Залага се нов, рекорден за България дълг, а по-важният въпрос

Залага се нов, рекорден за България дълг, а по-важният въпрос е дали ще можем да вземем пари назаем, има ли от кое място
" 1,8% - това е оптимистичният вид за растежа на стопанската система. Българска народна банка да вземем за пример предвижда 0,4% растеж. Това е положителен реален вид. Има и разновидности с криза, които са още по-страшни. Това, което демонстрира държавното управление, не е най-страшното нещо. "
 
Това сподели в изявление за БНР икономистът Васил Караиванов, учител в Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".

Залага се нов, рекорден за България дълг, а по-важният въпрос е дали ще можем да вземем пари назаем, има ли от кое място. Само преди няколко месеца Англия, шестата стопанска система в света, не можа да вземе дълг на пазарите и се наложи централната банка да прави изключителна интервенция, която не е правена десетилетия, изясни икономистът.
 
" Всякакви сюжети са вероятни. Все още сме в полето на сюжетите. Самият бюджет и проект. В момента имаме проект за проект. В момента по-скоро сме в полето на разискване на вид – един по-страшен, различен по-страшен, само че все ни бягат по-важните неща ", разяснява Васил Караиванов в предаването " Преди всички ".
 
" Парите за финансови вложения ще зависят от пакет закони, които Народното събрание би трябвало да одобри – за ПВУ. Първият транш пристигна, само че идващите траншове са пленник на работата на Народното събрание ", уточни той.

Според него сега сме изправени пред алтернативата дали да имаме тежка година, а по-късно да имаме " от малко малко нетежки години, да има релативно постоянна финансова дисциплинираност ", или " да допуснем огромния недостиг – било 6,4%, било по-голям %, може да скокне и на 7, и на 8 ".
 
При огромен недостиг тази година няма да имаме санкции от Европейска комисия, само че " потегля инерция, от която доста мъчно можем да се върнем ". Допълнително ще има и наказания от Европейска комисия и ще намалеят парите от фондовете, предизвести специалистът.

При връщане на общоприетата ставка на Данък добавена стойност от 20% за всички и за всичко, това няма да е задоволително, добави Караиванов. Ако депутатите не желаят да вдиган налози, би трябвало да се режат разноски, разясни той.

Според него следва да отпадне нарастването на пенсиите от 1 юли.

" Еврозоната най-рано след 5-6-7 години, в случай че изобщо ", акцентира той, запитан какъв брой се отдалечаваме от еврозоната с сегашния бюджетен недостиг. Отдавна е изтекло времето на преференциалните налози, безапелационен е преподавателят.

Трябва да се уточняват и прегледат още веднъж както приходната, по този начин и разходната част на бюджета, съобщи пред БНР Виолета Иванова от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. Тя изрази безапелационна позиция против орязване на приходите.

" Има задоволително буфери за балансиране на бюджета. Първо би трябвало да приказваме за увеличение на приходната част, а да не пипаме разходната част за перото " работни заплати ". Да се орязват пенсии и работни заплати е неприемливо. Ще се сътвори напрежение и съществени разтърсвания в секторите. "
 
Само България и Унгария са с 10% налог облага, в Европейски Съюз се приготвя инструкция, която предлага корпоративният налог да е най-малко 15%, означи синдикалният специалист. 
 
Ако се усили налог облага, могат да дойдат повече от 2,5 милиарда доходи, счита Иванова.   " Напълно отхвърляме вид 22%, по този метод ще бъдат натоварени крайните консуматори ", посочи тя по отношение на предлагането да се вдигне Данък добавена стойност. Чака ни тежка година, заключи Виолета Иванова.