Борис Джонсън руши демокрацията, извоювана с кръв
Замразяването на работата на английския парламент е държавен прелом, осъществен от неизбран министър председател. Обещаха ни, че Брекзит в действителност ще възвърне суверенитета на Народното събрание и ще върне силата на нашите закони. Сега Народното събрание ще бъде затворен и опцията му да приема закони ще секне. Избраните народни представители в този момент ще имат единствено няколко дни, с цел да се произнесат върху най-значимия прелом след замлъкването на оръжията на Втората международна война. На това би трябвало да се противопоставим и ще го сторим.
Нека да изобличим наглата неистина, че посредством овакантяване на Европейски Съюз без договорка ще се съблюдава резултатът от референдума. Официалната акция за напускането ясно ни сподели, че Брекзит ще значи съглашение, и то такова, което елементарно ще бъде контрактувано. Не ми ли вярвате? Припомнете си какво сподели персонално Майкъл Гоув, един от основателите на акцията: " Не сме дали своят вот за това да напуснем без договорка. Това не бе посланието на акцията, която водех. По време на тази акция казвахме, че би трябвало да се споразумеем с Европейски Съюз и да бъдем част от мрежата за свободна търговия, която покрива Европа от Исландия до Турция... Да напуснем без съглашение на 29 март, няма да е осъществяване на поетия ангажимент. Това без подозрение ще докара до стопански разтърсвания. "
По време на акцията за референдума Найджъл Фарадж изтъкваше преимуществата на Норвегия като страна, която просперира отвън задушаващите ограничавания на Европейски Съюз, само че през днешния ден светлият скандинавски образец е на назад във времето. Година след референдума английският народ още веднъж се произнесе демократично. 54 на 100 гласоподаваха за партии, които изключваха овакантяване без договорка. Мнозинството от определените народни представители, за които хората пуснаха бюлетини, бяха срещу Брекзит без договорка. А в този момент Народното събрание се затваря, с цел да се прокара едно извънредно предложение, което ще причини икономическа съсипия и ще принуди Англия да се върне на масата за преговори в неизгодна позиция, и то без никакъв либерален мандат.
Представете си, че Джеръми Корбин е министър председател, без да е печелил избори. Партията му няма болшинство и зависи от поддръжката на Шотландската национална партия, получена в подмяна на легализиран рушвет. Той има намерение да наложи едно коренно предложение, което при всяко състояние ще докара до самопричинен стопански потрес, ще наруши обществената тъкан на страната и ще я отслаби в интернационален проект. И тъй като знае, че Народното събрание ще му се опълчи, той просто взема решение да замрази работата му. Представете си каква нервност ще настане, какви съпоставения с Венецуела, с комунистическа робия. Силите на истаблишмънта незабавно биха се намесили, с цел да предотвратят това непременно.
Да се замрази работата на Народното събрание, значи да се замрази парламентарната народна власт и " това е в изострен спор с всичко, за което тези мъже, нагазили в пясъците, са се борили и за което са починали ". Драматични думи, ще кажете, произнесе ги Мат Ханкок, който сега е в кабинета на Джонсън, който като истински службогонец, лишен от правила, евентуално ще поддържа тази антидемократична случка. Но е прав. Това е офанзива против демокрацията, извоювана с кръвта и саможертвата на предците ни. Невъзможно е да позволим на кликата на глезените момченца от елитните колежи, чийто единствен интерес сега е оцеляването на Консервативната партия и на личните им кариери и за които протичащото се е по-скоро някаква игра, да попилеят демокрацията, както техният Клуб Булингдън в миналото трошеше заведения за хранене.
Писмата до кралицата няма да спасят никого, без значение какъв брой писма й бъдат изпратени. Петициите може и да се считат за прочувствени, само че могат да бъдат и подценени. Остроумните плакати провокират усмивки и освежават митингите, само че не смъкват държавни управления. Съществуващите ни права и свободи не са ни дадени благотворително от елитите, те са реализирани посредством неуморна и решителна битка. Демокрацията е в заплаха и би трябвало да бъде предпазена.
Британците би трябвало да излязат на улицата и да приложат тактиката, употребена от предците си, с цел да подсигуряват правата на дамите, на трудещите се, на малцинствата - спокойно гражданско непокорство. Ако Народното събрание бъде спрян, депутатите би трябвало да откажат да го изоставен. Той би трябвало да бъде окупиран от жителите, поради които съществува. Ако с цел да защитим демокрацията, е нужна и обща стачка, дано по този начин да бъде.
Премиерът, самообявил се бранител на банкерите, който желае да обсипе богатите с данъчни облекчения, дерегулации и офанзива против правата на служащите, се пробва да се показа като трибун на народа против елитите. Последният му маньовър обаче би трябвало да бъде компрометиран като нахален акт пренебрежение към демокрацията от страна на безотговорния политически хайлайф. Сега би трябвало да се зароди протестно движение, което да очертае бойното поле за идните избори. Те не трябва да са просто съревнование, обрисувано от метода, по който сме дали своят вот в оня летен ден на 2016 година Те ще са борба сред тези, които основават благосъстояние, и елитите, които го трупат; сред тези, които заплащат за краха, и тези, които го основават, сред тези, които си заплащат налозите, и тези, които ги укриват.
Немалко представители на консервативния хайлайф са се пременили в революционни одежди, само че те са политически представители на тези, които ги финансират - не на хората, които в безсънните нощи са се вторачили в тавана и се опасяват да отворят плика със сметките за тока, а на мениджърите на хедж фондовете и банкерите, тласнали Англия в пропастта, за които тази страна е опитна площадка, на която да разиграват протести, а най-после различен заплаща сметката. Ако няма договорка, торите ще се погрижат за своите, както вършат постоянно, а някогашните миньорски и индустриални общини, попилени от предшествениците им, още веднъж ще платят сметката. Затова в този момент е наш ред да браним правата си, извоювани с кураж и увереност от нашите прародители.
Нека да изобличим наглата неистина, че посредством овакантяване на Европейски Съюз без договорка ще се съблюдава резултатът от референдума. Официалната акция за напускането ясно ни сподели, че Брекзит ще значи съглашение, и то такова, което елементарно ще бъде контрактувано. Не ми ли вярвате? Припомнете си какво сподели персонално Майкъл Гоув, един от основателите на акцията: " Не сме дали своят вот за това да напуснем без договорка. Това не бе посланието на акцията, която водех. По време на тази акция казвахме, че би трябвало да се споразумеем с Европейски Съюз и да бъдем част от мрежата за свободна търговия, която покрива Европа от Исландия до Турция... Да напуснем без съглашение на 29 март, няма да е осъществяване на поетия ангажимент. Това без подозрение ще докара до стопански разтърсвания. "
По време на акцията за референдума Найджъл Фарадж изтъкваше преимуществата на Норвегия като страна, която просперира отвън задушаващите ограничавания на Европейски Съюз, само че през днешния ден светлият скандинавски образец е на назад във времето. Година след референдума английският народ още веднъж се произнесе демократично. 54 на 100 гласоподаваха за партии, които изключваха овакантяване без договорка. Мнозинството от определените народни представители, за които хората пуснаха бюлетини, бяха срещу Брекзит без договорка. А в този момент Народното събрание се затваря, с цел да се прокара едно извънредно предложение, което ще причини икономическа съсипия и ще принуди Англия да се върне на масата за преговори в неизгодна позиция, и то без никакъв либерален мандат.
Представете си, че Джеръми Корбин е министър председател, без да е печелил избори. Партията му няма болшинство и зависи от поддръжката на Шотландската национална партия, получена в подмяна на легализиран рушвет. Той има намерение да наложи едно коренно предложение, което при всяко състояние ще докара до самопричинен стопански потрес, ще наруши обществената тъкан на страната и ще я отслаби в интернационален проект. И тъй като знае, че Народното събрание ще му се опълчи, той просто взема решение да замрази работата му. Представете си каква нервност ще настане, какви съпоставения с Венецуела, с комунистическа робия. Силите на истаблишмънта незабавно биха се намесили, с цел да предотвратят това непременно.
Да се замрази работата на Народното събрание, значи да се замрази парламентарната народна власт и " това е в изострен спор с всичко, за което тези мъже, нагазили в пясъците, са се борили и за което са починали ". Драматични думи, ще кажете, произнесе ги Мат Ханкок, който сега е в кабинета на Джонсън, който като истински службогонец, лишен от правила, евентуално ще поддържа тази антидемократична случка. Но е прав. Това е офанзива против демокрацията, извоювана с кръвта и саможертвата на предците ни. Невъзможно е да позволим на кликата на глезените момченца от елитните колежи, чийто единствен интерес сега е оцеляването на Консервативната партия и на личните им кариери и за които протичащото се е по-скоро някаква игра, да попилеят демокрацията, както техният Клуб Булингдън в миналото трошеше заведения за хранене.
Писмата до кралицата няма да спасят никого, без значение какъв брой писма й бъдат изпратени. Петициите може и да се считат за прочувствени, само че могат да бъдат и подценени. Остроумните плакати провокират усмивки и освежават митингите, само че не смъкват държавни управления. Съществуващите ни права и свободи не са ни дадени благотворително от елитите, те са реализирани посредством неуморна и решителна битка. Демокрацията е в заплаха и би трябвало да бъде предпазена.
Британците би трябвало да излязат на улицата и да приложат тактиката, употребена от предците си, с цел да подсигуряват правата на дамите, на трудещите се, на малцинствата - спокойно гражданско непокорство. Ако Народното събрание бъде спрян, депутатите би трябвало да откажат да го изоставен. Той би трябвало да бъде окупиран от жителите, поради които съществува. Ако с цел да защитим демокрацията, е нужна и обща стачка, дано по този начин да бъде.
Премиерът, самообявил се бранител на банкерите, който желае да обсипе богатите с данъчни облекчения, дерегулации и офанзива против правата на служащите, се пробва да се показа като трибун на народа против елитите. Последният му маньовър обаче би трябвало да бъде компрометиран като нахален акт пренебрежение към демокрацията от страна на безотговорния политически хайлайф. Сега би трябвало да се зароди протестно движение, което да очертае бойното поле за идните избори. Те не трябва да са просто съревнование, обрисувано от метода, по който сме дали своят вот в оня летен ден на 2016 година Те ще са борба сред тези, които основават благосъстояние, и елитите, които го трупат; сред тези, които заплащат за краха, и тези, които го основават, сред тези, които си заплащат налозите, и тези, които ги укриват.
Немалко представители на консервативния хайлайф са се пременили в революционни одежди, само че те са политически представители на тези, които ги финансират - не на хората, които в безсънните нощи са се вторачили в тавана и се опасяват да отворят плика със сметките за тока, а на мениджърите на хедж фондовете и банкерите, тласнали Англия в пропастта, за които тази страна е опитна площадка, на която да разиграват протести, а най-после различен заплаща сметката. Ако няма договорка, торите ще се погрижат за своите, както вършат постоянно, а някогашните миньорски и индустриални общини, попилени от предшествениците им, още веднъж ще платят сметката. Затова в този момент е наш ред да браним правата си, извоювани с кураж и увереност от нашите прародители.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ