Meteo Balkans: Градският въздух не просто разболява дробовете ни – той буквално саботира ума ни
Замърсяването на въздуха от дълго време се свързва с респираторни и сърдечно-съдови болести, само че нови проучвания разкриват още по-страшна истина – то визира и мозъчната функционалност. Дори краткотрайното излагане на прахови частици (PM) може да повреди когнитивните качества, намалявайки концентрацията и способността за взимане на решения. Градският въздух не просто разболява дробовете ни – той безусловно саботира мозъка ни.
Забравете за цялостната централизация в нечиста среда
Прости ежедневни задания, като извършване на покупки или фокусиране върху работата, стават доста по-трудни поради краткотраен когнитивен спад. Проучване на университетите в Бирмингам и Манчестър демонстрира, че нечистият въздух нарушава селективното внимание и способността за различаване на страсти, без значение от метода на дишане. Това значи, че мозъкът ни работи по-зле, без значение дали сме дейни спортисти или не излизаме от офиса.
Как учените мериха резултата на замърсяването върху мозъка?
Изследователите организираха опит, в който участниците бяха изложени на чист въздух или на нечист въздух, основан от пушек от свещи. Когнитивните проби, осъществени преди и четири часа след експозицията, разкриха тревожна наклонност – след контакт със нечистия въздух, участниците демонстрираха забележителен спад в селективното внимание и разпознаването на страсти. Интересно е, че работната памет остана релативно незасегната, само че способността за централизация и обработка на обществени сигнали се утежни фрапантно.
Мозъкът под блокада: по какъв начин замърсяването унищожава когнитивните функционалности?
Възпалителните процеси, породени от фини прахови частици, могат да блокират естествената работа на мозъка. Вдишването на нечист въздух задейства имунната система, предизвиквайки реакции, които пречат на когнитивните процеси. Д-р Томас Фахърти от университета в Бирмингам акцентира, че даже краткотрайното излагане на замърсяване може да има незабавни отрицателни резултати върху мозъчната функционалност, което прави елементарни задания като сформиране на лист за извършване на покупки предизвикателство.
Икономически и обществени последствия: когато замърсяването подкопава интелекта
Влошената когнитивна функционалност визира освен обособените човеци, само че и обществото като цяло. Намалената централизация и внимание в работната среда водят до по-ниска продуктивност, а оттова – до стопански загуби. Професор Франсис Поуп от университета в Бирмингам предизвестява, че когнитивният спад, породен от замърсяването, може да подкопае интелектуалния потенциал на цели генерации, ограничавайки нововъведенията и икономическия напредък.
Замърсяването и мозъчните болести: дълготрайният риск
Последиците не се изчерпват единствено с краткотрайни усложнения в концентрацията. Дългосрочното излагане на нечист въздух усилва риска от невродегенеративни болести като Алцхаймер, Паркинсон и множествена склероза. Изключително фини частици като PM2.5 проникват в белите дробове и навлизат в кръвообращението, достигайки до мозъка и причинявайки трайни увреждания. През 2015 година единствено експозицията на PM2.5 е съдействала за 4,2 милиона смъртни случая по света.
Време е за строги ограничения: по какъв начин да се защитим?
С оглед на сериозните последици, е неотложно държавните управления да вкарат по-строги регулации за качеството на въздуха. Световната здравна организация предлага среднодневни стойности на PM2.5 под 15 μg/m³ и годишни равнища под 5 μg/m³, само че в доста градове тези стандарти не се съблюдават. Защитата на публичното здраве изисква понижаване на нездравословните излъчвания, преход към чисти технологии и ефикасни политики за надзор на замърсяването, написа Meteo Balkans.
На самостоятелно равнище, хората могат да понижат риска посредством потребление на въздушни пречистватели, отбягване на региони с натоварен трафик и носене на защитни маски в мощно нечисти зони. Но същинската смяна ще пристигна единствено посредством систематични ограничения и публичен напън за по-чист въздух.
Чистият въздух не е разкош – той е нужда!
Проучването, оповестено в Nature Communications, изпраща ясно обръщение – замърсяването на въздуха освен редуцира живота ни, само че и понижава интелектуалния ни капацитет. В свят, в който триумфът и развиването зависят от когнитивните качества, да оставим мозъците си на милостта на нечистия въздух е еднакво на интелектуално самоубийство. Борбата за по-чист въздух не е просто екологична идея – тя е борба за нашето здраве, бъдеще и интелектуален потенциал.
Забравете за цялостната централизация в нечиста среда
Прости ежедневни задания, като извършване на покупки или фокусиране върху работата, стават доста по-трудни поради краткотраен когнитивен спад. Проучване на университетите в Бирмингам и Манчестър демонстрира, че нечистият въздух нарушава селективното внимание и способността за различаване на страсти, без значение от метода на дишане. Това значи, че мозъкът ни работи по-зле, без значение дали сме дейни спортисти или не излизаме от офиса.
Как учените мериха резултата на замърсяването върху мозъка?
Изследователите организираха опит, в който участниците бяха изложени на чист въздух или на нечист въздух, основан от пушек от свещи. Когнитивните проби, осъществени преди и четири часа след експозицията, разкриха тревожна наклонност – след контакт със нечистия въздух, участниците демонстрираха забележителен спад в селективното внимание и разпознаването на страсти. Интересно е, че работната памет остана релативно незасегната, само че способността за централизация и обработка на обществени сигнали се утежни фрапантно.
Мозъкът под блокада: по какъв начин замърсяването унищожава когнитивните функционалности?
Възпалителните процеси, породени от фини прахови частици, могат да блокират естествената работа на мозъка. Вдишването на нечист въздух задейства имунната система, предизвиквайки реакции, които пречат на когнитивните процеси. Д-р Томас Фахърти от университета в Бирмингам акцентира, че даже краткотрайното излагане на замърсяване може да има незабавни отрицателни резултати върху мозъчната функционалност, което прави елементарни задания като сформиране на лист за извършване на покупки предизвикателство.
Икономически и обществени последствия: когато замърсяването подкопава интелекта
Влошената когнитивна функционалност визира освен обособените човеци, само че и обществото като цяло. Намалената централизация и внимание в работната среда водят до по-ниска продуктивност, а оттова – до стопански загуби. Професор Франсис Поуп от университета в Бирмингам предизвестява, че когнитивният спад, породен от замърсяването, може да подкопае интелектуалния потенциал на цели генерации, ограничавайки нововъведенията и икономическия напредък.
Замърсяването и мозъчните болести: дълготрайният риск
Последиците не се изчерпват единствено с краткотрайни усложнения в концентрацията. Дългосрочното излагане на нечист въздух усилва риска от невродегенеративни болести като Алцхаймер, Паркинсон и множествена склероза. Изключително фини частици като PM2.5 проникват в белите дробове и навлизат в кръвообращението, достигайки до мозъка и причинявайки трайни увреждания. През 2015 година единствено експозицията на PM2.5 е съдействала за 4,2 милиона смъртни случая по света.
Време е за строги ограничения: по какъв начин да се защитим?
С оглед на сериозните последици, е неотложно държавните управления да вкарат по-строги регулации за качеството на въздуха. Световната здравна организация предлага среднодневни стойности на PM2.5 под 15 μg/m³ и годишни равнища под 5 μg/m³, само че в доста градове тези стандарти не се съблюдават. Защитата на публичното здраве изисква понижаване на нездравословните излъчвания, преход към чисти технологии и ефикасни политики за надзор на замърсяването, написа Meteo Balkans.
На самостоятелно равнище, хората могат да понижат риска посредством потребление на въздушни пречистватели, отбягване на региони с натоварен трафик и носене на защитни маски в мощно нечисти зони. Но същинската смяна ще пристигна единствено посредством систематични ограничения и публичен напън за по-чист въздух.
Чистият въздух не е разкош – той е нужда!
Проучването, оповестено в Nature Communications, изпраща ясно обръщение – замърсяването на въздуха освен редуцира живота ни, само че и понижава интелектуалния ни капацитет. В свят, в който триумфът и развиването зависят от когнитивните качества, да оставим мозъците си на милостта на нечистия въздух е еднакво на интелектуално самоубийство. Борбата за по-чист въздух не е просто екологична идея – тя е борба за нашето здраве, бъдеще и интелектуален потенциал.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ