Градовете в Средните векове
Западна Европа в интервала след рухването на Римската империя – 476 година, до Х век била осеяна със селца, феодални крепости, манастири и малки селища към тях. Това били, общо взето, обитаемоте места. Но след това, към ХІ век, обстановката радикално се промени ла : бързо почнали да се разрастват градовете. Разбира се, те съществували и преди, като наследници на римските, въпреки повече или по-малко разрушени и западнали . Венеция, да вземем за пример, Марсилия, Лион.. . И все отново, този развой станал изключително видим точно през ХІ век. Каква била п ричината?
За начало дано се замислим къде е било най-вероятно да се образуват градски селища. Къде биха могли да се насочат по-големи групи хора? Определено такива места били манастир ите – където можело да бъдат нахранени, стоплени, да получат лепта. Занаятчиите пък, с цел да намерят приложение на своите умения, се заселвали при замъците на сеньорите или образува ли ядрата на дребни селища по кръстопътищата. Чуждестранните търговци в търсене на региони за продажба на своите артикули се отправяли към пристанищата, откъдето продължавали по „ сините “ пътища на реките.
Особено постоянно мястото за градеж на феодален град бил регионът към замъка на феодала . Владетелят пък се ангажира л да обезпечи на своите „ посетители “ надеждна отбрана в замяна на редовни налози. В същото време селянинът можел да обезпечи пре храна не само на своето семейство и на господаря-земевладелец, но и на редица занаятчии. Това се дължало, наред с други неща, също и на механически нововъведения: потреблението към този момент на хамут и колесен плуг, подковаване на конете, земеделската система „ триполие “ (с угар и презимуване на културите).
За да се решат обаче селяни те да напущат селата си, била нужна някаква мощ на „ напън “. Такава мощ станал дефицитът на земя . Именно това ги к ара ло да напущат родните си краища и да търсят нови специалности, каквито били занаятите. ( Крепостничеството се развива по-късно). Така последователно се раждали нови селища, възниквали още градове.
За да обезпечи самун за себе си, феодала и занаятчиите, работливият селяндур имал потребност от успокоение в работата. Тоест, никой не трябвало да пречи на труда му, да го атакува или прогонва от земята. Така още една причина за растежа на градовете било образуването на пласт от военнослужащи, които биха могли да отблъснат офанзивите на неканени посетители.
Несъмнено възходът на търговията също съдействал за появяването на градовете. Те се превръщали в икономически, търговски и индустриални центрове. От една страна, оказвали въздействие върху „ политиката “ на района , а от друга, били подвластни от феодалите или манастирите. И благосъстоянието на градовете до огромна степен се дефинира ло от способността на техните жители да намерят баланс сред тези съставни елементи. В историята на средновековния град постоянно се в плита опълчването му на диктатурата на сеньора-земевладелец. Обикновено занаятчиите просто купували правата си от феодала. Но понякога сеньорите нямали предпочитание да се разделят със своите привилегии. И тогава избух вала битка. Силните градове по предписание се освобождавали от властта на феодалите или манастирите. В Северна Италия и във Франция свободните градове се наричали комуни. Не всички градски селища обаче имали право на самоуправление. В някои от тях свободните локални поданици се помирявали с факта, че притежателят на земя в града е синоним на власт.
По това време имало сентенция: „ Градският въздух прави индивида свободен “. И наистина, с времето се възприело правилото, че избягал крепостен селяндур, който прекара в града една година и един ден, без да бъде хванат, става свободен.
Основните занимания в средновековния град били занаятите и търговията. Занаятчиите нормално живеели в къщи към своите работилници, където се занимавали с производството на разнообразни произведения. Майсторът управлявал всичко. За да стане подобен, било належащо калфата – който бил едно ходило над чирака, да сътвори произведение, което да потвърждава професионализма му. След това било належащо да се провежда доста безценен празник за останалите майстори. Това не било по силите на всеки. Затова и занаятчиите рядко прекосявали от калфи към майстори. Но , в случай че калфата бил наследник на занаятчия или се оженел за дъщеря му, неговите шансове доста се увеличавали.
Майсторите от една и съща специалност се наричали „ братя “ и обикновено живеели на една и съща улица. О бединени в „ цехове “, те деликатно се следили взаимно, диктували дисциплинираност та и осигурявали надзор върху качеството на стоките. Солидарността на цеха , която разрешавала да се съблюдават избрани стандарти, първоначално имала позитивно влияние. Но към края на Средновековието точно съществуването на цехове затруднява ло развиването на индустриалното произвеждане.
Средновековните търговци също се обединявали – те организирали гилдии. През ХІV век северно -германските търговци се съюзили в търговско-политически съюз, който останал в историята като „ Ханза “ . Чуждестранните ханзейски адвокатски фирми се намирали в някои от най-големите градове: Брюж, Берген, Велики Новгород и Лондон.
Ръстът на стоковото произвеждане последователно трансформира л средновековните градове в центрове на търговията освен със съседни села и феодални крепости, само че също и с други градове и дори с страни. По-специално, по Средиземно море венецианските и генуезките търговци търгували със Сирия и Египет, а по Черно море – с Крим и Кавказ.
Разцветът на комерсиалните връзки довел пък до появяването на банки. И ако първоначално „ банко “ (пейка – итал.) представлявало елементарна пейка със седнали върху нея лихвари и сарафи (обменители на валута), през ХІІІ и ХІV с дейното присъединяване на Ордена на тамплиерите „ банките “ се трансформира ли в организации, които давали заеми дори на крале. Естествено, някои крале считали просто за неуместно да връщат взетите пари – по този начин, да вземем за пример, банкрутирали Фугерите. Така лихварите-банкери разбрали, че би трябвало да вземат политическата власт, с цел да си обезпечат връщането на дадените заеми един път вечно. И на хоризонта се появили тъмните облаци на революциите. Но това е към този момент друга история…
