Законът за надценките ще доведе до дефицит, поскъпване и непродаваеми стоки
Законопроектът за таван на надценките на храните и условие за 50% български артикули в комерсиалните вериги, а за млечните артикули даже 80%, би трябвало да бъде отдръпнат. Той ще докара до голям брой нежелани последствия за всички участници по веригата на доставки и най-много за потребителите.
Това приканват 14 разнообразни браншови организации от агросектора в сериозна позиция, адресирана до премиера и министрите на земеделието и на стопанската система. Общественото разискване на законопроекта, импортиран от министъра на земеделието Георги Тахов, завърши на 12 август.
" Обществото е в илюзия, че задачата на този законопроект е намаление на цените. Напротив - основават се действителни условия за дефицит на съществени храни на българския пазар и за внезапното им повишаване поради ограничението на конкуренцията и плануванаъа минимална изкупна цена за земеделските производители, които действително могат да повишават цените си без ограничаване ", се показва в позицията.
В мнението браншовите организации изброяват редица недомислия и откровени парадокси, които ще доведат до покачване на цените за крайните консуматори, без значение от таваните на надценките, планувани за преработватели и търговци на едро и дребно.
Ограничението да не се понижават цените с повече от 10% при промоции ще докара до общо повишаване на потребяваните от семействата артикули още в деня на влизане в действие на закона и ще заплаши процеса по адаптиране към еврото, предизвестяват недоволните асоциации. Реално сега българският консуматор купува голям дял от стоките на промоции, които надвишават доста ограничаването от 10%, по тази причина ще бъде мощно обиден.
Изискването за наложителни 50% българско произвеждане на месо, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци единствено видимо е в интерес на земеделските производители и несъмнено накърнява ползите на потребителите. Ако в един магазин българските зеленчуци са доста по-скъпи от вносните, те няма да вършат нужният оборот без значение, че са 50%, тъй като българският консуматор е сензитивен към цената и ще купува по-евтините непознати артикули.
Какво става при сходни случаи с повишените загуби от изхвърляне на такива артикули, които магазините ще са длъжни да държат до последно, с цел да покриват условието за % български артикули? Те няма да могат да ги продадат бързо преди приключване на периода им поради ограничаването на промоционалните отстъпки.
Участниците от разнообразни равнища на агрохранителната верига са обезпокоени от цялостната липса на разбор на действително създаваните от български производители артикули от изброените групи, както и потреблението на популацията. При свинското и говеждото месо и сезонните плодове и зеленчуци съществува действителен риск от дефицит на артикули заради незадоволителното произвеждане в страната. Особено висок е този риск по отношение на сезонните плодове и зеленчуци, заради мощната взаимозависимост на продукцията от климатичните условия.
Проблем се чака и с млечните артикули, които би трябвало да са 80% от асортимента в комерсиалните вериги. " Произвежданото у нас сурово мляко покрива единствено 59% от потребностите на млекопреработващата промишленост и пазара. Затова от листата с 80% млечни артикули са изключени кашкавалът и маслото. Явно от създателите на закона са си дали сметка, че няма по какъв начин да се реализиран тези проценти ", разяснява пред Българска национална телевизия Николай Вълканов, изп. шеф на Сдружението за съвременна търговия, в което членуват огромните търговски вериги.
Търговците са обезпокоени също по какъв начин ще се управлява съществуването на българска продукция от БАБХ. Възможно е да се наложи затваряне на търговски обекти за няколко часа или за ден, с цел да се направи инвентаризация.
Друга неуместна наредба е, плануванаъа глоба за търговец или преработвател, които купуват земеделска продукция на цена по-ниска с 10% от себестойността й. Няма никаква опция тези изкупвачи да знаят каква е била фактическата стойност на купуваната от тях продукция, в случай че не вършат проверка на счетоводството на земеделския производител, се показва позицията.
Този закон ще отстрани всяка конкуренция, а в супермаркетите ще се продават едни и същи продукти на едни и същи цени поради условието търговците с оборот над 20 млн. лв. да дефинират идентични по мярка надценки за идентични артикули в една и съща стокова група. Това ще докара до свиване на асортимента и затрудняване на навлизането на нови или нишови артикули, предизвестяват търговците. Причината е, че при законово условие за една и съща надценка търговецът би предпочел единствено тези високо оборотни артикули, с които в най-голяма степен би максимизирал брутната си доходност, за сметка на нови, нишови и по-ниско оборотни. Това ограничение на асортимента е в ущърб на потребителите.
Браншовите организации, подписали позицията, приканват законът да не влиза в действие без нотификация от Европейската комисия и са уверени, че тя ще го отхвърли, тъй като нарушава европейските правила на свободно придвижване на хора и артикули.
Освен това " законът Тахов " се бие с последните промени в Закона за въвеждане на еврото в Република България, които на процедура плануват заледяване на потребителските цени за интервал от една година. Така нуждата от изключителна регулация даже в посока ограничение възможен растеж на цените е изцяло голословна.
" Този закон подтиква само отвесната интеграция - производител, преработвател и търговец да бъдат едно лице и тогава неговата облага ще бъде 50% ", разяснява Николай Вълканов.
" Налага се усещането, че еднакъв човек е писал и последните промени в Закона за въвеждане на еврото, и проектозакона за комерсиалните надценки и той не е в Министерски съвет, който е вносител ", сподели Вълканов пред Българска национална телевизия.
На въпрос кой лобира за този закон Вълканов отговори: " То е явно. Държавата потегля да влиза в магазините тогава, когато един политик потегля да си прави държавни магазини благодарение на страната ".
Това приканват 14 разнообразни браншови организации от агросектора в сериозна позиция, адресирана до премиера и министрите на земеделието и на стопанската система. Общественото разискване на законопроекта, импортиран от министъра на земеделието Георги Тахов, завърши на 12 август.
" Обществото е в илюзия, че задачата на този законопроект е намаление на цените. Напротив - основават се действителни условия за дефицит на съществени храни на българския пазар и за внезапното им повишаване поради ограничението на конкуренцията и плануванаъа минимална изкупна цена за земеделските производители, които действително могат да повишават цените си без ограничаване ", се показва в позицията.
В мнението браншовите организации изброяват редица недомислия и откровени парадокси, които ще доведат до покачване на цените за крайните консуматори, без значение от таваните на надценките, планувани за преработватели и търговци на едро и дребно.
Ограничението да не се понижават цените с повече от 10% при промоции ще докара до общо повишаване на потребяваните от семействата артикули още в деня на влизане в действие на закона и ще заплаши процеса по адаптиране към еврото, предизвестяват недоволните асоциации. Реално сега българският консуматор купува голям дял от стоките на промоции, които надвишават доста ограничаването от 10%, по тази причина ще бъде мощно обиден.
Изискването за наложителни 50% българско произвеждане на месо, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци единствено видимо е в интерес на земеделските производители и несъмнено накърнява ползите на потребителите. Ако в един магазин българските зеленчуци са доста по-скъпи от вносните, те няма да вършат нужният оборот без значение, че са 50%, тъй като българският консуматор е сензитивен към цената и ще купува по-евтините непознати артикули.
Какво става при сходни случаи с повишените загуби от изхвърляне на такива артикули, които магазините ще са длъжни да държат до последно, с цел да покриват условието за % български артикули? Те няма да могат да ги продадат бързо преди приключване на периода им поради ограничаването на промоционалните отстъпки.
Участниците от разнообразни равнища на агрохранителната верига са обезпокоени от цялостната липса на разбор на действително създаваните от български производители артикули от изброените групи, както и потреблението на популацията. При свинското и говеждото месо и сезонните плодове и зеленчуци съществува действителен риск от дефицит на артикули заради незадоволителното произвеждане в страната. Особено висок е този риск по отношение на сезонните плодове и зеленчуци, заради мощната взаимозависимост на продукцията от климатичните условия.
Проблем се чака и с млечните артикули, които би трябвало да са 80% от асортимента в комерсиалните вериги. " Произвежданото у нас сурово мляко покрива единствено 59% от потребностите на млекопреработващата промишленост и пазара. Затова от листата с 80% млечни артикули са изключени кашкавалът и маслото. Явно от създателите на закона са си дали сметка, че няма по какъв начин да се реализиран тези проценти ", разяснява пред Българска национална телевизия Николай Вълканов, изп. шеф на Сдружението за съвременна търговия, в което членуват огромните търговски вериги.
Търговците са обезпокоени също по какъв начин ще се управлява съществуването на българска продукция от БАБХ. Възможно е да се наложи затваряне на търговски обекти за няколко часа или за ден, с цел да се направи инвентаризация.
Друга неуместна наредба е, плануванаъа глоба за търговец или преработвател, които купуват земеделска продукция на цена по-ниска с 10% от себестойността й. Няма никаква опция тези изкупвачи да знаят каква е била фактическата стойност на купуваната от тях продукция, в случай че не вършат проверка на счетоводството на земеделския производител, се показва позицията.
Този закон ще отстрани всяка конкуренция, а в супермаркетите ще се продават едни и същи продукти на едни и същи цени поради условието търговците с оборот над 20 млн. лв. да дефинират идентични по мярка надценки за идентични артикули в една и съща стокова група. Това ще докара до свиване на асортимента и затрудняване на навлизането на нови или нишови артикули, предизвестяват търговците. Причината е, че при законово условие за една и съща надценка търговецът би предпочел единствено тези високо оборотни артикули, с които в най-голяма степен би максимизирал брутната си доходност, за сметка на нови, нишови и по-ниско оборотни. Това ограничение на асортимента е в ущърб на потребителите.
Браншовите организации, подписали позицията, приканват законът да не влиза в действие без нотификация от Европейската комисия и са уверени, че тя ще го отхвърли, тъй като нарушава европейските правила на свободно придвижване на хора и артикули.
Освен това " законът Тахов " се бие с последните промени в Закона за въвеждане на еврото в Република България, които на процедура плануват заледяване на потребителските цени за интервал от една година. Така нуждата от изключителна регулация даже в посока ограничение възможен растеж на цените е изцяло голословна.
" Този закон подтиква само отвесната интеграция - производител, преработвател и търговец да бъдат едно лице и тогава неговата облага ще бъде 50% ", разяснява Николай Вълканов.
" Налага се усещането, че еднакъв човек е писал и последните промени в Закона за въвеждане на еврото, и проектозакона за комерсиалните надценки и той не е в Министерски съвет, който е вносител ", сподели Вълканов пред Българска национална телевизия.
На въпрос кой лобира за този закон Вълканов отговори: " То е явно. Държавата потегля да влиза в магазините тогава, когато един политик потегля да си прави държавни магазини благодарение на страната ".
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ