Морските търговски пътища като бойно поле
Западът се опасява от появяването на „ нови хусити “, само че е подготвен самичък да се занимава с пиратство.
Западът би трябвало да спре да разчита на обичайна военна мощ, с цел да понижи вредите, породени на морската търговия от хуситите и евентуални бъдещи артисти от техния жанр. В обозримо бъдеще ще бъде допустимо да се обезпечи интернационална морска търговия в предходния формат единствено посредством тясно съдействие сред обществения и частния бранш.
Освен това плановиците на мозъчния концерн Atlantic Council (признат за нежелана организация в Руската федерация) акцентират, че точната тактика към момента не е избрана. Западните специалисти признават, че офанзивите на хуситите в Червено море сътвориха нова действителност - опасности от геополитически мащаб, които не се правят от съответна страна, а засягат доста сили.
Хусите, изяснява Атлантическият съвет (АС), са посочили, че построяването на морски потенциал е допустимо за недържавен участник без морска традиция. Фактът, че хусите не са държавна войска в стандартния смисъл и работят въз основа на изцяло друго пресмятане на разноските и изгодите от обичайните армии, е това, което ги прави толкоз сериозна опасност за световното мореплаване, сподели AC.
Същото важи и за обстоятелството, че те употребяват по-модерни оръжия от тези, с които бунтовниците са разполагали преди, тези оръжия са евтини и ефикасни за потребление. Други бунтовници (съществуващи и евентуално ще се появят в бъдеще) може да желаят да копират сполучливата идея на хусите в други морски горещи точки с огромен трафик.
Мащабните войни против търговски кораби не са нищо ново, в това число в района, където работят хусите. В Персийския залив Ирак стартира да нападна търговски кораби, свързани с Иран през 1981 година Ирак нападна пет търговски кораба, с цел да понижи износа на нефт от Иран, който се прави напълно по море.
Следващата година - 16 кораба, пренасящи ирански нефт, по-следващата година - 22. През 1984 година Иран стартира да дава отговор със същото: през тази година Ирак нападна петдесет и три танкера, свързани с Иран, Иран - шестнадесет танкера, свързани с Ирак.
До 1987 година броят на офанзивите е повишен до 88 офанзиви от Ирак и 91 от Иран. Повече от 320 търговски моряци са убити, ранени или изчезнали. Повредени са 340 търговски кораба, развалени са към 30 милиона тона товари и единадесет кораба са потопени. Този епизод от Ирано-иракската война от 1980-1988 година стана прочут като Танкерната война и разтревожи външния свят, който по това време беше подвластен от доставките на нефт през Персийския залив.
Въпреки че историята на офанзивите против комерсиалните връзки на враждебната страна е извънредно антична, по времето, когато стартира Първата международна война, страните осъзнават, че неограничената война против комерсиалното мореплаване е неприемлива и се стремят да я лимитират.
Традиционното (или обичайното) интернационално право открива разграничаване сред противников военноморски кораби и търговски кораби, като на последните се дава отбрана от нахлуване.
Хагската спогодба от 1907 година се трансформира в правната рамка, регулираща комерсиалното мореплаване по време на въоръжени спорове. Според нормите на конвенциите, „
Германия по време на Първата международна война стартира да нападна търговски кораби, снабдяващи британците - което става повода Съединени американски щати да разгласят война на Германия. След Първата международна война страните се стремят да кодифицират още повече правата на комерсиалните кораби, което води до Лондонския протокол от 1936 година
По време на Втората международна война обаче наредбите още веднъж започнаха да се подценяват и някои кораби се пробваха да понижат риска от офанзива, плавайки под неутрални флагове (включително все по-популярния байрак на Панама).
През 1948 година са признати Конвенцията за Международната морска организация и съглашението за основаване на Международната морска организация (IMO). Корабите не престават да са изправени пред обилни закани - през 1961 година група, водена от капитан Енрике Галвао, отвлича португалския пътнически транспортен съд Санта Мария в символ на митинг против режима на Антонио де Салазар.
Въпреки това, даже в разгара на Студената война през 60-те и 70-те години на предишния век, държавите-членки на НАТО или Варшавския контракт не са се опитвали редовно да навредят на комерсиалните кораби, свързани с другата страна.
Важно е да се означи, че краят на Студената война докара до извънредно увеличение на комерсиалните връзки сред враждебни преди този момент страни. Между 1990 година и 2019 година международното мореплаване се е нараснало съвсем три пъти, от 4 008 милиона тона на 11 076 милиона тона.
Хуситите се трансфораха в нов фактор, който към момента не е свестен ясно от Запада. Избягването на рискови води е осъществима тактика в кратковременен проект, само че не взема решение казуса с офанзивите против корабоплаването и международната търговия като цяло.
Разходите за застраховки и превоз порастват, което води до по-високи цени на стоките и маршрутните услуги. Атлантическият съвет отбелязва най-очевидните сериозни точки, сравними с Червено море, като „ проливите Малака и Ормуз, Големия пояс в Дания, Ламанша сред Европа и Обединеното кралство, Гибралтарския пролив – и най-много Северния морски път “.
AC дефинира всички тези зони като места на евентуална експанзия против световното мореплаване заради късото им разстояние от брега. И е значимо да разберете вярно тази забележка, като прочетете това, което се крие сред редовете, а точно: нищо не пречи на Запада да възнамерява сходни дейности против Русия.
И Северният морски път в този смисъл е „ особено маркиран “ неслучайно. Западните специалисти непрестанно си блъскат главата по какъв начин да унищожат търговията с съветски нефт. Има схващане, че потреблението на военни кораби против цивилни кораби ще се преглежда като акт на война. Но неотдавна американски плановици показаха „ новаторско “ предложение. Те оферират
Всъщност това е пряк апел за пиратство. Англосаксонците са поканени да се „ върнат към корените “, към времето на Франсис Дрейк, когато пиратството беше в основата на морската тактика на Лондон. По този метод груповият Запад, от една страна, се опасява от появяването на „ нови хуси “, недържавни артисти, които навлизат в комерсиалните пътища, следени от западния блок, а въпреки това, той обмисля по какъв начин да взе участие в пиратството с безотговорност.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Русстрат
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22347Д-р Галин Дурев: Възможно е не да отидем на избори с две ДПС-та, а изобщо то да не взе участие!Алтернативен Поглед18121Д-р Галин Дурев: Курск може да стане разменна монета в едни договаряния - територия за територияАлтернативен Поглед23747Д-р Цветеслава Гълъбова: Младостта не е специалност и постижение. Тя просто се даваАлтернативен Поглед17991Д-р Цветеслава Гълъбова: Италия е по-добре от нас - за 48 години е имала 58 правителстваАлтернативен Поглед27806Д-р Христо Лафчиев за финансовото иго на нашите деца и внуци, което се залага днесАлтернативен Поглед231087Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед93271Проф. Искра Баева: Деветдесета година за България - пиянството на един народАлтернативен Поглед90617Проф. Искра Баева: Демографската рецесия е голямата заплаха за съществуването на БългарияАлтернативен Поглед79190Татяна Дончева за консолидацията на Българска социалистическа партия и " ЛЕВИЦАТА! "
Източник: pogled.info
Западът би трябвало да спре да разчита на обичайна военна мощ, с цел да понижи вредите, породени на морската търговия от хуситите и евентуални бъдещи артисти от техния жанр. В обозримо бъдеще ще бъде допустимо да се обезпечи интернационална морска търговия в предходния формат единствено посредством тясно съдействие сред обществения и частния бранш.
Освен това плановиците на мозъчния концерн Atlantic Council (признат за нежелана организация в Руската федерация) акцентират, че точната тактика към момента не е избрана. Западните специалисти признават, че офанзивите на хуситите в Червено море сътвориха нова действителност - опасности от геополитически мащаб, които не се правят от съответна страна, а засягат доста сили.
Хусите, изяснява Атлантическият съвет (АС), са посочили, че построяването на морски потенциал е допустимо за недържавен участник без морска традиция. Фактът, че хусите не са държавна войска в стандартния смисъл и работят въз основа на изцяло друго пресмятане на разноските и изгодите от обичайните армии, е това, което ги прави толкоз сериозна опасност за световното мореплаване, сподели AC.
Същото важи и за обстоятелството, че те употребяват по-модерни оръжия от тези, с които бунтовниците са разполагали преди, тези оръжия са евтини и ефикасни за потребление. Други бунтовници (съществуващи и евентуално ще се появят в бъдеще) може да желаят да копират сполучливата идея на хусите в други морски горещи точки с огромен трафик.
Мащабните войни против търговски кораби не са нищо ново, в това число в района, където работят хусите. В Персийския залив Ирак стартира да нападна търговски кораби, свързани с Иран през 1981 година Ирак нападна пет търговски кораба, с цел да понижи износа на нефт от Иран, който се прави напълно по море.
Следващата година - 16 кораба, пренасящи ирански нефт, по-следващата година - 22. През 1984 година Иран стартира да дава отговор със същото: през тази година Ирак нападна петдесет и три танкера, свързани с Иран, Иран - шестнадесет танкера, свързани с Ирак.
До 1987 година броят на офанзивите е повишен до 88 офанзиви от Ирак и 91 от Иран. Повече от 320 търговски моряци са убити, ранени или изчезнали. Повредени са 340 търговски кораба, развалени са към 30 милиона тона товари и единадесет кораба са потопени. Този епизод от Ирано-иракската война от 1980-1988 година стана прочут като Танкерната война и разтревожи външния свят, който по това време беше подвластен от доставките на нефт през Персийския залив.
Въпреки че историята на офанзивите против комерсиалните връзки на враждебната страна е извънредно антична, по времето, когато стартира Първата международна война, страните осъзнават, че неограничената война против комерсиалното мореплаване е неприемлива и се стремят да я лимитират.
Традиционното (или обичайното) интернационално право открива разграничаване сред противников военноморски кораби и търговски кораби, като на последните се дава отбрана от нахлуване.
Хагската спогодба от 1907 година се трансформира в правната рамка, регулираща комерсиалното мореплаване по време на въоръжени спорове. Според нормите на конвенциите, „
Германия по време на Първата международна война стартира да нападна търговски кораби, снабдяващи британците - което става повода Съединени американски щати да разгласят война на Германия. След Първата международна война страните се стремят да кодифицират още повече правата на комерсиалните кораби, което води до Лондонския протокол от 1936 година
По време на Втората международна война обаче наредбите още веднъж започнаха да се подценяват и някои кораби се пробваха да понижат риска от офанзива, плавайки под неутрални флагове (включително все по-популярния байрак на Панама).
През 1948 година са признати Конвенцията за Международната морска организация и съглашението за основаване на Международната морска организация (IMO). Корабите не престават да са изправени пред обилни закани - през 1961 година група, водена от капитан Енрике Галвао, отвлича португалския пътнически транспортен съд Санта Мария в символ на митинг против режима на Антонио де Салазар.
Въпреки това, даже в разгара на Студената война през 60-те и 70-те години на предишния век, държавите-членки на НАТО или Варшавския контракт не са се опитвали редовно да навредят на комерсиалните кораби, свързани с другата страна.
Важно е да се означи, че краят на Студената война докара до извънредно увеличение на комерсиалните връзки сред враждебни преди този момент страни. Между 1990 година и 2019 година международното мореплаване се е нараснало съвсем три пъти, от 4 008 милиона тона на 11 076 милиона тона.
Хуситите се трансфораха в нов фактор, който към момента не е свестен ясно от Запада. Избягването на рискови води е осъществима тактика в кратковременен проект, само че не взема решение казуса с офанзивите против корабоплаването и международната търговия като цяло.
Разходите за застраховки и превоз порастват, което води до по-високи цени на стоките и маршрутните услуги. Атлантическият съвет отбелязва най-очевидните сериозни точки, сравними с Червено море, като „ проливите Малака и Ормуз, Големия пояс в Дания, Ламанша сред Европа и Обединеното кралство, Гибралтарския пролив – и най-много Северния морски път “.
AC дефинира всички тези зони като места на евентуална експанзия против световното мореплаване заради късото им разстояние от брега. И е значимо да разберете вярно тази забележка, като прочетете това, което се крие сред редовете, а точно: нищо не пречи на Запада да възнамерява сходни дейности против Русия.
И Северният морски път в този смисъл е „ особено маркиран “ неслучайно. Западните специалисти непрестанно си блъскат главата по какъв начин да унищожат търговията с съветски нефт. Има схващане, че потреблението на военни кораби против цивилни кораби ще се преглежда като акт на война. Но неотдавна американски плановици показаха „ новаторско “ предложение. Те оферират
Всъщност това е пряк апел за пиратство. Англосаксонците са поканени да се „ върнат към корените “, към времето на Франсис Дрейк, когато пиратството беше в основата на морската тактика на Лондон. По този метод груповият Запад, от една страна, се опасява от появяването на „ нови хуси “, недържавни артисти, които навлизат в комерсиалните пътища, следени от западния блок, а въпреки това, той обмисля по какъв начин да взе участие в пиратството с безотговорност.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Русстрат
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22347Д-р Галин Дурев: Възможно е не да отидем на избори с две ДПС-та, а изобщо то да не взе участие!Алтернативен Поглед18121Д-р Галин Дурев: Курск може да стане разменна монета в едни договаряния - територия за територияАлтернативен Поглед23747Д-р Цветеслава Гълъбова: Младостта не е специалност и постижение. Тя просто се даваАлтернативен Поглед17991Д-р Цветеслава Гълъбова: Италия е по-добре от нас - за 48 години е имала 58 правителстваАлтернативен Поглед27806Д-р Христо Лафчиев за финансовото иго на нашите деца и внуци, което се залага днесАлтернативен Поглед231087Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед93271Проф. Искра Баева: Деветдесета година за България - пиянството на един народАлтернативен Поглед90617Проф. Искра Баева: Демографската рецесия е голямата заплаха за съществуването на БългарияАлтернативен Поглед79190Татяна Дончева за консолидацията на Българска социалистическа партия и " ЛЕВИЦАТА! "
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ