Икономист: От всички, които все още са извън Еврозоната, а са членки на ЕС, единствено България се доближава най-много до критериите за членство
Законът за приемането на еврото в България влиза в действие с Указ № 200 на президента Румен Радев. Обнародването на Законът за приемането на еврото е паметно събитие от позиция развиването на България и доближаването й до пълноправно участие в Еврозоната. С публикуването му Законът влиза в действие и има връзки с други закони и нормативни актове в България, и съпътстващи документи, касаещи банковата система, кредитирането, небанковите финансови институции. Това сподели за предаването “ България, Европа и светът на фокус " по Радио “Фокус " икономистът Румен Гълъбинов.
Според него политическата неустойчивост, честата промяна на държавни управления, ходенето на избори - повлиява процесът на техническата и организационна подготовка. Българска народна банка и Министерство на финансите следват графиците и задачите си, само че добре би било политиката ни да е в открито положение с небосвод от 1,5-2 години напред като Народно заседание и настоящо държавно управление. В момента има положително стичане на събитията за България в интернационален проект в Еврозоната и в Европейски Съюз по геостратегически и геополитически аргументи и това по-малко оказва въздействие във вътрешната политика към икономическите индикатори.
“Трябва да се следи осъществяването на макроикономическите индикатори и след края на третото тримесечие, според от това дали сме покрили критерия по Маастрихт за инфлацията, да се рапортува на Министерски съвет и да се вземе решение от държавното управление дали да се желае ексклузивен конвергентен отчет. Да се започва всеобща осведомителна акция, която би била потребна за жителите, компаниите да осведомят непрестанно хората по всички въпроси, които биха зародили и да отпаднат терзанията и подозренията по отношение на участието на България в Еврозоната ", означи Румен Гълъбинов.
“България е във валутен ръб от повече от 25 години и имаме огромен опит в подготовката си за въвеждане на еврото. Имаме закрепен курс лев - евро, постоянни лихвени проценти, които сега са по-ниски от тези в Еврозоната и невисок дълг държавно ръководство къмто БВП. Нашият индикатор е най-нисък от всички страни, отличници сме по този индикатор, факт е че имаме и синхронизирана нормативна база. Бюджетният ни недостиг е под 3%. Тоест ние отговаряме на всички критерии, като се изключи инфлацията. След 15-годишни старания на България за влизане в Еврозоната е естествено да желаеме да завършваме този развой ", разясни икономистът.
Източна Европа има по-различно мнение по въпроса с еврото. Един е казусът с Унгария, различен е казусът с Полша, трето е положението на нещата в Румъния. От всички страни, които към момента са отвън Еврозоната, а са членки на Европейския съюз, само България се приближава най-вече до критериите за участие в Еврозоната. За това ни оказва помощ валутния ръб и цялостната ни финансова и икономическа политика през последните години. България стои авторитетно от позиция на геополитическите и геостратегическите си цели. “Членството в Еврозоната е част от националната ни сигурност, изключително във времена, когато имаме военни спорове, търговски конкурентни обстановки, които са на районно и световно равнище. България би могла да е доста потребна като член на Европейски Съюз и като член на Еврозоната в цялостната политика, която Европейската комисия и Европейската централна банка организират. От друга позиция имаме само тази опция от валутен ръб да влезем в Еврозоната, ние сме с единия крайник в Еврозоната, защото сме с закрепен курс към еврото, към този момент толкоз дълго време, заключи Румен Гълъбинов.
Според него политическата неустойчивост, честата промяна на държавни управления, ходенето на избори - повлиява процесът на техническата и организационна подготовка. Българска народна банка и Министерство на финансите следват графиците и задачите си, само че добре би било политиката ни да е в открито положение с небосвод от 1,5-2 години напред като Народно заседание и настоящо държавно управление. В момента има положително стичане на събитията за България в интернационален проект в Еврозоната и в Европейски Съюз по геостратегически и геополитически аргументи и това по-малко оказва въздействие във вътрешната политика към икономическите индикатори.
“Трябва да се следи осъществяването на макроикономическите индикатори и след края на третото тримесечие, според от това дали сме покрили критерия по Маастрихт за инфлацията, да се рапортува на Министерски съвет и да се вземе решение от държавното управление дали да се желае ексклузивен конвергентен отчет. Да се започва всеобща осведомителна акция, която би била потребна за жителите, компаниите да осведомят непрестанно хората по всички въпроси, които биха зародили и да отпаднат терзанията и подозренията по отношение на участието на България в Еврозоната ", означи Румен Гълъбинов.
“България е във валутен ръб от повече от 25 години и имаме огромен опит в подготовката си за въвеждане на еврото. Имаме закрепен курс лев - евро, постоянни лихвени проценти, които сега са по-ниски от тези в Еврозоната и невисок дълг държавно ръководство къмто БВП. Нашият индикатор е най-нисък от всички страни, отличници сме по този индикатор, факт е че имаме и синхронизирана нормативна база. Бюджетният ни недостиг е под 3%. Тоест ние отговаряме на всички критерии, като се изключи инфлацията. След 15-годишни старания на България за влизане в Еврозоната е естествено да желаеме да завършваме този развой ", разясни икономистът.
Източна Европа има по-различно мнение по въпроса с еврото. Един е казусът с Унгария, различен е казусът с Полша, трето е положението на нещата в Румъния. От всички страни, които към момента са отвън Еврозоната, а са членки на Европейския съюз, само България се приближава най-вече до критериите за участие в Еврозоната. За това ни оказва помощ валутния ръб и цялостната ни финансова и икономическа политика през последните години. България стои авторитетно от позиция на геополитическите и геостратегическите си цели. “Членството в Еврозоната е част от националната ни сигурност, изключително във времена, когато имаме военни спорове, търговски конкурентни обстановки, които са на районно и световно равнище. България би могла да е доста потребна като член на Европейски Съюз и като член на Еврозоната в цялостната политика, която Европейската комисия и Европейската централна банка организират. От друга позиция имаме само тази опция от валутен ръб да влезем в Еврозоната, ние сме с единия крайник в Еврозоната, защото сме с закрепен курс към еврото, към този момент толкоз дълго време, заключи Румен Гълъбинов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ