Залисан с изпълнението на мечтата си да върне казармата в

Залисан с осъществяването на фантазията си да върне казармата в България, вицепремиерът и боен министър Красимир Каракачанов забави леко реализирането на друга от революционните си хрумвания – включването на армията в защитата на публичния ред.

През септември предходната година Каракачанов стартира опцията армията да се включи в защитата на европредседателството, като тогава заяви че дружно военното и вътрешното министерство ще приготвят специфични законови промени, които да дадат опция да се употребява армията в съответни интервенции против престъпността и при защитата и запазване на публичния ред.

Три месеца по-късно обаче такива промени към момента липсват. В отговор на въпрос на Меdiapool oт Министерството на защитата оповестиха, че вероятно сходни промени ще има през втората половина на годината.

Дотогава би трябвало да се проучват плануваните за идващите години запаси и вероятните промени на въоръжените сили, след което да се приготви повсеместен пакет промени в Закона за защитата и въоръжените сили, част от който да са и текстовете за включването на армията в опазването на публичния ред.

Как се стигна до тук?

Въпреки неналичието на явен законов правилник обаче армията към този момент два пъти беше включена в полицейски задачи – в задържането на обвинения за убийството на жена си през септември и в издирването на обвинения за шесторното ликвидиране в Нови Искър при започване на тази година.

След първия случай Каракачанов бе мощно подложен на критика, в това число от президента и висш главнокомандващ Румен Радев, че е изпратил армията в нарушаване на закона.

Тогава МО оправда присъединяване на армията в акцията с член 57 от ЗОВС, който дава опция въоръжените сили да оказват подпомагане на органите за сигурност в битката им против разпространение на оръжия за всеобщо заличаване, противозаконен трафик на оръжие, тероризъм и други.

Не е ясна бъдещата роля на армията

За да излезе от обстановката, Красимир Каракачанов стартира концепцията за включването на армията даже в защитата на българското ротационно европредседателство, което стартира при започване на годината.

Засега не е ясно по какъв начин тъкмо Каракачанов си показва присъединяване на армията в защитата на публичния ред.

В спокойно време сходни ограничения нормално се подхващат при изключителни условия, както да вземем за пример във Франция след терористичните атентати, когато 10 000 военни с камуфлажни униформи бяха изведени по улиците на столицата и огромните градове, с цел да се усещат хората по-спокойни за сигурността си.

Подобна обстановката обаче в България няма.

Каракачанов евентуално си показва, че военните може да бъдат употребявани против безредици в ромските махали, при митинги, против футболни хулигани и други сходни обстановки, за които сега дава отговор полицията.

Ангажирането на армията с опазването на публичния ред обаче би довело до сериозна смяна на цялостната философия на бранша за сигурност, връщайки ни към (очевидно непреодоляното все още) мислене, особено за времената преди 1989 година, което се въплъщава от скандалната имитация на Петър Младенов " Най-добре танковете да дойдат ".

Какво реализират тези хрумвания?

Периодичното лансиране на сходни гръмки хрумвания, като изкарването на армията по улиците или връщането на казармата, разводняват дебата за положението на армията и отклоняват вниманието от действителните проблеми.

А те са: въоръжените сили са в кадрови колапс, техниката и въроъжението им са остаряли и най-вече руски.