Какво се случи с Рим след падането на империята?
Западната Римска империя е известна с това, че е завършила през 476 година с отдръпването на последния император от трона . Но град Рим е траял да съществува , написа.
И по този начин, какво се е случило с „ Вечния град “, откакто към този момент не е бил столица на една от най-големите и дълготрайни империи, които в миналото са съществували?
В столетието след рухването на империята, голям брой сили са се борили за Рим в поредност от опустошителни войни. Население на града се срутва и един исторически текст твърди, че той даже е бил зарязан за къс интервал от време.
Рим не е бил издигнат за един ден: римляните вярвали, че е учреден през 753 година пр.н.е., макар че археологическите разкопки сочат, че той датира от по-рано. Независимо от това по кое време е учреден градът, той се трансформира в седалище на властта на голяма империя, разпростряла се от Британските острови до Северна Африка.
Но в последна сметка империята стана прекомерно огромна, с цел да бъде ръководена от един човек. Римската империя се раздели дефинитивно през V век сл. Хр., като Западната Римска империя се управляваше от Рим или от италианския град Равена, на към 175 благи (280 километра) североизточно от Рим, а Източната Римска империя – от Константинопол. Западната Римска империя претърпя голям брой нашествия от разнообразни „ безчовечен “ групи през V век и загуби огромна част от територията си, преди да падне публично.
Империята завършила, откакто Ромул Августул, последният западен император, бил заставен да абдикира от човек на име Одоакър, немски боец и „ вандал “, който станал държател на Рим и други елементи от Италия. Той обаче отказал да се разгласи за император и Западната Римска империя публично престанала да съществува. Вместо това той изпратил делегат да донесе императорските регалии на императора на Източната Римска империя като жест за възстановяване на връзките.
Между 488 и 493 година сл. Хр. войските на Одоакър са разгромени в поредност от акции, подхванати от Теодорих, лидер на остготите, „ варварска “ група, която е нахлула както в източната, по този начин и в западната част на Римската империя. Одоакър е погубен, а Теодорих става държател на Рим, както и на огромна част от Италия. Той ръководи до гибелта си през 526 година
Rome was buried and abandoned until excavations began after the mud flood and this image was observed all over the world.
Not at all what you are shown in history lessons.
— @AndTartary and antiquity (@andtartary2)
Съхранените записи и археологическите доказателства сочат, че Теодорих се е грижил за Рим. „ Гражданите на Рим са били мощно подкрепяни от него: той е плащал за поддръжката на паметниците, за игрите в цирка и Колизеума, осигурявал е гратис или субсидирано зърно и описът продължава “, описа Джон Арнолд, доцент по антична и средновековна история в Университета на Тълса.
Макар че Рим не е бил нападнат от външни групи по време на царуването на Теодорих, той е страдал от вътрешни проблеми. Населението на Рим е било най-вече християнско, а папата е имал седалище там, само че изборите за нов папа от време на време са били противоречиви.
„ През 498 година имаше противоречиви папски избори, които доведеха до ерес в Рим “, като сред 501 и 507 година управляваха по едно и също време двама папи, сподели Арнолд. „ Това докара до принуждение по улиците и римляните от Рим в действителност се обърнаха към Теодорих с молба да се застъпи, което той направи с принуда. “
Съществувала е и мощна ненавист към евреите, която довела до протести. „ Римляните в Италия също наподобява са били по-загрижени за евреите, в сравнение с за готите: през този интервал е имало редица случаи на антисемитски протести в Рим и други градове “, сподели Арнолд. Антисемитските протести не са били лимитирани единствено до Рим, а са се случвали и в други градове в района през този интервал, сподели Арнолд.
Не е ясно какъв брой евреи са живели в Рим през този интервал, само че те са живели в Рим в продължение на доста епохи преди този момент. По това време множеството римляни са се обърнали към християнството и напрежението сред двете религии може да е асъдействало за протестите.
Византийско настъпление
Нещата се трансформират фрапантно за Рим след гибелта на Теодорих, когато Юстиниан I, император на Източната Римска империя, или Византийската империя, нахлува в Италия през 535 година Рим е на предната линия и контролът над града се сменя няколко пъти сред войските на Юстиниан и остготските сили.
What happened to Rome after the empire fell?
— Patrizia Rinaldi (@patriziarn)
Един текст от Източната Римска империя, прочут като „ Хрониката на Марцелин Комес “, твърди, че през 547 година положението на Рим е достигнало „ точка, в която нито човек, нито животно не е останало там “ и градът е бил зарязан за 40 дни (превод на Бертран Ланкон). Макар че актуалните историци са склонни да смятат това за пресилване, общоприето е, че към този миг Рим е изгубил огромна част от популацията си.
През 554 година войските на Юстиниан завладяват Рим за финален път и градът попада под контрола на Византийската империя. Това обаче не донася дългогодишен мир, защото през 568 година група от Централна Европа, наречена лангобарди, атакува Италия. Те завземат огромна част от византийската територия, само че не съумяват да завладяват Рим, който остава под византийски надзор.
„ Ломбардите в никакъв случай не превзеха Рим, макар че го обсаждаха няколко пъти “, написа Хендрик Дей, професор по изкуство и история на изкуството, в книгата си „ Създаването на средновековния Рим: Нов профил на града, 400-1420 “ (Cambridge University Press, 2021).
Много по-малък град
През четвърти век град Рим е имал население от към 1 милион души. Но този брой е понижен до към 80 000 при започване на шести век и по-късно е намалял още повече до края на акцията на Юстиниан, показа Ноел Ленски, професор по класическа лингвистика и история в Йейлския университет, в имейл до Live Science. Ленски означи, че част от това население са били плебеи.
Освен войната и робството, жителите на Рим са претърпели и други проблеми, в това число естествени бедствия и здравни рецесии.
„ През същия интервал се следиха необятно публикувани гладове, огромни климатични събития, които доведеха до световно захлаждане, и експлоадиране на бубонна чума, което евентуално докара до забележителен демографски спад “, сподели Арнолд. „ Към края на века някои хора имаха вяра, че краят на света наближава “ , добави Арнолд, отбелязвайки, че папа Григорий I (управлявал от 590 до 604 г.) е бил един от тях.
Но „ Градът на седемте хълма “ продължи да бъде център на религията и културата през вековете, частично тъй като папата се намира там, във Ватикана. Днес Рим е известен град за посещаване от туристи.
И по този начин, какво се е случило с „ Вечния град “, откакто към този момент не е бил столица на една от най-големите и дълготрайни империи, които в миналото са съществували?
В столетието след рухването на империята, голям брой сили са се борили за Рим в поредност от опустошителни войни. Население на града се срутва и един исторически текст твърди, че той даже е бил зарязан за къс интервал от време.
Рим не е бил издигнат за един ден: римляните вярвали, че е учреден през 753 година пр.н.е., макар че археологическите разкопки сочат, че той датира от по-рано. Независимо от това по кое време е учреден градът, той се трансформира в седалище на властта на голяма империя, разпростряла се от Британските острови до Северна Африка.
Но в последна сметка империята стана прекомерно огромна, с цел да бъде ръководена от един човек. Римската империя се раздели дефинитивно през V век сл. Хр., като Западната Римска империя се управляваше от Рим или от италианския град Равена, на към 175 благи (280 километра) североизточно от Рим, а Източната Римска империя – от Константинопол. Западната Римска империя претърпя голям брой нашествия от разнообразни „ безчовечен “ групи през V век и загуби огромна част от територията си, преди да падне публично.
Империята завършила, откакто Ромул Августул, последният западен император, бил заставен да абдикира от човек на име Одоакър, немски боец и „ вандал “, който станал държател на Рим и други елементи от Италия. Той обаче отказал да се разгласи за император и Западната Римска империя публично престанала да съществува. Вместо това той изпратил делегат да донесе императорските регалии на императора на Източната Римска империя като жест за възстановяване на връзките.
Между 488 и 493 година сл. Хр. войските на Одоакър са разгромени в поредност от акции, подхванати от Теодорих, лидер на остготите, „ варварска “ група, която е нахлула както в източната, по този начин и в западната част на Римската империя. Одоакър е погубен, а Теодорих става държател на Рим, както и на огромна част от Италия. Той ръководи до гибелта си през 526 година
Rome was buried and abandoned until excavations began after the mud flood and this image was observed all over the world.
Not at all what you are shown in history lessons.
— @AndTartary and antiquity (@andtartary2)
Съхранените записи и археологическите доказателства сочат, че Теодорих се е грижил за Рим. „ Гражданите на Рим са били мощно подкрепяни от него: той е плащал за поддръжката на паметниците, за игрите в цирка и Колизеума, осигурявал е гратис или субсидирано зърно и описът продължава “, описа Джон Арнолд, доцент по антична и средновековна история в Университета на Тълса.
Макар че Рим не е бил нападнат от външни групи по време на царуването на Теодорих, той е страдал от вътрешни проблеми. Населението на Рим е било най-вече християнско, а папата е имал седалище там, само че изборите за нов папа от време на време са били противоречиви.
„ През 498 година имаше противоречиви папски избори, които доведеха до ерес в Рим “, като сред 501 и 507 година управляваха по едно и също време двама папи, сподели Арнолд. „ Това докара до принуждение по улиците и римляните от Рим в действителност се обърнаха към Теодорих с молба да се застъпи, което той направи с принуда. “
Съществувала е и мощна ненавист към евреите, която довела до протести. „ Римляните в Италия също наподобява са били по-загрижени за евреите, в сравнение с за готите: през този интервал е имало редица случаи на антисемитски протести в Рим и други градове “, сподели Арнолд. Антисемитските протести не са били лимитирани единствено до Рим, а са се случвали и в други градове в района през този интервал, сподели Арнолд.
Не е ясно какъв брой евреи са живели в Рим през този интервал, само че те са живели в Рим в продължение на доста епохи преди този момент. По това време множеството римляни са се обърнали към християнството и напрежението сред двете религии може да е асъдействало за протестите.
Византийско настъпление
Нещата се трансформират фрапантно за Рим след гибелта на Теодорих, когато Юстиниан I, император на Източната Римска империя, или Византийската империя, нахлува в Италия през 535 година Рим е на предната линия и контролът над града се сменя няколко пъти сред войските на Юстиниан и остготските сили.
What happened to Rome after the empire fell?
— Patrizia Rinaldi (@patriziarn)
Един текст от Източната Римска империя, прочут като „ Хрониката на Марцелин Комес “, твърди, че през 547 година положението на Рим е достигнало „ точка, в която нито човек, нито животно не е останало там “ и градът е бил зарязан за 40 дни (превод на Бертран Ланкон). Макар че актуалните историци са склонни да смятат това за пресилване, общоприето е, че към този миг Рим е изгубил огромна част от популацията си.
През 554 година войските на Юстиниан завладяват Рим за финален път и градът попада под контрола на Византийската империя. Това обаче не донася дългогодишен мир, защото през 568 година група от Централна Европа, наречена лангобарди, атакува Италия. Те завземат огромна част от византийската територия, само че не съумяват да завладяват Рим, който остава под византийски надзор.
„ Ломбардите в никакъв случай не превзеха Рим, макар че го обсаждаха няколко пъти “, написа Хендрик Дей, професор по изкуство и история на изкуството, в книгата си „ Създаването на средновековния Рим: Нов профил на града, 400-1420 “ (Cambridge University Press, 2021).
Много по-малък град
През четвърти век град Рим е имал население от към 1 милион души. Но този брой е понижен до към 80 000 при започване на шести век и по-късно е намалял още повече до края на акцията на Юстиниан, показа Ноел Ленски, професор по класическа лингвистика и история в Йейлския университет, в имейл до Live Science. Ленски означи, че част от това население са били плебеи.
Освен войната и робството, жителите на Рим са претърпели и други проблеми, в това число естествени бедствия и здравни рецесии.
„ През същия интервал се следиха необятно публикувани гладове, огромни климатични събития, които доведеха до световно захлаждане, и експлоадиране на бубонна чума, което евентуално докара до забележителен демографски спад “, сподели Арнолд. „ Към края на века някои хора имаха вяра, че краят на света наближава “ , добави Арнолд, отбелязвайки, че папа Григорий I (управлявал от 590 до 604 г.) е бил един от тях.
Но „ Градът на седемте хълма “ продължи да бъде център на религията и културата през вековете, частично тъй като папата се намира там, във Ватикана. Днес Рим е известен град за посещаване от туристи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ