Зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев изпрати днес (понеделник) писма до

...
Коментари Харесай

Един човек в съда е придвижвал преписките срещу бордовете на горските стопанства

Зам.-министърът на правораздаването Иван Демерджиев изпрати през днешния ден (понеделник) писма до ръководителите на Софийски градски съд и на Софийски апелативен съд с предложение да свикат общи събрания на съдиите за анализиране на създалата се спорна процедура по настоящия проблем с оспорването на министерските заповеди за промяната на бордовете на държавни сдружения и прекъсването на регистърните производства от съдилищата. Проблемът стана обществено прочут откакто здравният министър оповести, че са спрени вписванията на бордовете на Правителствена и Александровска лечебни заведения. Преди това същото се случи и с държавните горски предприятия. Появиха се подозрения, че сходна скица се разиграва и във връзка с новия ръб на Българска банка за развиване (ББР). Междувременно, в петък стана известно, че новата администрация на болница " Лозенец " (Правителствена) към този момент е вписана в Търговския указател, чака се това да се случи и с новия ръб на " Александровска ". " Капитал " потърси зам. министър Демерджиев за юридически коментар на тези проблеми. Г-н Демерджиев, наподобява като планувана тази скица за запазване на бордовете на предприятията, в която обаче се оказаха забъркани съдът и Агенцията по вписванията. Какво се случи?
Подходите са сходни, въпреки и с някои основни разлики при блокирането на промяната на бордовете на горските стопанства и на лечебните заведения. Една от значителните разлики от правна позиция е, че заповедите на министъра на земеделието по някакви странни съображения бяха атакувани пред Административен съд София град (АССГ), което е неуместно.

Министърът на земеделието е издал заповеди за освобождение на членове на бордове на държавни горски предприятия - мисля, че са някъде към десетина случая, които са пръснати из цяла България. Изведнъж всички те нападат пред АССГ заповедта на министъра, с която са освободени освен това с идентични по оформление и наличие тъжби. За всеки правист е ясно, сигурно е ясно и за АССГ, че тези заповеди не са административен акт и не могат да бъдат атакувани пред административните съдилища. По въпроса има и тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС) от 2016 година, в което ясно се споделя, че това не е административен акт, а решение на орган на комерсиално сдружение. Решенията на органите на комерсиалните сдружения се нападат пред комерсиалните съдилища, в съответния случай това е Софийския градски съд (СГС).

Въпреки тази ясна догадка, вместо АССГ да приключи неотложно производствата по тези тъжби против въпросните заповеди, както би се случило, в случай че вие атакувате заповед, която не е административен акт, стартира една преписка, по която съдът изисква документи и информация от министъра, изисква " административната " кореспонденция и така нататък Впрочем част от тези каузи към този момент са прекъснати, само че откакто към този момент извършиха своята задача - да послужат за съображение за прекъсване на регистърните производства по вписванията на новите членове на бордове. Подават се молби, в които се споделя: имам подадена тъжба против заповедта на министъра пред АССГ, апелирам да спрете вписването до произнасянето на съда по жалбата. В резултат на което, както Софийски градски съд, по този начин и окръжни съдилища в цяла България - Габрово, Ловеч, Смолян и така нататък, стопират вписванията, без да регистрират едно значимо събитие - вписването може да бъде спряно, когато се води дело, което има значение за вписването. Именно връзката сред делата е планувана от закона като съображение за прекъсване, до отпадане на повода за развиване на охранителното произвеждане. Целта на прекъсването е да се предотврати издаването на противозаконен (порочен) охраняем акт.

В случая за постановилите прекъсвания правосъдни сформира не може да не е било ясно, че изходът на разногласията по подадените тъжби против заповеди на министъра пред АССГ, няма да имат никакво преюдициално значение във връзка с желаните вписвания. Решението по формираното административно дело няма да има мощ на пресъдено нещо както във връзка с сдружението, по този начин и във връзка с страната, която е едноличен притежател на неговия капитал. Такова значение би имал да вземем за пример предявен иск с правно съображение на член 74 от Търговския закон, по силата на който всеки съучастник или акционер може да нападна решенията на общото заседание, и предявяването му е несъмнено съображение за подаване на молба до окръжния съд за прекъсване вписването на решенията (чл. 536 ГПК).

Но за всеки арбитър в областен съд е ясно, че тъжба в административния съд няма по какъв начин да повлияе на вписването в Търговския указател и на това съображение не би трябвало да се стопират вписванията. Само че това се прави.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР