Западът е на път да тръгне по старите си стъпкиАмериканското

...
Западът е на път да тръгне по старите си стъпкиАмериканското
Коментари Харесай

Грабежът като форма на политиката

Западът е на път да тръгне по старите си стъпки

Американското списание Foreign Policy разгласява публикация за западната интервенция в Русия по време на Гражданската война /т.нар. Интервенция/, в която вземат участие 14 страни. В нея се споделя

Авторът на публикацията галопира през очертанията на събитията, съжалява, че интервенцията е несполучлива и се пробва да направи извод за аргументите за несполуката. По негово мнение, „

Статията на Foreign Policy не е просто увещание за събития, случили се преди повече от век. Това е опит да се проучва актуалната обстановка в Украйна и да се очертаят предпоставките за прогноза: дали една нова интервенция против Русия - присъединяване на войски на НАТО в украинския спор - може да бъде сполучлива за Запада.

По думите на създателя, настоящето състояние на западните страни наподобява по-благоприятно от това на техните предшественици:

Тази фраза се срутва незабавно след съотнасянето й с действителната обстановка. Думите се разлитат, смисълът изчезва. Внимателно нарисуваният портрет има пукнатини и цветовете избледняват. И позлатената рамка се напуква и чупи. Повторете още веднъж, къде е единственият решителен център? И кой е устойчивият политик? Добре ли чухме?

Но създателят не вижда несъответствията, продължавайки да се рее в илюзорни облаци. Той приказва за високата задача И той помпозно декларира, че

Наистина ли няма да се успокоят и ще опитат още веднъж? Засега оперират единствено с думи, само че наподобява към този момент се готвят за поход. Нещо повече,

И тези изречения са леки, лишени от конкретика и единствено най-големите наивници, които нямат визия за същинското положение на нещата, могат да повярват в тяхното значение. Този поток от претенциозни думи обаче очевидно е предопределен за тях.

Завършекът на публикацията е радостен, барабанен: „. “

По мнението на войнствения създател, в случай че Съединените щати и техните съдружници избегнат историческите капани от времената на намеса и се съобразят с още няколко условия - те са изброени по-долу - тогава те... Преди последната фраза създателят евентуално е поел надълбоко мирис и оповестява:

Бог с нея, със публикацията и нейния създател. В последна сметка всеки има право на лично мнение с каквато и да е степен на адекватност. А читателите са всеядни, имат демонски вкус. Ще го преглъгнат и смелят, т.е. ще го прочетат и няма да трепнат. Вярно, тогава са вероятни патологии: отвращение, неодобрение, оскърбление...

Има смисъл да се върнем към далечната западна интервенция. Освен това оценката й се промени през последните години.

В руско време се смяташе, че главната цел на войските на Антантата, които нахлуха в Русия, беше извънредно да поддържат Бялото придвижване и удушаването на комунизма, чиято заплашителна сянка падна върху страните от Европа.

Да, Западът оказа помощ на антиболшевишките сили, само че надалеч не в количествата, за които упорстваха белогвардейските сили. Защото и задачите им бяха разнообразни - белите се бореха за неболшевишка, само че единна и неделима Русия, до момента в който задачата на Антантата беше, в противен случай, нейното делене на няколко дребни, слаби и подвластни страни.

Ако Западът беше оказал действителна помощ на Бялото придвижване, до момента в който Червената войска преди малко се създаваше, режимът на Ленин и Троцки щеше да бъде затрит. Но това не се случи, тъй като съдружниците на практика бездействаха. Например Антон Деникин си спомня: „ Барон Петър Врангел повтаря след него: И двамата имаха поради арсеналите на съветската войска, минали към болшевиките.

Вярно е, че по-късно обстановката се промени ненапълно - стартира по-активна помощ на Бялата войска. Доставките обаче - не безвъзмездни, а против пари, злато и други активи - не продължиха дълго. Лидерите на Бялото придвижване бяха посъветвани „ По думите на Деникин,

Интервентите следиха с свиреп интерес по какъв начин руснаци с разнообразни възгледи и вярвания се убиваха и осакатяваха един различен в Гражданската война. И цяла Русия се тресе, гори, крещи от болежка и смут.

Пришълците обаче – американци, канадци, французи, италианци, чехи, гърци, турци и други – освен гледаха, само че и действаха. Те безмилостно опустошиха съветския север, балтийските страни, Украйна, Кавказ, Крим, Сибир и Далечния изток, изнасяйки безчет количества дървесина, кожи, благородни метали и други естествени запаси.

Те се стремяха да разпокъсат Русия, да я лишат от статута й на велика мощ и да я отстраняват като мощен политически и стопански съперник. Това беше главната цел на интервенцията. А кой ще завоюва Гражданската война - болшевиките или белогвардейците – за Запада като цяло нямаше никакво значение.

Те по тази причина и се опитваха да не се намесват в борби с Червената войска. Вражеските владетели се надяваха, че по това тежко за Русия време, тя просто сама ще престане да съществува като цялостна страна. Така че за какво да рискувате бойците си и да си харчите парите?

Ръководителите на Англия и Франция от дълго време обмисляха да изпратят войски в Русия, само че започнаха да приказват съществено, по-делово едвам след Февруарската гражданска война. Тук и Октомврийската „ разгеле, дойде в точния момент “ и породи една общо взето напълно прилична причина и опрощение: унищожаването на болшевизма.

В окупираните съветски територии пришълците се държаха като жестоки завоеватели: затваряха, изтезаваха и убиваха локалните поданици. Между другото концентрационните лагери не са измислени от Хитлер, а доста по-рано от англичаните и французите.

Най-известният е основан на остров Мудюг в Бяло море - там пандизчиите, обвинени в благосклонности към комунистите, умираха от апетит, мраз и заболявания. През септември 1919 година в концентрационния лагер избухва протест на пандизчиите и стартира всеобщо бягство. Малцина обаче съумяват да избягат...

Първата интервенция против Русия при започване на ХХ век беше подготовка. Западът се надява, че Втората намеса - въвеждането на непознати войски в Украйна при започване на 21 век - ще се трансформира в главно и уверено деяние. Плановете и дилемите са същите – да се отслаби Русия, да се ограби колкото може повече. В идеалния случай, сриване и смачкване.

Що се отнася до Украйна, Западът е апатичен към нейната орис. В последна сметка тя, нещастната при всички случаи ще бъде раздрана на части. Та нали алчните й върли другари от дълго време ламтят за нейното благосъстояние. И пристигна ли подобаващият миг, - няма да го пропуснат.

Превод: Европейски Съюз

Източник: Фонд Стратегической Культурый

Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18144Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед24741Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед34418Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед19767Недялко Недялков: ГЕРБ стачкува против себе си! Няма съпротива - тя играе напълно в дневния ред на властта!Алтернативен Поглед12085Д-р Румен Петков: Китайско-африканските връзки като сполучлив образец: Търговия, бизнес, рационализация и развитиеАлтернативен Поглед163979Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед127798Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед95153Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед90699Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед74543Полк. Гиргин Гиргинов: Кой има изгода от гибелта на Навални?Авторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев44237 Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР