Медведев с разтърсващи думи за властта в Украйна
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев разгласява публикация със заглавие: "Защо са безсмислени контактите със настоящето украинско управление ", п
Статията стартира с украинска сентенция: "Коза з вовком тягалася, тiльки шкура вiд кози зосталася " (Мерила сили козата с вълка, от козата единствено кожата останала)
Ето какво още написа Д. Медведев:
1. Украйна е в търсене на своята еднаквост, на собствен необикновен път и съчинява своя обособена история (макар историята да учи, че за това са нужни столетия). А пък украинските ръководители, изключително първите лица, са хора, които нямат никаква устойчива самоидентификация. Нещастни хора.
Какви са те, жители на коя страна са, къде са техните корени, каква е историческата им еднаквост, етническата им съставляваща, на кои богове се молят? Какви се усещат? "Истински " украинци? "Европейци "? Руснаци? Евреи? Татари? Унгарци? Караими?
Сегашният президент на тази измъчена страна е човек с избрани етнически корени, който цялостен живот е приказвал съветски.
Нещо повече, той е работил в Русия и е получавал обилни средства от съветски източници. Въпреки това в избран миг, поемайки управлението на страната, от боязън да не се получи следващият "майдан ", ориентиран против персоналната му власт, изцяло промени политическата си и нравствената си ориентировка.
И на процедура се отхвърли от своята еднаквост. Започна старателно да служи на най-отявлените националистически сили в Украйна (които, би трябвало да признаем, постоянно са съществували там, само че наброяват най-вече 5–7% от дейното население).
Можем единствено да си представим какъв брой омерзително за него е било да извърши сходно нравствено "салто мортале ".
Това припомня безумната обстановка, когато представители на еврейската интелигенция в нацистка Германия по идейни аргументи биха поискали да служат в Секретен сътрудник.
Разбира се, такова състояние провокира всекидневен "когнитивен дисонанс " в неговата душа и неговите действия.
Още повече, че не може да е сигурен дали в някакъв миг при промени в политическата обстановка няма да дойдат, с цел да ти зашият жълта звезда на гърба. Той би трябвало непрестанно да маневрира сред другите сили: радикалните националисти ( "нациките ", както е признато да ги назовават там), мюсюлманската част от популацията, на първо място татарите, умерените аполитични украинци и руснаци, представителите на другите етноси, с цел да не му счупят врата.
Именно по тази причина се появяват подлите документи от вида на "закона» за коренните нации в Украйна. Именно по тази причина той се демонстрира по-голям националист, в сравнение с най-радикалните от тях.
Той трябваше да се включи в „ пантеона на героите “ на тази част от украинското общество. Да викне дружно с тях: „ Слава на героите! “ (бел.прев. – воинския поздрав), да одобри безусловния престиж на тези мерзавци в качеството им на „ велики украинци “. Да се моли за безконечната памет на терористи и юдофоби като Бандера и Шухевич, за чиито почитатели през днешния ден се считат забележителна част от политическия хайлайф на Украйна.
Всички познават тъжния календар на бандеровците и служителите на реда от този интервал: през лятото на 1941 година, когато след завладяването от частите на немската войска на град Лвов през два от най-големите еврейски погрома са починали към 6 хиляди души. Това е унищожаването на руснаци, украинци, евреи, поляци в Янова Долина, Подкамен. Това е Бяла Църква, Бабин Яр и Волинското кръвопролитие.
А ето откъс от до момента непубликувани материали…
„ Банда убийци разбиваше вратите и прозорците, нахълтваше в къщите, разстрелваше, колеше и убиваше с брадви и ножове хората — включително малолетни деца, старци и старици, след което товареха труповете на каруци, откарваха ги и ги закопаваха в ями.
С цел да скрият своите злодеяния част от фамилиите бяха изгаряни в плевните и зариваха в ями обгорелите трупове. Всички тези страшни зверства се съпровождаха от всеобщи грабежи на имущество, принадлежащо на унищожените фамилии. “
На него очевидно му е обратно да приглася на тези настроения, цялата история на неговия живот, на живота на неговото семейство въстава срещу сходна низост.
Нормален, редовен човек просто не би могъл да прави по този начин. Но, уви, би трябвало. Иначе ще му разпилян мозъка по стените. Той доста се опасява и не обича тези хора, само че е заставен да проповядва техните идеологеми, да пази отвратителни за него възгледи. Човек, извърнат наобратно.
Как в такава обстановка могат да се водят договаряния с него и да се договаря нещо?
Никак.
2. Украинските ръководители от сегашната генерация са хора безусловно несамостоятелни. За това към този момент доста е казано и написано, включително и в известната публикация на В.В.Путин (Четете публикацията „ За историческото единство на руснаците и украинците “
https://kremlin.ru/events/president/news/66181). Страната се намира под директно задгранично ръководство. При това ръководството е доста по-твърдо, в сравнение с взаимоотношението на Съюз на съветските социалистически републики с обособени социалистически страни през прочут интервал.
Съюз на съветските социалистически републики е давал задоволителен шир при образуването на вътрешната политика на своите геополитически съдружници, разбирайки, че другояче това може да приключи с трагични събития от вида на унгарските събития от 1956 година или Пражката пролет от 1968 година.
Проста прагматична логичност. В Украйна зависимостта е цялостна – от наливане на пари в тяхната стопанска система (подаяния от страна на Съединени американски щати и ЕС) до директно управление на украинските спецслужби (от страна на техните американски покровители).
Но в случай че на Съюз на съветските социалистически републики бяха нужни положителни връзки със страните от социалистическия лагер и Варшавския контракт (в това число и за взаимното „ изграждане на социализма “), то на Съединени американски щати от Украйна не им е нужно нищо, с изключение на опълчване с Русия, тотално въздържане на нашата страна и основаване на това, което получи точното наименование „ Анти-Русия “.
Значи, че такова съюзничество е извънредно нетрайно и в някакъв миг ще се трансформира в пух и прахуляк. Надеждите за участие в НАТО и Евросъюза са също толкоз ефимерни по изцяло разбираеми аргументи. Самата Украйна няма никаква полезност по линия на директното опълчване на западните сили (в това число евентуално военно) с нашата страна.
Няма простаци, които да се борят за Украйна. А за нас е безсмислено да си имаме работа с васалите. Трябва да се работи със сюзерена.
3. Начело на Украйна стоят слаби хора, които се стремят единствено към това да натъпчат джобовете си. При това е желателно, за всеки случай, парите да се пазят в задгранична офшорка. Ние познаваме сносно мнозина от тях.
Лидер, който би могъл да се жертва за Украйна, а не да се мъчи да извлече полза от пребиваването си във властта, не е имало, няма, и, по всичко проличава, към този момент няма да има. Напротив, когато става дума за приемането на облага, ненавистта към Русия и стремежът към Европейски Съюз и НАТО отстъпват място на користни претекстове, когато московецът има пари – въпреки и да е зложелател, само че парите му са по-важни от враждата.
Спомням си думите на един собствен сътрудник от известния още „ предмайданен “ интервал. На въпроса ми: „ А за какво еди-кой си взе участие в изборите, та нали няма шансове? “ – последва отговор, който тогава доста ме учуди: „ Как по този начин не разбирате, това за него е последна опция да докопа пари от изборната акция “.
Коментарите са непотребни. От тогава нищо не се е трансформирало. С такива слаби хора контактите са непродуктивни. Те всеки миг ще се продадат за пет гроша.
4. Безсмислеността и даже вредността на връзките със сегашните ръководители на Украйна се съдържат още и в това, че отпред на тази страна са невежи и безотговорни хора. Те непрекъснато сменят позицията си, с цел да угодят на господарите оттатък океана и на политическата обстановка.
Те по този начин схващат изкуството на дипломацията. Доморасли талейрановци. Подписват Минските съглашения, договарят се в „ нормандски формат “, а по-късно – след вътрешни бушувания в Радата, на площада или Централно управление (бел.прев. – скъпите указания) оттатък океана – обръщат позицията в напълно друга посока.
Да, в политиката са вероятни взаимни отстъпки, от време на време и някои отстъпления от признатата линия, само че не дотам, когато съгласуваният метод се сменя с диаметрално противопоставен. А непрекъснато лъжат нас и нашите сътрудници и не съблюдават признатите решения. И работата не е в съответната фамилия на един или различен началник.
Това е позиция на всички украински участници в договарянията, техния метод на държание, modus operandi. На такива „ сътрудници “ в интернационалните връзки, които се надпреварват в непрекъснато бърборене, няма и не може да се има доверие. Значи и договарянията с тях са безусловно безсмислени.
5. Тогава поражда извечният и основен въпрос: какво да се прави в такава обстановка? Ами нищо. Да се дочака появяването в Украйна на вменяемо управление, което е ориентирано не към тотална борба с Русия на ръба на война, не към образуване на дебилни „ Кримски платформи “, основани да хвърлят прахуляк в очите на хората и да демонстрират мускули преди изборите, а за създаване на равноправни и взаимноизгодни връзки с Русия. Ето единствено с такова управление на Украйна си коства да си имаме работа.
Русия умее да чака. Ние сме търпеливи хора.
Статията стартира с украинска сентенция: "Коза з вовком тягалася, тiльки шкура вiд кози зосталася " (Мерила сили козата с вълка, от козата единствено кожата останала)
Ето какво още написа Д. Медведев:
1. Украйна е в търсене на своята еднаквост, на собствен необикновен път и съчинява своя обособена история (макар историята да учи, че за това са нужни столетия). А пък украинските ръководители, изключително първите лица, са хора, които нямат никаква устойчива самоидентификация. Нещастни хора.
Какви са те, жители на коя страна са, къде са техните корени, каква е историческата им еднаквост, етническата им съставляваща, на кои богове се молят? Какви се усещат? "Истински " украинци? "Европейци "? Руснаци? Евреи? Татари? Унгарци? Караими?
Сегашният президент на тази измъчена страна е човек с избрани етнически корени, който цялостен живот е приказвал съветски.
Нещо повече, той е работил в Русия и е получавал обилни средства от съветски източници. Въпреки това в избран миг, поемайки управлението на страната, от боязън да не се получи следващият "майдан ", ориентиран против персоналната му власт, изцяло промени политическата си и нравствената си ориентировка.
И на процедура се отхвърли от своята еднаквост. Започна старателно да служи на най-отявлените националистически сили в Украйна (които, би трябвало да признаем, постоянно са съществували там, само че наброяват най-вече 5–7% от дейното население).
Можем единствено да си представим какъв брой омерзително за него е било да извърши сходно нравствено "салто мортале ".
Това припомня безумната обстановка, когато представители на еврейската интелигенция в нацистка Германия по идейни аргументи биха поискали да служат в Секретен сътрудник.
Разбира се, такова състояние провокира всекидневен "когнитивен дисонанс " в неговата душа и неговите действия.
Още повече, че не може да е сигурен дали в някакъв миг при промени в политическата обстановка няма да дойдат, с цел да ти зашият жълта звезда на гърба. Той би трябвало непрестанно да маневрира сред другите сили: радикалните националисти ( "нациките ", както е признато да ги назовават там), мюсюлманската част от популацията, на първо място татарите, умерените аполитични украинци и руснаци, представителите на другите етноси, с цел да не му счупят врата.
Именно по тази причина се появяват подлите документи от вида на "закона» за коренните нации в Украйна. Именно по тази причина той се демонстрира по-голям националист, в сравнение с най-радикалните от тях.
Той трябваше да се включи в „ пантеона на героите “ на тази част от украинското общество. Да викне дружно с тях: „ Слава на героите! “ (бел.прев. – воинския поздрав), да одобри безусловния престиж на тези мерзавци в качеството им на „ велики украинци “. Да се моли за безконечната памет на терористи и юдофоби като Бандера и Шухевич, за чиито почитатели през днешния ден се считат забележителна част от политическия хайлайф на Украйна.
Всички познават тъжния календар на бандеровците и служителите на реда от този интервал: през лятото на 1941 година, когато след завладяването от частите на немската войска на град Лвов през два от най-големите еврейски погрома са починали към 6 хиляди души. Това е унищожаването на руснаци, украинци, евреи, поляци в Янова Долина, Подкамен. Това е Бяла Църква, Бабин Яр и Волинското кръвопролитие.
А ето откъс от до момента непубликувани материали…
„ Банда убийци разбиваше вратите и прозорците, нахълтваше в къщите, разстрелваше, колеше и убиваше с брадви и ножове хората — включително малолетни деца, старци и старици, след което товареха труповете на каруци, откарваха ги и ги закопаваха в ями.
С цел да скрият своите злодеяния част от фамилиите бяха изгаряни в плевните и зариваха в ями обгорелите трупове. Всички тези страшни зверства се съпровождаха от всеобщи грабежи на имущество, принадлежащо на унищожените фамилии. “
На него очевидно му е обратно да приглася на тези настроения, цялата история на неговия живот, на живота на неговото семейство въстава срещу сходна низост.
Нормален, редовен човек просто не би могъл да прави по този начин. Но, уви, би трябвало. Иначе ще му разпилян мозъка по стените. Той доста се опасява и не обича тези хора, само че е заставен да проповядва техните идеологеми, да пази отвратителни за него възгледи. Човек, извърнат наобратно.
Как в такава обстановка могат да се водят договаряния с него и да се договаря нещо?
Никак.
2. Украинските ръководители от сегашната генерация са хора безусловно несамостоятелни. За това към този момент доста е казано и написано, включително и в известната публикация на В.В.Путин (Четете публикацията „ За историческото единство на руснаците и украинците “
https://kremlin.ru/events/president/news/66181). Страната се намира под директно задгранично ръководство. При това ръководството е доста по-твърдо, в сравнение с взаимоотношението на Съюз на съветските социалистически републики с обособени социалистически страни през прочут интервал.
Съюз на съветските социалистически републики е давал задоволителен шир при образуването на вътрешната политика на своите геополитически съдружници, разбирайки, че другояче това може да приключи с трагични събития от вида на унгарските събития от 1956 година или Пражката пролет от 1968 година.
Проста прагматична логичност. В Украйна зависимостта е цялостна – от наливане на пари в тяхната стопанска система (подаяния от страна на Съединени американски щати и ЕС) до директно управление на украинските спецслужби (от страна на техните американски покровители).
Но в случай че на Съюз на съветските социалистически републики бяха нужни положителни връзки със страните от социалистическия лагер и Варшавския контракт (в това число и за взаимното „ изграждане на социализма “), то на Съединени американски щати от Украйна не им е нужно нищо, с изключение на опълчване с Русия, тотално въздържане на нашата страна и основаване на това, което получи точното наименование „ Анти-Русия “.
Значи, че такова съюзничество е извънредно нетрайно и в някакъв миг ще се трансформира в пух и прахуляк. Надеждите за участие в НАТО и Евросъюза са също толкоз ефимерни по изцяло разбираеми аргументи. Самата Украйна няма никаква полезност по линия на директното опълчване на западните сили (в това число евентуално военно) с нашата страна.
Няма простаци, които да се борят за Украйна. А за нас е безсмислено да си имаме работа с васалите. Трябва да се работи със сюзерена.
3. Начело на Украйна стоят слаби хора, които се стремят единствено към това да натъпчат джобовете си. При това е желателно, за всеки случай, парите да се пазят в задгранична офшорка. Ние познаваме сносно мнозина от тях.
Лидер, който би могъл да се жертва за Украйна, а не да се мъчи да извлече полза от пребиваването си във властта, не е имало, няма, и, по всичко проличава, към този момент няма да има. Напротив, когато става дума за приемането на облага, ненавистта към Русия и стремежът към Европейски Съюз и НАТО отстъпват място на користни претекстове, когато московецът има пари – въпреки и да е зложелател, само че парите му са по-важни от враждата.
Спомням си думите на един собствен сътрудник от известния още „ предмайданен “ интервал. На въпроса ми: „ А за какво еди-кой си взе участие в изборите, та нали няма шансове? “ – последва отговор, който тогава доста ме учуди: „ Как по този начин не разбирате, това за него е последна опция да докопа пари от изборната акция “.
Коментарите са непотребни. От тогава нищо не се е трансформирало. С такива слаби хора контактите са непродуктивни. Те всеки миг ще се продадат за пет гроша.
4. Безсмислеността и даже вредността на връзките със сегашните ръководители на Украйна се съдържат още и в това, че отпред на тази страна са невежи и безотговорни хора. Те непрекъснато сменят позицията си, с цел да угодят на господарите оттатък океана и на политическата обстановка.
Те по този начин схващат изкуството на дипломацията. Доморасли талейрановци. Подписват Минските съглашения, договарят се в „ нормандски формат “, а по-късно – след вътрешни бушувания в Радата, на площада или Централно управление (бел.прев. – скъпите указания) оттатък океана – обръщат позицията в напълно друга посока.
Да, в политиката са вероятни взаимни отстъпки, от време на време и някои отстъпления от признатата линия, само че не дотам, когато съгласуваният метод се сменя с диаметрално противопоставен. А непрекъснато лъжат нас и нашите сътрудници и не съблюдават признатите решения. И работата не е в съответната фамилия на един или различен началник.
Това е позиция на всички украински участници в договарянията, техния метод на държание, modus operandi. На такива „ сътрудници “ в интернационалните връзки, които се надпреварват в непрекъснато бърборене, няма и не може да се има доверие. Значи и договарянията с тях са безусловно безсмислени.
5. Тогава поражда извечният и основен въпрос: какво да се прави в такава обстановка? Ами нищо. Да се дочака появяването в Украйна на вменяемо управление, което е ориентирано не към тотална борба с Русия на ръба на война, не към образуване на дебилни „ Кримски платформи “, основани да хвърлят прахуляк в очите на хората и да демонстрират мускули преди изборите, а за създаване на равноправни и взаимноизгодни връзки с Русия. Ето единствено с такова управление на Украйна си коства да си имаме работа.
Русия умее да чака. Ние сме търпеливи хора.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ