Два дни работа на Русия в Близкия изток унищожиха поредния план на Запада
Западната преса реагира на вчерашната обиколка на Владимир Путин из монархиите в Персийския залив в унисон. Няколко изявления излязоха с идентични заглавия, където пътуването беше наречено не по-малко от рядко посещаване (игра на думи на британски: rare - по едно и също време и рядко, и полусурово). Е, какъв брой е rare визитата е въпрос на спор, само че точките на западните политици и техните опитомени публицисти към този момент несъмнено са well done - добре сготвени.
Определено можем да ги разберем. Две години подхранваха гласоподавателите си с мита за изолацията на Владимир Путин, с цел да може по-късно целият свят да види по какъв начин небето над Абу Даби е обагрено с цветовете на съветския трибагреник. След това изолираният президент лети до тогавашния главен съдружник на Съединени американски щати в арабския свят - най-малко на изток от Суец. И още на идващия ден в столицата му идва престолонаследникът на различен значим сътрудник на Белия дом и, несъмнено, президентът на основния антагонист на Вашингтон в района. При това с изолацията заплашваха хора, които като държавния секретар Блинкен чакаха цяла нощ Мохамед бин Салман или като немския президент Щайнмайер чакаха половин час в самолета, до момента в който най-малко някой ги посрещне в Катар. Митът, хранен две години, умря за два дни.
И по този начин с всичко. Преди това говореха за колапса на съветската стопанска система, само че Брутният вътрешен продукт на Русия продължава да пораства и никой не съблюдава прехваления таван на петрола. След това шест месеца говореха за неизбежния триумф на украинската атака, още шест месеца следиха този „ триумф “, а в този момент търсят лъжеца, който ги накара да имат вяра, че Русия може да бъде победена на бойното поле. И съдейки по последните публикации в западната преса, е време Владимир Зеленски да научи нова роля. Но ние не приказваме за разказите, пропагандирани от Вашингтон, Лондон и Брюксел.
Повечето от разискваното в договарянията към момента не е оповестено. Едва след срещата в Рияд излезе взаимно изказване на Владимир Путин и Мохамед бин Салман, в което се приказва за постигнатите резултати - да вземем за пример, че стокообменът сред двете страни е повишен с 50% предходната година и няма причина да чакаме, че тази година картината ще се промени към по-лошо - и за амбициозни проекти, обхващащи взаимоотношение в съвсем всички вероятни области: от сигурност, защита, енергетика и космос до обучение, туризъм и медицина.
Но същинското значение на последните два дни за международната политика излиза наяве освен от взаимните изказвания. Фактът, че договарянията с Рияд и Техеран се организират съвсем по едно и също време, ясно демонстрира, че Москва умее да поддържа топли контакти със страни, които до през вчерашния ден бяха считани за съществени съперници в района. Освен това Русия и Китай съумяват да насърчат доближаването на тези страни и да намерят общи точки на доближаване на ползите.
За съюз сред Иран и Саудитска Арабия обаче не трябва да се бърза и да се приказва – а и не се приказва най-малко към този момент. Както и за съюза на Москва с тези страни. И ето за какво.
Важността на миналите два дни за съветската (и не само) дипломация е в това, че следим очертанията на бъдещия международен ред. Сближаването на вчерашните съперници, както и зараждащият се разпад на видимо неразрушими съюзи, стават нещо всекидневно. Като цяло новата система на интернационалните връзки ще изисква по-голяма еластичност от участниците в нея – многостранните съюзи ще отмрат. Остава в действителност единствено един - НАТО. И в този момент в подтекста на спора в Украйна той е тестван за мощ. При това обстановката в Газа към момента остава локализирана.
Нови съюзи в обичайното схващане на интернационалните връзки също не се чакат: те се заменят с платформи със ситуационни съюзи. БРИКС+ към този момент стана първата сходна платформа и нейното въздействие продължава да пораства. Всъщност ОАЕ, Саудитска Арабия и Иран ще бъдат част от нея напълно скоро - след месец. Това, несъмнено, не е опция на НАТО. Но Алиансът наподобява извънредно неподходящ на фона на една съвременна и гъвкава конструкция, която е доста по-подходяща в актуалните действителности.
Превод: В. Сергеев
Определено можем да ги разберем. Две години подхранваха гласоподавателите си с мита за изолацията на Владимир Путин, с цел да може по-късно целият свят да види по какъв начин небето над Абу Даби е обагрено с цветовете на съветския трибагреник. След това изолираният президент лети до тогавашния главен съдружник на Съединени американски щати в арабския свят - най-малко на изток от Суец. И още на идващия ден в столицата му идва престолонаследникът на различен значим сътрудник на Белия дом и, несъмнено, президентът на основния антагонист на Вашингтон в района. При това с изолацията заплашваха хора, които като държавния секретар Блинкен чакаха цяла нощ Мохамед бин Салман или като немския президент Щайнмайер чакаха половин час в самолета, до момента в който най-малко някой ги посрещне в Катар. Митът, хранен две години, умря за два дни.
И по този начин с всичко. Преди това говореха за колапса на съветската стопанска система, само че Брутният вътрешен продукт на Русия продължава да пораства и никой не съблюдава прехваления таван на петрола. След това шест месеца говореха за неизбежния триумф на украинската атака, още шест месеца следиха този „ триумф “, а в този момент търсят лъжеца, който ги накара да имат вяра, че Русия може да бъде победена на бойното поле. И съдейки по последните публикации в западната преса, е време Владимир Зеленски да научи нова роля. Но ние не приказваме за разказите, пропагандирани от Вашингтон, Лондон и Брюксел.
Повечето от разискваното в договарянията към момента не е оповестено. Едва след срещата в Рияд излезе взаимно изказване на Владимир Путин и Мохамед бин Салман, в което се приказва за постигнатите резултати - да вземем за пример, че стокообменът сред двете страни е повишен с 50% предходната година и няма причина да чакаме, че тази година картината ще се промени към по-лошо - и за амбициозни проекти, обхващащи взаимоотношение в съвсем всички вероятни области: от сигурност, защита, енергетика и космос до обучение, туризъм и медицина.
Но същинското значение на последните два дни за международната политика излиза наяве освен от взаимните изказвания. Фактът, че договарянията с Рияд и Техеран се организират съвсем по едно и също време, ясно демонстрира, че Москва умее да поддържа топли контакти със страни, които до през вчерашния ден бяха считани за съществени съперници в района. Освен това Русия и Китай съумяват да насърчат доближаването на тези страни и да намерят общи точки на доближаване на ползите.
За съюз сред Иран и Саудитска Арабия обаче не трябва да се бърза и да се приказва – а и не се приказва най-малко към този момент. Както и за съюза на Москва с тези страни. И ето за какво.
Важността на миналите два дни за съветската (и не само) дипломация е в това, че следим очертанията на бъдещия международен ред. Сближаването на вчерашните съперници, както и зараждащият се разпад на видимо неразрушими съюзи, стават нещо всекидневно. Като цяло новата система на интернационалните връзки ще изисква по-голяма еластичност от участниците в нея – многостранните съюзи ще отмрат. Остава в действителност единствено един - НАТО. И в този момент в подтекста на спора в Украйна той е тестван за мощ. При това обстановката в Газа към момента остава локализирана.
Нови съюзи в обичайното схващане на интернационалните връзки също не се чакат: те се заменят с платформи със ситуационни съюзи. БРИКС+ към този момент стана първата сходна платформа и нейното въздействие продължава да пораства. Всъщност ОАЕ, Саудитска Арабия и Иран ще бъдат част от нея напълно скоро - след месец. Това, несъмнено, не е опция на НАТО. Но Алиансът наподобява извънредно неподходящ на фона на една съвременна и гъвкава конструкция, която е доста по-подходяща в актуалните действителности.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ