Законопроектът бе гласуван на първо четене два пъти - на

Законопроектът бе гласуван на първо четене два пъти - на 6 октомври и 8 декември 2023 година На 8 декември промените бяха подложени още веднъж на първо гласоподаване, откакто два месеца по-рано не събраха нужните три четвърти болшинство, и бяха признати.

За приемането на измененията на второ четене следва за всеки текст да бъде събрано болшинство от 160 гласа " за ".

Опозицията още авансово даде поръчка, че няма да поддържа измененията. От Има Такъв Народ се готвят да блокират гласуването на конституционните ремонти, за което предизвестиха още предходната седмица при блокадата на трибуната в залата. В Българска социалистическа партия се готвят да гласоподават срещу. От " Възраждане " също не поддържат смяната на главния ни закон. Въпреки това болшинството има минимума от 160 гласа, с цел да редактира Конституцията и без опозицията.

За да бъдат дефинитивно признати промените, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в целокупност и поименно.

На съвещанието на Комисията по конституционни въпроси в събота бе стеснен кръгът от лица, всред които президентът може да избира длъжностен министър-председател. Въпреки рецензиите от професионалната общественост във връзка с фигурата на служебния министър-председател, депутатите оставиха разновидността ръководител на Върховния касационен съд и ръководител и заместник-председател на Сметната палата да са измежду фигурите, от които ще бъде посочен той.

Занапред Конституцията ще позволи българи и непознато поданство да стават депутати и министри, плануват признатите от комисията текстове, само че в случай че са живели у нас през последните 18 месеца.

В частта, обвързвана със правосъдната промяна, депутатите одобриха ръководителят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховният административен съд да могат да се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране.

Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването, като още веднъж е планувано указът на президента да се издава в седемдневен период. Предвидено е още, че президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.

Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, определени директно от съдиите от всички съдилища, и шестима членове, определени от Народното събрание - са другите промени в частта за правосъдната власт.

Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва основния прокурор, който е негов член по право, двама членове, определени директно от прокурорите, един член, определен директно от следователите, и шестима членове, определени от Народното събрание. Предвидено е Народното събрание да избира членовете на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители. Техният мандат е четиригодишен и те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период. 

Депутатите се отхвърлиха от концепцията за смяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24 май.