Между 10 000 и 15 000 човека годишно у нас загиват поради замърсяване на въздуха
Замърсяването на въздуха в България е едно от най-високите в Европа. Това стана ясно по време на днешната кръгла маса на тематика: „ Чист въздух за здраве “, която се организира под патронажа на Комисията по опазването на здравето към 48-то Народно заседание. Форумът е по самодейност на Сдружение „ Въздух за здраве “ и лекарската мрежа към него.
97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни равнища на фини прахови частици (ФПЧ) и на високи пикови концентрации на азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂), демонстрират измерванията на въздуха през есента и зимата. През 2019 година замърсяването на въздуха е седмият най-значим рисков фактор за преждевременна гибел в България, сочат данните на Института за здравни резултати в Бостън, Съединени американски щати.
Според СЗО България е с третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) в резултат на замърсяването на въздуха. Организацията прави оценка, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от Брутният вътрешен продукт на страната, заради понижената продуктивност и разноските за лекуване.
Зам.-председателят на Комисията по опазване на здравето и ръководител на Сдружение „ Въздух за здраве ” доктор Александър Симидчиев съобщи, че въздухът е виновен за 50% от персоналното ни здраве и към 25% от здравето на планетата ни. Годишно сред 10 000 и 15 000 индивида умират заради замърсяване на въздуха в страната ни, като аргументите са разнородни, защото то визира всички значими органи и системи в нашето тяло.
„ Замърсяването на въздуха е един от главните рискови фактори за развиване на хронични болести, в това число исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични болести, които са и водещи в структурата на болесттите в България “, добави и ръководителят на Комисията доцент Антон Тонев. По думите му е належащо да се потърсят опциите за своевременното запълване на нормативната празнина в настоящото законодателство във връзка с качеството на въздуха, както и за правене и въвеждане на дълготрайни и поредни политики за чист въздух, в центъра на които да бъде сложено публичното здраве.
Пряката взаимозависимост сред нечистия въздух и сърдечносъдовите болести бе показана от проф. доктор Иво Петров, медицински шеф и шеф Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник. Той изнесе данни на Европейското сдружение по кардиология, съгласно които замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми, сърдечна непълнота и други „ Мръсният въздух е безусловно самостоятелен фактор от другите рискови фактори за увеличение на честотата и смъртността от сърдечносъдови болести и въпреки и незабележим, ние всеки ден сме изложени на неговото влияние ”, заключи проф. Петров.
По време на форума бе показано извършено през тази година изследване измежду пациенти за информираността за мръсния въздух. То е осъществено от лекарите от сдружението в 9 града в страната. Според данните, повече от половината интервюирани (52.4%) декларират, че не са добре осведомени с последствията от влошеното качество на въздуха, а други 55% се дефинират като мощно наранени от този проблем. Много огромна част от българите (83%) декларират подготвеност да положат старания за подобряването на качеството на въздуха, в случай че знаят какво да създадат. За 87 на 100 от интервюираните институцията, която би трябвало предпочитано да се ангажира с решаването на казуса, е Министерството на здравеопазването.
Специалистите от лекарската мрежа „ Въздух за здраве “ показаха данни, които демонстрират, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкоз по-силно е въздействието му върху здравето, изключително при пациенти с хронични болести, възрастни хора, деца и бременни дами. Според разбор на Института за здравни резултати в Бостън, Съединени американски щати, съществува директна взаимозависимост сред мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 година у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12% с зараза на долните дихателни пътища.
Експертите, участващи в кръглата маса, поддържаха предложенията на лекарската мрежа. Според „ Въздух за здраве “ е належащо в Националната здравна тактика 2021-2030 година качеството на въздуха да бъде включено като висок рисков фактор за здравето, както и да се актуализират данните за замърсяването на въздуха и рекомендациите на СЗО в тази посока. Необходимо е чистотата на околната среда да се включи като основен фактор и в Националната стратегия за предварителна защита на хроничните болести, както и да бъде нараснала експертизата на екипите на Регионалните здравни инспекции, които имат основна роля в контрола и оценката на здравното влияние на този проблем.
Представителят на Министерство на здравеопазването Илия Тасев съобщи, че Министерството поддържа всички старания от страна на институциите за възстановяване качеството на атмосферния въздух, само че казусът не може да бъде решен единствено от Министерство на здравеопазването, а изисква координирани старания. „ Ние успяхме да преместим казуса в Националната здравна тактика 2030 от трето-четвърто място на първа цел. Поставени са началните стъпки и се надявам отсега нататък да ги развиваме в вярната посока “, сподели той на финала на форума.
97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни равнища на фини прахови частици (ФПЧ) и на високи пикови концентрации на азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂), демонстрират измерванията на въздуха през есента и зимата. През 2019 година замърсяването на въздуха е седмият най-значим рисков фактор за преждевременна гибел в България, сочат данните на Института за здравни резултати в Бостън, Съединени американски щати.
Според СЗО България е с третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) в резултат на замърсяването на въздуха. Организацията прави оценка, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от Брутният вътрешен продукт на страната, заради понижената продуктивност и разноските за лекуване.
Зам.-председателят на Комисията по опазване на здравето и ръководител на Сдружение „ Въздух за здраве ” доктор Александър Симидчиев съобщи, че въздухът е виновен за 50% от персоналното ни здраве и към 25% от здравето на планетата ни. Годишно сред 10 000 и 15 000 индивида умират заради замърсяване на въздуха в страната ни, като аргументите са разнородни, защото то визира всички значими органи и системи в нашето тяло.
„ Замърсяването на въздуха е един от главните рискови фактори за развиване на хронични болести, в това число исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични болести, които са и водещи в структурата на болесттите в България “, добави и ръководителят на Комисията доцент Антон Тонев. По думите му е належащо да се потърсят опциите за своевременното запълване на нормативната празнина в настоящото законодателство във връзка с качеството на въздуха, както и за правене и въвеждане на дълготрайни и поредни политики за чист въздух, в центъра на които да бъде сложено публичното здраве.
Пряката взаимозависимост сред нечистия въздух и сърдечносъдовите болести бе показана от проф. доктор Иво Петров, медицински шеф и шеф Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник. Той изнесе данни на Европейското сдружение по кардиология, съгласно които замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми, сърдечна непълнота и други „ Мръсният въздух е безусловно самостоятелен фактор от другите рискови фактори за увеличение на честотата и смъртността от сърдечносъдови болести и въпреки и незабележим, ние всеки ден сме изложени на неговото влияние ”, заключи проф. Петров.
По време на форума бе показано извършено през тази година изследване измежду пациенти за информираността за мръсния въздух. То е осъществено от лекарите от сдружението в 9 града в страната. Според данните, повече от половината интервюирани (52.4%) декларират, че не са добре осведомени с последствията от влошеното качество на въздуха, а други 55% се дефинират като мощно наранени от този проблем. Много огромна част от българите (83%) декларират подготвеност да положат старания за подобряването на качеството на въздуха, в случай че знаят какво да създадат. За 87 на 100 от интервюираните институцията, която би трябвало предпочитано да се ангажира с решаването на казуса, е Министерството на здравеопазването.
Специалистите от лекарската мрежа „ Въздух за здраве “ показаха данни, които демонстрират, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкоз по-силно е въздействието му върху здравето, изключително при пациенти с хронични болести, възрастни хора, деца и бременни дами. Според разбор на Института за здравни резултати в Бостън, Съединени американски щати, съществува директна взаимозависимост сред мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 година у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12% с зараза на долните дихателни пътища.
Експертите, участващи в кръглата маса, поддържаха предложенията на лекарската мрежа. Според „ Въздух за здраве “ е належащо в Националната здравна тактика 2021-2030 година качеството на въздуха да бъде включено като висок рисков фактор за здравето, както и да се актуализират данните за замърсяването на въздуха и рекомендациите на СЗО в тази посока. Необходимо е чистотата на околната среда да се включи като основен фактор и в Националната стратегия за предварителна защита на хроничните болести, както и да бъде нараснала експертизата на екипите на Регионалните здравни инспекции, които имат основна роля в контрола и оценката на здравното влияние на този проблем.
Представителят на Министерство на здравеопазването Илия Тасев съобщи, че Министерството поддържа всички старания от страна на институциите за възстановяване качеството на атмосферния въздух, само че казусът не може да бъде решен единствено от Министерство на здравеопазването, а изисква координирани старания. „ Ние успяхме да преместим казуса в Националната здравна тактика 2030 от трето-четвърто място на първа цел. Поставени са началните стъпки и се надявам отсега нататък да ги развиваме в вярната посока “, сподели той на финала на форума.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ