„Хамас“ не би атакувала толкова дръзко без челния пример на Русия
Западът през днешния ден е по-хилав след като и да било. Терористите вярно са отчели това, по тази причина са решили да работят
Най-масовата и кървава офанзива над Израел от години насам стресна доста хора и провокира съществени реакции. Тя бе впечатляваща даже на фона на течащата от повече от година и половина кланица в Украйна. Както и на фона на другата проточила се война, която обаче е надалеч от „ цивилизования свят “, по тази причина огромните медии я сбутват в дребни колонки – продължаващата към този момент 8 години експанзия на Саудитска Арабия в Йемен.
Подобна арогантна акция над цялата територия на Израел, съчетаваща по едно и също време стотици изстреляни ракети, сухопътна интервенция в южните обитаеми места и всеобщо похищение на заложници от израелските селища в палестинските земи стана допустима точно поради тези две войни и реакцията на Запада към тях. Терористичната организация „ Хамас “, която работи от едната от двете палестински територии, окупирани от Израел – линията Газа, и стои зад случилото се в събота, и преди не се е славила с нищо по-малко от войнолюбие и жестокост. Но в никакъв случай не би се решила на сходна толкоз огромна експанзия, в случай че нямаше светлия образец на Русия и Саудитска Арабия, и в случай че не виждаше вялата реакция на това от страна на така наречен обединен Запад. Оттеглил се през глава от Афганистан, подготвен на всичко единствено и единствено да не го въвличат по никакъв метод в нови спорове и да не му нарушават спокойствието, заседнал в доволство и занимания с обичаните си 100 полове, истанбулски конвенции, политики на идентичностите, непеота, финансирани от Давос, зелени покупко-продажби, климатични промени и останалите втръснали точки от либерал-глобалисткия дневен ред, Западът сега съставлява подигравка на самия себе си. Той към момента е привлекателен за хилядите мигранти, с които се изпълва всекидневно, към момента разполага с най-хубавите оръжия на света. Но в същото време е недъгав, изтънчен и прекомерно страхлив. Осем години той не е в положение да принуди съдружниците си саудитци да спрат да убиват хора в Йемен. Повече от година и половина се тутка и не дава на Украйна самолети, а без авиация война не се печели. Терористите от „ Хамас “ доста вярно са разбрали всичко това и са решили да работят. Израел към този момент отговори масирано, само че хилавият Запад ще си кротува. Ще се включат на цялостни обороти другите международни говорилни, ще се свика изключително съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, само че празни приказки не вземат решение военни проблеми.
А казусът сред Израел и Палестина е още от 1948 година. Тогава преди малко учредената Организация на обединените нации гласоподава решение за признание на две страни - Израел и Палестина. Втората обаче и до ден сегашен продължава да се намира под израелска окупация. В София на „ Джеймс Баучер “ има палестинско посолство. Но то не съставлява международно приета страна. Остатък е от времената на Тодор Живков, който в жест на благосклонност го разкрива като посланичество на Организацията за избавление на Палестина на приятеля му Ясер Арафат.
Много анализатори обичат да повтарят, че палестинците сами са си отговорни за това състояние. Те фактически отхвърлят първичния проект на Организация на обединените нации за признание на самостоятелност, а по-късно и още няколко след него, тъй като не са удовлетворени от орязаните територии, които им се отреждат. Вечен спор с Израел е и Йерусалим, който двете страни не могат да си разделят. Днес Палестина не просто към момента не е получила самостоятелност, само че Израел ежедневно и поредно „ гризе “ от нейните територии. Няма да минат още 20 години и от Палестина може да не остане напълно нищо. Израелците непрестанно завземат нейни земи, върху които построяват така наречен еврейски селища на палестинска територия. Това безсрамно държание няма по какъв начин да води до мир. То ежечасно подклажда екстремистки настроения измежду младите - пък и не напълно млади - палестинци. С което се хранят организации като „ Хамас “. И като се има поради, че Израел обича да завзема освен палестински територии, а е отхапал земи и от Сирия и Ливан, то няма нищо чудно, че тази страна е непрекъснато във война с съвсем всички съседи. Едните непрекъснато си крадат нови и нови непознати земи, другите отвръщат с ракети и тероризъм.
Какво се случва с Палестина от 1947 година насам. След като през 1948 година Палестина не реализира самостоятелност по проекта на Организация на обединените нации, направен предната година, Израел последователно стартира да „ отхапва “ палестински земи. Днес от тях не е останало доста.
Има и още една причина, която евентуално е стояла в основата на съботната кланица в Израел. След десетилетия в арабска изолираност, еврейската страна съумя към Египет и Йордания, признали я в предишното, да добави и Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан и Мароко, с които откри дипломатически връзки преди 3 години. Много източници настояват, че последваща в листата е Саудитска Арабия, договарянията с която са в напреднала фаза. Атаката от събота, и по-точно масираният израелски отговор, при който починаха доста повече палестинци, може да послужи за припомняне на саудитците за палестинските проблеми и изстудяване на ентусиазма им да се сдобряват с Израел.
„ Хамас “ е в доста топли връзки с ислямистките управляващи в Иран, от които получава оръжия и финансиране. По случайност сега и Русия също е в дружеска прегръдка с Техеран, който я зарежда ежедневно с дронове, които да убиват украинци. Западът гледа плахо в профил. По-подходящ миг за експанзия надали би могъл да има. Остава да забележим към кого ще е ориентирана идната.
Най-масовата и кървава офанзива над Израел от години насам стресна доста хора и провокира съществени реакции. Тя бе впечатляваща даже на фона на течащата от повече от година и половина кланица в Украйна. Както и на фона на другата проточила се война, която обаче е надалеч от „ цивилизования свят “, по тази причина огромните медии я сбутват в дребни колонки – продължаващата към този момент 8 години експанзия на Саудитска Арабия в Йемен.
Подобна арогантна акция над цялата територия на Израел, съчетаваща по едно и също време стотици изстреляни ракети, сухопътна интервенция в южните обитаеми места и всеобщо похищение на заложници от израелските селища в палестинските земи стана допустима точно поради тези две войни и реакцията на Запада към тях. Терористичната организация „ Хамас “, която работи от едната от двете палестински територии, окупирани от Израел – линията Газа, и стои зад случилото се в събота, и преди не се е славила с нищо по-малко от войнолюбие и жестокост. Но в никакъв случай не би се решила на сходна толкоз огромна експанзия, в случай че нямаше светлия образец на Русия и Саудитска Арабия, и в случай че не виждаше вялата реакция на това от страна на така наречен обединен Запад. Оттеглил се през глава от Афганистан, подготвен на всичко единствено и единствено да не го въвличат по никакъв метод в нови спорове и да не му нарушават спокойствието, заседнал в доволство и занимания с обичаните си 100 полове, истанбулски конвенции, политики на идентичностите, непеота, финансирани от Давос, зелени покупко-продажби, климатични промени и останалите втръснали точки от либерал-глобалисткия дневен ред, Западът сега съставлява подигравка на самия себе си. Той към момента е привлекателен за хилядите мигранти, с които се изпълва всекидневно, към момента разполага с най-хубавите оръжия на света. Но в същото време е недъгав, изтънчен и прекомерно страхлив. Осем години той не е в положение да принуди съдружниците си саудитци да спрат да убиват хора в Йемен. Повече от година и половина се тутка и не дава на Украйна самолети, а без авиация война не се печели. Терористите от „ Хамас “ доста вярно са разбрали всичко това и са решили да работят. Израел към този момент отговори масирано, само че хилавият Запад ще си кротува. Ще се включат на цялостни обороти другите международни говорилни, ще се свика изключително съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, само че празни приказки не вземат решение военни проблеми.
А казусът сред Израел и Палестина е още от 1948 година. Тогава преди малко учредената Организация на обединените нации гласоподава решение за признание на две страни - Израел и Палестина. Втората обаче и до ден сегашен продължава да се намира под израелска окупация. В София на „ Джеймс Баучер “ има палестинско посолство. Но то не съставлява международно приета страна. Остатък е от времената на Тодор Живков, който в жест на благосклонност го разкрива като посланичество на Организацията за избавление на Палестина на приятеля му Ясер Арафат.
Много анализатори обичат да повтарят, че палестинците сами са си отговорни за това състояние. Те фактически отхвърлят първичния проект на Организация на обединените нации за признание на самостоятелност, а по-късно и още няколко след него, тъй като не са удовлетворени от орязаните територии, които им се отреждат. Вечен спор с Израел е и Йерусалим, който двете страни не могат да си разделят. Днес Палестина не просто към момента не е получила самостоятелност, само че Израел ежедневно и поредно „ гризе “ от нейните територии. Няма да минат още 20 години и от Палестина може да не остане напълно нищо. Израелците непрестанно завземат нейни земи, върху които построяват така наречен еврейски селища на палестинска територия. Това безсрамно държание няма по какъв начин да води до мир. То ежечасно подклажда екстремистки настроения измежду младите - пък и не напълно млади - палестинци. С което се хранят организации като „ Хамас “. И като се има поради, че Израел обича да завзема освен палестински територии, а е отхапал земи и от Сирия и Ливан, то няма нищо чудно, че тази страна е непрекъснато във война с съвсем всички съседи. Едните непрекъснато си крадат нови и нови непознати земи, другите отвръщат с ракети и тероризъм.
Какво се случва с Палестина от 1947 година насам. След като през 1948 година Палестина не реализира самостоятелност по проекта на Организация на обединените нации, направен предната година, Израел последователно стартира да „ отхапва “ палестински земи. Днес от тях не е останало доста. Има и още една причина, която евентуално е стояла в основата на съботната кланица в Израел. След десетилетия в арабска изолираност, еврейската страна съумя към Египет и Йордания, признали я в предишното, да добави и Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан и Мароко, с които откри дипломатически връзки преди 3 години. Много източници настояват, че последваща в листата е Саудитска Арабия, договарянията с която са в напреднала фаза. Атаката от събота, и по-точно масираният израелски отговор, при който починаха доста повече палестинци, може да послужи за припомняне на саудитците за палестинските проблеми и изстудяване на ентусиазма им да се сдобряват с Израел.
„ Хамас “ е в доста топли връзки с ислямистките управляващи в Иран, от които получава оръжия и финансиране. По случайност сега и Русия също е в дружеска прегръдка с Техеран, който я зарежда ежедневно с дронове, които да убиват украинци. Западът гледа плахо в профил. По-подходящ миг за експанзия надали би могъл да има. Остава да забележим към кого ще е ориентирана идната.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ