Играта с ВСС загрубя
Залогът е явен – новият Съвет има рядката опция в идващите пет години да избере и тримата първи в правосъдната система – основен прокурор и ръководителите на двете Върховни съдилища
Макар времевата отдалеченост, при която преди малко приключилите междинното си обучение младежи с уплах чакаха повиквателните заповеди за постъпване в редиците на Българската национална войска да става все по-голяма, методът за респектиране на „ новобранците ” надалеч не е пропуснат и продължава да се възпроизвежда и в наши дни. При това, надалеч оттатък стените на тогавашните казарми. Парадоксалното е, че в ролята на „ старите кучета ” в последно време се пробват да влязат най-големите съперници на казармата от времената на зрелия социализъм, измежду които и такива, чиито родители са съумели да им издействат „ отклонение ” от военна работа или знаят за казармата това, което на маса им е било споделено от татковци, дядовци, вуйчовци, кумци и така нататък
Първите дни на новия 25-членен състав на Висшия правосъден съвет съвсем наподобяват на влизането в казармата на есенния набор новобранци. „ Гонката по правилник ” (както се наричаше разправата в казармата – бел.ред.) против част от членовете на правосъдния съвет стартира още от ден първи, като необичайно за какво, в ролята на въртящите железни верижки „ остарели пушки ” се припознаха шепа „ публицисти ”, трудово заети в „ медиите ”-бухалки на подсъдими олигарси и техни почитатели, които с тъга събраха сред 241 и 255 души на следващия „ марш на безсрамниците ” предходната седмица. А в ролята на комплексирания и злобен ефрейтор, който като новобранец е бил „ дежурен по сапунки ”, неудобно се пробва да влезе не различен, а персонално ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Но колкото и да му се желае на Панов да строява „ бомбетата ”, не му се получава. Вероятно и тъй като е измежду тези от пролетния набор 1971 година, които са съумели да се „ освободят ” от казарма.
С фатмашка надменност, още от встъпването на новите членове на Висш съдебен съвет стартира акция по дискредитирането на част от тях. Без причини, без грам даже съображение за нещо сходно, част от магистратите са „ етикетирани ” за пазители на статуквото, за сметка на други, които небрежно са „ фаворизирани ”. Този факт въобще не би трябвало да се подценява, тъй като една от аргументите за ниското доверие в правосъдната система е използването на проект по делене и уронване на престижа на неуместни членове на Висш съдебен съвет, правосъдни инспектори и настоящи магистрати. Особено дейна е мръсната акция против представляващия Висш съдебен съвет арбитър Боян Магдалинчев. Жалкото е, че против магистрат с 36-годишен стаж в кариерата, минал през всички стъпала на правосъдната система, в това число и като член на Съдебен съвет преди 15 години, през днешния ден дращят „ наемници ” на олигархията, чиято житейска възраст даже не е колкото юридическия стаж на представляващия Висш съдебен съвет. По познатата метода – с недоказани изказвания за смисъла на влезнали в действие правосъдни актове или с манипулативни внушения за професионалните им задължения, част от членовете на кадровия орган са обект на злостна компроматна акция. При състояние, че този Висш съдебен съвет бе определен с директен избор на самите съдии, прокурори и следователи, а членовете на парламентарната му квота са получили поддръжката на конституционно болшинство, което в допълнение издига тяхната легитимност и притежаваните морални и нравствени качества.
Залогът е явен – новият Висш съдебен съвет има рядката опция в идващите пет години да избере и тримата първи в правосъдната система – основен прокурор и ръководителите на двата Върховни съдилища. При това – на единия още в околните дни или седмици, откакто президентът реши да даде на новите кадровици на Темида опция да потвърдят или отхвърлят избора на арбитър Георги Чолаков за ръководител на Върховен административен съд. Пред новия Висш съдебен съвет стои и друга основен кадрови проблем. Назначаването на и.ф. административен началник, а след това и избор на титуляр за ръководител на Софийския градски съд, под паника изоставен от провалилия се Калоян Топалов.
Двата „ празни ” стола във Върховен административен съд и Софийски градски съд, явно, са отключили съвсем до краен лимит апетита на олигархичните кукловоди, адвокатите-лобисти и провалените им магистратски и политически проксита, които през стартиралата грозна акция против новия Висш съдебен съвет се пробват да „ вземат страха ” на задоволително огромна част от състава на Съвета, като даже и да не съумеят да овладеят председателските постове в двете правосъдни инстанции, то най-малко да попречат на избирането на авторитетни и, най-много, самостоятелни експерти за техни ръководители.
В цялостен синхрон с поръчковите „ медии ” на подсъдими олигарси и провалените им политически и магистратски проксита, ръководителят на Върховен касационен съд е привързан в тълкуването на Конституцията, че връщането на указа на президента за избора на ръководител на Върховен административен съд, автоматизирано означавало пускане на нова процедура. На първо място, Румен Радев въобще не е упорствал за нещо сходно. В няколкото си изказвания по тематиката, президентът ясно заявява, че чака да чуе дали и новият Висш съдебен съвет ще препотвърди избора на предходния състав, който избра Георги Чолаков с рекордните за подобен пост 20 гласа „ за ” против единствено пет в интерес на съперника му – арбитър Соня Янкулова. Не би трябвало да се не помни, че за Панов съществува и по-особен претекст за ръководител на Върховен административен съд да бъде определен непосредствен до него магистрат. Преди да бъде определен за ръководител на Върховен касационен съд, Панов бе арбитър във Върховния административен съд. В този смисъл е явна упоритостта на ръководителя на Върховен касационен съд и, най-много, на кукловодите му, да овладеят два от трите „ първи ” поста в правораздаването. Така офанзивите против прокуратурата биха имали двойно по-голяма тежест, а през пълномощията, които Върховен административен съд има по отношение на решенията на изпълнителната и локалната управляващи, ще отвори портал за политически рекет през избрани правосъдни решения. Това кара Панов, с особена устремност, да внушава, че Висш съдебен съвет не би трябвало да прегласува кандидатурата на Георги Чолаков, а непосредствено да започва нова процедура. Нищо, че като прави това, Лозан Панов потъпква личните си апели за уважаване на съдийското самоуправление. Защото е реалност, че Чолаков на няколко пъти получава безапелационната поддръжка на повече от половината си сътрудници от Върховен административен съд, както и на Асоциацията на българските административни съдии.
Апетитът за завземане на територии надалеч не се лимитира до Върховен административен съд, а се разгаря още повече, когато става въпрос за различен основен пост в правораздаването – председателското място в Софийски градски съд. И няма по какъв начин да е друго – от този съд олигархът Огнян Донев чака (оправдателно) решение по делото за неплащането на над 63 млн. лева налози, а олигархът Иво Прокопиев се надява, че състав на Софийски градски съд ще върне на прокуратурата делото за престъпната приватизация на държавния дял в размер на 33% на едно от трите ЕРП-та. Заради това и макар, че би трябвало да понесе отговорност за титаничния неуспех и позорно бягство на досегашния началник на Софийски градски съд Калоян Топалов, който бранеше от инспекции на Висш съдебен съвет, Панов настойчиво натрапва своя кандидатура за и.ф. на ръководител на Градския съд. Така кукловодите на Панов, от една страна, ще могат да заметат наследството на Топалов, а друга – ще трасират пътя за новия административен началник на Градския съд. Ключов пост в магистратурата, който политизираната върхушка на Съюза на съдиите в България, сигурно, и този път няма да пропусне да се опита да овладее.
Членовете на Висшия правосъден съвет не са новобранци в казармата, в очакване на първия отпуск след полагането на клетва, с цел да разрешат да бъдат страхувани и профилактирани, като вместо със „ сапунки ”, ги плашат с оскърбителен акции и „ професионални ” митинги, на които към този момент участват повече провалени някогашни политици и проверявани за нередности магистрати, в сравнение с елементарни жители. Новият Висш съдебен съвет би трябвало доста ясно да даде знак на задкулисието и да прекърши опитите за прикрит и очевиден напън и шантаж. Колкото по-бързо и изрично го направи, толкоз по-малко ще са вредите върху имиджа на правосъдната система. Само по този начин новият Висш съдебен съвет ще опита да избегне ориста на предходните кадровици, които дотолкоз бяха привикнали с компроматната акция против тях, че най-после даже се изненадваха, в случай че някоя от „ бухалките ” бе пропуснала да ги включи в следващия памфлет.
Същевременно е ясно, че и в този Висш съдебен съвет олигархията съумя да вкара не един и двама кадровици в „ държавното управление на правосъдната власт ” и това доста скоро ще стане ясно, само че също по този начин е ноторен факт, че обществото от дълго време не желае и да чуе за лобитата в правосъдната система, а желае дейно правораздаване – бързо и заслужено. Защото, до момента в който тези дни „ ефрейтор Панов ” се пробва да извърши следващите поръчки на старшинките, които намират сполучливо преобразяване в олигархични кукловоди, Наказателната гилдия на ръководения от номиналния „ арбитър №1 ” Върховен касационен съд излезе с тълкувателно решение, съгласно което, в случай че футболни хулигани или професионални протестъри разрушават публично имущество и влязат във физически конфликти с органите на реда, то те могат да се разминат единствено с санкция, а наказателна отговорност въобще не би трябвало да им се търси. Само си представете, какво би се случило, в случай че хулигани стартират да бият американски служители на реда или даже испански. Ето я очевидната разлика, която въобще не се отнася до мястото на държавното обвиняване в или отвън правосъдната власт, а до опцията у нас правораздаването да е фиктивно за олигархични кръгове, чийто издания от дълго време са се трансформирали в ПР-агенции на подвластни магистрати.
Безнаказаността е надалеч по-големият проблем на българското правораздаване от упоритостите на олигархията да владее основни съдилища и да унищожи прокуратурата. Това би трябвало да покаже, че знае и новият Висш съдебен съвет. От болшинството в него се чака доста скоростно да вземе радикални ограничения, с цел да се приключи политизирането на правосъдната система и кадровите упоритости на шепа подвластни магистрати и техните кукловоди. Заради това – най-добре би било, в случай че „ новобранците ” във Висш съдебен съвет вземат и провеждат едно уместно „ изпращане ” на „ ефрейтор Панов ”, предварително с УВО 2017…
Макар времевата отдалеченост, при която преди малко приключилите междинното си обучение младежи с уплах чакаха повиквателните заповеди за постъпване в редиците на Българската национална войска да става все по-голяма, методът за респектиране на „ новобранците ” надалеч не е пропуснат и продължава да се възпроизвежда и в наши дни. При това, надалеч оттатък стените на тогавашните казарми. Парадоксалното е, че в ролята на „ старите кучета ” в последно време се пробват да влязат най-големите съперници на казармата от времената на зрелия социализъм, измежду които и такива, чиито родители са съумели да им издействат „ отклонение ” от военна работа или знаят за казармата това, което на маса им е било споделено от татковци, дядовци, вуйчовци, кумци и така нататък
Първите дни на новия 25-членен състав на Висшия правосъден съвет съвсем наподобяват на влизането в казармата на есенния набор новобранци. „ Гонката по правилник ” (както се наричаше разправата в казармата – бел.ред.) против част от членовете на правосъдния съвет стартира още от ден първи, като необичайно за какво, в ролята на въртящите железни верижки „ остарели пушки ” се припознаха шепа „ публицисти ”, трудово заети в „ медиите ”-бухалки на подсъдими олигарси и техни почитатели, които с тъга събраха сред 241 и 255 души на следващия „ марш на безсрамниците ” предходната седмица. А в ролята на комплексирания и злобен ефрейтор, който като новобранец е бил „ дежурен по сапунки ”, неудобно се пробва да влезе не различен, а персонално ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Но колкото и да му се желае на Панов да строява „ бомбетата ”, не му се получава. Вероятно и тъй като е измежду тези от пролетния набор 1971 година, които са съумели да се „ освободят ” от казарма.
С фатмашка надменност, още от встъпването на новите членове на Висш съдебен съвет стартира акция по дискредитирането на част от тях. Без причини, без грам даже съображение за нещо сходно, част от магистратите са „ етикетирани ” за пазители на статуквото, за сметка на други, които небрежно са „ фаворизирани ”. Този факт въобще не би трябвало да се подценява, тъй като една от аргументите за ниското доверие в правосъдната система е използването на проект по делене и уронване на престижа на неуместни членове на Висш съдебен съвет, правосъдни инспектори и настоящи магистрати. Особено дейна е мръсната акция против представляващия Висш съдебен съвет арбитър Боян Магдалинчев. Жалкото е, че против магистрат с 36-годишен стаж в кариерата, минал през всички стъпала на правосъдната система, в това число и като член на Съдебен съвет преди 15 години, през днешния ден дращят „ наемници ” на олигархията, чиято житейска възраст даже не е колкото юридическия стаж на представляващия Висш съдебен съвет. По познатата метода – с недоказани изказвания за смисъла на влезнали в действие правосъдни актове или с манипулативни внушения за професионалните им задължения, част от членовете на кадровия орган са обект на злостна компроматна акция. При състояние, че този Висш съдебен съвет бе определен с директен избор на самите съдии, прокурори и следователи, а членовете на парламентарната му квота са получили поддръжката на конституционно болшинство, което в допълнение издига тяхната легитимност и притежаваните морални и нравствени качества.
Залогът е явен – новият Висш съдебен съвет има рядката опция в идващите пет години да избере и тримата първи в правосъдната система – основен прокурор и ръководителите на двата Върховни съдилища. При това – на единия още в околните дни или седмици, откакто президентът реши да даде на новите кадровици на Темида опция да потвърдят или отхвърлят избора на арбитър Георги Чолаков за ръководител на Върховен административен съд. Пред новия Висш съдебен съвет стои и друга основен кадрови проблем. Назначаването на и.ф. административен началник, а след това и избор на титуляр за ръководител на Софийския градски съд, под паника изоставен от провалилия се Калоян Топалов.
Двата „ празни ” стола във Върховен административен съд и Софийски градски съд, явно, са отключили съвсем до краен лимит апетита на олигархичните кукловоди, адвокатите-лобисти и провалените им магистратски и политически проксита, които през стартиралата грозна акция против новия Висш съдебен съвет се пробват да „ вземат страха ” на задоволително огромна част от състава на Съвета, като даже и да не съумеят да овладеят председателските постове в двете правосъдни инстанции, то най-малко да попречат на избирането на авторитетни и, най-много, самостоятелни експерти за техни ръководители.
В цялостен синхрон с поръчковите „ медии ” на подсъдими олигарси и провалените им политически и магистратски проксита, ръководителят на Върховен касационен съд е привързан в тълкуването на Конституцията, че връщането на указа на президента за избора на ръководител на Върховен административен съд, автоматизирано означавало пускане на нова процедура. На първо място, Румен Радев въобще не е упорствал за нещо сходно. В няколкото си изказвания по тематиката, президентът ясно заявява, че чака да чуе дали и новият Висш съдебен съвет ще препотвърди избора на предходния състав, който избра Георги Чолаков с рекордните за подобен пост 20 гласа „ за ” против единствено пет в интерес на съперника му – арбитър Соня Янкулова. Не би трябвало да се не помни, че за Панов съществува и по-особен претекст за ръководител на Върховен административен съд да бъде определен непосредствен до него магистрат. Преди да бъде определен за ръководител на Върховен касационен съд, Панов бе арбитър във Върховния административен съд. В този смисъл е явна упоритостта на ръководителя на Върховен касационен съд и, най-много, на кукловодите му, да овладеят два от трите „ първи ” поста в правораздаването. Така офанзивите против прокуратурата биха имали двойно по-голяма тежест, а през пълномощията, които Върховен административен съд има по отношение на решенията на изпълнителната и локалната управляващи, ще отвори портал за политически рекет през избрани правосъдни решения. Това кара Панов, с особена устремност, да внушава, че Висш съдебен съвет не би трябвало да прегласува кандидатурата на Георги Чолаков, а непосредствено да започва нова процедура. Нищо, че като прави това, Лозан Панов потъпква личните си апели за уважаване на съдийското самоуправление. Защото е реалност, че Чолаков на няколко пъти получава безапелационната поддръжка на повече от половината си сътрудници от Върховен административен съд, както и на Асоциацията на българските административни съдии.
Апетитът за завземане на територии надалеч не се лимитира до Върховен административен съд, а се разгаря още повече, когато става въпрос за различен основен пост в правораздаването – председателското място в Софийски градски съд. И няма по какъв начин да е друго – от този съд олигархът Огнян Донев чака (оправдателно) решение по делото за неплащането на над 63 млн. лева налози, а олигархът Иво Прокопиев се надява, че състав на Софийски градски съд ще върне на прокуратурата делото за престъпната приватизация на държавния дял в размер на 33% на едно от трите ЕРП-та. Заради това и макар, че би трябвало да понесе отговорност за титаничния неуспех и позорно бягство на досегашния началник на Софийски градски съд Калоян Топалов, който бранеше от инспекции на Висш съдебен съвет, Панов настойчиво натрапва своя кандидатура за и.ф. на ръководител на Градския съд. Така кукловодите на Панов, от една страна, ще могат да заметат наследството на Топалов, а друга – ще трасират пътя за новия административен началник на Градския съд. Ключов пост в магистратурата, който политизираната върхушка на Съюза на съдиите в България, сигурно, и този път няма да пропусне да се опита да овладее.
Членовете на Висшия правосъден съвет не са новобранци в казармата, в очакване на първия отпуск след полагането на клетва, с цел да разрешат да бъдат страхувани и профилактирани, като вместо със „ сапунки ”, ги плашат с оскърбителен акции и „ професионални ” митинги, на които към този момент участват повече провалени някогашни политици и проверявани за нередности магистрати, в сравнение с елементарни жители. Новият Висш съдебен съвет би трябвало доста ясно да даде знак на задкулисието и да прекърши опитите за прикрит и очевиден напън и шантаж. Колкото по-бързо и изрично го направи, толкоз по-малко ще са вредите върху имиджа на правосъдната система. Само по този начин новият Висш съдебен съвет ще опита да избегне ориста на предходните кадровици, които дотолкоз бяха привикнали с компроматната акция против тях, че най-после даже се изненадваха, в случай че някоя от „ бухалките ” бе пропуснала да ги включи в следващия памфлет.
Същевременно е ясно, че и в този Висш съдебен съвет олигархията съумя да вкара не един и двама кадровици в „ държавното управление на правосъдната власт ” и това доста скоро ще стане ясно, само че също по този начин е ноторен факт, че обществото от дълго време не желае и да чуе за лобитата в правосъдната система, а желае дейно правораздаване – бързо и заслужено. Защото, до момента в който тези дни „ ефрейтор Панов ” се пробва да извърши следващите поръчки на старшинките, които намират сполучливо преобразяване в олигархични кукловоди, Наказателната гилдия на ръководения от номиналния „ арбитър №1 ” Върховен касационен съд излезе с тълкувателно решение, съгласно което, в случай че футболни хулигани или професионални протестъри разрушават публично имущество и влязат във физически конфликти с органите на реда, то те могат да се разминат единствено с санкция, а наказателна отговорност въобще не би трябвало да им се търси. Само си представете, какво би се случило, в случай че хулигани стартират да бият американски служители на реда или даже испански. Ето я очевидната разлика, която въобще не се отнася до мястото на държавното обвиняване в или отвън правосъдната власт, а до опцията у нас правораздаването да е фиктивно за олигархични кръгове, чийто издания от дълго време са се трансформирали в ПР-агенции на подвластни магистрати.
Безнаказаността е надалеч по-големият проблем на българското правораздаване от упоритостите на олигархията да владее основни съдилища и да унищожи прокуратурата. Това би трябвало да покаже, че знае и новият Висш съдебен съвет. От болшинството в него се чака доста скоростно да вземе радикални ограничения, с цел да се приключи политизирането на правосъдната система и кадровите упоритости на шепа подвластни магистрати и техните кукловоди. Заради това – най-добре би било, в случай че „ новобранците ” във Висш съдебен съвет вземат и провеждат едно уместно „ изпращане ” на „ ефрейтор Панов ”, предварително с УВО 2017…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ