Заличаването на Висшия съдебен съвет в настоящия му вид и

Заличаването на Висшия правосъден съвет в сегашния му тип и заместването му с два нови органа е изменение на формата на държавно ръководство, защото трансформира цялата правосъдна власт и не може да бъде признато от нормално Народно заседание. Това се споделя в позиция на Асоциацията на прокурорите в България, която беше публикувана часове преди съвещанието на специфичната парламентарна комисия за промени в Конституцията.

Разделянето на Висш съдебен съвет, който действително е държавното управление на правосъдната власт, е посочено като извънредно значима смяна в главния закон от ръководещото болшинство като крайната цел е по-голяма самостоятелност и самоуправление на съдиите. В тази връзка прокурорите оферират пленумът на Висш съдебен съвет да бъде лишен от някои пълномощия, свързани с избора на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Част от тях плануват ограничение на президента при сформиране на служебно държавно управление

„ Отделянето на съдиите от прокурорите и следователите неизбежно изолира и капсулира техните общности и основава условия за опълчване сред тях, което неизбежно поврежда тяхната успеваемост. Конституционното им предопределение е дружно да обезпечават върховенството на правото и отбраната на правата на жителите и юридическите лица, а не да си съперничат ”, пишат още държавните обвинители.

Асоциацията се афишира и против предлагането прокурорският съвет да се състои от 10 членове, от които 1 по право (Главния прокурор), 6 избирани от Народното събрание, които не са настоящи прокурори или следователи, и единствено 3 избирани директно от прокурорите и следователите.

„ Комбинацията от малобройността на Прокурорския съвет, численото превъзходство на членове, които не са настоящи прокурори или следователи, численото превъзходство на членове, определени не от прокурорите и следователите, значи не просто очистване на самоуправлението, а оттова и на независимостта на прокуратурата. Тя обезпечава политически диктат върху нея ”, настояват от Асоциацията на прокурорите в България.

Без Движение за права и свободи измененията няма по какъв начин да минат, нужни са 160 гласа, уточни той

Държавните обвинители оферират мандатът на основния прокурор да бъде един и да бъде понижен от 7 на 5 години. Те се афишират срещу концепцията против концепцията за опцията на два мандата по 5 години.

„ Промяната съдържа капацитет да увеличи успеваемостта на Главния прокурор и да понижи рисковете от автократизация на длъжността и поява на токсично ръководство на системата “, написа в документа.

Особено значимо съгласно АПБ е да се резервира опцията прокуратурата да прави по този начин наречения контрол за правда. Това са случаите, в които държавното обвиняване се демонстрира като юрист на страната и нападна в съда актове на държавни органи, които смята за незаконосъобразни.

„ Това пълномощие е единствена гаранция, че няма да останат в действие незаконосъобразни актове, при които няма директно наранена страна, която да ги оспори, и по този начин дефинитивно да задължават правните субекти да им се подчиняват в прорез със закон и отвън правосъден надзор ”, изясняват прокурорите.

Според тях премахването на пълномощието основава асиметрия сред изпълнителната власт, на чиито актове в такава догадка няма кой да противодейства, спрямо останалите две управляващи, чиито актове се управляват.