Кабинетът призна: Ще бъде теглен нов дълг от 3,8 милиарда евро
Законодателните промени ще дадат правото да се емитира дълг в размер до 3,8 милиарда евро. Сумата би трябвало да е предопределена за две съществени цели – финансиране на недостига в държавния бюджет и обезпечаване на средства за разноските, свързани с българския проект за възобновяване и резистентност (ПВУ).
За набирането на част от парите страната ще може да излезе на интернационалните финансови пазари, като употребява профилирана средносрочна стратегия за външен дълг.
Намерението за вдишване на нов дълг не е вест - тази седмица финансовият министър Гълъб Донев разгласи, че ще се наложи изтеглянето на подобен поради забавянето на държавния бюджет. В момента удължителният закон за бюджета разрешава тегленето на дълг в размер, който покрива единствено и само погашенията по остарял дълг. Този предел е еднакъв на 1.41 милиарда евро и бе привършен на 11 май с последната допустима по този ред емисия на държавни скъпи бумаги.
До този миг размерът на дълга, който кабинетът смяташе да тегли, не бе прочут. От оповестената законодателна стратегия излиза наяве, че сумата ще бъде в размер на 3.8 милиарда евро. Така се схваща, че държавното управление ще предложи изменение на удължителния закон, с което в това време да стане допустимо поемането на този дълг.
“С препоръчаните промени се основава опция Министерският съвет да може да поема и държавен дълг в размер до 3,8 милиарда евро за финансиране на бюджетния недостиг, в това число за префинансиране по ПВУ на Република България, в това число и външен държавен дълг на интернационалните финансови пазари чрез средносрочната стратегия за издаване на дълг на интернационалните пазари. По този метод ще се обезпечи запас, с който националният бюджет да префинансира предстоящите обилни заплащания през 2026 година по НПВУ с оглед реализиране на ритмично финансиране и оптимално ускорение при осъществяването на дейностите/инвестициите по него, както и ще се минимизират евентуални ликвидни опасности ”, се акцентира в документа.
Новият дълг краткотрайно ще обезпечи ликвидност за заплащанията по ПВУ, които в противоположен случай следва да се поемат от фискалния запас. Той не е на толкоз високо равнище и страната рискува да изпадне в ликвидни усложнения. При приемане на противоположните заплащания от Европейска комисия обаче - страната ни чака четвърто заплащане до края на юни и пето заплащане в границите на годината, сумата от новия дълг на процедура ще финансира недостига по държавния бюджет.
Служебното държавно управление последно разгласи, че по ПВУ следва да се създадат заплащания в размер на към 4 милиарда евро.
За набирането на част от парите страната ще може да излезе на интернационалните финансови пазари, като употребява профилирана средносрочна стратегия за външен дълг.
Намерението за вдишване на нов дълг не е вест - тази седмица финансовият министър Гълъб Донев разгласи, че ще се наложи изтеглянето на подобен поради забавянето на държавния бюджет. В момента удължителният закон за бюджета разрешава тегленето на дълг в размер, който покрива единствено и само погашенията по остарял дълг. Този предел е еднакъв на 1.41 милиарда евро и бе привършен на 11 май с последната допустима по този ред емисия на държавни скъпи бумаги.
До този миг размерът на дълга, който кабинетът смяташе да тегли, не бе прочут. От оповестената законодателна стратегия излиза наяве, че сумата ще бъде в размер на 3.8 милиарда евро. Така се схваща, че държавното управление ще предложи изменение на удължителния закон, с което в това време да стане допустимо поемането на този дълг.
“С препоръчаните промени се основава опция Министерският съвет да може да поема и държавен дълг в размер до 3,8 милиарда евро за финансиране на бюджетния недостиг, в това число за префинансиране по ПВУ на Република България, в това число и външен държавен дълг на интернационалните финансови пазари чрез средносрочната стратегия за издаване на дълг на интернационалните пазари. По този метод ще се обезпечи запас, с който националният бюджет да префинансира предстоящите обилни заплащания през 2026 година по НПВУ с оглед реализиране на ритмично финансиране и оптимално ускорение при осъществяването на дейностите/инвестициите по него, както и ще се минимизират евентуални ликвидни опасности ”, се акцентира в документа.
Новият дълг краткотрайно ще обезпечи ликвидност за заплащанията по ПВУ, които в противоположен случай следва да се поемат от фискалния запас. Той не е на толкоз високо равнище и страната рискува да изпадне в ликвидни усложнения. При приемане на противоположните заплащания от Европейска комисия обаче - страната ни чака четвърто заплащане до края на юни и пето заплащане в границите на годината, сумата от новия дълг на процедура ще финансира недостига по държавния бюджет.
Служебното държавно управление последно разгласи, че по ПВУ следва да се създадат заплащания в размер на към 4 милиарда евро.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ