Предлагат промени в Наказателния кодекс за обида и клевета
Законопроект за промени в Наказателния кодекс са признати от служебното държавно управление в осъществяване на уговорките по Плана за възобновяване и резистентност. Става въпрос за закононарушенията засегнатост и клюка.
България неведнъж е осъждана от Европейския съд по правата на индивида поради това, че обществените персони и органите на власт би трябвало да търпят рецензия в по необятни граници, изясни служебният министър на правораздаването Крум Зарков, съобщи БНР.
" Изследването на практиката на съда демонстрира, че българското законодателство в действителност прави противоположното и обезпечава по-висока степен на отбрана, и от време на време опция за корист с права, на органите на власт и длъжностни лица, които се усещат афектирани или оклеветени, включително от журналистически разработки. Предлага се тези закононарушения да разрешават освобождение от наказателна отговорност и налагане на административно наказване, когато обект на засегнатост и клюка е орган на власт, сега това не е допустимо "
Заради неоправдателна процедура от Европейската комисия по отношение на България, служебното държавно управление одобри и внася за разглеждане във идващото Народно заседание промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Става въпрос за процесуалните гаранции за деца, които са обвинени или упрекнати в границите на наказателното произвеждане, както и за минималните стандарти за отбрана на жертвите на закононарушения. България е забавила транспонирането на европейското законодателство в тази област, изясни министър Зарков.
Попитан дали ще се възползва от пълномощието си да предложи претендент за Директор на Националната следствена работа, служебният министър отговори утвърдително.
" Ще забележим процедурните правила, които през днешния ден ще бъдат признати и скоро ще ви уведомим за следващи дейности. Действително министърът на правораздаването, удостоверявам, има право да има своя номинация и ние няма да се поколебаем да го използваме. "
Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет приема през днешния ден процедурните правила за избор на шеф на Националната следствена работа.
България неведнъж е осъждана от Европейския съд по правата на индивида поради това, че обществените персони и органите на власт би трябвало да търпят рецензия в по необятни граници, изясни служебният министър на правораздаването Крум Зарков, съобщи БНР.
" Изследването на практиката на съда демонстрира, че българското законодателство в действителност прави противоположното и обезпечава по-висока степен на отбрана, и от време на време опция за корист с права, на органите на власт и длъжностни лица, които се усещат афектирани или оклеветени, включително от журналистически разработки. Предлага се тези закононарушения да разрешават освобождение от наказателна отговорност и налагане на административно наказване, когато обект на засегнатост и клюка е орган на власт, сега това не е допустимо "
Заради неоправдателна процедура от Европейската комисия по отношение на България, служебното държавно управление одобри и внася за разглеждане във идващото Народно заседание промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Става въпрос за процесуалните гаранции за деца, които са обвинени или упрекнати в границите на наказателното произвеждане, както и за минималните стандарти за отбрана на жертвите на закононарушения. България е забавила транспонирането на европейското законодателство в тази област, изясни министър Зарков.
Попитан дали ще се възползва от пълномощието си да предложи претендент за Директор на Националната следствена работа, служебният министър отговори утвърдително.
" Ще забележим процедурните правила, които през днешния ден ще бъдат признати и скоро ще ви уведомим за следващи дейности. Действително министърът на правораздаването, удостоверявам, има право да има своя номинация и ние няма да се поколебаем да го използваме. "
Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет приема през днешния ден процедурните правила за избор на шеф на Националната следствена работа.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ