Най-северното летище има огромен проблем
З амръзналите простори на Арктика бързо се трансформират в едни от най-горещите точки на света , написа.
Опитът на президента Доналд Тръмп да купи Гренландия, както и възходящият съветски и китайски интерес към отварянето на морските направления по северното крайбрежие на Сибир, изведоха тези отдалечени райони на напред във времето.
Но новооткритата известност на Арктика не се дължи само на геополитиката. Дестинации по Арктическия кръг – от Аляска до Лапландия – регистрират рекорден брой гости, защото от ден на ден рисковано настроени туристи търсят тръпката от проучването на крайните лимити на планетата.
Шведски стартъп на име OceanSky Cruises даже възнамерява първокласни пътувания с дирижабъл до Северния полюс.
Макар че върхът на планетата евентуално ще остане недосегаем за средностатистическия екскурзиант още известно време, някои самолетни компании могат да се приближат извънредно доста до него.
Една от най-северните земни точки е изненадващо налична.
Летище “Свалбард ”, ситуирано на норвежкия архипелаг Свалбард, е най-северното летище в света с постоянни търговски полети.
Две самолетни компании – SAS и Norwegian – летят целогодишно сред летището в Лонгйърбюен, основното населено място на островите, и континентална Норвегия, на повече от 800 километра на юг.
Летището постоянно приема и чартърни полети и частни самолети – толкоз огромен е ползата към неповторимото му географско разположение.
Жизненоважна връзка с нежно място
Арктика е един от най-уязвимите към околната среда райони в света, а екипът на летище Свалбард към този момент усеща последствията от климатичните промени.
Когато през 70-те години на предишния век е построена 2300-метровата писта в Лонгйърбюен, никой не е очаквал, че пластът “вечна заледеност ” (т.нар. пермафрост), върху който е положена, ще стартира да се топи. Но точно това се случва в този момент.
Вечната заледеност се дефинира като земя, която е замръзнала най-малко за две години. Нейното стопляне и топене се трансформира в сериозен проблем за Свалбард, защото води до неустойчивост, слягане на почвата, увреждане на инфраструктурата и повишен риск от свлачища и лавини.
„ През летните месеци ревизираме пистата извънредно деликатно всеки ден, тъй като почвата може да се слегне във всеки един миг. Очакваме този проблем единствено да се задълбочава “ , споделя по телефона шефката на летището Рагнилд Комисруд пред CNN.
Трудно е да се надцени смисъла на тази писта за към 2500-те поданици на Свалбард. Ако летището бъде затворено, множеството жизненоважни доставки ще би трябвало да идват по море – пътешестване, което лишава до два дни в едната посока.
„ Винаги разполагаме с спомагателен личен състав, тъй като в случай че нещо се повреди, би трябвало да можем да го изправим сами, без външна помощ “ , изяснява Комисруд. Например, откакто локалната електроцентрала отказала, е трябвало да бъдат изпратени спешни генератори от континента с боен транспортен аероплан C-17 Globemaster.
It’s the world’s northernmost airport. And its runway is melting.
— Earth Accounting (@EarthAccounting)
Преустановяване на добива на въглища
Въпреки своята раздалеченост, Свалбард разполага с богати въглищни залежи, ситуирани наоколо до дълбоки незамръзващи фиорди, което го прави уместно място за рандеман.
Съгласно Споразумението от Свалбард от 1920 година – подписано от страни като Съединени американски щати, Япония и доста страни от Европейския съюз – Норвегия има суверенитет над островите, само че останалите подписали страни имат право да развиват икономическа активност на архипелага.
В резултат на това Норвегия, Швеция и Съветският съюз (а по-късно – Русия) откриват интервенции в региона още през първата половина на XX век.
В днешно време, когато публичната сензитивност към околната среда е изключително висока – изключително в страна като Норвегия, където съвсем цялата електрическа енергия идва от възобновими източници – тази взаимозависимост от въглищата се трансформира в сериозен проблем.
През последното десетилетие норвежките мини последователно понижават производството си. Една от най-големите и най-продуктивни мини на архипелага – Свегрува – е закрита през 2020 година, а регионът към нея – ренатурализиран. Мината в Баренцбург, ръководена от съветска компания, остава дейна, само че съгласно известията също понижава активността си.
Свалбард също по този начин е бил и огромен консуматор на въглища – употребявани за отопление и произвеждане на електрическа енергия за локалната общественост. Преминаването към различни източници не е било единствено въпрос на „ позеленяване “ – от него зависи бъдещето на самата общественост.
През 2023 година въглищната електроцентрала в Лонгйърбюен най-сетне е затворена. Заменена е с нова дизелова централа – несъвършено решение, поради към момента високите ѝ въглеродни излъчвания, само че все пак съумява да понижи въглеродните излъчвания съвсем на половина.
Но и това не е задоволително за Avinor – държавната компания, която ръководи летищата в Норвегия, в това число Лонгйърбюен и още над 40 други в страната.
Avinor играе основна роля в амбициозната тактика за декарбонизация на норвежката авиация. Компанията се е заела да понижи своите парникови излъчвания с 42% до 2030 година по отношение на равнищата от 2022 година и с 90% до 2050 г.
Затова е взето решение да бъде построена нова електроцентрала, предопределена единствено за летището – захранвана с биогаз.
Примамливата тъмнина
Ако всичко върви по проект, новата централа би трябвало да влезе в употреба в края на 2025 година или началото на 2026 година, след привършване на настоящата процедура по утвърждение.
Хеге Рингнес, старши климатичен консултант в Avinor, споделя пред CNN, че биогазът, създаден на континента с потребление на възобновима сила, има относително невисок въглероден отпечатък, даже в случай че се вземат поради транспортните разноски.
Централата ще бъде обвързвана с електропреносната мрежа на Лонгйърбюен и ще служи като авариен източник на сила при положение на щета на дизеловата централа. Така при последваща повреда няма да се постанова военните да изпращат C-17 с генератори.
Интересното е, че макар че Свалбард прекарва по четири месеца в цялостна мрачевина, там има слънчева електроцентрала още от 2015 г.
„ Да, през част от годината не работи, само че през лятото слънцето не залязва и имаме съвсем 24 часа непрекъсната светлина “ , изяснява Комисруд. Тя прибавя, че добивът на слънчева сила е по-ефективен при по-ниски температури, тъй че арктичните условия вършат централата изключително продуктивна, когато слънцето грее.
След отдръпването от въгледобива, туризмът се е трансформирал в главен стопански бранш за Свалбард.
„ Преди тук идваха единствено най-авантюристичните туристи. Сега към момента сме нишова дестинация, само че ставаме все по-популярни “ , споделя Рони Брунвол, изпълнителен шеф на Visit Svalbard – съдружие, сплотяващо над 70 частни туристически компании.
Лятото обичайно е било туристическият пик, когато няколко круизни компании провеждат експедиции в района. Но сезонът към този момент се удължава – от ден на ден хора посещават архипелага през зимата, с цел да видят Северното зарево, както и при започване на пролетта, когато дните се удължават, само че към момента могат да се практикуват действия като разходки с шейни с кучета и снегоходки.
Посещението на Свалбард обаче идва с значими предизвестия. Брунвол обръща внимание на някои от рисковете и за какво туристите не трябва да напущат обитаемоте места без лидер.
„ Има действителна заплаха да срещнете полярна мечка. Освен това времето се трансформира извънредно внезапно и може да бъде доста сурово. А в случай че нещо се случи, не очаквайте мобилен сигнал в множеството региони. Трябва да сте готови и да знаете какво вършиме. “
Въпреки тези ограничавания, заплахата от свръхтуризъм е доста действителна. Броят на местата за настаняване на Свалбард е стеснен до 500 стаи и се чака да остане подобен в обозримо бъдеще.
Както туристическият отрасъл, по този начин и локалните управляващи ясно осъзнават отговорността си да опазят дивата природа, която прави тези острови толкоз завладяващи.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Опитът на президента Доналд Тръмп да купи Гренландия, както и възходящият съветски и китайски интерес към отварянето на морските направления по северното крайбрежие на Сибир, изведоха тези отдалечени райони на напред във времето.
Но новооткритата известност на Арктика не се дължи само на геополитиката. Дестинации по Арктическия кръг – от Аляска до Лапландия – регистрират рекорден брой гости, защото от ден на ден рисковано настроени туристи търсят тръпката от проучването на крайните лимити на планетата.
Шведски стартъп на име OceanSky Cruises даже възнамерява първокласни пътувания с дирижабъл до Северния полюс.
Макар че върхът на планетата евентуално ще остане недосегаем за средностатистическия екскурзиант още известно време, някои самолетни компании могат да се приближат извънредно доста до него.
Една от най-северните земни точки е изненадващо налична.
Летище “Свалбард ”, ситуирано на норвежкия архипелаг Свалбард, е най-северното летище в света с постоянни търговски полети.
Две самолетни компании – SAS и Norwegian – летят целогодишно сред летището в Лонгйърбюен, основното населено място на островите, и континентална Норвегия, на повече от 800 километра на юг.
Летището постоянно приема и чартърни полети и частни самолети – толкоз огромен е ползата към неповторимото му географско разположение.
Жизненоважна връзка с нежно място
Арктика е един от най-уязвимите към околната среда райони в света, а екипът на летище Свалбард към този момент усеща последствията от климатичните промени.
Когато през 70-те години на предишния век е построена 2300-метровата писта в Лонгйърбюен, никой не е очаквал, че пластът “вечна заледеност ” (т.нар. пермафрост), върху който е положена, ще стартира да се топи. Но точно това се случва в този момент.
Вечната заледеност се дефинира като земя, която е замръзнала най-малко за две години. Нейното стопляне и топене се трансформира в сериозен проблем за Свалбард, защото води до неустойчивост, слягане на почвата, увреждане на инфраструктурата и повишен риск от свлачища и лавини.
„ През летните месеци ревизираме пистата извънредно деликатно всеки ден, тъй като почвата може да се слегне във всеки един миг. Очакваме този проблем единствено да се задълбочава “ , споделя по телефона шефката на летището Рагнилд Комисруд пред CNN.
Трудно е да се надцени смисъла на тази писта за към 2500-те поданици на Свалбард. Ако летището бъде затворено, множеството жизненоважни доставки ще би трябвало да идват по море – пътешестване, което лишава до два дни в едната посока.
„ Винаги разполагаме с спомагателен личен състав, тъй като в случай че нещо се повреди, би трябвало да можем да го изправим сами, без външна помощ “ , изяснява Комисруд. Например, откакто локалната електроцентрала отказала, е трябвало да бъдат изпратени спешни генератори от континента с боен транспортен аероплан C-17 Globemaster.
It’s the world’s northernmost airport. And its runway is melting.
— Earth Accounting (@EarthAccounting)
Преустановяване на добива на въглища
Въпреки своята раздалеченост, Свалбард разполага с богати въглищни залежи, ситуирани наоколо до дълбоки незамръзващи фиорди, което го прави уместно място за рандеман.
Съгласно Споразумението от Свалбард от 1920 година – подписано от страни като Съединени американски щати, Япония и доста страни от Европейския съюз – Норвегия има суверенитет над островите, само че останалите подписали страни имат право да развиват икономическа активност на архипелага.
В резултат на това Норвегия, Швеция и Съветският съюз (а по-късно – Русия) откриват интервенции в региона още през първата половина на XX век.
В днешно време, когато публичната сензитивност към околната среда е изключително висока – изключително в страна като Норвегия, където съвсем цялата електрическа енергия идва от възобновими източници – тази взаимозависимост от въглищата се трансформира в сериозен проблем.
През последното десетилетие норвежките мини последователно понижават производството си. Една от най-големите и най-продуктивни мини на архипелага – Свегрува – е закрита през 2020 година, а регионът към нея – ренатурализиран. Мината в Баренцбург, ръководена от съветска компания, остава дейна, само че съгласно известията също понижава активността си.
Свалбард също по този начин е бил и огромен консуматор на въглища – употребявани за отопление и произвеждане на електрическа енергия за локалната общественост. Преминаването към различни източници не е било единствено въпрос на „ позеленяване “ – от него зависи бъдещето на самата общественост.
През 2023 година въглищната електроцентрала в Лонгйърбюен най-сетне е затворена. Заменена е с нова дизелова централа – несъвършено решение, поради към момента високите ѝ въглеродни излъчвания, само че все пак съумява да понижи въглеродните излъчвания съвсем на половина.
Но и това не е задоволително за Avinor – държавната компания, която ръководи летищата в Норвегия, в това число Лонгйърбюен и още над 40 други в страната.
Avinor играе основна роля в амбициозната тактика за декарбонизация на норвежката авиация. Компанията се е заела да понижи своите парникови излъчвания с 42% до 2030 година по отношение на равнищата от 2022 година и с 90% до 2050 г.
Затова е взето решение да бъде построена нова електроцентрала, предопределена единствено за летището – захранвана с биогаз.
Примамливата тъмнина
Ако всичко върви по проект, новата централа би трябвало да влезе в употреба в края на 2025 година или началото на 2026 година, след привършване на настоящата процедура по утвърждение.
Хеге Рингнес, старши климатичен консултант в Avinor, споделя пред CNN, че биогазът, създаден на континента с потребление на възобновима сила, има относително невисок въглероден отпечатък, даже в случай че се вземат поради транспортните разноски.
Централата ще бъде обвързвана с електропреносната мрежа на Лонгйърбюен и ще служи като авариен източник на сила при положение на щета на дизеловата централа. Така при последваща повреда няма да се постанова военните да изпращат C-17 с генератори.
Интересното е, че макар че Свалбард прекарва по четири месеца в цялостна мрачевина, там има слънчева електроцентрала още от 2015 г.
„ Да, през част от годината не работи, само че през лятото слънцето не залязва и имаме съвсем 24 часа непрекъсната светлина “ , изяснява Комисруд. Тя прибавя, че добивът на слънчева сила е по-ефективен при по-ниски температури, тъй че арктичните условия вършат централата изключително продуктивна, когато слънцето грее.
След отдръпването от въгледобива, туризмът се е трансформирал в главен стопански бранш за Свалбард.
„ Преди тук идваха единствено най-авантюристичните туристи. Сега към момента сме нишова дестинация, само че ставаме все по-популярни “ , споделя Рони Брунвол, изпълнителен шеф на Visit Svalbard – съдружие, сплотяващо над 70 частни туристически компании.
Лятото обичайно е било туристическият пик, когато няколко круизни компании провеждат експедиции в района. Но сезонът към този момент се удължава – от ден на ден хора посещават архипелага през зимата, с цел да видят Северното зарево, както и при започване на пролетта, когато дните се удължават, само че към момента могат да се практикуват действия като разходки с шейни с кучета и снегоходки.
Посещението на Свалбард обаче идва с значими предизвестия. Брунвол обръща внимание на някои от рисковете и за какво туристите не трябва да напущат обитаемоте места без лидер.
„ Има действителна заплаха да срещнете полярна мечка. Освен това времето се трансформира извънредно внезапно и може да бъде доста сурово. А в случай че нещо се случи, не очаквайте мобилен сигнал в множеството региони. Трябва да сте готови и да знаете какво вършиме. “
Въпреки тези ограничавания, заплахата от свръхтуризъм е доста действителна. Броят на местата за настаняване на Свалбард е стеснен до 500 стаи и се чака да остане подобен в обозримо бъдеще.
Както туристическият отрасъл, по този начин и локалните управляващи ясно осъзнават отговорността си да опазят дивата природа, която прави тези острови толкоз завладяващи.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ