Неадекватността на Запада работи за Русия
Западът не знае какво да прави с Русия, а и със света, който се трансформира тъкмо пред очите ни. Последиците от детонацията на " атомната бомба " на финансовите и стопански наказания, които наподобява са ориентирани против Русия, към момента не са осъзнати от атлантическите елити - съвсем никой не желае да мисли за това, че взривната вълна ще удари цялата международна система, лишавайки Запада от надзор над него.
Но към този момент има схващане, че Русия не може да бъде разрушена единствено със наказания, както и схващане за безполезността на очакванията за протест на недоволното население. Не всички обаче мислят по този начин – към момента има такива, които имат вяра, че руснаците сами ще решат да се самоубият.
Ето за какво, приятелят и правоприемник на Джон Маккейн, сенаторът Линдзи Греъм, просто прикани руснаците да убият Путин - добре, да, и какво друго остава, в случай че другите способи за битка с Русия не дават стремежи резултат:
" Има ли Брут в Русия? Има ли по-успешен полковник Щауфенберг в съветската войска? Единственият метод това да завърши е някой в Русия да отстрани този човек. Ще направи огромна услуга на своята страна и на света. "
Искрената религия на англосаксонския хайлайф в това, че води богоизбрана нация, която има право на международно владичество, а всички нейни съперници са пъклен изчадия, от дълго време му прави неприятна услуга: не схваща с кого си има работа и по какъв начин стоят нещата в света.
Тоест той освен не признава, че Русия има национални ползи, той не просто желае да види същински руснаци, само че избира да живее в света на личните си мечти и да се занимава с някаква митологична Русия. Оттук и откровената изненада: е, по какъв начин, за какво руснаците поддържат Путин, не виждат ли това, което виждаме ние?
Тези измислени руснаци трябваше да смъкват Путин още през 2011 година – когато Байдън в Москва сподели на нашите „ борци против режима “ по какъв начин е направил намеси на ВВП, че не си коства да взе участие в изборите и да се връща в Кремъл. Тези митични руснаци трябваше да извърнат тил на Путин още през 2014 година, когато Обама „ разкъсваше на части “ нашата стопанска система, а олигарсите трябваше да да провеждат скрит план по отстраняването на. Сега същите тези " руснаци " би трябвало да убият своя водач - и то не по напътствие на външни сили, а с цел да оказват помощ на страната си и на целия свят!
Не бива да се възмущавате изключително от сходни изказвания и апели – и че световните обществени мрежи са цялостни с апели към съветските жители да излязат на улиците и да стачкуват, да смъкват държавното управление. Напротив, всичко това единствено демонстрира какъв брой не ни схващат западните елити, какъв брой не осъзнават, че тяхната „ пропаганда и агитация “ единствено сплотява и активизира нашия народ.
И най-важното е, че това накриво усещане им пречи да вземат способени решения и да обмислен най-малко почти следствията от личните си дейности.
И това се отнася освен за Русия – по същия метод англосаксонският хайлайф към този момент не схваща и не усеща и останалия свят.
В противоположен случай тя нямаше да взриви „ атомната бомба “ на антируските наказания – в случай че разбираше по какъв начин ще се схване това от останалия свят и до какви последици би довело след няколко хода (т.е. откакто мнозина бъдат принудени да се подчинят на западните ограничения).
В противоположен случай тя не би се пробвала да убеди огромните и авторитетни страни от Г-20, като Индия и Турция, да се причислят към антируските наказания. Защото биха разбирали самата същина на външнополитическата им тактика – че тези страни се стремят да усилят геополитическата си тежест като самостоятелни играчи, а не като младши сътрудници на Запада.
В противоположен случай тя нямаше да се пробва да се държи толкоз неуместно с Китай в този момент – хем го подтикваше да се отклони от Русия, хем играеше на тайванската карта. Защото би схванал, че първото е невероятно (защото не дава отговор на китайските интереси), а второто удря в действителност по американските благоприятни условия в играта с Китай.
В петък някогашният държавен секретар Майк Помпео прикани за неотложно признание на независимостта на Тайван по време на посещаване на острова. Ясно е, че Помпео не е публично лице в този момент - само че сегашната администрация явно се стреми да " нервира дракона ".
Страхуват ли се Щатите от китайско нахлуване против Тайван и желаят ли да не го изгубят, както в тази ситуация с Украйна? Затова и приказват за това, че е належащо, не, несъмнено, не да го признаят – а да обезпечат спомагателни гаранции за отбраната на острова от китайска експанзия? Но всичко това е гола агитация и илюзия: в реалност Съединените щати не могат да задържат Тайван в своята орбита даже в средносрочен проект.
Не тъй като Китай ще завладее острова със мощ: Пекин неизбежно ще върне Тайван по кротичък път (чрез схемата " една страна - две системи ", тествана в Хонконг ). Да, това няма да се случи на следващия ден и може би не след пет години - а когато Китай си обезпечи военно преимущество в крайбрежните води. Тоест може да си подсигурява, че ще държи американците надалеч от личното си и тайванското крайбрежие.
Именно разбирането за неизбежността на това ядосва щатите. А тези, които не желаят да се преценяват с действителността, излизат с оферти за „ неотложно признание на Тайван “. Защо го вършат?
Някои просто от нелепост, т.е. от вярата, че Съединените щати могат вечно да предотвратят обединяването на Китай и Тайван, като сдържат КНР по целия периметър в тихоокеанския район. Тук даже няма какво да се разяснява - просто това е нереалистично дори в средносрочен проект.
Вторите – от умишлен блян да провокират спор или най-малко да го приближат. Защото признаването на независимостта на Тайван е втората геополитическа „ атомна бомба “, съпоставима по своите последствия с към този момент взривената под формата на антируски наказания.
Признаването на Тайван автоматизирано ще докара до спиране на дипломатическите връзки на Пекин с Вашингтон. И дружно с това последователно ще стартира финансово-икономическата война на двете съществени международни стопански системи.
Но поради тоталната финансова и икономическа война, към този момент оповестена от Запада на Русия, всичко това ще се трансформира във война сред стопанските системи на Изтока и Запада.
Ясно е, че тъкмо в този момент Вашингтон не желае това - Съединените щати към момента се надяват да съберат някакво сходство на обединен фронт против Поднебесната империя. Освен това в сегашните условия на борба с Русия англосаксонците изрично не се нуждаят от втори фронт против Китай, даже финансов и стопански.
Но за какво тогава в този момент предизвикат Китай в посока Тайван? След това, за какво имат вяра в действителността на необятна антикитайска коалиция, освен идеологическа („ среща на върха за демокрация”), само че и геополитическа (QUAD с присъединяване на Индия). Откъсването от действителността, неправилната преценка за личните благоприятни условия и желанията на врага (някои във Вашингтон не изключват китайска офанзива против Тайван „ точно в този момент “) – всичко това дружно води до изказвания за нуждата от „ бързо признание “.
И това единствено по себе си не ускорява, а отслабва американската позиция: Пекин вижда, че Щатите го предизвикат с тайванската карта. И в това време гледат по какъв начин англосаксонците командват европейската стопанска система, прекъсвайки връзките й с Русия – т.е. на следващия ден ще могат да създадат същото и с връзките сред Европейски Съюз и Китай? Но в това време Пекин вижда и по какъв начин Западът нанася необратими вреди на позициите си в международната финансова система, т.е. вреди самичък на себе си.
Какво остава да мислят китайските водачи? Че атлантистите са несъответстващи, че не схващат какво вършат. И тогава Линдзи Греъм излиза с апел да се „ убие Путин “, а Помпео упорства да признае Тайван, най-сетне потвърждавайки китайските подозрения по отношение на „ реализма “ на англосаксонците.
Имаме работа с несъответстващ и в доста връзки тъкмо заради тази причина отиващ си хегемон. И ние, и китайците просто би трябвало умерено да си свършим работата и да вървим към набелязаната цел – както поотделно, по този начин и дружно.
Превод: ЕС
Но към този момент има схващане, че Русия не може да бъде разрушена единствено със наказания, както и схващане за безполезността на очакванията за протест на недоволното население. Не всички обаче мислят по този начин – към момента има такива, които имат вяра, че руснаците сами ще решат да се самоубият.
Ето за какво, приятелят и правоприемник на Джон Маккейн, сенаторът Линдзи Греъм, просто прикани руснаците да убият Путин - добре, да, и какво друго остава, в случай че другите способи за битка с Русия не дават стремежи резултат:
" Има ли Брут в Русия? Има ли по-успешен полковник Щауфенберг в съветската войска? Единственият метод това да завърши е някой в Русия да отстрани този човек. Ще направи огромна услуга на своята страна и на света. "
Искрената религия на англосаксонския хайлайф в това, че води богоизбрана нация, която има право на международно владичество, а всички нейни съперници са пъклен изчадия, от дълго време му прави неприятна услуга: не схваща с кого си има работа и по какъв начин стоят нещата в света.
Тоест той освен не признава, че Русия има национални ползи, той не просто желае да види същински руснаци, само че избира да живее в света на личните си мечти и да се занимава с някаква митологична Русия. Оттук и откровената изненада: е, по какъв начин, за какво руснаците поддържат Путин, не виждат ли това, което виждаме ние?
Тези измислени руснаци трябваше да смъкват Путин още през 2011 година – когато Байдън в Москва сподели на нашите „ борци против режима “ по какъв начин е направил намеси на ВВП, че не си коства да взе участие в изборите и да се връща в Кремъл. Тези митични руснаци трябваше да извърнат тил на Путин още през 2014 година, когато Обама „ разкъсваше на части “ нашата стопанска система, а олигарсите трябваше да да провеждат скрит план по отстраняването на. Сега същите тези " руснаци " би трябвало да убият своя водач - и то не по напътствие на външни сили, а с цел да оказват помощ на страната си и на целия свят!
Не бива да се възмущавате изключително от сходни изказвания и апели – и че световните обществени мрежи са цялостни с апели към съветските жители да излязат на улиците и да стачкуват, да смъкват държавното управление. Напротив, всичко това единствено демонстрира какъв брой не ни схващат западните елити, какъв брой не осъзнават, че тяхната „ пропаганда и агитация “ единствено сплотява и активизира нашия народ.
И най-важното е, че това накриво усещане им пречи да вземат способени решения и да обмислен най-малко почти следствията от личните си дейности.
И това се отнася освен за Русия – по същия метод англосаксонският хайлайф към този момент не схваща и не усеща и останалия свят.
В противоположен случай тя нямаше да взриви „ атомната бомба “ на антируските наказания – в случай че разбираше по какъв начин ще се схване това от останалия свят и до какви последици би довело след няколко хода (т.е. откакто мнозина бъдат принудени да се подчинят на западните ограничения).
В противоположен случай тя не би се пробвала да убеди огромните и авторитетни страни от Г-20, като Индия и Турция, да се причислят към антируските наказания. Защото биха разбирали самата същина на външнополитическата им тактика – че тези страни се стремят да усилят геополитическата си тежест като самостоятелни играчи, а не като младши сътрудници на Запада.
В противоположен случай тя нямаше да се пробва да се държи толкоз неуместно с Китай в този момент – хем го подтикваше да се отклони от Русия, хем играеше на тайванската карта. Защото би схванал, че първото е невероятно (защото не дава отговор на китайските интереси), а второто удря в действителност по американските благоприятни условия в играта с Китай.
В петък някогашният държавен секретар Майк Помпео прикани за неотложно признание на независимостта на Тайван по време на посещаване на острова. Ясно е, че Помпео не е публично лице в този момент - само че сегашната администрация явно се стреми да " нервира дракона ".
Страхуват ли се Щатите от китайско нахлуване против Тайван и желаят ли да не го изгубят, както в тази ситуация с Украйна? Затова и приказват за това, че е належащо, не, несъмнено, не да го признаят – а да обезпечат спомагателни гаранции за отбраната на острова от китайска експанзия? Но всичко това е гола агитация и илюзия: в реалност Съединените щати не могат да задържат Тайван в своята орбита даже в средносрочен проект.
Не тъй като Китай ще завладее острова със мощ: Пекин неизбежно ще върне Тайван по кротичък път (чрез схемата " една страна - две системи ", тествана в Хонконг ). Да, това няма да се случи на следващия ден и може би не след пет години - а когато Китай си обезпечи военно преимущество в крайбрежните води. Тоест може да си подсигурява, че ще държи американците надалеч от личното си и тайванското крайбрежие.
Именно разбирането за неизбежността на това ядосва щатите. А тези, които не желаят да се преценяват с действителността, излизат с оферти за „ неотложно признание на Тайван “. Защо го вършат?
Някои просто от нелепост, т.е. от вярата, че Съединените щати могат вечно да предотвратят обединяването на Китай и Тайван, като сдържат КНР по целия периметър в тихоокеанския район. Тук даже няма какво да се разяснява - просто това е нереалистично дори в средносрочен проект.
Вторите – от умишлен блян да провокират спор или най-малко да го приближат. Защото признаването на независимостта на Тайван е втората геополитическа „ атомна бомба “, съпоставима по своите последствия с към този момент взривената под формата на антируски наказания.
Признаването на Тайван автоматизирано ще докара до спиране на дипломатическите връзки на Пекин с Вашингтон. И дружно с това последователно ще стартира финансово-икономическата война на двете съществени международни стопански системи.
Но поради тоталната финансова и икономическа война, към този момент оповестена от Запада на Русия, всичко това ще се трансформира във война сред стопанските системи на Изтока и Запада.
Ясно е, че тъкмо в този момент Вашингтон не желае това - Съединените щати към момента се надяват да съберат някакво сходство на обединен фронт против Поднебесната империя. Освен това в сегашните условия на борба с Русия англосаксонците изрично не се нуждаят от втори фронт против Китай, даже финансов и стопански.
Но за какво тогава в този момент предизвикат Китай в посока Тайван? След това, за какво имат вяра в действителността на необятна антикитайска коалиция, освен идеологическа („ среща на върха за демокрация”), само че и геополитическа (QUAD с присъединяване на Индия). Откъсването от действителността, неправилната преценка за личните благоприятни условия и желанията на врага (някои във Вашингтон не изключват китайска офанзива против Тайван „ точно в този момент “) – всичко това дружно води до изказвания за нуждата от „ бързо признание “.
И това единствено по себе си не ускорява, а отслабва американската позиция: Пекин вижда, че Щатите го предизвикат с тайванската карта. И в това време гледат по какъв начин англосаксонците командват европейската стопанска система, прекъсвайки връзките й с Русия – т.е. на следващия ден ще могат да създадат същото и с връзките сред Европейски Съюз и Китай? Но в това време Пекин вижда и по какъв начин Западът нанася необратими вреди на позициите си в международната финансова система, т.е. вреди самичък на себе си.
Какво остава да мислят китайските водачи? Че атлантистите са несъответстващи, че не схващат какво вършат. И тогава Линдзи Греъм излиза с апел да се „ убие Путин “, а Помпео упорства да признае Тайван, най-сетне потвърждавайки китайските подозрения по отношение на „ реализма “ на англосаксонците.
Имаме работа с несъответстващ и в доста връзки тъкмо заради тази причина отиващ си хегемон. И ние, и китайците просто би трябвало умерено да си свършим работата и да вървим към набелязаната цел – както поотделно, по този начин и дружно.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ