Откриха ли учените начин да изтриват лошите спомени
Заличаването на нежеланите мемоари е към момента в областта на научната фантастика, само че откриватели от Weizmann Institute са съумели да изтрият един тип мемоари от лабораторни мишки.
В проучване, оповестено в сп. Nature Neuroscience, учените съумели да изключват един невронен механизъм, чрез който страшните мемоари се образуват в мозъка на мишките. След процедурата, мишките възвърнали предходното си държание (когато още не били изпитали страха), „ забравяйки “, че преди този момент са били изплашени.
Един ден, това изследване може да помогне за премахването на травматични мемоари при хората – да вземем за пример при хора, които страдат от посттравматично стресово разстройство (ПТСР). „ Мозъкът е доста добър в това да основава нови мемоари, когато те са свързани със мощни прочувствени прекарвания, като да вземем за пример наслаждение или боязън “, споделя ръководителят на научния екип – доктор Офер Ижхар. „ Ето за какво е по-лесно да се запомнят неща, за които сте загрижени – без значение дали те са положителни или неприятни. Но това е, също по този начин повода травматичните събития да бъдат запомнени за доста дълго време, застрашавайки хората от развиването на ПТСР.
В изследването научните сътрудници доктор Одед Клавир (понастоящем откривател към University of Haifa) и доктор Матиас Приге – и двамата част от лабораторията на Ижхар в департамента по невробиология, дружно с сътрудника си професор Рони Паз и дипломанта Айелет Сарел, изследвали взаимоотношението сред два обособени дяла на основния мозък – бадемовидното тяло (т.нар. амигдала) и префронталния кортекс.
Амигдалата играе основна роля в управлението на страстите, а префронталният кортекс е виновен най-много за когнитивните функционалности и за съхранението на спомените в дълготрайната памет.
Предишни проучвания са посочили, че взаимоотношението сред тези два дяла на мозъка способстват образуването и съхранението на неприятните мемоари, както и че тези взаимоотношения са изложени на риск при хората, страдащи от ПТСР. В същото време, конкретните механизми, стоящи зад тези взаимоотношения, не били известни.
В новото изследване откривателите първо употребявали генно модифициран вирус, с цел да маркират тези неврони на амигдалата, които комуникирали с префронталния кортекс. След това, употребявайки различен вирус, учените сложили ген, който кодирал сензитивен към светлината протеин в тези неврони.
Когато насочили светлина към мозъка, единствено невроните, съдържащи този светлочувствителен протеин, се задействали. Тези операции, принадлежащи към оптогенетиката (похват, проучен доста задълбочено в лабораторията на Ижхар), помогнали на учените да задействат единствено тези неврони на амигдалата, които си взаимодействат с кортекса, а по-късно съумели да набележат невроните на кортекса, които получавали информация от тези светлочувствителни неврони.
Веднъж щом постигнали акуратен надзор над клетъчните взаимоотношения в мозъка, учените почнали да изследват държанието: за мишките, които са по-малко страхливи, е по-вероятно да се впускат в завършения и проучване на близките места, в сравнение с останалите. Когато животинките били подложени на външни дразнители, предизвикващи боязън, се появявала една мощна вълна от взаимоотношения сред амигдалата и кортекса. За мишките, чиито мозъци проявявали сходно взаимоотношение, било по-вероятно да запазят спомен за тествания боязън и изглеждали уплашени всякога, когато чуели звука, който преди бил съпътствал плашещите външни дразнители.
И най-после, с цел да конкретизират по какъв начин това взаимоотношение спомага за образуването и стабилността на спомените, учените създали новаторски оптогенетичен метод, чиято цел била да отслаби връзката сред амигдалата и кортекса, употребявайки серии от повтарящи се светлинни импулси.
И в действителност – един път щом връзката била отслабена, мишките повече не показали признаци, че се опасяват, чувайки звука. Очевидно, намаляването на интензитета на взаимоотношение сред амигдалата и кортекса е съумяло да дестабилизира или даже да унищожи загатна за страха.
Ижхар споделя: „ Нашето изследване се концентрира върху един фундаментален въпрос в неврологията: Как тъкмо мозъкът преобразува страст в спомен? Но един ден нашите открития може да оказват помощ да бъдат създадени по-добри лечения, съсредоточаващи се върху връзките сред амигдалата и префронталния кортекс, с цел да могат да се отстранен признаците на страха и да бъдат излекувани сходни видове разстройства. “
