Зала „България“ прие едно от онези събития, които трудно се

Зала „ България “ одобри едно от тези събития, които мъчно се побират в общоприетата рамка на концертната вечер, разясниха пред Българска телеграфна агенция фенове и в акомпанимент на Софийската филхармония . На 11 юни вечерта на сцената бе Иво Погорелич – актьор, за който се счита, че думата „ интерпретация “ рядко значи нещо предвидимо.

В програмата бе Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов – произведение, родено след тежка персонална рецесия на композитора и трансформирало се в един от знаците на сантименталната традиция.

ПОГОРЕЛИЧ – ИНСТИТУЦИЯ, КОЯТО НЕ съдебна експертиза ПОВТАРЯ

„ Погорелич от дълго време е институция, само че е една друга институция от тези, които ние си представяме, тъй като във времето хората привикват с метода, по който възприемат музиката. При Погорелич е друго “, споделя пред Българска телеграфна агенция Найден Тодоров.

„ Той възприема музиката всякога друго, като нещо живо, което се развива дружно с живота “, споделя диригентът. И тъкмо това съгласно него прави осъществяванията му по едно и също време въздействащи и от време на време спорни. Публиката постоянно реагира полярно – сред екстаз и въпроса: „ Наистина ли по този начин е написано? “.

Но за Тодоров точно сходно напрежение е същината: „ Това е едно от най-красивите неща в осъществяванията на Погорелич. При него музиката живее на момента, тя не е нещо, което е написано един път и към този момент стои по този метод “.

РЕПЕТИЦИЯТА КАТО ИЗПИТ

В работата с Погорелич, признава диригентът, има нещо изключително дисциплиниращо. „ Всеки път се усещам като на изпит “, споделя той.

„ Защото във времето, когато обещано произведение се извършва избран брой пъти, рутината навлиза в осъществяването. И това се случва и с мен, с всеки музикант, случва се и със Софийската филхармония. Разбира се, това си има и позитивните моменти, тъй като рутината ни дава една сигурна непоклатимост. Но музиката е всичко друго, само че не е сигурност и непоклатимост. Музиката би трябвало да бъде живо развиване “, добавя маестрото.

По думите му всякога, когато Погорелич пристигна, „ обръща нашите показа за творбите, които свири, с хастара на открито “.

ЖИВИЯТ РАХМАНИНОВ

Вторият концерт на Рахманинов е измежду най-изпълняваните творби в репертоара и точно по тази причина – най-лесно предразположен на инерция. Традицията, споделя Тодоров, последователно се наслагва върху партитурата и я трансформира в нещо съвсем „ приключено “, закрепено.

Иво Погорелич обаче влиза в нея като в чужд терен. „ Той е извърнат с главата надолу “, споделя диригентът за метода, по който пианистът работи още на подготовките. Въпросите му са директни, от време на време обезоръжаващо елементарни: Защо се забавя тук, в случай че това не е записано? Ако Рахманинов не го е написал, за какво да се прави?...

Това е метод, който не отхвърля традицията, само че я слага под подозрение в действително време. Резултатът е осъществяване, което „ диша и живее “ и „ в никакъв случай не е непрекъсната в същността си “.

ЗА МУЗИКАТА И ЖИВОТА, И РАЗБИТИТЕ ОЧАКВАНИЯ ...

Според маестро Тодоров методът, по който Погорелич интерпретира музиката, е директно обвързван с метода, по който живее. Няма закрепена версия даже на едно и също произведение.

„ Фактът, че през днешния ден ще изсвири концерта по избран метод, не значи, че след два месеца ще бъде същият “, отбелязва той. Това прави всяка поява на сцената не повтаряне, а нов опит.

Да се опише Погорелич в три думи? Въпросът се оказва подвеждащ. Защото, както акцентира Тодоров, по-интересното е не по какъв начин да бъде показан, а по какъв начин да бъде посрещнат. Публиката идва с упования – изключително когато слуша класическа музика. Но при Погорелич тези упования неизбежно се разместват.

„ Каквито и упования да има човек, те ще бъдат разрушени “, споделя диригентът. И това не е провокация, а принцип на битие на сцената.

Тодоров прави и по-широко съпоставяне – сред музика и математика: „ Една от огромните разлики сред музиката и математиката е, че в математиката 2 и 2 постоянно прави 4. В музиката доста зависи какъв е денят, какво ни е настроението, какъв брой сме работили, какви са хората, с които работим, каква е публиката, за която свирим. Резултатът от това какъв брой прави 2 и 2, може да бъде доста друг. И при Погорелич това е най-видимо. При хора от вида на Погорелич, резултатът от 2 и 2 или 5 и 5, е резултат от днешния ден, от това какво се случва по света, какво се случва в неговия живот, какво се случва на сцената в този миг и какво е отношението му към публиката в този миг “.

ДИАЛОГЪТ СЪС СОФИЯ

В края на подготовките идва и непредвиден жест на самопризнание. Иво Погорелич отбелязва смяната в звука на оркестъра през годините.

Найден Тодоров споделя: „ Понеже неговата интерпретация постоянно е друга и това нас ни прави да сме несигурни, аз го попитах на подготовката може ли да повторим няколко места. Той се съгласи, само че сподели: „ Защо да ги повторим? Вижда се, че вие познавате музиката идеално “.

Пред сътрудниците си от Софийската филхармония, световноизвестният пианист е споделил и още нещо: „ С всяко мое идване в София, аз откривам разлика в звука на оркестър, който става все по-мек и все по-благороден “.