Свободна Европа: Пълно касиране на избори никога не е имало. Възможно ли е сега?
Сподели
Изборите минаха, само че в този момент пристигнаха апели за касирането им. Причината – подозрения за операции, пазаруване на гласове и следен избор, до момента в който Министерство на вътрешните работи твърди, че всичко е било обикновено.
Досега не е имало цялостно анулиране на избори. За това има процедура, само че въпросът е дали в действителност е допустимо да се случи.
Изборният ден е завършил. Членовете на секционните изборни комисии (СИК) броят гласовете. На едно място те се договарят между тях какъв брой гласове са нужни на избрани партии, с цел да си ги разпределят при съставянето на протокола от гласуването.
В друга комисия жена отбелязва на ръка спомагателни гласове в непопълнени бюлетини след края на изборния ден.
Това са все действителни сюжети, снимани от видеонаблюдението в секции по време на парламентарните избори на 27 октомври и показани от Българска национална телевизия. На фона на множеството данни за пазаруване на гласове в страната тези разкрития ускориха подозренията в честността на вота.
Вече има и апели Конституционният съд (КС) да бъде сезиран с искане за анулиране на изборите напълно.
Това в никакъв случай не се е случвало. Възможно ли е в този момент?
За да отговорим на този въпрос, не е задоволително единствено да следваме плануванаъа от закона процедура, а да погледнем и към моментното разположение на политическите сили. Защото точно от техните ползи от въздействие в институциите ще зависи какво ще се случи в идващите седмици.
Кой може да изиска анулиране на вота?
Конституцията планува, че такова искане могат да насочат до Конституционния съд общо шест субекта:
една пета от депутати (поне 48 национални представители);президентът;Министерският съвет;Върховният касационен съд;Върховният административен съд;главният прокурор.
Всяка от тези институции може да бъде авансово сезирана от участници в изборите, само че може да сезира конституционните съдии и независимо, без преди този момент да е получила тъжба в тази посока.
Срокът Конституционен съд да бъде сезиран с такова искане е до 15 дни
след оповестяването на окончателните резултати от изборите от Централната изборна комисия (ЦИК).
В случая те бяха оповестени на 31 октомври, което значи, че този период тече до 15 ноември.
Преди това има и различен период – в първите 7 дни след оповестяването на окончателните резултати участници в изборите могат да подадат тъжба до някоя от институциите, които имат право да се извърнат към Конституционен съд.
Такава. Тя беше подписана от трима кандидат-депутати.
Проруската националистическа партия „ Величие “ също заявява желание да изиска анулиране на вота. Тя остана под 4-процентната преграда за влизане в Народното събрание, като за това не ѝ доближиха единствено 21 гласа.
Но съгласно инспекция на Българска национална телевизия единствено в една секция „ Величие “ е била непозволено лишена от 28 гласа в своя изгода. А тъкмо те биха я вкарали в Народното събрание, в случай че бяха вярно регистрирани.
Кой се съмнява в честността на вота?
През миналата седмица след изборите президентът Румен Радев първи изрази обществени подозрения в честността на вота. Досега обаче той не се е заел обществено да сезира Конституционния съд.
Тази седмица съвсем всички парламентарни сили приканват за частична или цялостна повторна инспекция на гласовете. Това са:
„ Продължаваме промяната – Демократична България “;„ Възраждане “;„ Алианс за права и свободи “ на Ахмед Доган;МЕЧ на Радостин Василев;„ ИТН “.
Засега само от Българска социалистическа партия не са декларирали съответна позиция по тематиката. Подаването на публично искане до Конституционния съд може да стане и с поддръжката на самостоятелните депутати в сегашния парламент.
След разцепването на групата на Движение за права и свободи и разпада на групата на „ Величие “ самостоятелните народни представители са общо 40.
Тези, които по-скоро не поддържат апелите за анулиране на вота, са:
ГЕРБ-СДС;ДПС – Ново начало на Делян Пеевски.
На този декор водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, че партията му не би подкрепила подобен ход, тъй като вероятно анулиране на вота не би помогнало за сформиране на постоянно държавно управление.
Още в края на изборния ден на 27 октомври той сподели, че в случай че в идващия парламент влязат 9 обединения, няма да е допустимо да се сформира съдружно ръководство.
Впоследствие ЦИК разгласи, че „ Величие “ остават под чертата и по този начин в 51-вото Народно заседание влизат 8 обединения. Липсата на „ Величие “ преразпредели повече депутатски мандати за останалите.
Сезирането на Конституционен съд бешеДимитър Главчев. Миналата седмица той сподели, че в случай че направи това, ще бъде упрекнат, че задачата му е да остане по-дълго време на власт.
Изказването му пристигна на фона на позиция на Министерство на вътрешните работи, че на изборите не са открити данни за чадър над всеобщо пазаруване на гласове.
Намерение да сезират Конституционен съд към този момент не е изразявано по никакъв метод и от останалите три субекта, които имат такова конституционно пълномощие – Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основният прокурор.
Какво е разпределението на силите в Конституционен съд?
Ако искане за анулиране на вота въпреки всичко бъде импортирано в Конституционния съд, това деяние няма да отсрочи конституирането на новия парламент. Новите депутати ще положат клетва и ще могат да стартират договаряния за съставяне на постоянен кабинет.
През това време Конституционен съд ще би трябвало да образува конституционно дело, в границите на което да реши дали има задоволително учредения да се пристъпи към наново броене на гласове и вероятно – към анулиране на резултатите от изборите.
Изборният кодекс планува 2-месечен период конституционалистите да се произнесат по такова искане. За да се стигне до решение за анулиране на вота, би трябвало най-малко 7 от членовете на Конституционен съд да го поддържат.
Всичко това става на фона на назначението на трима нови конституционни съдии с декрет на президента Радев. Това са Галина Тонева (от квотата на Върховен касационен съд и ВАС) Сашо Пенов и Невин Фети (от квотата на президента).
Те заменят Таня Райковска, Филип Димитров и Мариана Карагьозова-Финкова и ще встъпят в служба на 12 ноември.
Тогава изтича мандатът на още един настоящ парламентарен арбитър – Константин Пенчев (от квотата на парламента). Неговото място обаче към този момент ще остане непопълнено, тъй като депутатите към момента не са избрали нов член на Конституционен съд от своята квота.
Евентуалното искане за анулиране на вота ще бъде прегледано от освежен състав на Конституционния съд, в който няма ясно изразено болшинство.
Представителите на сегашния президент в него ще бъдат общо четирима – Сашо Пенов, Невин Фети, Атанас Семов и Янаки Стоилов.
Излъчените от Народното събрание с поддръжката на ГЕРБ са трима – Десислава Атанасова, Борислав Белазелков и Красимир Влахов.
Конституционните съдии от квотата на Върховен касационен съд и Върховен административен съд са четирима – Галина Тонева, Павлина Панова (председател на КС), Надежда Джелепова и Соня Янкулова.
Това значи, че, с цел да бъде взето решение за анулиране на вота, то би трябвало да бъде подкрепено, да вземем за пример, от всички представители на Радев плюс минимум трима от останалите конституционни съдии.
Каква е практиката до момента?
Пълно анулиране на изборите до момента в никакъв случай не се е случвало. В практиката на Конституционен съд има два прецедента, в които това е ставало факт единствено отчасти.
През 2010 година тогавашният основен прокурор Борис Велчев сезира конституционалистите и след повторна инспекция на резултатите от изборните секции в Турция се стигна до разбърквания в Народното събрание.
Частичното анулиране на вота тогава лиши депутатските места на Рушен Риза от Движение за права и свободи, Атанас Семов от „ Ред правда и правдивост “ и Мариана Даракчиева от Съюз на демократичните сили.
През 1995 година Конституционен съд анулира избора единствено на Жорж Ганчев от „ Българския бизнес блок “. Причина за това стана събитието, че по време на парламентарните избори през 1994 година той се беше оказал с двойно поданство.
Анализът е. Заглавието е на редакцията на Дебати.бг.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Изборите минаха, само че в този момент пристигнаха апели за касирането им. Причината – подозрения за операции, пазаруване на гласове и следен избор, до момента в който Министерство на вътрешните работи твърди, че всичко е било обикновено.
Досега не е имало цялостно анулиране на избори. За това има процедура, само че въпросът е дали в действителност е допустимо да се случи.
Изборният ден е завършил. Членовете на секционните изборни комисии (СИК) броят гласовете. На едно място те се договарят между тях какъв брой гласове са нужни на избрани партии, с цел да си ги разпределят при съставянето на протокола от гласуването.
В друга комисия жена отбелязва на ръка спомагателни гласове в непопълнени бюлетини след края на изборния ден.
Това са все действителни сюжети, снимани от видеонаблюдението в секции по време на парламентарните избори на 27 октомври и показани от Българска национална телевизия. На фона на множеството данни за пазаруване на гласове в страната тези разкрития ускориха подозренията в честността на вота.
Вече има и апели Конституционният съд (КС) да бъде сезиран с искане за анулиране на изборите напълно.
Това в никакъв случай не се е случвало. Възможно ли е в този момент?
За да отговорим на този въпрос, не е задоволително единствено да следваме плануванаъа от закона процедура, а да погледнем и към моментното разположение на политическите сили. Защото точно от техните ползи от въздействие в институциите ще зависи какво ще се случи в идващите седмици.
Кой може да изиска анулиране на вота?
Конституцията планува, че такова искане могат да насочат до Конституционния съд общо шест субекта:
една пета от депутати (поне 48 национални представители);президентът;Министерският съвет;Върховният касационен съд;Върховният административен съд;главният прокурор.
Всяка от тези институции може да бъде авансово сезирана от участници в изборите, само че може да сезира конституционните съдии и независимо, без преди този момент да е получила тъжба в тази посока.
Срокът Конституционен съд да бъде сезиран с такова искане е до 15 дни
след оповестяването на окончателните резултати от изборите от Централната изборна комисия (ЦИК).
В случая те бяха оповестени на 31 октомври, което значи, че този период тече до 15 ноември.
Преди това има и различен период – в първите 7 дни след оповестяването на окончателните резултати участници в изборите могат да подадат тъжба до някоя от институциите, които имат право да се извърнат към Конституционен съд.
Такава. Тя беше подписана от трима кандидат-депутати.
Проруската националистическа партия „ Величие “ също заявява желание да изиска анулиране на вота. Тя остана под 4-процентната преграда за влизане в Народното събрание, като за това не ѝ доближиха единствено 21 гласа.
Но съгласно инспекция на Българска национална телевизия единствено в една секция „ Величие “ е била непозволено лишена от 28 гласа в своя изгода. А тъкмо те биха я вкарали в Народното събрание, в случай че бяха вярно регистрирани.
Кой се съмнява в честността на вота?
През миналата седмица след изборите президентът Румен Радев първи изрази обществени подозрения в честността на вота. Досега обаче той не се е заел обществено да сезира Конституционния съд.
Тази седмица съвсем всички парламентарни сили приканват за частична или цялостна повторна инспекция на гласовете. Това са:
„ Продължаваме промяната – Демократична България “;„ Възраждане “;„ Алианс за права и свободи “ на Ахмед Доган;МЕЧ на Радостин Василев;„ ИТН “.
Засега само от Българска социалистическа партия не са декларирали съответна позиция по тематиката. Подаването на публично искане до Конституционния съд може да стане и с поддръжката на самостоятелните депутати в сегашния парламент.
След разцепването на групата на Движение за права и свободи и разпада на групата на „ Величие “ самостоятелните народни представители са общо 40.
Тези, които по-скоро не поддържат апелите за анулиране на вота, са:
ГЕРБ-СДС;ДПС – Ново начало на Делян Пеевски.
На този декор водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, че партията му не би подкрепила подобен ход, тъй като вероятно анулиране на вота не би помогнало за сформиране на постоянно държавно управление.
Още в края на изборния ден на 27 октомври той сподели, че в случай че в идващия парламент влязат 9 обединения, няма да е допустимо да се сформира съдружно ръководство.
Впоследствие ЦИК разгласи, че „ Величие “ остават под чертата и по този начин в 51-вото Народно заседание влизат 8 обединения. Липсата на „ Величие “ преразпредели повече депутатски мандати за останалите.
Сезирането на Конституционен съд бешеДимитър Главчев. Миналата седмица той сподели, че в случай че направи това, ще бъде упрекнат, че задачата му е да остане по-дълго време на власт.
Изказването му пристигна на фона на позиция на Министерство на вътрешните работи, че на изборите не са открити данни за чадър над всеобщо пазаруване на гласове.
Намерение да сезират Конституционен съд към този момент не е изразявано по никакъв метод и от останалите три субекта, които имат такова конституционно пълномощие – Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основният прокурор.
Какво е разпределението на силите в Конституционен съд?
Ако искане за анулиране на вота въпреки всичко бъде импортирано в Конституционния съд, това деяние няма да отсрочи конституирането на новия парламент. Новите депутати ще положат клетва и ще могат да стартират договаряния за съставяне на постоянен кабинет.
През това време Конституционен съд ще би трябвало да образува конституционно дело, в границите на което да реши дали има задоволително учредения да се пристъпи към наново броене на гласове и вероятно – към анулиране на резултатите от изборите.
Изборният кодекс планува 2-месечен период конституционалистите да се произнесат по такова искане. За да се стигне до решение за анулиране на вота, би трябвало най-малко 7 от членовете на Конституционен съд да го поддържат.
Всичко това става на фона на назначението на трима нови конституционни съдии с декрет на президента Радев. Това са Галина Тонева (от квотата на Върховен касационен съд и ВАС) Сашо Пенов и Невин Фети (от квотата на президента).
Те заменят Таня Райковска, Филип Димитров и Мариана Карагьозова-Финкова и ще встъпят в служба на 12 ноември.
Тогава изтича мандатът на още един настоящ парламентарен арбитър – Константин Пенчев (от квотата на парламента). Неговото място обаче към този момент ще остане непопълнено, тъй като депутатите към момента не са избрали нов член на Конституционен съд от своята квота.
Евентуалното искане за анулиране на вота ще бъде прегледано от освежен състав на Конституционния съд, в който няма ясно изразено болшинство.
Представителите на сегашния президент в него ще бъдат общо четирима – Сашо Пенов, Невин Фети, Атанас Семов и Янаки Стоилов.
Излъчените от Народното събрание с поддръжката на ГЕРБ са трима – Десислава Атанасова, Борислав Белазелков и Красимир Влахов.
Конституционните съдии от квотата на Върховен касационен съд и Върховен административен съд са четирима – Галина Тонева, Павлина Панова (председател на КС), Надежда Джелепова и Соня Янкулова.
Това значи, че, с цел да бъде взето решение за анулиране на вота, то би трябвало да бъде подкрепено, да вземем за пример, от всички представители на Радев плюс минимум трима от останалите конституционни съдии.
Каква е практиката до момента?
Пълно анулиране на изборите до момента в никакъв случай не се е случвало. В практиката на Конституционен съд има два прецедента, в които това е ставало факт единствено отчасти.
През 2010 година тогавашният основен прокурор Борис Велчев сезира конституционалистите и след повторна инспекция на резултатите от изборните секции в Турция се стигна до разбърквания в Народното събрание.
Частичното анулиране на вота тогава лиши депутатските места на Рушен Риза от Движение за права и свободи, Атанас Семов от „ Ред правда и правдивост “ и Мариана Даракчиева от Съюз на демократичните сили.
През 1995 година Конституционен съд анулира избора единствено на Жорж Ганчев от „ Българския бизнес блок “. Причина за това стана събитието, че по време на парламентарните избори през 1994 година той се беше оказал с двойно поданство.
Анализът е. Заглавието е на редакцията на Дебати.бг.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ