Росен Кирилов, УНСС: Това не е лукс - трябва да гарантираме, че данните на нашите студенти са защитени
Заместник-ректорът по цифровизация и киберсигурност доцент доктор Росен Кирилов в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Доц. Кирилов, идната седмица на 19 септември ще бъде сложено началото на новата образователна година в УНСС в София. Готов ли е един от най-търсените университети да посрещне своите остарели и нови студенти?
Hашият университет е постоянно подготвен да посрещне и новите, и съществуващите студенти. Ние сме в един подобен непрекъснат 24-часов темп на работа и не сме спирали даже и през лятото – имахме дейна кандидатстудентска акция. Така че с неспокойствие чакаме живия контакт, изключително с първокурсниците.
Доц. Кирилов, какво би трябвало да знае един първокурсник?
Ами, доста са нещата, които би трябвало да знае първокурсникът, само че преди всичко би трябвало да знае, че ние сме му обезпечили една доста добра среда за образование. Университетът постави доста грижи в тази посока, създадохме и цифрови класни стаи, и доста други условия, които усъвършенстват метода, по който обитава в университета. Негов ангажимент е да учи, нашето предпочитание е живият контакт да продължи колкото може по-дълго с нашите студенти, даже и откакто завършат, и би трябвало да знаят, че в даден миг това, което е натрупал като познания, умения и пълномощия, ще му бъде доста потребно, с цел да се осъществя сполучливо на пазара на труда, за което ние също ще поставим доста старания да го свържем с работодатели през целия този развой на образование, освен в първи курс, само че и в идващите курсове нагоре. Така че чакат го доста забавни прекарвания и провокации, ние с неспокойствие чакаме нашите студенти.
Предвиждате ли нововъведения през новата образователна година?
Да, само че нововъведенията са част от нашия живот. Ние няма по какъв начин да съществуваме като организация, в случай че не се развиваме непрекъснато. Тази година стартираха доста нови образователни проекти с усъвършенствано наличие в преобладаваща част от специалностите. Сега сме в един развой на пускане на взаимни специалности с други университети, които са също доста забавни, и студентите демонстрират доста мощен интерес към това да учат в няколко университета, да получат двойни дипломи и така нататък
Кои са тези университети?
Ние участваме в един план, който е взаимен със Стопанска академия в Свищов, с Бургаския свободен университет, с Национална спортна академия и с КРИБ, в което предлагаме 15 взаимни образователни стратегии взаимно с нашите сътрудници, които са на правилото, че студентът учи някои дисциплини при нас, някои – при колегата, и по този метод получава една такава обща среда за развиване. Създадохме по този план и няколко, шест цифрови класни стаи и две цифрови лаборатории, които са извънредно съвременни, с холограми, с 3D очила и въобще с доста съвременно съоръжение в тях. Така че това е част от целия развой на развиване. Ние знаем, че нашите студенти чакат и изискват от нас да сме по-модерни и се стараем това да върви в развой непрекъснато. Подобрихме и доста неща в самата материална база, в общежитията, поправки в общежития и така нататък, което е част от техния живот.
Кои общежития бяха ремонтирани?
Имахме една стратегия, по която някои от блоковете бяха ремонтирани, бяха завършени, в този момент има други, които са в развой на привършване. Така че там към този момент имаме една забележителна част от нашите блокове, които са в супер съвременно положение и оферират едни модерни условия за живот на студентите, което също е част от тяхното образование – пребиваването и животът в " Студентски град “.
А избират ли ги студентите? Какво виждате вие – желано място за живеене ли остават към момента студентските общежития?
Нашите студентски общежития са постоянно цялостни, тъй че студентите ги избират и някак си въпреки всичко, в случай че се оферират едни доста положителни условия за живот, с един наем, който е относително много допустим по отношение на настоящето икономическо развиване, общо взето, това е естествена среда за студентите и нашите общежития постоянно по традиция са били цялостни. Така че избират се.
А планува ли се нарастване на таксата?
Не сме коментирали на този стадий сходни въпроси. Сега, несъмнено, времето напред ще покаже.
Доц. Кирилов, а какви са вашите цели по отношение на висшето обучение за едно съвременно обучение, както споменахте по-рано?
Целите – аз мога да приказвам от позиция на главната цел, която има по принцип университетът и нашите цели, персоналните, са в унисон с тази съществена цел. Това е да покачваме качеството на нашето обучение, което предлагаме. За студентите качеството се мери по един метод, а в случай че тръгнем да го гледаме от позиция на преподавателите, евентуално методът, по който се мери, е малко по-различен. За студента главният измерител за качество, това е реализацията по-късно. Нашите студенти по право се осъществят доста добре, с доста висок % на реализация – над 90%, 95%. Това го потвърждават всички данни, които имат националните институции. И като предписание за тях това е критерият за тяхното обучение – намирането на работа и то влиятелна работа.
Така че това е една от нашите съществени цели – да предлагаме високо качество на образованието, което да допуска отлична реализация по-късно на пазара на труда. Търсенето на фрагменти, и то висококвалифицирани фрагменти, не е спряло, макар пандемията и всички други проблеми, международни, стопански и така нататък Така че това е съществена цел за нас. Наред с тази цел върви още нещо, което също е доста значимо – това е нашето позициониране в европейското семейство от университети. Ние сме част от един eвропейски алианс – ENGAGE.EU, в който участваме още дружно с няколко водещи европейски университета, и студентите към този момент избират да вземат участие в този план. Тези благоприятни условия, които им дава за подвижност, за реализация на семестри в разнообразни университети също са доста привлекателни за тях. Той може да отиде единия учебен срок в единия университет, другия – в другия, третия – в третия, да види друг свят, друга среда, разнообразни работодатели. Съответно това извънредно оказва помощ за реализацията на студентите. Така че в този смисъл, всичките неща, които са свързани с повишение на качеството на образование, директно рефлектират върху реализацията в следствие и това за нас е една от водещите ни тези. Разбира се, и с доста други цели, които можем да приказваме с часове по тях.
Вие сте заместник-ректор по дигитализацията и киберсигурността. Все по-големи стават условията към киберсигурността и потребността от съответни реакции на заканите в киберпространството. Как оценявате, доцент Кирилов, България в тази връзка, какви благоприятни условия демонстрираме?
Ами, въпросът е много сложен и комплициран. Нашият университет от няколко години си даде ясна сметка за това, че животът в цифрово пространство крие доста опасности и доста провокации. Ние положихме в последната година извънредно огромни старания в тази посока, подхванали сме редица ограничения от най-различно естество, които ограничения първо, желая да подчертая, са нормативно контролирани и ние сме задължени да ги вземем, както се споделя, по закон. Наред с това, съобразихме се и с доста положителни практики, които вършат водещите компании. Общо взето в областта на висшите учебни заведения, заради наклонността в последните години с финансирането тези въпроси ненавсякъде са решени. А ние работим с голям брой студенти, с голям брой данни на студенти и условията към нас са много съществено заложени към този момент в актуалното развиване на обществото, и би трябвало да реагираме на тях.
Така че някак си просто евентуално към момента в някои от институциите не сме усетили в огромна степен това, че би трябвало да поставяме доста характерни старания към киберсигурността си. Това към този момент е всекидневие, това не е разкош, това е нещо, което би трябвало да създадем всички дружно, с цел да си подсигуряваме, че нашите данни са предпазени, и данните на нашите студенти. Особено след пандемията и онлайн средата, общо взето всичко, което беше онлайн, животът онлайн, този въпрос става все по-остър.
Сега съм доста щастлив, че нашият университет като управление взе ограничения в тази посока, осъзнахме казуса. Осъзнаването на казуса на управително равнище е една от най-големите пречки, с цел да се осъществят останалите ограничения. Те, другите ограничения, по-късно са по-лесни. Осъзнали сме го този въпрос, реагирали сме на него и сме подхванали безусловно съответни ограничения, които се показват в най-хубавите практики. Сега няма да ги показвам съответно, тъй като не е редно, само че това към този момент е направено при нас и просто е нещо, което би трябвало да се случи наложително. То не се разяснява дали би трябвало да се направи. Така че доста съществени са към този момент условията в тази посока и би трябвало да реагираме доста остро на тези въпроси, защото касаят доста хора и доста техни данни.
Във вашия университет се организира за първи път в България онлайн преди месеци съревнование на онлайн платформа за тестване и рационализиране на уменията за навлизане и киберсигурност. Предвиждате ли да задълбочите партньорствата си с фирмите в тази област?
Да, аз благодаря, че го посочвате. Ние през април организирахме сходна конференция. Конференцията е част от един европейски и международен формат на осъществяване на конференции по киберсигурност BSides. Заедно с тази конференция, като част от нея се организира и едно съревнование, което се правеше за първи път в България – Capture The Flag. Състезателите действително покоряват дадени системи, т.е. пробват се да ги обхванат и надлежно да ги разбият, въз основата на което получават избрани точки.
Преди няколко дни разговарях с уредниците на конференцията и те обявиха своето предпочитание УНСС да бъде за повторно хазаин, евентуално напролет, на същия формат. Даже общо взето възнамеряват да го разширят във времето и да бъде най-малко в два дни заради доста мощен интерес на разнообразни компании да вземат участие в него. Ние постоянно сме били отворени към сходни начинания, постоянно сме ги подкрепяли, ще бъдем за следващ път сътрудник на тази конференция и всичко това го вършим с концепцията да покажем, че в тази посока – развиването на хакерството, има и различен детайл. Ние поддържаме това да имаме хора, които да се образоват в тази посока, да се състезават, да демонстрират умения.
Предполагам знаете или вашите слушатели знаят, че ние имаме и такава магистърска стратегия по киберсигурност, а планираме в бъдеще, несъмнено, и уголемение в бакалавърска степен. Така че образованието в тази посока на младежите е извънредно значимо. Те отиват по-късно и се осъществят на топ позиции във водещи компании и би трябвало да имат една богата обща просвета за това киберсигурността какво съставлява, че тя е една от многото закани, които съществуват, както икономическите закани, по този начин и всички останали в живота, и би трябвало да са осведомени с нейните аспекти. Така че работим интензивно в тази посока и това ще продължава с още по-големи темпове и през новата образователна година.
Доц. Кирилов, казусът със сигурността стана доста сериозен в последните години, както и вие казахте. Според вас, отвън университета, нужни ли са нов метод и сили на страната, които би трябвало да бъдат съсредоточени?
Нужни са такива сили. Разбира се, в последните години се поставиха доста старания в тази посока, само че те би трябвало да продължат. На първо място, би трябвало да се приказва намерено за това, че киберсигурността е сериозен проблем. Мениджърите в частните компании са много осведомени с този въпрос и са на много положително равнище на пълномощия, бих споделил, управнически в тази позиция. Но ние би трябвало да приказваме интензивно и в обществения бранш по този въпрос, да не го подценяваме, да не си мислим, че това е нещо, което може да не ни се случи. Напротив, потвърдено е, че това е опасност, която може да ликвидира една организация за извънредно бързо време и животът го демонстрира в последните месеци. Така че би трябвало да се поставят старания. Усилията обаче би трябвало да са двустранни. Ние като държавен университет имаме въпреки всичко забележителна част от нашите доходи, които са в държавния бюджет. По някакъв метод присъединяване, задължението на страната също би трябвало да е показан в тази посока, тъй като ограниченията, които осъществяваме, действително ги осъществяваме с наши средства, а това изисква много съществени средства, поддръжката на едно положително равнище на киберсигурност.
Така че би трябвало да работим в посока младежите да са наясно, че това е проблем, да знаят по какъв начин да се оправят с този проблем на управническо и на техническо равнище и да можем да осъществяваме ограничения, с които да подобрим нашата киберсигурност. Тя в никакъв случай не може да бъде 100-процентова, това е една фантазия, не може да се случи, само че най-малко нещата, които се изискват според закона и положителните практики, би трябвало да ги поставим като старания, с цел да знаем, че въпреки всичко стоим добре на това ниво. Така че би трябвало да се приказва по този въпрос на всички равнища и би трябвало да се организират доста образования, с цел да може всички хора да схванат сигурността на въпроса.
Можем ли да посочим образец, който персонално вас ви е шокирал в България, по отношение на пробив в сигурността на страната ни?
Винаги когато се зададе сходен въпрос, в нашата визия изплуват редица организации, които са образци в тази посока, само че никой не е застрахован от една сходна офанзива и сходна акция. Поради тази причина е доста внимателно да посочваме съответни организации. Нашият университет също през годините е имал какви ли не съприкосновения с най-различни типове дейности, защото те са всекидневие, те са част от живота.
И въпросът е да можем да създадем механизми, с които превантивно да хващаме тези дейности. Никога една офанзива не се случва за 5 минути или за 1 час, там постоянно има подготовка. Тази подготовка е дни, месеци може би направена по-рано. Тези дейности, които се правят, имат някакви последствия, тези последствия могат да се проучват. Т.е. превантивната функционалност постоянно е водеща в една такава отбрана и в случай че една реализация има осъществени механизми за превантивност, тогава огромна част от казуса евентуално ще бъде открит на доста по-ранен стадий. Сега аз постоянно съм твърдял и всички експерти настояват, че 100-процентова сигурност няма по какъв начин да има, постоянно една система, в случай че някой я набележи, може рано или късно да стигне до нея, само че когато са подхванати дейности по този начин, че превантивният темперамент да е водещ, нещата стават доста по-лесни нататък. Лошото е, че ние не си даваме сметка за това нещо. Аз неотдавна слушах едно изявление по малкия екран по отношение на медицинските прегледи – там също превантивният темперамент би следвало да е водещ и всички експерти го споделят.
Но за жалост не е по този начин.
А не когато се стигне до проблем, да го установяваме просто. В нашата сфера е същото – когато стигнем до проблем, ние го установяваме. А превантивният темперамент къде е? Усилията там би трябвало да са водещи в тази посока. Голяма част от състава на една организация би трябвало да е осведомен с тези проблеми и да е осведомен с това, което може да се случи в даден миг, с цел да знае по какъв начин да реагира. Ние постоянно сме сюрпризирани. Не желая по този начин да върша паралел, само че виждате – сюрпризирани сме, в случай че стане рецесия, сюрпризирани сме, в случай че станат наводнения, сюрпризирани сме при здравна рецесия. Тук е същото – постоянно сме сюрпризирани.
Защо? Какво е вашето пояснение, за какво се получава по този начин?
Ами, би трябвало да работим в посока на това да знаем превантивния темперамент на дейностите, някак си да ги усещаме доста в зародиш нещата, да имаме знаци, по които да ги следим тези въпроси, да сме подготвени и готови за такива обстановки, а не да ги установяваме просто в даден миг. Всичко това го споделям, тъй като това изисква доста целенасочени старания във всички организации за осъществяване на превантивни дейности при образование, преди да се случи случката, с цел да може да сме готови за реакцията в следствие и за евентуалните проблеми, които може да провокира тази обстановка. Така че комплициран е въпросът и изисква доста комплекс от ограничения, които се надявам в идващите месеци, като стартира образователната година, ние ще ги осъществяваме при нас, съгласно нашите проекти и благоприятни условия, които имаме, само че общо средата, общата икономическа среда също да разбере за тези неща и да ги усъвършенства с годините по този начин, че да сме на едно положително равнище.
Доц. Кирилов, идната седмица на 19 септември ще бъде сложено началото на новата образователна година в УНСС в София. Готов ли е един от най-търсените университети да посрещне своите остарели и нови студенти?
Hашият университет е постоянно подготвен да посрещне и новите, и съществуващите студенти. Ние сме в един подобен непрекъснат 24-часов темп на работа и не сме спирали даже и през лятото – имахме дейна кандидатстудентска акция. Така че с неспокойствие чакаме живия контакт, изключително с първокурсниците.
Доц. Кирилов, какво би трябвало да знае един първокурсник?
Ами, доста са нещата, които би трябвало да знае първокурсникът, само че преди всичко би трябвало да знае, че ние сме му обезпечили една доста добра среда за образование. Университетът постави доста грижи в тази посока, създадохме и цифрови класни стаи, и доста други условия, които усъвършенстват метода, по който обитава в университета. Негов ангажимент е да учи, нашето предпочитание е живият контакт да продължи колкото може по-дълго с нашите студенти, даже и откакто завършат, и би трябвало да знаят, че в даден миг това, което е натрупал като познания, умения и пълномощия, ще му бъде доста потребно, с цел да се осъществя сполучливо на пазара на труда, за което ние също ще поставим доста старания да го свържем с работодатели през целия този развой на образование, освен в първи курс, само че и в идващите курсове нагоре. Така че чакат го доста забавни прекарвания и провокации, ние с неспокойствие чакаме нашите студенти.
Предвиждате ли нововъведения през новата образователна година?
Да, само че нововъведенията са част от нашия живот. Ние няма по какъв начин да съществуваме като организация, в случай че не се развиваме непрекъснато. Тази година стартираха доста нови образователни проекти с усъвършенствано наличие в преобладаваща част от специалностите. Сега сме в един развой на пускане на взаимни специалности с други университети, които са също доста забавни, и студентите демонстрират доста мощен интерес към това да учат в няколко университета, да получат двойни дипломи и така нататък
Кои са тези университети?
Ние участваме в един план, който е взаимен със Стопанска академия в Свищов, с Бургаския свободен университет, с Национална спортна академия и с КРИБ, в което предлагаме 15 взаимни образователни стратегии взаимно с нашите сътрудници, които са на правилото, че студентът учи някои дисциплини при нас, някои – при колегата, и по този метод получава една такава обща среда за развиване. Създадохме по този план и няколко, шест цифрови класни стаи и две цифрови лаборатории, които са извънредно съвременни, с холограми, с 3D очила и въобще с доста съвременно съоръжение в тях. Така че това е част от целия развой на развиване. Ние знаем, че нашите студенти чакат и изискват от нас да сме по-модерни и се стараем това да върви в развой непрекъснато. Подобрихме и доста неща в самата материална база, в общежитията, поправки в общежития и така нататък, което е част от техния живот.
Кои общежития бяха ремонтирани?
Имахме една стратегия, по която някои от блоковете бяха ремонтирани, бяха завършени, в този момент има други, които са в развой на привършване. Така че там към този момент имаме една забележителна част от нашите блокове, които са в супер съвременно положение и оферират едни модерни условия за живот на студентите, което също е част от тяхното образование – пребиваването и животът в " Студентски град “.
А избират ли ги студентите? Какво виждате вие – желано място за живеене ли остават към момента студентските общежития?
Нашите студентски общежития са постоянно цялостни, тъй че студентите ги избират и някак си въпреки всичко, в случай че се оферират едни доста положителни условия за живот, с един наем, който е относително много допустим по отношение на настоящето икономическо развиване, общо взето, това е естествена среда за студентите и нашите общежития постоянно по традиция са били цялостни. Така че избират се.
А планува ли се нарастване на таксата?
Не сме коментирали на този стадий сходни въпроси. Сега, несъмнено, времето напред ще покаже.
Доц. Кирилов, а какви са вашите цели по отношение на висшето обучение за едно съвременно обучение, както споменахте по-рано?
Целите – аз мога да приказвам от позиция на главната цел, която има по принцип университетът и нашите цели, персоналните, са в унисон с тази съществена цел. Това е да покачваме качеството на нашето обучение, което предлагаме. За студентите качеството се мери по един метод, а в случай че тръгнем да го гледаме от позиция на преподавателите, евентуално методът, по който се мери, е малко по-различен. За студента главният измерител за качество, това е реализацията по-късно. Нашите студенти по право се осъществят доста добре, с доста висок % на реализация – над 90%, 95%. Това го потвърждават всички данни, които имат националните институции. И като предписание за тях това е критерият за тяхното обучение – намирането на работа и то влиятелна работа.
Така че това е една от нашите съществени цели – да предлагаме високо качество на образованието, което да допуска отлична реализация по-късно на пазара на труда. Търсенето на фрагменти, и то висококвалифицирани фрагменти, не е спряло, макар пандемията и всички други проблеми, международни, стопански и така нататък Така че това е съществена цел за нас. Наред с тази цел върви още нещо, което също е доста значимо – това е нашето позициониране в европейското семейство от университети. Ние сме част от един eвропейски алианс – ENGAGE.EU, в който участваме още дружно с няколко водещи европейски университета, и студентите към този момент избират да вземат участие в този план. Тези благоприятни условия, които им дава за подвижност, за реализация на семестри в разнообразни университети също са доста привлекателни за тях. Той може да отиде единия учебен срок в единия университет, другия – в другия, третия – в третия, да види друг свят, друга среда, разнообразни работодатели. Съответно това извънредно оказва помощ за реализацията на студентите. Така че в този смисъл, всичките неща, които са свързани с повишение на качеството на образование, директно рефлектират върху реализацията в следствие и това за нас е една от водещите ни тези. Разбира се, и с доста други цели, които можем да приказваме с часове по тях.
Вие сте заместник-ректор по дигитализацията и киберсигурността. Все по-големи стават условията към киберсигурността и потребността от съответни реакции на заканите в киберпространството. Как оценявате, доцент Кирилов, България в тази връзка, какви благоприятни условия демонстрираме?
Ами, въпросът е много сложен и комплициран. Нашият университет от няколко години си даде ясна сметка за това, че животът в цифрово пространство крие доста опасности и доста провокации. Ние положихме в последната година извънредно огромни старания в тази посока, подхванали сме редица ограничения от най-различно естество, които ограничения първо, желая да подчертая, са нормативно контролирани и ние сме задължени да ги вземем, както се споделя, по закон. Наред с това, съобразихме се и с доста положителни практики, които вършат водещите компании. Общо взето в областта на висшите учебни заведения, заради наклонността в последните години с финансирането тези въпроси ненавсякъде са решени. А ние работим с голям брой студенти, с голям брой данни на студенти и условията към нас са много съществено заложени към този момент в актуалното развиване на обществото, и би трябвало да реагираме на тях.
Така че някак си просто евентуално към момента в някои от институциите не сме усетили в огромна степен това, че би трябвало да поставяме доста характерни старания към киберсигурността си. Това към този момент е всекидневие, това не е разкош, това е нещо, което би трябвало да създадем всички дружно, с цел да си подсигуряваме, че нашите данни са предпазени, и данните на нашите студенти. Особено след пандемията и онлайн средата, общо взето всичко, което беше онлайн, животът онлайн, този въпрос става все по-остър.
Сега съм доста щастлив, че нашият университет като управление взе ограничения в тази посока, осъзнахме казуса. Осъзнаването на казуса на управително равнище е една от най-големите пречки, с цел да се осъществят останалите ограничения. Те, другите ограничения, по-късно са по-лесни. Осъзнали сме го този въпрос, реагирали сме на него и сме подхванали безусловно съответни ограничения, които се показват в най-хубавите практики. Сега няма да ги показвам съответно, тъй като не е редно, само че това към този момент е направено при нас и просто е нещо, което би трябвало да се случи наложително. То не се разяснява дали би трябвало да се направи. Така че доста съществени са към този момент условията в тази посока и би трябвало да реагираме доста остро на тези въпроси, защото касаят доста хора и доста техни данни.
Във вашия университет се организира за първи път в България онлайн преди месеци съревнование на онлайн платформа за тестване и рационализиране на уменията за навлизане и киберсигурност. Предвиждате ли да задълбочите партньорствата си с фирмите в тази област?
Да, аз благодаря, че го посочвате. Ние през април организирахме сходна конференция. Конференцията е част от един европейски и международен формат на осъществяване на конференции по киберсигурност BSides. Заедно с тази конференция, като част от нея се организира и едно съревнование, което се правеше за първи път в България – Capture The Flag. Състезателите действително покоряват дадени системи, т.е. пробват се да ги обхванат и надлежно да ги разбият, въз основата на което получават избрани точки.
Преди няколко дни разговарях с уредниците на конференцията и те обявиха своето предпочитание УНСС да бъде за повторно хазаин, евентуално напролет, на същия формат. Даже общо взето възнамеряват да го разширят във времето и да бъде най-малко в два дни заради доста мощен интерес на разнообразни компании да вземат участие в него. Ние постоянно сме били отворени към сходни начинания, постоянно сме ги подкрепяли, ще бъдем за следващ път сътрудник на тази конференция и всичко това го вършим с концепцията да покажем, че в тази посока – развиването на хакерството, има и различен детайл. Ние поддържаме това да имаме хора, които да се образоват в тази посока, да се състезават, да демонстрират умения.
Предполагам знаете или вашите слушатели знаят, че ние имаме и такава магистърска стратегия по киберсигурност, а планираме в бъдеще, несъмнено, и уголемение в бакалавърска степен. Така че образованието в тази посока на младежите е извънредно значимо. Те отиват по-късно и се осъществят на топ позиции във водещи компании и би трябвало да имат една богата обща просвета за това киберсигурността какво съставлява, че тя е една от многото закани, които съществуват, както икономическите закани, по този начин и всички останали в живота, и би трябвало да са осведомени с нейните аспекти. Така че работим интензивно в тази посока и това ще продължава с още по-големи темпове и през новата образователна година.
Доц. Кирилов, казусът със сигурността стана доста сериозен в последните години, както и вие казахте. Според вас, отвън университета, нужни ли са нов метод и сили на страната, които би трябвало да бъдат съсредоточени?
Нужни са такива сили. Разбира се, в последните години се поставиха доста старания в тази посока, само че те би трябвало да продължат. На първо място, би трябвало да се приказва намерено за това, че киберсигурността е сериозен проблем. Мениджърите в частните компании са много осведомени с този въпрос и са на много положително равнище на пълномощия, бих споделил, управнически в тази позиция. Но ние би трябвало да приказваме интензивно и в обществения бранш по този въпрос, да не го подценяваме, да не си мислим, че това е нещо, което може да не ни се случи. Напротив, потвърдено е, че това е опасност, която може да ликвидира една организация за извънредно бързо време и животът го демонстрира в последните месеци. Така че би трябвало да се поставят старания. Усилията обаче би трябвало да са двустранни. Ние като държавен университет имаме въпреки всичко забележителна част от нашите доходи, които са в държавния бюджет. По някакъв метод присъединяване, задължението на страната също би трябвало да е показан в тази посока, тъй като ограниченията, които осъществяваме, действително ги осъществяваме с наши средства, а това изисква много съществени средства, поддръжката на едно положително равнище на киберсигурност.
Така че би трябвало да работим в посока младежите да са наясно, че това е проблем, да знаят по какъв начин да се оправят с този проблем на управническо и на техническо равнище и да можем да осъществяваме ограничения, с които да подобрим нашата киберсигурност. Тя в никакъв случай не може да бъде 100-процентова, това е една фантазия, не може да се случи, само че най-малко нещата, които се изискват според закона и положителните практики, би трябвало да ги поставим като старания, с цел да знаем, че въпреки всичко стоим добре на това ниво. Така че би трябвало да се приказва по този въпрос на всички равнища и би трябвало да се организират доста образования, с цел да може всички хора да схванат сигурността на въпроса.
Можем ли да посочим образец, който персонално вас ви е шокирал в България, по отношение на пробив в сигурността на страната ни?
Винаги когато се зададе сходен въпрос, в нашата визия изплуват редица организации, които са образци в тази посока, само че никой не е застрахован от една сходна офанзива и сходна акция. Поради тази причина е доста внимателно да посочваме съответни организации. Нашият университет също през годините е имал какви ли не съприкосновения с най-различни типове дейности, защото те са всекидневие, те са част от живота.
И въпросът е да можем да създадем механизми, с които превантивно да хващаме тези дейности. Никога една офанзива не се случва за 5 минути или за 1 час, там постоянно има подготовка. Тази подготовка е дни, месеци може би направена по-рано. Тези дейности, които се правят, имат някакви последствия, тези последствия могат да се проучват. Т.е. превантивната функционалност постоянно е водеща в една такава отбрана и в случай че една реализация има осъществени механизми за превантивност, тогава огромна част от казуса евентуално ще бъде открит на доста по-ранен стадий. Сега аз постоянно съм твърдял и всички експерти настояват, че 100-процентова сигурност няма по какъв начин да има, постоянно една система, в случай че някой я набележи, може рано или късно да стигне до нея, само че когато са подхванати дейности по този начин, че превантивният темперамент да е водещ, нещата стават доста по-лесни нататък. Лошото е, че ние не си даваме сметка за това нещо. Аз неотдавна слушах едно изявление по малкия екран по отношение на медицинските прегледи – там също превантивният темперамент би следвало да е водещ и всички експерти го споделят.
Но за жалост не е по този начин.
А не когато се стигне до проблем, да го установяваме просто. В нашата сфера е същото – когато стигнем до проблем, ние го установяваме. А превантивният темперамент къде е? Усилията там би трябвало да са водещи в тази посока. Голяма част от състава на една организация би трябвало да е осведомен с тези проблеми и да е осведомен с това, което може да се случи в даден миг, с цел да знае по какъв начин да реагира. Ние постоянно сме сюрпризирани. Не желая по този начин да върша паралел, само че виждате – сюрпризирани сме, в случай че стане рецесия, сюрпризирани сме, в случай че станат наводнения, сюрпризирани сме при здравна рецесия. Тук е същото – постоянно сме сюрпризирани.
Защо? Какво е вашето пояснение, за какво се получава по този начин?
Ами, би трябвало да работим в посока на това да знаем превантивния темперамент на дейностите, някак си да ги усещаме доста в зародиш нещата, да имаме знаци, по които да ги следим тези въпроси, да сме подготвени и готови за такива обстановки, а не да ги установяваме просто в даден миг. Всичко това го споделям, тъй като това изисква доста целенасочени старания във всички организации за осъществяване на превантивни дейности при образование, преди да се случи случката, с цел да може да сме готови за реакцията в следствие и за евентуалните проблеми, които може да провокира тази обстановка. Така че комплициран е въпросът и изисква доста комплекс от ограничения, които се надявам в идващите месеци, като стартира образователната година, ние ще ги осъществяваме при нас, съгласно нашите проекти и благоприятни условия, които имаме, само че общо средата, общата икономическа среда също да разбере за тези неща и да ги усъвършенства с годините по този начин, че да сме на едно положително равнище.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ