Предлаганата от БСП избирателна система отговаря на очакванията на хората
Законопроектът на Българска социалистическа партия за смесена изборна система дава отговор по рационален метод на упованията на огромна част от хората за мажоритарен детайл. Това сподели в изявление за организация „ Фокус " политологът проф. Александър Маринов за предлагането на Българска социалистическа партия за въвеждане на смесена изборна система, заложено в измененията в Изборния кодекс.
Според проф. Маринов законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс на Българска социалистическа партия дава отговор по по-разумен метод, в сравнение с плана на ГЕРБ за чиста мажоритарна система.
„ Хората се интересуват не от технологията, а от крайния резултат, до който ще докара една такава система ", разяснява проф. Маринов.
Той предвижда, че ще има разделяне сред партиите.
„ Има партии, за които внасянето на мажоритарен детайл, даже в подобен промеждутъчен и сдържан вид, е неподходящо, защото най-вероятно те няма да могат или доста мъчно ще завоюват мажоритарни места. Между партиите ще има разделяне, защото тази система в някаква степен, въпреки и не толкоз фрапантно като чистата мажоритарна система, ще фаворизира огромните и по-силните партии. Тук желая да подчертая, че никой не може да каже коя ще е най-голямата партия след 2,5 или 10 години. Не бива да се разсъждава по този начин конюнктурно, че тези, които в този момент са най-големи и значи те постоянно ще печелят от нея ", разяснява проф. Маринов.
По думите му разделяне има в обществото и на други правила.
„ Затова споделих, че препъни камъкът е районирането. Изборната география не е единствено въпрос на политически изгоди и ползи. Има доста други проблеми, които са свързани с политическото посланичество, с ръководството на обособените райони, с от дълго време поставили се връзки сред разнообразни градове и общини ", уточни политологът.
Според него, когато се създава такава огромна смяна в изборното законодателство, е належащо да се организира пълноценна, търпелива, доброжелателна полемика.
„ Единственият метод да се изгладят най-малко една забележителна част от разликите е да бъдат чути другите причини и да се намерят по-добри, по-взаимноприемливи решения. Така могат да се преодолеят огромна част от разликите, с което не желая да кажа, че е допустимо да няма такива. Все някой ще е неудовлетворен било с съображение, било без съображение ", уточни още политологът.
Според проф. Маринов законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс на Българска социалистическа партия дава отговор по по-разумен метод, в сравнение с плана на ГЕРБ за чиста мажоритарна система.
„ Хората се интересуват не от технологията, а от крайния резултат, до който ще докара една такава система ", разяснява проф. Маринов.
Той предвижда, че ще има разделяне сред партиите.
„ Има партии, за които внасянето на мажоритарен детайл, даже в подобен промеждутъчен и сдържан вид, е неподходящо, защото най-вероятно те няма да могат или доста мъчно ще завоюват мажоритарни места. Между партиите ще има разделяне, защото тази система в някаква степен, въпреки и не толкоз фрапантно като чистата мажоритарна система, ще фаворизира огромните и по-силните партии. Тук желая да подчертая, че никой не може да каже коя ще е най-голямата партия след 2,5 или 10 години. Не бива да се разсъждава по този начин конюнктурно, че тези, които в този момент са най-големи и значи те постоянно ще печелят от нея ", разяснява проф. Маринов.
По думите му разделяне има в обществото и на други правила.
„ Затова споделих, че препъни камъкът е районирането. Изборната география не е единствено въпрос на политически изгоди и ползи. Има доста други проблеми, които са свързани с политическото посланичество, с ръководството на обособените райони, с от дълго време поставили се връзки сред разнообразни градове и общини ", уточни политологът.
Според него, когато се създава такава огромна смяна в изборното законодателство, е належащо да се организира пълноценна, търпелива, доброжелателна полемика.
„ Единственият метод да се изгладят най-малко една забележителна част от разликите е да бъдат чути другите причини и да се намерят по-добри, по-взаимноприемливи решения. Така могат да се преодолеят огромна част от разликите, с което не желая да кажа, че е допустимо да няма такива. Все някой ще е неудовлетворен било с съображение, било без съображение ", уточни още политологът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ