Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов е роден през 1978 г.

Заместник-министърът на стопанската система Лъчезар Борисов е роден през 1978 година в Самоков. Завършил е УНСС със специалности " Макроикономика " и " Счетоводство и финанси ". Има редица специализации в чужбина и награди от надпревари по математика и борсово ходатайство. В момента е докторант във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси. В Министерството на стопанската система работи от 2002 година Бил е шеф на редица отдели, сред които „ Инвестиционни планове, интернационалните стратегии и маркетинг “ и „ Стратегически разбори и прогнози “. Миналата седмица той откри в Пловдив информативен бизнес конгрес на тематика „ Искаш бизнесът ти да пораства? Ние имаме ноу-хау ".

- Г-н Борисов, по данни на Българска народна банка за интервала януари - септември 2018 година задграничните вложения в България са намалели три пъти по отношение на същия интервал на предходната година. Как си обяснявате този отлив и има ли механизми да се разсъни ползата на непознатите вложители?

- Не съм склонен, че има понижаване на задграничните вложения в България. Това демонстрираха и данните, а това, което предвиждаме за идната година, е да има действителен напредък на вложенията към и над 9% в структурата на брутния вътрешен артикул и желаеме тази наклонност да се задълбочава. Визирам индикатора бруто формиране от главен капитал. Говорейки за директните задгранични вложения, видяхме ревизираните данни, които бяха показани неотдавна. Наблюдаваме растеж и може би някои от фирмите, които са вложили в интервала 2016-2017 година, сега изплащат своите дивиденти към фирмите майки или връщат заемите, само че нямаме напуснали вложители от страната. А и последните данни от чистия поток демонстрират напредък. За последните 10 години България на два пъти се приближава до междинното равнище на стопанската система в Европейски Съюз. Това постигнахме освен посредством нашите тактики, само че и по линия на структурните фондове, които са и част от механизмите за директно влияние в стопанската система отвън общите ограничения, които подхващаме за възстановяване на бизнес средата.

- Посочете съответни числа за задграничните вложения.

- Разполагаме с числа, само че сега не мога тъкмо да ги изтъквам. Мисля, че имаше забележителен растеж по отношение на миналата година. Методологията е такава, че в началото се разгласяват едни данни, които след това се ревизират в избран интервал от време.

- България има 13 подадени плана по Плана " Юнкер ". На какъв стадий е тяхното утвърждение?

- Може би знаете, че Българска банка за развиване е един от главните сътрудници по Плана " Юнкер ". Бяха определени и други банки сътрудници. В момента тече развой по сключване на контракти с тези банки, които оперират на българския пазар. Веднага по-късно ще има и асимилиране на средства. Имаме информация от комерсиалните банки, които са сътрудници на Българска банка за развиване, че има интерес, тъй че чакаме добър интерес във връзка с тази стратегия.

- Освен банките, които са сигурни в този развой, какъв късмет имат фирмите, някои от които чакат резултат втора година?

- Да, има утвърдени планове. Някои от тях даже бяха сертифицирани по Закона за поощряване на вложенията и доколкото съм осведомен, България е една от страните, които сносно се оправят по Плана " Юнкер ".

- А какви са опциите за напредък на дребните и междинните предприятия, които мъчно ще се класират по Плана " Юнкер "?

Малките и междинните предприятия (МСП) съставляват 99,8% от всички компании в страната.

Те обезпечават 75% от заетостта и 66% от добавената стойност в стопанската система. Те са нашият гръбнак и ние мислим за тях. Според изследване 59% от продуктите на младите компании на българския пазар излизат отвън страната, а 29% от тези компании доближават до световни нововъведения. Ние отчитаме значимостта на МСП за повишението на конкурентоспособността на българската стопанска система. Затова и към тях са ориентирани няколко стратегии в сходство с Национална тактика за поощряване на МСП 2014-2020 година Бизнесът може да се възползва от грантовите схеми по Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ (ОПИК), разнообразни финансови принадлежности и стратегии на Европейската комисия, каквито са „ Хоризонт 2020 “, Програмата за конкурентоспособност на дребните и междинните предприятия (COSME), Прозорецът за МСП на Европейския фонд за стратегически вложения и не на последно място - Оперативна стратегия „ Инициатива за МСП “, която е с бюджет от 102 млн. евро.

Освен това Българска банка за развиване е още един инструмент, който е ориентиран към стимулиране на дребните и междинните предприятия в страната. Тя предлага стратегия за 300 млн. евро по Плана „ Юнкер “ за поддръжка на микро, дребни, междинни и междинни предприятия. Целта на тези стратегии е да се улесни достъпът до финансиране, да се подтикват нововъведенията, интернационализацията на МСП, като по този метод се увеличи тяхната конкурентоспособност. Само по ОПИК все още са отворени за кандидатстване две процедури за асортимент на планове. Едната е „ Насърчаване на предприемачеството “, по която вторият краен период за подаване на планови оферти изтича на 10 декември 2018 година, а задачата е основаване и развиване на нови предприятия точно в предпочитани браншове на Националната тактика за поощряване на дребните и междинните предприятия 2014-2020 година Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 33 млн. евро, като минималният размер на декларираната безплатна финансова помощ е 50 000 лв.., а оптималният - 200 000 лв..

Втората процедура в развой на набиране на оферти е „ Подкрепа за напредък на дребните и междинните предприятия посредством пилотно използване на ваучерни схеми за даване на услуги за издаване на скъпи бумаги на финансовите пазари “, като цената на давания ваучер е 50 000 лева По тази процедура чакаме да се разшири обсегът от съществуващи благоприятни условия за финансиране на предприятията на разнообразни стадии от техния напредък, като се поддържа развиването на финансовите пазари.