с Москва. Тогава в действителност стартира войната. На този въпрос може да завърши.
Путин избави Русия от западните неолиберални лешояди, той съобщи, че неолиберализмът е умъртвил повече от три милиона руснаци. В страната на изобилието хората умираха от апетит. Не е в полза на Русия да види същото в Украйна. Западът в никакъв случай не е дал прошка на Путин, че спря ограбването на Русия, той знае, че го ненавиждат, не го интересува. Ако успее да го направи още веднъж и да избави Украйна, президентът Путин ще бъде благополучен човек.
Точно преди рухването на Берлин през 1945 година, когато западните и съветските сили се приближаваха, попадналите в капан берлинчани се помириха със ориста си, само че имаше смешка, „ насладете се на войната, тъй като мирът ще бъде ужасяващ “. Внимавайте за тези украинци, които имат шанса да са надалеч от зоната на военни дейности. Защото, в случай че Западът получи своето, мирът в действителност ще бъде ужасяващ.
* Д-р Еймон Маккини е фамозен синолог/китайст с повече от 40 години опит в бизнеса в Китай. Изпълнителен шеф и създател на CBNGLOBAL, неговата компания има повече от 300 китайско-чуждестранни плана.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ