Насърчаването на картовите разплащания може да намали сивата икономика
Законните покупки на артикули и услуги, които съзнателно са укрити от управляващите и върху които не се заплащат налози, съставляват може би една трета от международната стопанска система. Най-сивите стопански системи са в Африка на юг от Сахара и в Централна Азия, написа Economist.
Поради непрозрачния им темперамент е мъчно да се показват точни данни за стопанските системи в сянка. Изследователите стигат до оценките си посредством изследвания на публичното мнение или посредством определяне на несъответствия в макроикономическите данни – да вземем за пример за разликата сред приходите и разноските в една страна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сива стопанска система – по-малко налози
Проучване на Международния валутен фонд от 2018 година откри, че сивата стопанска система в Европейския съюз възлиза на 17% от формалния Брутният вътрешен продукт. Несъбраните налози значат по-малко пари за харчене за опазване на здравето, обучение и сигурност. В доста страни от Европейски Съюз сивата стопанска система е задоволително огромна, с цел да покрие годишния бюджетен недостиг. Тези загуби евентуално не могат да бъдат възобновени напълно, само че могат да бъдат лимитирани.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Един от методите е да се понижат заплащанията в брой. Повечето противозаконни транзакции се правят в брой, тъй като не могат да се проследят. Плащанията по банков път, посредством дебитна карта или кредитна карта обаче са по-лесни за следене. Един от методите да се свие сивата стопанска система е да се насърчат електронните заплащания. Държавите, в които заплащанията с карти са по-често срещани, нормално имат по-малък размер на сивата стопанска система, както проличава от графиката на Economist.
Все повече картови разплащания
и непълен спад на сивата стопанска система в България
От нея се вижда, че в България равнището на сивата стопанска система е най-голямо от страните в Европейски Съюз, а това на картовите разплащания е най-ниско. В интерес на истината през последните години размерът на сивата стопанска система в страната понижава, а делът на електронните разплащания нараства.
Плащанията в брой стават все по-непопулярни в България с помощта на огромното навлизане на картови артикули измежду популацията и все по-широката приложимост на безконтактната технология.
Сумата на заплащанията с банкови карти, осъществени в България през предходната година, е надхвърлила за втори следващ път 10 милиарда лева Това демонстрират систематизираните данни за 2018 година на Българската национална банка. От тях 6.7 милиарда лева са били вътре в страната, а 3.4 милиарда лева – към чужбина. Тенденцията на увеличение на заплащанията с карта е постоянна, като през петте години до 2017 година средногодишното нарастване е с 26%.
Годишният отчет Masterindex на Mastercard, който дава информация за усещанията на българите към разплащателните способи, демонстрира, че през 2019 година съвсем всеки българин има дебитна карта (98%), до момента в който делът на хората с кредитна е 40%. Притежателите на дебитни карти в България са повече спрямо тези в прилежащите ни Македония и Сърбия. Близо половината от запитаните демонстрират интерес към незабавните прехвърляния и P2P разплащанията, като съществена причина за това са бързината и удобството, които обезпечават.
Въпреки продължаващия прогресивен тренд България остава последна в Европейски Съюз по картови заплащания на човек от популацията, като най-близо до нас са Румъния и Италия. Най-добре по този индикатор се показват скандинавските страни Дания, Швеция и Финландия, следвани от Англия, демонстрират данните на Европейската централна банка.
По отношение на сивата стопанска система отчетът на МВФ, който преглежда казуса в 158 страни, демонстрира, че през последните 25 години тя понижава в България, само че делът й остава един от най-високите в Европейски Съюз. Според създателите на документа делът на сенчестата стопанска система в страната спада от над 35% от Брутният вътрешен продукт през 1991 година до малко над една пета през 2015 година Средното равнище за интервала от 1991 година насам обаче е 29.2%. Така България е в дъното по отношение на останалите европейски страни, а пред нея са само Малта и Румъния. За съпоставяне - в Германия и Франция сивата стопанска система е надлежно 12 и 14%.
Поради непрозрачния им темперамент е мъчно да се показват точни данни за стопанските системи в сянка. Изследователите стигат до оценките си посредством изследвания на публичното мнение или посредством определяне на несъответствия в макроикономическите данни – да вземем за пример за разликата сред приходите и разноските в една страна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сива стопанска система – по-малко налози
Проучване на Международния валутен фонд от 2018 година откри, че сивата стопанска система в Европейския съюз възлиза на 17% от формалния Брутният вътрешен продукт. Несъбраните налози значат по-малко пари за харчене за опазване на здравето, обучение и сигурност. В доста страни от Европейски Съюз сивата стопанска система е задоволително огромна, с цел да покрие годишния бюджетен недостиг. Тези загуби евентуално не могат да бъдат възобновени напълно, само че могат да бъдат лимитирани.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Един от методите е да се понижат заплащанията в брой. Повечето противозаконни транзакции се правят в брой, тъй като не могат да се проследят. Плащанията по банков път, посредством дебитна карта или кредитна карта обаче са по-лесни за следене. Един от методите да се свие сивата стопанска система е да се насърчат електронните заплащания. Държавите, в които заплащанията с карти са по-често срещани, нормално имат по-малък размер на сивата стопанска система, както проличава от графиката на Economist.
Все повече картови разплащания
и непълен спад на сивата стопанска система в България
От нея се вижда, че в България равнището на сивата стопанска система е най-голямо от страните в Европейски Съюз, а това на картовите разплащания е най-ниско. В интерес на истината през последните години размерът на сивата стопанска система в страната понижава, а делът на електронните разплащания нараства.
Плащанията в брой стават все по-непопулярни в България с помощта на огромното навлизане на картови артикули измежду популацията и все по-широката приложимост на безконтактната технология.
Сумата на заплащанията с банкови карти, осъществени в България през предходната година, е надхвърлила за втори следващ път 10 милиарда лева Това демонстрират систематизираните данни за 2018 година на Българската национална банка. От тях 6.7 милиарда лева са били вътре в страната, а 3.4 милиарда лева – към чужбина. Тенденцията на увеличение на заплащанията с карта е постоянна, като през петте години до 2017 година средногодишното нарастване е с 26%.
Годишният отчет Masterindex на Mastercard, който дава информация за усещанията на българите към разплащателните способи, демонстрира, че през 2019 година съвсем всеки българин има дебитна карта (98%), до момента в който делът на хората с кредитна е 40%. Притежателите на дебитни карти в България са повече спрямо тези в прилежащите ни Македония и Сърбия. Близо половината от запитаните демонстрират интерес към незабавните прехвърляния и P2P разплащанията, като съществена причина за това са бързината и удобството, които обезпечават.
Въпреки продължаващия прогресивен тренд България остава последна в Европейски Съюз по картови заплащания на човек от популацията, като най-близо до нас са Румъния и Италия. Най-добре по този индикатор се показват скандинавските страни Дания, Швеция и Финландия, следвани от Англия, демонстрират данните на Европейската централна банка.
По отношение на сивата стопанска система отчетът на МВФ, който преглежда казуса в 158 страни, демонстрира, че през последните 25 години тя понижава в България, само че делът й остава един от най-високите в Европейски Съюз. Според създателите на документа делът на сенчестата стопанска система в страната спада от над 35% от Брутният вътрешен продукт през 1991 година до малко над една пета през 2015 година Средното равнище за интервала от 1991 година насам обаче е 29.2%. Така България е в дъното по отношение на останалите европейски страни, а пред нея са само Малта и Румъния. За съпоставяне - в Германия и Франция сивата стопанска система е надлежно 12 и 14%.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ