Залети сме от китайски стоки. Къпем се на гръцкото море.

Залети сме от китайски артикули. Къпем се на гръцкото море. Пенсиите ни – по швейцарското предписание. Денонощно - турски филми. Имаме си и украински бежанци. Най-евтината наденица – македонска. Глезим се рядко с това миризливо френско сирене. А, като стана дума за френско, то и френската обич не ни подмина. Както и някакви африкански болести, несъмнено. Купона започваме с финландка водка и приключваме с ирландско уиски. По средата – виенски шницел, на фона на сръбска музика. Много настояща стана прическата канадска морава. Босовете карат немски джипове. Снобите смучат кубински пури. По магазините – от полски картофи през латвийски шпроти до аржентинско вино.

Харесваме еврейските вицове. Моряците ни - под флага на Малта. Футболистите – равни на Гибралтар. Обучаваме студентите на половината Африка. И газ чакаме чак от Америка. Берем британски ягоди. Внасяме чешка бира. В Италия има по-малко пицарии. Най-много емигранти – в Испания. Босовете – в Дубай. Иначе циганията ни е целогодишно. Кроим си византийски номера. И албанският реотан загрява по-бързо от нашите политици. Ами родното? Българското гостолюбие гълта пушека на българския дебелоглав. Държавата се разпада като Римската империя. Въобще животът е сложен - още не сме се оплакали единствено на арменския поп. Точно тук ще ме пустосат русофилите – за какво няма нищо съветско? Има, несъмнено, само че не са толкоз значими съветската салата, съветската водка, нито даже съветските монументи. Знам, че ще кажат за съветските шпиони… Най-лошото обаче е друго! Животът ни, животът ни… е съветска рулетка…

Валентин Димитров