Битката с шумните коли се отлага за след 2023 г
Законът планува прекъсване от придвижване и санкция за ревящи транспортни средства, само че уреди за мерене на децибелите няма
България е страна на парадоксите и използването на Закона за придвижването по пътищата (ЗДП) е следващото доказателство за това. В него категорично е записано, че ревящите коли, мотори, камиони, които надвишават нормите за звук, би трябвало неотложно да бъдат спирани от придвижване, а водачите им - глобявани. Но строгите наказания в действителност си остават единствено на хартия. Прозаичната причина е, че липсват устройства, които да " ловят " наднормените децибели. И казусът ще бъде решен едвам след 2023 година, написа в. Сега.
Проверките за шумните коли са работа на КАТ и на пунктовете за механически прегледи. Оказва се обаче, че всеобщо пунктовете за прегледи в страната не разполагат с шумомери, а за всички пътни служители на реда в страната са закупени 5-6 мобилни устройства. Което значи, че съвсем никой не следи за така наречен шумово замърсяване по булеварди и централни улици. Парадоксалното е, че управляващите в България въобще не бързат да решат казуса. Публикуваните за публично разискване промени в наредбата за периодическите механически прегледи плануват пунктовете за механически прегледи наложително да бъдат оборудвани с шумомери, само че след 2023 година
В Закона за придвижване по пътищата написа, че прегледът на транспортното средство наложително обгръща и равнището на шума и редовността на шумозаглушителните устройства. Когато МПС-то е неизправно - в това число и когато наличието на нездравословни субстанции в изгорелите газове или шумът са над откритите правила, то се стопира от придвижване до премахване на неизправността. Пак съгласно настоящия закон експертите, които правят техническите прегледи, могат да вършат " субективна преценка " за равнището на звук, т.е. мерят " на ухо " децибелите, и да прегледат дали гърнето и ауспухът са налични и добре закрепени. И защото шумомерите ще станат наложителни чак след 2023 година, излиза, че още дълго битката с високите децибели ще се изчерпва с епизодични акции на катаджиите, които понякога с няколкото мобилни шумомера ловят участници в нощни гонки.
Според Световната здравна организация грохотът от автотрафика е заплаха № 2 за здравето на градския човек след отровения от мръсни газове и прахуляк въздух. Проблемът е изключително тежък за нашата страна, която е известна като автомобилната гробница на Европа.
Според отчет на здравното ни министерство изключително високи са шумовите равнища в градовете Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Габрово, Сливен, Кюстендил, Дупница, Хасково, където " усложнената акустична конюнктура " основава здравен риск ". Във връзка с огромната компактност на застрояване и плътност на обитаване София остава водач по рискова шумова експозиция на популацията, сочи анализът.
Шумът е много подценяван у нас проблем, а той предизвиква стрес, нервна изтощеност, повдигане на кръвното, сърдечно-съдови заболявания и така нататък По данни на Евростат всеки десети българин, живеещ в градска среда, се оплаква от високи децибели, като с изключение на бученето на трафика и плача на моторите проблеми основават и шумните съседи и близките заведения.
Преди дни вицепремиерът Валери Симеонов разгласи, че скоро ще предложи закон за битка с шума, в който ще има жестоки наказания за нарушителите - от порядъка на стотици хиляди левове. Симеонов изясни, че законът ще е за всички типове звук, освен за гърмящата музика от нощните заведения, против които той персонално поведе война. А контролът щял да бъде концентриран единствено в Министерство на вътрешните работи, тъй като в този момент с това се занимавали разнообразни органи и борбата с високите децибели не била доста ефикасна.
КРЪПКА ДО КРЪПКА
Законът за придвижване по пътищата е измежду най-преправяните и допълвани закони. Приет през 1999 година, от този момент той е променян повече от 70 пъти, като последният ремонт е от януари 2018 година Това значи, че в 20-годишното си битие ЗДП се поправя по 3-4 пъти средногодишно.
България е страна на парадоксите и използването на Закона за придвижването по пътищата (ЗДП) е следващото доказателство за това. В него категорично е записано, че ревящите коли, мотори, камиони, които надвишават нормите за звук, би трябвало неотложно да бъдат спирани от придвижване, а водачите им - глобявани. Но строгите наказания в действителност си остават единствено на хартия. Прозаичната причина е, че липсват устройства, които да " ловят " наднормените децибели. И казусът ще бъде решен едвам след 2023 година, написа в. Сега.
Проверките за шумните коли са работа на КАТ и на пунктовете за механически прегледи. Оказва се обаче, че всеобщо пунктовете за прегледи в страната не разполагат с шумомери, а за всички пътни служители на реда в страната са закупени 5-6 мобилни устройства. Което значи, че съвсем никой не следи за така наречен шумово замърсяване по булеварди и централни улици. Парадоксалното е, че управляващите в България въобще не бързат да решат казуса. Публикуваните за публично разискване промени в наредбата за периодическите механически прегледи плануват пунктовете за механически прегледи наложително да бъдат оборудвани с шумомери, само че след 2023 година
В Закона за придвижване по пътищата написа, че прегледът на транспортното средство наложително обгръща и равнището на шума и редовността на шумозаглушителните устройства. Когато МПС-то е неизправно - в това число и когато наличието на нездравословни субстанции в изгорелите газове или шумът са над откритите правила, то се стопира от придвижване до премахване на неизправността. Пак съгласно настоящия закон експертите, които правят техническите прегледи, могат да вършат " субективна преценка " за равнището на звук, т.е. мерят " на ухо " децибелите, и да прегледат дали гърнето и ауспухът са налични и добре закрепени. И защото шумомерите ще станат наложителни чак след 2023 година, излиза, че още дълго битката с високите децибели ще се изчерпва с епизодични акции на катаджиите, които понякога с няколкото мобилни шумомера ловят участници в нощни гонки.
Според Световната здравна организация грохотът от автотрафика е заплаха № 2 за здравето на градския човек след отровения от мръсни газове и прахуляк въздух. Проблемът е изключително тежък за нашата страна, която е известна като автомобилната гробница на Европа.
Според отчет на здравното ни министерство изключително високи са шумовите равнища в градовете Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Габрово, Сливен, Кюстендил, Дупница, Хасково, където " усложнената акустична конюнктура " основава здравен риск ". Във връзка с огромната компактност на застрояване и плътност на обитаване София остава водач по рискова шумова експозиция на популацията, сочи анализът.
Шумът е много подценяван у нас проблем, а той предизвиква стрес, нервна изтощеност, повдигане на кръвното, сърдечно-съдови заболявания и така нататък По данни на Евростат всеки десети българин, живеещ в градска среда, се оплаква от високи децибели, като с изключение на бученето на трафика и плача на моторите проблеми основават и шумните съседи и близките заведения.
Преди дни вицепремиерът Валери Симеонов разгласи, че скоро ще предложи закон за битка с шума, в който ще има жестоки наказания за нарушителите - от порядъка на стотици хиляди левове. Симеонов изясни, че законът ще е за всички типове звук, освен за гърмящата музика от нощните заведения, против които той персонално поведе война. А контролът щял да бъде концентриран единствено в Министерство на вътрешните работи, тъй като в този момент с това се занимавали разнообразни органи и борбата с високите децибели не била доста ефикасна.
КРЪПКА ДО КРЪПКА
Законът за придвижване по пътищата е измежду най-преправяните и допълвани закони. Приет през 1999 година, от този момент той е променян повече от 70 пъти, като последният ремонт е от януари 2018 година Това значи, че в 20-годишното си битие ЗДП се поправя по 3-4 пъти средногодишно.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ