За законови дупки и липса на извънболнична грижа за психичноболните алармират психиатри
Законови празнини, липса на ангажимент у институциите, липса на извънболнична грижа. Тези проблеми в системата на психиатричната помощ обрисуваха психиатрите проф. Петър Маринов и доктор Веселин Герев пред Българска национална телевизия. Повод за диалога с тях бе следващият случай, при който рисков психичноболен не е настанен трайно за лекуване, няма близки, тормози съседите си и даже се стига до ликвидиране.
„ В Националната стратегия за психологично здраве е залегнало за тази година да стартира построяването на Национална клиника по правосъдна психиатрия. Това не се случва, не знам за какво. Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която няма такава национална клиника. Имаме болница за лекуване в Ловеч, само че с цел да гледат най-сложните случаи, равнището на подготвеност би трябвало да бъде оптимално “, разяснява проф. Петър Маринов, който е ръководител на Националната асоциация на специалистите по психологично здраве.
Като доста сериозен проблем той уточни законова празнота, която не свързва невменяемостта с лекуването. „ Поправката в закона е единият доста значим съставен елемент. За да може в едно дело да се гледа дали съответното лице е вменяемо или не, и дали то предстои на лекуване или би трябвало да се лекува, т.е. какъв брой е рисков. В съответния случай той, когато влезе в болница е мек като памук, проблем няма, и това доста подлъгва. Но когато проследиш историята му в предишното, виждаш, че два дни откакто бъде изписан, той става нещо друго, много по-опасно. Този човек в болница е едно, отвън болница е друго, няма никаква обществена поддръжка. Т.е. тези два члена – 33 за вменяемост и 89 за лекуване – би трябвало да бъдат свързани “, разяснява проф. Маринов, визирайки текстове от Наказателния кодекс.
Д-р Веселин Герев пък подчертава върху неналичието на извънболнична помощ за психичноболните. „ Трябва да се вкарат дневни центрове, по някакъв метод би трябвало отново да се върне правилото на диспансеризацията “, счита той.
Освен това съгласно него е нужно да има споделена отговорност сред околните на психичноболния и службите. „ Те са тези, които би трябвало да сигнализират службите, те са в директен контакт с него, а службите по някакъв метод би трябвало да бъдат задължени да реагират, както беше преди 1997 година Там се реагираше в границите на няколко часа “, уточни той, като добави, че сега реакцията на виновните органи при липса на публичен напън е в границите на към 4 до 6 седмици.
„ Това е един голям интервал и точно тази тромава процедура основава проблеми “, безапелационен бе той.
В момента нямаме работа, която да наблюдава лекуването на пациента отвън болница, удостовери и проф. Маринов.
„ Но лекуването, хапчетата и инжекциите са единия съставен елемент. Но с цел да може да оцелява човек, не са единствено хапчетата. Покривът, топлото и храната са трите съставния елемент, които би трябвало да ги има. Кой ги обезпечава? За момента всички институции са абдикирали от това “, разяснява той.
„ В Националната стратегия за психологично здраве е залегнало за тази година да стартира построяването на Национална клиника по правосъдна психиатрия. Това не се случва, не знам за какво. Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която няма такава национална клиника. Имаме болница за лекуване в Ловеч, само че с цел да гледат най-сложните случаи, равнището на подготвеност би трябвало да бъде оптимално “, разяснява проф. Петър Маринов, който е ръководител на Националната асоциация на специалистите по психологично здраве.
Като доста сериозен проблем той уточни законова празнота, която не свързва невменяемостта с лекуването. „ Поправката в закона е единият доста значим съставен елемент. За да може в едно дело да се гледа дали съответното лице е вменяемо или не, и дали то предстои на лекуване или би трябвало да се лекува, т.е. какъв брой е рисков. В съответния случай той, когато влезе в болница е мек като памук, проблем няма, и това доста подлъгва. Но когато проследиш историята му в предишното, виждаш, че два дни откакто бъде изписан, той става нещо друго, много по-опасно. Този човек в болница е едно, отвън болница е друго, няма никаква обществена поддръжка. Т.е. тези два члена – 33 за вменяемост и 89 за лекуване – би трябвало да бъдат свързани “, разяснява проф. Маринов, визирайки текстове от Наказателния кодекс.
Д-р Веселин Герев пък подчертава върху неналичието на извънболнична помощ за психичноболните. „ Трябва да се вкарат дневни центрове, по някакъв метод би трябвало отново да се върне правилото на диспансеризацията “, счита той.
Освен това съгласно него е нужно да има споделена отговорност сред околните на психичноболния и службите. „ Те са тези, които би трябвало да сигнализират службите, те са в директен контакт с него, а службите по някакъв метод би трябвало да бъдат задължени да реагират, както беше преди 1997 година Там се реагираше в границите на няколко часа “, уточни той, като добави, че сега реакцията на виновните органи при липса на публичен напън е в границите на към 4 до 6 седмици.
„ Това е един голям интервал и точно тази тромава процедура основава проблеми “, безапелационен бе той.
В момента нямаме работа, която да наблюдава лекуването на пациента отвън болница, удостовери и проф. Маринов.
„ Но лекуването, хапчетата и инжекциите са единия съставен елемент. Но с цел да може да оцелява човек, не са единствено хапчетата. Покривът, топлото и храната са трите съставния елемент, които би трябвало да ги има. Кой ги обезпечава? За момента всички институции са абдикирали от това “, разяснява той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ