Лъжи и нападки от всички посоки. А България търпи ли, търпи
Залозите, че няма да има държавно управление май отиват към 90-те %. И освен тъй като господин Борисов пробва да „ натопи “ един хирург без връзка с политиката, нима трансферира виновността за неуспеха си върху съперниците. Просто предизборната акция към този момент две години наместо да стихва, продължава да се ожесточава.
Нараства градусът на самохвалството. Шампион тук е от години Борисов, който още веднъж пусна в послание популярен лаф - бил като аржентинския нападател Меси в политиката. Едни се подиграваха, други одобряваха, само че всички го цитираха. А както знаем, няма неприятна реклама. На партийно равнище Българска социалистическа партия си приписаха всички обществени заслуги на осеммесечния кабинет, Демократична България бяха моралният коректив на нацията, Движение за права и свободи – най-диалогичните (макар че, пусто, никой не беседва обществено с тях!). Нинова основала Радев, Радев пък – сътворил от нищото неблагодарните Петков и Василев.
Агресивни нападки против съперника
В новата медийна констелация обаче партиите по-малко разчитат на саморекламата, повече на нападателните нападки против съперника. Не знам за какво стана по този начин, само че феноменът е изтъкнат на всички места – пропагандата на Тръмп, Путин или Орбан е доста по ефикасна, когато громи сякаш агонизиращата Гей-ропа, в сравнение с когато популяризира личните си достижения. Може би хората през днешния ден по-рано се затварят в балона на личните възгледи, а това, което желаят от медиите, е просто да подхранват предубежденията им. Или пък към този момент не чакаме същинската смяна да пристигна от политиците и колкото повече се ругаят те, толкоз повече злорадстваме.
Преди две години блокът на промените, а и подготвящият се за втори мандат президент упрекваха ГЕРБ в това, че са мафия и разкриваха многочислени злоупотреби - от къщата в Барселона, през признанията на Божков за големи подкупи, дадени на нейни водачи, и се стигне до парите от автомагистралите, изнасяни в чували. При една превзета правосъдна система надали скоро ще научим истината - обръщам внимание на крайните тоналности, в които взе да тече политическият спор у нас към този момент без паузи. Към него пригласят от „ Възраждане “, които не се двоумят да обвинят мейнстрийм-партиите в национално предателство; десните пък виждат президента като съветски сътрудник. Не знам в какво повече могат да се обвинят българските политици: още не са се сетили за педофилските оргии, в каквито американските републиканци заподозряха демократите по време на президентските избори през 2016. Но знае ли човек?
Лъжите, с които ни заливат
Днес така наречен статукво не стопира да ни залива с неистини. Според Борисов по негово време бензинът бил 1,20 лв., а държавното управление на Петков купувало газ от медиатори против комисиони. Когато тематиката се поизтърка, пристигнаха невнятните обвинявания за подготвяното отдаване на българската енергийна система на Джемкорп – не е ясно какво значи това, по тона разбираме, че е нещо ужасно. После пристигна договорът за един милион, заплатен от Банката за развиване – защо, по какъв начин, абе очевидно отново нещо ужасно... После безумните съмнения към машините, които сякаш бяха мадуровки, след това се оказа, че са борисовки, само че по този начин или другояче – и те нещо ужасно (пригласят от Българска социалистическа партия с нелепостите за това, че Кирил Петков държал кода в джоба си и им го предлагал).
Да не приказваме за най-гнусните сюжети, създадени от правилни медии, като пицата с кристали опиат, сякаш носена в Министерски съвет от оня служител на реда, дето умъртви две девойки с колата си (убиец, опиати, оргии, задкулисие – ужасно!). Или хипотетичната любовна история към парапета... Не един път тия неистини бяха разобличавани. Вземете историята за преференцията - отиват майка, татко и наследник да гласоподават за сина и се оказало, че той има единствено две преференции. Майката и бащата „ ще се избият “ кой не е дал своя вот за детето. Само че при инспекция се оказва, че в действителност детето има 10 преференции, само че живописната история, измислена от Борисов, се забива в съзнанието.
Разбира се главен прийом тук е да разбъркаш кашата – лъжат и другите, всички лъжат на лов и на избори. Асен Василев да вземем за пример беше упрекнат в неистина за това, че президентът се срещал с Борисов, което евентуално не е правилно в дословния смисъл, тъй като щеше да се забележи, само че пък наподобява, че някак ГЕРБ и служебното държавно управление синхронизират дейностите си. Така или другояче, лъжата си е неистина и незабавно медийният гранд-оркестър ни вкарва в жанра „ всинца са маскари “.
Политически план на Радев?
Самият Радев мина в кресчендо, нападайки неблагодарните „ шарлатани “ (разбирай: лъжци) от Политическа партия. Впрочем, за какво този човек се конфронтира по този начин гневно с всички остава мистерия. След като размаха пестник на ГЕРБ и след това им елементарни, откакто обиди Движение за права и свободи с въпроса коя им е същинската татковина, той се нахвърли върху Българска социалистическа партия, които го бяха издигнали, в този момент пък невъздържана офанзиви против Политическа партия. Оставаш с усещане, че (въпреки сякаш очакванията му да се сформира правителство) и той е в предизборна акция, въпреки че му е втори мандат и няма към този момент за къде. Вероятно е да готви собствен политически план, само че за какво толкоз овреме, не е ясно.
Във всеки случай служебното му държавно управление се включи в нестихващата предизборна акция с гневни нападки против Петков-Василев. Тук лъжите са от различен порядък - не като това, че Борисов бил построил половин милиард километра автомагистрали. Или че, съгласно дейци на „ Възраждане “, се умирало от ваксини против Ковид. Да ги назовем лъжливи тълкования. Били заварили безпорядък и съсипия в енергетиката. И я оправили героически, та дори свалили цената на енергоизточниците на международните пазари. Или предвиждането, че следващата година страната ще банкрутира и ще би трябвало да се вземат доста милиарди заеми, а то, пусто, никой не ни ги дава. За ГЕРБ ли играят, за хипотетичния президентски план ли - можем единствено да гадаем.
Вижте, демокрацията няма по какъв начин да се отърве от лъжите – те са част от борбата за продобиване на гласоподавателя. Въпросът е по какъв начин да разделим мненията от обстоятелствата съгласно девиза на „ Гардиън “: „ обстоятелствата са свещени, коментарът е свободен “. Значи на една страна растежът на стопанската система, инфлацията, приходите за бюджета, на друга - какво си представяме, че ще стане следващата година съгласно нашите идеологии и предчувствия. Струва ми се, че е извънредно време медиите ни да влязат по-твърдо в тази борба. След всяко нападателно изявление на политик би трябвало да има инспекция: може ли Лукойл да изнася модифицирани артикули, какво отговори Комисията? Вдигна ли телефона Газпром на служебното държавно управление? Наистина ли нула бежанци са минавали през страната по времето на Борисов? Сега са оставени единствено обществените мрежи да поправят обичайните медии, като ревизират обстоятелствата, а както знаем там през днешния ден е джунгла и горко ни, в случай че разчитаме единствено на тях.
Защо сме толкоз търпими към лъжите
Не ми е известна друга страна, в която да са толкоз търпими към лъжата – дали поради комунизма, дали поради богомилството, господ знае. Политик, анализатор, психо-социолог изрича опашати неистини в предаване. И отново го канят. И отново. Заради прословутите „ всички гледни точки “ – или по-точно, тъй като политическите обединения имат някакъв вид феодални права и над общественото пространство. Единствената тематика, поради която бих поканил повторно подобен представител, би било да изясни за какво ни е излъгал и да се извини. Защото ситуацията в действителност е нетърпимо. Или казано другояче – ситуацията е хронично предизборно.
А след самохвалството и нападателните неистини разумно идва ред на митингите. Те към този момент започнаха и явно плашат тези, които биха се заели да ръководят. Моралните митинги против просташките неистини и корупцията. Но също корпоративните митинги за един или различен бранш, ударен от инфлацията. Протести, докарани с рейсове и платени от партийните дотации. А също лъже-патриотични митинги против Европейски Съюз, Македония или Украйна. Не знам какъв брой сили останаха за протестиране, само че методът, по който беше посрещната хартиената коалиция, не предвещава успокоение.
Аз си мисля, че ще е най-добре политическата сила да се насочи към контрола на приближаващите през пролетта избори. Към комисиите, броенето, застъпничеството, видеонаблюдението и всичко останало. Ако всички тези образовани, морално омерзени жители, които мръзнат на жълтите павета, се разпилян по хилядите секции из страната и оказват помощ на неведнъж напълно инцидентните хора, които се хващат с изборна работа, ще успеем да задържим най-малко дребното доверие, което е останало в легитимността на страната ни. Дали сме съумели ще разберем по това, че стартират да понижават предизборните самохвалства и неистини.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по темата
Нараства градусът на самохвалството. Шампион тук е от години Борисов, който още веднъж пусна в послание популярен лаф - бил като аржентинския нападател Меси в политиката. Едни се подиграваха, други одобряваха, само че всички го цитираха. А както знаем, няма неприятна реклама. На партийно равнище Българска социалистическа партия си приписаха всички обществени заслуги на осеммесечния кабинет, Демократична България бяха моралният коректив на нацията, Движение за права и свободи – най-диалогичните (макар че, пусто, никой не беседва обществено с тях!). Нинова основала Радев, Радев пък – сътворил от нищото неблагодарните Петков и Василев.
Агресивни нападки против съперника
В новата медийна констелация обаче партиите по-малко разчитат на саморекламата, повече на нападателните нападки против съперника. Не знам за какво стана по този начин, само че феноменът е изтъкнат на всички места – пропагандата на Тръмп, Путин или Орбан е доста по ефикасна, когато громи сякаш агонизиращата Гей-ропа, в сравнение с когато популяризира личните си достижения. Може би хората през днешния ден по-рано се затварят в балона на личните възгледи, а това, което желаят от медиите, е просто да подхранват предубежденията им. Или пък към този момент не чакаме същинската смяна да пристигна от политиците и колкото повече се ругаят те, толкоз повече злорадстваме.
Преди две години блокът на промените, а и подготвящият се за втори мандат президент упрекваха ГЕРБ в това, че са мафия и разкриваха многочислени злоупотреби - от къщата в Барселона, през признанията на Божков за големи подкупи, дадени на нейни водачи, и се стигне до парите от автомагистралите, изнасяни в чували. При една превзета правосъдна система надали скоро ще научим истината - обръщам внимание на крайните тоналности, в които взе да тече политическият спор у нас към този момент без паузи. Към него пригласят от „ Възраждане “, които не се двоумят да обвинят мейнстрийм-партиите в национално предателство; десните пък виждат президента като съветски сътрудник. Не знам в какво повече могат да се обвинят българските политици: още не са се сетили за педофилските оргии, в каквито американските републиканци заподозряха демократите по време на президентските избори през 2016. Но знае ли човек?
Лъжите, с които ни заливат
Днес така наречен статукво не стопира да ни залива с неистини. Според Борисов по негово време бензинът бил 1,20 лв., а държавното управление на Петков купувало газ от медиатори против комисиони. Когато тематиката се поизтърка, пристигнаха невнятните обвинявания за подготвяното отдаване на българската енергийна система на Джемкорп – не е ясно какво значи това, по тона разбираме, че е нещо ужасно. После пристигна договорът за един милион, заплатен от Банката за развиване – защо, по какъв начин, абе очевидно отново нещо ужасно... После безумните съмнения към машините, които сякаш бяха мадуровки, след това се оказа, че са борисовки, само че по този начин или другояче – и те нещо ужасно (пригласят от Българска социалистическа партия с нелепостите за това, че Кирил Петков държал кода в джоба си и им го предлагал).
Да не приказваме за най-гнусните сюжети, създадени от правилни медии, като пицата с кристали опиат, сякаш носена в Министерски съвет от оня служител на реда, дето умъртви две девойки с колата си (убиец, опиати, оргии, задкулисие – ужасно!). Или хипотетичната любовна история към парапета... Не един път тия неистини бяха разобличавани. Вземете историята за преференцията - отиват майка, татко и наследник да гласоподават за сина и се оказало, че той има единствено две преференции. Майката и бащата „ ще се избият “ кой не е дал своя вот за детето. Само че при инспекция се оказва, че в действителност детето има 10 преференции, само че живописната история, измислена от Борисов, се забива в съзнанието.
Разбира се главен прийом тук е да разбъркаш кашата – лъжат и другите, всички лъжат на лов и на избори. Асен Василев да вземем за пример беше упрекнат в неистина за това, че президентът се срещал с Борисов, което евентуално не е правилно в дословния смисъл, тъй като щеше да се забележи, само че пък наподобява, че някак ГЕРБ и служебното държавно управление синхронизират дейностите си. Така или другояче, лъжата си е неистина и незабавно медийният гранд-оркестър ни вкарва в жанра „ всинца са маскари “.
Политически план на Радев?
Самият Радев мина в кресчендо, нападайки неблагодарните „ шарлатани “ (разбирай: лъжци) от Политическа партия. Впрочем, за какво този човек се конфронтира по този начин гневно с всички остава мистерия. След като размаха пестник на ГЕРБ и след това им елементарни, откакто обиди Движение за права и свободи с въпроса коя им е същинската татковина, той се нахвърли върху Българска социалистическа партия, които го бяха издигнали, в този момент пък невъздържана офанзиви против Политическа партия. Оставаш с усещане, че (въпреки сякаш очакванията му да се сформира правителство) и той е в предизборна акция, въпреки че му е втори мандат и няма към този момент за къде. Вероятно е да готви собствен политически план, само че за какво толкоз овреме, не е ясно.
Във всеки случай служебното му държавно управление се включи в нестихващата предизборна акция с гневни нападки против Петков-Василев. Тук лъжите са от различен порядък - не като това, че Борисов бил построил половин милиард километра автомагистрали. Или че, съгласно дейци на „ Възраждане “, се умирало от ваксини против Ковид. Да ги назовем лъжливи тълкования. Били заварили безпорядък и съсипия в енергетиката. И я оправили героически, та дори свалили цената на енергоизточниците на международните пазари. Или предвиждането, че следващата година страната ще банкрутира и ще би трябвало да се вземат доста милиарди заеми, а то, пусто, никой не ни ги дава. За ГЕРБ ли играят, за хипотетичния президентски план ли - можем единствено да гадаем.
Вижте, демокрацията няма по какъв начин да се отърве от лъжите – те са част от борбата за продобиване на гласоподавателя. Въпросът е по какъв начин да разделим мненията от обстоятелствата съгласно девиза на „ Гардиън “: „ обстоятелствата са свещени, коментарът е свободен “. Значи на една страна растежът на стопанската система, инфлацията, приходите за бюджета, на друга - какво си представяме, че ще стане следващата година съгласно нашите идеологии и предчувствия. Струва ми се, че е извънредно време медиите ни да влязат по-твърдо в тази борба. След всяко нападателно изявление на политик би трябвало да има инспекция: може ли Лукойл да изнася модифицирани артикули, какво отговори Комисията? Вдигна ли телефона Газпром на служебното държавно управление? Наистина ли нула бежанци са минавали през страната по времето на Борисов? Сега са оставени единствено обществените мрежи да поправят обичайните медии, като ревизират обстоятелствата, а както знаем там през днешния ден е джунгла и горко ни, в случай че разчитаме единствено на тях.
Защо сме толкоз търпими към лъжите
Не ми е известна друга страна, в която да са толкоз търпими към лъжата – дали поради комунизма, дали поради богомилството, господ знае. Политик, анализатор, психо-социолог изрича опашати неистини в предаване. И отново го канят. И отново. Заради прословутите „ всички гледни точки “ – или по-точно, тъй като политическите обединения имат някакъв вид феодални права и над общественото пространство. Единствената тематика, поради която бих поканил повторно подобен представител, би било да изясни за какво ни е излъгал и да се извини. Защото ситуацията в действителност е нетърпимо. Или казано другояче – ситуацията е хронично предизборно.
А след самохвалството и нападателните неистини разумно идва ред на митингите. Те към този момент започнаха и явно плашат тези, които биха се заели да ръководят. Моралните митинги против просташките неистини и корупцията. Но също корпоративните митинги за един или различен бранш, ударен от инфлацията. Протести, докарани с рейсове и платени от партийните дотации. А също лъже-патриотични митинги против Европейски Съюз, Македония или Украйна. Не знам какъв брой сили останаха за протестиране, само че методът, по който беше посрещната хартиената коалиция, не предвещава успокоение.
Аз си мисля, че ще е най-добре политическата сила да се насочи към контрола на приближаващите през пролетта избори. Към комисиите, броенето, застъпничеството, видеонаблюдението и всичко останало. Ако всички тези образовани, морално омерзени жители, които мръзнат на жълтите павета, се разпилян по хилядите секции из страната и оказват помощ на неведнъж напълно инцидентните хора, които се хващат с изборна работа, ще успеем да задържим най-малко дребното доверие, което е останало в легитимността на страната ни. Дали сме съумели ще разберем по това, че стартират да понижават предизборните самохвалства и неистини.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ