От премиерата си през 2018 година до днес Mamma Mia!

От премиерата си през 2018 година до през днешния ден Mamma Mia! на Софийската опера и балет продължава да притегля хиляди фенове, които освен изпълват салона, само че постоянно се връщат за втори и трети път. Девет години след първите представления, мюзикълът по песните на именитата група ABBA остава едно от най-търсените заглавия в столичния плакат, споделиха пред Българска телеграфна агенция актьори от трупата.

„ Да, това е изумително, в действителност. Мисля, че е едно от най-търсените заглавия в софийския плакат. Вече девето лято следва да изиграем тези представления “, разяснява солистът Боян Арсов . За него тайната на триумфа се крие в съчетанието на няколко значими детайла – музиката, историята и театралното влияние.

„ Със сигурност, в основата е музиката на ABBA, която всички доста обичаме и слушаме. Прекрасният сюжет, тази сантиментална история на гръцки остров, вълнуващата режисура на маестро Карталов и изобщо целият екип, цялата сила, която струи от сцената. Наистина публиката го търси доста и хората се връщат по два-три пъти да го гледат. Сякаш лятото не може да мине без Mamma Mia! “, добавя артистът.

Сходно е и чувството на Весела Янева , която дефинира спектакъла като един от безспорните любимци на публиката: „ През 2018 година беше премиерата на Mamma Mia! Обяснявам си го с това, че е един от най-любимите спектакли на нашата аудитория. Това е потвърдено. Може би, съвсем един милион души към този момент са видели този мюзикъл. Идват втори, трети път. За нас е огромно вдъхновение това публиката ни да се връща “.

ЖИВ СПЕКТАКЪЛ

В театъра постоянно се счита, че с времето представленията стартират да губят част от първичния си заряд. При Mamma Mia! обаче изпълнителите настояват противоположното.

„ Това е един жив театър, който сигурно се развива във времето “, споделя Янева. По думите ѝ няма различен подобен: „ На нашата сцена има повече от 100 представления. Така че сигурно всякога има друг живот в него. Всеки път публиката го приема по друг метод “.

Според Боян Арсов всяко излизане на сцената изисква същата отдаденост, каквато е била нужна на премиерата: „ Всяко излизане на сцената изисква отдаденост и 100 % наличие и централизация – такова, каквото е било на премиерата, по този начин и девет години по-късно “. Той вижда една от аргументите за устойчивия триумф в самата природа на спектакъла.

„ Енергията е доста значимо и характерно нещо в живото изкуство. Тя се култивира по време на подготовките и по-късно се построява всякога отначало в границите на представлението. Но мисля, че тук особено има доста заложена положителна сила, доста хубаво въодушевление, което заразява феновете. Всеки път то е налице и ние се забавляваме наедно с публиката “, добавя Арсов.

ИСТОРИЯ ЗА ЛЯТО И ЛЮБОВ

Макар действието да се развива на гръцки остров, историята явно съумява да надвиши географските и културните граници. „ Лятото, съгласно мен, тези летни страсти, настроения и усеща са универсални “, счита Арсов. „ Затова заглавието е подобен феномен освен в България, а и по света. Носи доста позитивна сила, доста положително въодушевление, което хората обичат да получават и да бъдат част от него “.

За Весела Янева триумфът се дължи и на характерния режисьорски прочит на акад. Пламен Карталов. Макар Софийската опера да работи по лицензираната версия на международния шлагер, българската режисура има личен темперамент.

„ Нашата режисура е по-различна от Бродуейската. Мисля, че маестро Карталов доста добре се е заел с душeвността на героите и с драматургичността на творбата. Това е по-различно от доста спектакли, които виждаме. Затова тази режисура е толкоз привлекателна за нашата аудитория “, добавя мецосопраното.

ПУБЛИКАТА КАТО ЧАСТ ОТ СПЕКТАКЪЛА

Малко театрални представления провокират толкоз непосредствена реакция от феновете. Именно това от време на време се оказва и най-голямото предизвикателство за изпълнителите.

„ Много ми е мъчно да се овладея, когато виждам, че публиката реагира толкоз бурно. Доста постоянно излизам от облик. Една усмивка се появява на лицето ми, когато видя подобен отзив. Много мъчно ми е да държа тази четвърта стена към публиката в случай, че тя реагира толкоз бурно “, споделя Весела Янева.

Арсов добавя, че точно живият контакт със фена отличава театъра от всяка друга форма на изкуство: „ Рефлексът би трябвало да бъде жив всякога. Не като на запис, а като онлайн. Това е едно от изискванията, с които човек стъпва на сцената “.

Особено любопитен е и фактът, че всички песни звучат на български език – условие, произлизащо от лицензионните права. В началото това провокира известно удивление измежду феновете.

„ Беше ми малко необичайно да си показва песните на български език “, спомня си Весела Янева. „ Но мога самоуверено да заявя, че в този момент си пея ABBA единствено на български и изцяло съм не запомнила британския “.

„ Това първоначално изненадваше нашите фенове. Но преводът е превъзходен. И даже запяват с нас, макар че текстът е на български “, прибавя Боян Арсов.

ПЛОЩАД, КОЙТО СЪБИРА ВСИЧКИ ИСТОРИИ

Важна част от магията на спектакъла е неговият образен свят, основан от сценографа Нела Стоянова. Когато стартира работа по плана, първата картина, която се появява в съзнанието ѝ, е площадът на характерен гръцки остров.

„ Това беше моята насочна точка. Един площад, който събира нашите герои и нашите истории, преплита всичките настроения и типажи. Имахме потребност от пространство, което да бъде динамично, да бъде център и притегателна мощ за всички тези обстановки “, споделя тя. От тази концепция последователно се ражда цялата сценографска идея – мелница, която оживява, пристан, къщи, виадукт и поредност от преносими структури.

„ Това са едни танцуващи декори, които дават опция всички конфигурации да се случат. Обстановките се сменят доста бързо, доста динамично. Това е един извънредно бърз мюзикъл. Всичко е кинетично “, добавя Стоянова. Споделя, че музиката на ABBA е повлияла директно върху образните решения: „ Музиката е извънредно чиста, доста динамична, доста почтена. Със своята сила тя дава подтик на всичко, в това число и на нашите танцуващи декори “. Особено мощно въздействие върху нея оказва песента I Have a Dream, преведена на български като „ Мечтая аз “.

„ За мен това е песента, която най-вече ме възпламени. Аз съм човек, за който фантазиите са водещото нещо “, обобщава Нела Стоянова.

РЕЖИСЬОРСКИЯТ ПОЧЕРК

И тримата събеседници показват акад. Пламен Карталов като основна фигура за образа на спектакъла.

Според Весела Янева режисьорът работи самостоятелно с всеки реализатор и умее да вплете личността на актьора в театралния облик: „ Той има този усет да реши твоя личен темперамент и да го вплете в характера на героинята ти. Затова, в случай че сме два състава, единият е подобен, другият е друг. Няма едно към едно повтаряне “.

Нела Стоянова също акцентира неговия креативен метод: „ Той е доста търсещ актьор. Човек, който търси история за всяка дума. Всичко, което се случва на сцената, е доста премислено, тъй че да съобщи посланието, без да натоварва с непотребна информация, само че в това време да бъде зрелищно, забавно и автентично “.

Mamma Mia! не е просто мюзикъл, а прекарване, което припомня за лятото, за фантазиите и за силата на положителното въодушевление. И както споделя Боян Арсов, за мнозина към този момент е мъчно да си показват лятото без него.



Автор – Даниел Димитров
Оператори – Нешо Миладинов
Монтаж – Валя Ковачева